Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (38) (Софийски университет
2001–2007 г.)

2.3.5. Фурор в Холандия

На 13 и 14 октомври 2007 г. в холандския град Бреда се проведе маратон по голбал. Маратонът представлява състезание, при което срещите се провеждат, както през деня, така и през нощта. В западните държави състезания от този род са популярни и се провеждат регулярно. Основната цел, която се преследва с подобна крайно изтощителна процедура е да се провери физическото и психическото състояние на голбалистите.

Поканата за този маратон българите получиха от своите холандски колеги на Европейското първенство по голбал, провело се в края на април 2007 г. в турския курорт Анталия. Именно там българите изненадаха мнозина, достигайки до полуфиналите на Евро’2007. Явно впечатлени от играта на националите, „лалетата“ изразиха надежда, че тяхната покана ще бъде уважена.

Разбира се, това бе голямо предизвикателство за българите, защото най-западната точка на Стария континент, до която бяха стигнали, бе Венеция. Перипетиите бяха много. Едва десетина дни преди заминаването окончателно отпаднаха всички трудности по участието на студентския отбор на „Витоша“ — Софийски университет, в голбалния маратон.

За това участие съществен принос имат националният авиопревозвач „България Ер“, който направи изключително голяма отстъпка от цената на самолетните билети. И така договорената цена бе поета от Съюза на слепите в България. Но това не бе всичко от страна на ССБ. Съюзът пое и разходите по пътуването с влак на отбора от Амстердам до Бреда. Българската параолимпийска асоциация също даде своята подкрепа за маратона.

Благодарение на горецитираните благодеятели българският отбор на 12 октомври рано сутринта с редовен полет на „България Ер“ излетя от аерогара София с дестинация Амстердам.

На летището в Амстердам българите бяха посрещнати от своя приятел и голбален деятел Роберт Харт. Именно г-н Харт през лятото на 2006 г. дойде в България, за да обучи първите български съдии по голбал. Той оказа неоценима подкрепа на момчетата като ги придружи от Амстердам до Бреда. По време на самия голбален маратон Роберт Харт бе консултант на отбора като помагаше с каквото може. Даваше информация за съперниците, посочваше грешките в играта на „Витоша“, съветваше какво и как трябва да се промени в играта, за да стане тя по-продуктивна и т. н.

Организаторите бяха създали добри условия за провеждането на маратона. Той се състоя в голям спортен център, където имаше две зали, в които се играеше голбал. В трета зала домакините поставиха 50 походни легла за желаещите спортисти в паузите на срещите да дремнат по някоя минута. Българите бяха снабдени със спални чували, които изиграха своята роля, тъй като маратонската нощ не бе особено топла.

Самият маратон започна на 13 октомври в 12:00 ч. Общият брой на участниците бе 16 отбора. Това наложи и схемата, която бяха избрали домакините. Най-напред се проведе блиц или флеш турнир, който се отличаваше със съкратено време и сгъстени срещи. Той се проведе в три групи, като първите два отбора от всяка група се класираха директно за Джаянт или големия турнир, а последните отбори се класираха за Мастър турнира. Тъй като бяха три групи, а двата турнира трябваше да имат по осем отбора, осмицата на елитния турнир се допълни с два от най-добрите трети отбори.

Отборът на „Витоша“ изигра в групата 4 срещи, като постигна 3 победи и едно равенство. Българите започнаха с победа срещу английския „Лондон Спорт“ с 7:0. Мачът се игра от 12:00 ч на 13 октомври. Вторият двубой бе от 13:00 ч срещу словашкия „Дубница“. Отново „Витоша“ надделя категорично с резултат 7:1. Третата среща бе фактически срещу националния отбор на домакините, който в маратона се подвизаваше под името „Херенселектие“. Мачът бе изключително напрегнат, през първото полувреме се оформи и крайният резултат, най-напред „лалетата“ поведоха с 1:0, а след това българите изравниха. И през цялото второ полувреме не можаха холандци и българи да се пробият. Така за трети пореден мач тези два отбора не успяха да се победят. Първите две ремита, но като национални гарнитури, те направиха на европейското първенство в Турция. Последният двубой от ускорения турнир бе срещу „Ксиникс Ревивъл“, който започна в 16:00 ч и, който Витоша спечели, без кой знае какви трудности с резултат 3:0.

След повече от успешната игра закономерно българите заеха първото място в групата, което директно ги изпрати в елитния турнир. Там схемата също бе всеки срещу всеки. „Витоша“ имаше 7 двубоя, като по-голямата част от срещите се изиграха през нощта на 13 срещу 14 октомври. До Джаянт турнира достигнаха отбори от Англия, Холандия, Унгария, Белгия и Чехия. На пръв поглед самото класиране на българите за този турнир бе голям успех, но момчетата играеха мач за мач и не ги интересуваше какво ще се случи след маратона и какво ще бъде класирането. Техният стремеж бе всеки мач да доказват с играта си, че заслужават мястото си сред тези отбори. Елитният турнир за българите отново протече над очакванията на всички. Първият мач на българите бе срещу холандския дамски отбор „Вендене“. Мачът започна в 21:00 ч, дамите имаха превъзходна защита и коварно нападение. Но българите се проявиха като джентълмени и след като си осигуриха комфортната преднина от 3:0 не се напъваха да вкарват повече голове.

От 23.40 ч започна срещата на „Витоша“ с белгийския „Васланд“. През първото полувреме белгийците успяха да пробият на два пъти отбраната на българите, а витошките момчета успяха само веднъж да пропукат защитата на противника. През цялото второ полувреме българите яростно атакуваха, но за огромно съжаление не успяха да се доберат до равенството. Определено в този мач липсата на български шанс и засилената доза белгийски късмет попречи на отбора ни да вземе минимум точка.

В 01:00 ч на 14 октомври българите се изправиха отново срещу британците от „Лондон Спорт“. Отново студентите не дадоха шанс на лондончани, побеждавайки ги категорично с резултат 6:2.

След това отново трябваше да се играе срещу националната гарнитура на „ниската земя“, която в маратона имаше клубна принадлежност, както впрочем и „Витоша“. Двубоят започна в 03.40 и след 3-те поредни равенства, „лалетата“ претърпяха пълно фиаско. Българите ги разгромиха безапелационно с категоричното 8:1.

След този мач българите имаха по-продължителна пауза. Следващата среща започна в 07:40 и бе срещу „Нордзее“. Двубоят бе изключително напрегнат и резултатен. В крайна сметка българите надделяха с резултат 8:6.

Предпоследната среща бе срещу изключително силния тим на ВДСЕ — Будапеща от Унгария. Двубоят започна в 09:00 ч и бе твърде оспорван, резултатът дълго се запази равен, но в крайна сметка българите отново надскочиха себе си и победиха маджарите с 4:2.

Последният мач бе срещу националите от Чехия и започна в 13:00 ч на 14 октомври, т.е. 25 часа след началото на маратона. Българите бяха вече крайно изтощени, но имаха да си връщат именно на чехите, които през 2005 и 2006 г. грабнаха купата на България. Но умората на момчетата, а и класата на съперника не позволиха българите да доведат до успешен край намеренията си за реванш. Чехите спечелиха с резултат 7:2.

И така българите за 26 часа изиграха 11 срещи, от които направиха 2 загуби, 1 равенство и 8 победи.

Тези резултати позволиха на българския отбор да заеме смятаното за утопия и дори не мечтано от по-рано престижно второ място.

Никой не е подозирал, че именно българите ще станат вицешампиони на този голбален маратон, включително и самите момчета.

Друга голяма радост за България бе обявяването като втори голмайстор на турнира на лявото крило на „Витоша“ Николай Минчев Желязков — Парата.

Българският титулярен отбор се състоеше от следните голбалисти: Веселин Кушнеренков, Иван Янев — капитан и Николай Желязков. Отборът се допълваше от Пламен Буров и Христо Желязков. Треньор на българите бе Илия Попов, а негов помощник, преводач и асистент — Михаил Илиев.

Тройката на маратона придоби следния вид:

1. Чехия

2. България („Витоша“)

3. Будапеща.

Тройката бе окупирана от страни от бившия соцлагер, които вече спокойно могат да се мерят със своите западни колеги. И ако за чехи и унгарци може да се каже, че вече са почти развити и добре устроени страни, то за България ще трябва за съжаление да се изчака с подобна дефиниция.

Излишно е да се подчертава, че от всички присъстващи българите бяха с най-скромни икономически възможности, но въпреки всичко успяха да представят страната по един наистина великолепен начин. „Витоша“ накара всички да заговорят за българския голбал с респект и уважение. Не малко отбори проявиха интерес към родния голбал. Това само може да радва хората, работещи у нас за просперитета на този спорт.

На 15 октомври българските голбалисти се прибраха в родината отново с редовен полет на националния авиопревозвач „България Ер“.

Няма как в подобни мигове човек да остане равнодушен, па бил той и не тясно свързан с развитието на голбала у нас. Подобни успехи за огромно съжаление са твърде редки, най-вече поради ограничените възможности на страната. Затова, когато ги има, трябва всички да им се радват, защото кой знае колко време ще трябва да мине, за да дойде нов успех от подобен ранг.

На холандския фурор му бе дадена голяма гласност. В интернет се появиха множество материали, отнасящи се до успеха на българските момчета. Голяма и безспорна заслуга за голбалната интернет експанзия имат Веселка Василева, Диана Тодорова и очарователната Ива Тодорова. На тях и на всички, които се постараха да разгласят хубавата новина, отборът изказва своето признание.