Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (3) (Софийски университет
2001–2007 г.)

1.1.2. Първи стъпки

И така, това се случи в един горещ летен ден на 2001 г. в една читалня на блок 55, вх. Б., в ЖК „Студентски град“, собственост на СУ „Св. Климент Охридски“. 6 август се оказа паметен ден за спорта сред хората с увреждания в България, защото се появи един от най-мощните спортни субекти в България за развитието на спорта сред хората в неравностойно положение.

Учредителите бяха все млади хора, в по-голямата си част между 18 и 25 години, но това не им пречеше, а тъкмо напротив — спомогна за високия им дух и цели, които демонстрираха на събранието. Те бяха само 12 души, но това по никакъв начин не ги обезкуражаваше.

Присъстваха следните млади хора, които в по-голямата си част бяха студенти, т.е., имаха желание и време, но нямаха условия за спортуване:

1. Веселин Иванов Кушнеренков.

2. Доброслав Ангелов Илиев.

3. Ели Иванова Кирилова.

4. Иван Димитров Янев.

5. Красимира Керанова Керанова.

6. Любомир Иванов Василев.

7. Михаил Иванов Илиев.

8. Никола Александров Захариев.

9. Недялка Василева Чомакова.

10. Николай Иванов Кацаров.

11. Станимир Мирославов Захариев.

12. Хари Савов Хараламбов.

Това бяха хората, заели се да променят неблагоприятните спортни условия, които съществуваха в страната ни. Никой от тях нямаше реална представа с какъв мащабен проект се захваща, но това може би беше добре, защото ако младежите имаха ясна представа за крайно негативната конюнктура, едва ли биха поели тази отговорност върху своите младежки плещи. Те вярваха, че просто трябва да търсят и ще намерят! Подготовката на това учредително събрание не бе никак голяма. Тя се състоеше в множество разговори, които най-често се провеждаха на добре известните студентски купони. Именно на подобен купон в началото на пролетта на 2001 г. бъдещите учредители Михаил Илиев и Веселин Кушнеренков в компанията и на други купонясващи разискваха въпроса за възникване на спортен клуб на студентите. Тяхната младост и неопитност им позволяваше да развихрят своето въображение. Те искаха да правят, да градят, да организират. Защото до този момент повечето студенти, имащи спортни наклонности, участваха в Спортен клуб за инвалиди „Самуил“, който обаче се управляваше от спортисти от по-възрастното поколение. Това обстоятелство невинаги кореспондираше със стремежите на студентите. Те имаха друга визия и представа за спорта сред незрящите и за неговото развитие. Все пак имаше една предучредителна среща, на която бяха поканени хора, на които идеята за създаване на спортен клуб не бе чужда. Тази предварителна среща се състоя в офиса на фондация „Хоризонти“, който се намира в бл. 55, вх. Г. В „Студентски град“. Така че тази фондация също има своята позитивна роля за създаването на спортното формирование.

Както си е по действащото законодателство, учредителите си гласуваха устав и Управителен съвет. Определиха се три ръководни длъжности, а именно: председател, заместник-председател и административен секретар.

Първият УС на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ се състави от следните 6 човека: Веселин Кушнеренков, Доброслав Илиев, Иван Янев, Михаил Илиев, Николай Кацаров, Хари Хараламбов.

Ръководните постове се разпределиха по следния начин:

— председател — Доброслав Илиев;

— заместник-председател — Иван Янев;

— административен секретар — Хари Хараламбов.

Учредителите нямаха никакъв управленски опит и не избраха най-гъвкавата и безболезнена схема на управление на организацията.

Процедурата по съдебната регистрация бе поверена в ръцете на единствения присъствал юрист, а именно Хари Хараламбов. На 22 август административният секретар подава молбата до Софийски градски съд, с която се иска регистриране на спортния клуб. Но според СГС уставът не кореспондира напълно с българското законодателство и бива върнат за редакция. Корекциите се правят на допълнително Общо събрание на учредителите, провело се на 12 септември. На събранието се унифицира уставът, който вече се намира в субординационен порядък спрямо действащото в страната законодателство. Осем дни след допълнителното събрание на 20 септември отново се подава заявление в СГС за регистрация на клуба. Този път всичко е наред и на 15 октомври 2001 г. новосформираното юридическо лице получава съдебна регистрация. Имаше нещо символично във факта, че именно на тази дата клубът се сдоби със съдебното си признаване, тъй като 15 октомври е Международния ден на зрително затруднените хора.

Но твърде тежката формула на управление бе предпоставка за недотам добре вършена работа. Според устава на организацията тя се представлява заедно от председателя и административния секретар, а при отсъствие на един от двамата бива заместен от заместник-председателя. Управленската формула на „Витоша“ е може би добра за големи финансови организации, но за НПО тя бе непригодна и нефункционална. Двете длъжности на заместник-председателя и на административния секретар бяха синекурни и нямаха реална полза за организацията, а тъкмо напротив, пречеха за по-гъвкавата работа.

Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ се учреди от млади хора — предимно студенти. Зад тях не стояха големи фирми или организации, а ентусиазъм, идеи и желание за осъществяването им. Поставяйки основите на такава организация, те нямаха намерение това да бъде просто още една юридически създадена неправителствена организация, а да бъде организация, която работи и се бори за спорта сред хората в неравностойно положение.