Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Критики, мнения и въпроси можете да изпращате на електронна поща: [email protected] или [email protected]

Редактор: Олга Сладкарова

История

  1. — Добавяне (пратена от Иван Янев)

1.1.3. Що е голбал?

След края на Втората световна война (1945 г.) много хора остават с трайни увреждания до края на своя живот. Немалка част от тях са със зрителни нарушения. Възниква потребност от рехабилитацията и ресоциализацията им, защото е добре известно, че колкото човек е по-възрастен, толкова по-трудно успява да се адаптира спрямо полученото увреждане. Едно от средствата за незрящите военни ветерани се явява интересният и увлекателен спорт — голбал.

Голбалът е създаден специално за хората със зрителни проблеми през 1946 г. от австриеца Ханс Лоренсен и германеца Сеп Райндле, в желанието им да помогнат в рехабилитацията на незрящите ветерани от войната. Играта е представена на света през 1976 г. на Параолимпийските игри в Торонто, Канада. Първото състезание се състои в Австралия през 1978 г. Оттогава популярността на голбала нараства прогресивно в различни региони на света.

Голбалът се играе в спортна зала, а размерите на игрището са 9 м ширина и 18 м дължина. Играе се от два отбора от по трима състезатели. Топката се търкаля по земята. Вътре в топката има звънчета, по чийто звук състезателите се ориентират за нейното местоположение. Трябва да се отбележи, че топката не е под въздушно налягане, както това е при футбола, баскетбола, волейбола и др. Произвежда се от твърда гума. За да се чуват звънчетата по-ясно, тя е осеяна с осем малки дупки, през които всъщност излиза шумът от звънчетата. На очите си състезателите имат маски. Предназначението им е за играчи, които имат остатъчно зрение да не могат да го използват, а да се ориентират само със слуха си. Играе се на голове в продължение на две полувремена от по 10 минути чисто време всяко. Състезателите са разпределени по следния начин: вратата е широка 9 метра и всеки от състезателите трябва да покрива зона от по три метра, като голбалистът, който е в средата е изтеглен по-напред, за да не се получават сблъсквания между играчите. Има и вариант, при който състезателите играят на една линия, т.е. подреждат се или на голлинията, или на 3-метровата линия, но за този начин на игра се изисква много тренировки и синхрон и не може да се каже еднозначно, че това е по-успешен начин на игра. Топката се улавя или избива посредством плонжове от страна на защитаващите вратата. Игрището е разделено на 6 триметрови зони. Първата зона на отборите е зона на защита, която продължава от голлинията до 3-тия метър. В тази зона защитаващите трябва да блокират топката, за да не влезе във вратата, т.е. не може топката да бъде неутрализирана преди тази зона. Втората зона е зона на нападение. Тя е разположена от края на защитната зона — от 3-тия до 6-тия метър. Нападателят при засилването си за удар може да отиде в тази зона и оттам да нанесе удара. Следващата зона е неутрална, тя е разположена от края на зоната на нападение — от 6-тия до 9-тия метър, или до централната линия на игрището. Така в центъра се оформя 6-метров неутрален участък. В съвременния голбал маските не са достатъчни за предотвратяване на некоректна игра. Има състезатели, които разместват своите маски с цел да използват своето остатъчно зрение и по този начин автоматично излизат с едни гърди пред своите противници. И поради този не особено лицеприятен факт Международната спортна федерация на незрящите (IBSA) прие правило, според което преди да се постави маската на лицето на очите на състезателя, се поставят специални лепенки, които допълнително повишават сигурността, че играчът не би могъл евентуално да използва своето остатъчно зрение. Безспорно един от най-интересните моменти в голбалната игра е отсъждането на наказателен удар. Дузпа се отсъжда, когато нападателят направи по-голямо засилване и топката не докосне зоната на нападение, а първото ѝ съприкосновение с настилката се осъществява в неутралната зона. Друг случай е, когато топката е тупкаща и прескочи двете неутрални зони. При тези случаи нарушителят пази сам цялата врата, а останалите двама голбалисти се извеждат от реферите извън полето. Наказателен удар също се свири, ако топката се задържи повече от 10 секунди в отбора. Като броенето на 10-те секунди започва от момента, когато топката докосне нечие тяло от защитаващия тим. Това условие прави голбала изключително динамична и интересна игра. Дузпа се свири и когато един състезател направи 3 поредни удара. Всеки от играчите има право най-много на 2 последователни хвърляния. Основна задача на центъра е да следи последователността на ударите на своите съотборници и да ги предупреждава в случай, че те се увлекат в играта и направят опит за 3-ти удар.

Състезателите се екипират с гащета и фланелки, но могат да се използват и клинове. Необходимо условие също е слагането на наколенки, налакътници, дунапрени на бедрата с цел при плонжиране да не се получават контузии. Слагат се и протектори на слабините, тъй като топката е твърде тежка. Тя тежи 1250 г. При много от отборите се забелязва тенденцията голбалът да се играе с ръкавици. Обикновено се използват вратарски футболни ръкавици. Така че екипировъчната палитра е твърде пъстра. Голбалната екипировка се състои от различни фрагменти от екипировка на много видове други спортове.

Голбал се играе от всички възрастови групи. Има мъжки, дамски и смесени отбори. В България обаче голбалът сред дамите не е особено популярен.

По голбал се организират европейски, световни първенства, международни съсрезания и други. Той също е параолимпийски спорт. Организират се множество регионални турнири от различни спортни организации.

В България до началото на 90-те години на XX в. голбалът е изключително добре развит спорт. Безспорно един от най-големите успехи на българския голбал е участието на родните национали на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Републиканският шампионат се провежда регулярно и с голям брой отбори. Администрирането на този спорт, а и не само на него, се извършва от Съюза на слепите в България и със съдействието на секцията, отговаряща за спорта сред инвалидите към БСФС. Но след политическата промяна от 1989 г. и последвалата я икономическа стагнация се стига до тоталното замиране на този единствен колективен спорт за незрящи, практикуващ се у нас.