Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (59) (Софийски университет
2001–2007 г.)

6. Информация за Национално читалище на слепите „Луи Брайл“

Читалището е основано на 29 април 1928 г. в гр. София. Неговата поява е предшествана от назрялата необходимост слепите да имат свои книги. По това време в повечето европейски страни вече са действали библиотеки, които са предоставяли литература на брайлово писмо. С основаването на института за слепи в София през 1905 г. е положено началото на образованието на слепите у нас. За това дело има заслуга големият български учен проф. Иван Шишманов. Учебното заведение създава условия за написването на първите учебници и кратки разкази на брайл. Това е ставало ръчно с шило и плоча от самите преподаватели и по-големите ученици. Малко по-късно се прилага и брайлова пишеща машина с 6 клавиша и интервал, изобретена от немския инженер Оскар Пихт.

С часове учениците са слушали прочита на книги от техните учители и у тях е нараствала жаждата и желанието самостоятелно някога те да четат. Така се е достигнало до деня, когато няколко десетки слепи, преподаватели от института и неколцина виждащи интелектуалци, сред които писателите Асен Разцветников, Димитър Подвързачов, Денчо Марчевски и проф. Константин Пашев се събират в салона на Трета прогимназия „Граф Игнатиев“, за да учредят читалището. Избрано е настоятелство и проверителна комисия. За председател е утвърден вече придобилият популярност български композитор Петко Стайнов. Секретар става председателят на Дружеството на българските слепи, познат в българското есперантско движение Стефан Ненков.

Истински шанс за читалището е, че тъкмо творецът и общественикът Петко Стайнов в годините до края на Втората световна война е бил негов председател. Благодарение на енергията и връзките му той е привлякъл около себе си широк кръг от писатели, учени и културни дейци. Още в годината на учредяването си читалището става член на Върховния читалищен съюз. Назначен е незрящият Димо Кирев, който започва да пише книги на брайлов шрифт и така е положен камъкът на националната брайлова библиотека. Успоредно с нея се събират и книги на обикновен печат. Пристъпва се към издаването на списание „Съдба“ съвместно с Дружеството на слепите. Това списание заема позиции в културния живот на страната и в него публикуват свои статии и литературни произведения Елин Пелин, Йордан Йовков, Фани Попова-Мутафова, Людмил Стоянов, Стилян Чилингиров, Константин Константинов, поетите Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Теодор Траянов, Младен Исаев, литературните критици Петър Динеков, Георги Цанев, професорите Асен Златаров, Хаджийолов и още много имена от българската култура и наука. Сред тях е бил и слепият писател Траян Траянов-Тъмен. От началото на трийсетте години редактор на списанието става Димитър Пантелеев.

Читалището заедно с ръководството на Дружеството организират многобройни прояви, с които пропагандират възможностите на слепия човек. Уреждат предавания по току-що създаденото българско радио с участието на Зорка Йорданова, Олга Кирчева, Владимир Трендафилов, Константин Кисимов и др. През 1932 г. настоятелството с ръководството на Дружеството на слепите намира един оригинален начин за издаване на списание на брайлов шрифт. По това време в страната все още няма печатаща машина, на която то да се копира.

Благородният сляпоглух есперантист Харолд Тиландер от Стокхолм, Швеция, редактор на международното есперантско списание за слепи „Лигило“ приема да печата това списание, наименовано „Вестител“. То се е получавало при него на български език и се е набирало буква по буква. Всеки брайлов знак представлява една комбинация от 6 точки. Това е универсален код за всички езици по света. След издаването на списанието в тираж около 30 бройки се изпращало до абонатите в България. То е излизало до началото на Втората световна война.

Днес „Вестител“ отново се издава от читалището. От 1999 г. то се публикува на брайлов и електронен формат и може да се прочете в Интернет. Съдържа информации и статии от страната и чужбина. През 1958 г. се правят първите опити за запис на книги върху магнетофонна лента, а през 1962 г. е направено малко студио в едно от помещенията на читалището, където започват професионално да се записват книги на магнетофонна лента. С това се развива голям раздел в библиотеката — на говорещата книга. Създават се филиали в Пловдив, Варна и Дряново. Интересът към този формат на книги е много голям и са необходими изключително много средства, с които читалището не разполага въпреки помощта на Съюза на слепите. Затова през 1971 г. говорещата книга му е прехвърлена. За дейността на уникалната българска културна институция е характерен новаторският дух и инициатива.

Благодарение на фондация „Отворено общество“ през 1994 г. е въведена за пръв път в България съвременна технология за брайлов печат. Това става чрез компютър и специален принтер. Програмата и този способ вече са разпространени навсякъде у нас, благодарение на тази първа разработка. Читалището обслужва своите читатели от цялата страна пряко, чрез колетни пратки или чрез филиалите си. В София книгите се доставят чрез малък микробус до домовете на читателите. Брайловите книги са обемисти, тежки и скъпи. По тази причина е невъзможно да се състави лична библиотека и затова е от изключително значение ползването на читалищния фонд. С въвеждането на компютърния печат на бял свят се появи и тъй наречената електронна книга. Читалището също има голям набор от електронни книги, които в по-голямата си част са предоставени любезно от различни издателства. Тези книги се ползват от всички зрително затруднени, които имат желание за това.

През десетилетията са положени и основите на самодейността и творческата работа. Понастоящем читалището подкрепя осем певчески и музикални състава. Има девет колективни членове — това са обществени организации, фондации и сдружения, свързани с живота и потребностите на незрящите хора. Национално читалище на слепите „Луи Брайл“ има определени заслуги за образованието, културата и обществената интеграция на слепите хора у нас.

Това дело е съзиждано от 3 поколения слепи и виждащи деятели. Следовници на Петко Стайнов стават десетки участници в читалищното настоятелство и проверителна комисия. Трудно е да се изброят имената на всички дейци, но сред тях могат да бъдат откроени Никола Димитров, Минчо Минчев, Елена Живкова, Димо Кирев, Коно Горанов, Димитър Донков, Стойчо Милчев, Кирил Костов, Йордан Павлов. По случай 30 години от основаването на читалището му е дадено името на създателя на релефното писмо Луи Брайл, а във връзка с 50-годишнината то е удостоено с орден „Кирил и Методий“ I степен. Дейците са се погрижили и за малка музейна сбирка по делото на слепите.

В годините след Втората световна война до промените през 1989 г. читалището се е финансирало от централните държавни и обществени органи. От 1993 г. неговата издръжка се поема от Столична община — район Средец. Библиотеките за зрително затруднени от този тип във всички напреднали страни се радват на широко обществено признание, на солидна бюджетна издръжка и грижа. Висока чест за читалището беше участието на президента на България Георги Първанов на юбилейното честване по случай 75 години от основаването на читалището. Тържеството се състоя през месец ноември 2003 година. По случай празника на славянската писменост 24 май 2007 г. Президентът на България Георги Първанов награди председателя на читалището Спас Карафезов с орден „Св., св. Кирил и Методий“ за неговия голям принос в просветното и читалищно дело в България. Ето дословно текста на самия указ:

УКАЗ № 158 от 17.05.2007 г. за награждаване на Спас Михайлов Карафезов с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен

Издаден от Президента на РБ, обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г.

На основание чл. 98, т. 8 от Конституцията на Република България

 

ПОСТАНОВЯВАМ:

Награждавам Спас Михайлов Карафезов с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен като деец на културата и читалищното дело.

 

Издаден в София на 17 май 2007 г.

С присъщата си скромност г-н Карафезов заяви, че това е признание за всички членове и дейци на читалището.

В известен смисъл читалището има и заслуги в областта на спорта за незрящите хора. През 60-те години на миналия век негови членове са участвали във физически упражнения в салона на тогавашния ВИФ на улица „Тина Киркова“ под ръководството на негови преподаватели. Това са и първите стъпки на организирани спортни занимания.

Читалището подкрепя дейността на спортния клуб, като предоставя средства за закупуване на награди, които се връчват на организираните от „Витоша“ голбални турнири.

Председателят на читалището г-н Карафезов се отличава със своята жизненост и всеотдайност, за която много млади хора могат само да му завиждат. Той има богата биография, доказваща по безусловен начин неговия принос за по-добрия статус на зрително затруднените в България. Един от най-ярките примери за позитивната му дейност е извоюваното право на зрително затруднените да изучават и упражняват професията на масажисти.

Спас Карафезов е роден в Габрово на 6 юли 1934 г. Учи в техникум. На 12 септември 1952 г. изгубва зрението си при мозъчна операция. Завършва Априловска гимназия и Юридическия факултет на Софийския университет. Постъпва на работа в Съюза на слепите, в неговото софийско предприятие — отначало като работник, после като юрисконсулт. Избиран е като заместник-председател на тази организация на регионално и национално ниво. В областта на спорта оглавява физкултурния съвет на предприятието. Тогава се прави първата спортна площадка за слепи в България на улица „Найчо Цанов“ 172. Участва в организирането на първата спартакиада за слепи през 1962 г.

Заедно с Петко Стефанов и Лазар Марков е инициатор за създаването на първата национална спортна организация за хора с увреждания през 1981 г. Бил е и заместник-председател на тази организация и председател на нейния контролен съвет.

От 1992 г. е председател на Национално читалище на слепите „Луи Брайл“. Участвал е в многобройни форуми в страната и чужбина. Посветен е и на спорта на хората с увреждания. Писал е материали на тази тема. Преплувал Дунава 1962 г. Изкачва Мусала с придружител 1966 г., апропо, по това време все още не е изграден лифт. Завършил е успешно 25-ия международен маратон в Ню Йорк през 1994 г.