Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (26) (Софийски университет
2001–2007 г.)

2.2.1. Падането на сръбската голбална крепост

В края на януари 2006 г. Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ получи покана за традиционния турнир по голбал, който за поредна година се организираше от спортен клуб „Ирис“, гр. Косиерич, Сърбия и Черна гора. След като ръководството на „Витоша“ се обърна с молба към ръководството на ССБ, последното удовлетвори желанието на спортистите и с охота пое пътните разходи на голбалистите. Домакините, както обикновено, поемаха разходите за хотел и храна. Състезанието се проведе на 11 март. Участваха два отбора от Босна и Херцеговина, три отбора от Сърбия и Черна гора и отборът на „Витоша“ от България. По решение на домакините тези шест отбора оформиха две групи по три отбора. Водачи на групите, определени от домакините на техническата конференция, бяха двата по-силни сръбски отбора — „Напредък“ от Белград и домакините от „Ирис“. Между останалите отбори се разигра жребий за попълване на групите. При този жребий българският отбор нямаше кой знае какъв шанс, тъй като попадна в групата на „Напредък“, а това са бившите олимпийски шампиони от Сеул 1988 г. Третият отбор в българската група бе този от Зайчар. Именно срещу него бе и първият мач на българите. „Витоша“ го надигра безапелационно. Във втория си мач отборът се изправи срещу коравия си съперник от Белград. Играта беше твърде оспорвана, но в крайна сметка отборът от Белград надделя и се поздрави с успеха. Но второто място в групата изпрати „Витоша“ на полуфинал срещу първия отбор от другата група, а това бе отборът на домакините от Косиерич. В този мач момчетата от „Витоша“ убедително победиха и така на финала отново трябваше да се изправят срещу белградския си кошмар, който на полуфинала отстрани Баня Лука. Преди финала се изигра мачът за трето и четвърто места. Трети станаха домакините, а четвърти — босненският отбор. И така дойде големият финал, в който българските момчета трябваше да търсят реванш за загубата в групата, а и не само за нея. Мачът вървеше гол за гол и след последния съдийски сигнал целият български щаб ликуваше, защото най-сетне български отбор успя да спечели турнир в Сърбия и Черна гора. До този момент момчетата от Витоша имаха втори, трети и четвърти места, но никога не бяха печелили турнир на сръбска територия. Успехът е още по-голям, като се има предвид, че в момента отборът се подновяваше и половината от момчетата бяха дебютанти. Всички се надяваха, че ще съумеят да изградят новия отбор.

Безспорно успехът на сръбска територия приповдигна самочувствието на всички момчета. Трябваше обаче да се внимава, защото постижението можеше да им изиграе лоша шега в бъдеще. Друго признание на това състезание за отбора на „Витоша“ бе определянето на най-полезен играч. Този приз спечели състезателят на „Витоша“ Николай Желязков — известен с прозвището „Парата“. Сега на отбора остава нелеката задача да се синхронизират старите „кримки“ и „новобранците“ и да продължат да минават като валяк над своите противници. Това беше необходимо, от една страна, за да радват почитателите на този интересен и динамичен спорт, а от друга, да бъдат убедени спонсорите, че си заслужава да се инвестира в българския голбал, което беше изключително важно.