Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (50) (Софийски университет
2001–2007 г.)

ЕПИЛОГ

Спортен клуб „Витоша“ изигра и продължава да играе решаваща роля за практикуването, развитието и устойчивостта на спорта сред хората с увреждания и по-специално сред тези със зрителни затруднения. Въпреки че на моменти езикът на ръководството на организацията е остър, може да се твърди с голяма доза увереност, че тя няма отявлени врагове. Отколешна истина е, че „Съединението прави силата“, но именно тази максима най-трудно се отдава на хората. Въпреки всичко и всеки „Витоша“ доказа със своята дейност, че по никой начин няма да отстъпи от своите принципи за развитие на спорта сред хората в неравностойно положение. Разбира се, организацията е твърдо убедена, че е нужен диференциран подход за различните видове спорт, най-малкото, защото потребностите на всеки спорт са различни и дори специфични. Общ знаменател тук не може да се постави. Едни са спецификите на колективните спортове, а съвсем други при индивидуалните. Но за този кратък исторически период организацията изгради своята визия като фактор, с който всички трябва да се съобразяват. „Витоша“ доказа, че в организацията се работи праволинейно и не се влияе от конюнктурни изменения. Членовете ѝ доказаха, че упорито и последователно се борят за каузата, защото възраждането и развитието на българския голбал е именно кауза, а не обикновена прищявка. Покрай това „Витоша“ разви и други дейности, които също един ден може би ще допринесат за положителното ѝ лице. Но те на този етап трябва да благодарят на каузата „голбал“, защото в противен случай организацията не би придобила настоящите позиции, които са твърде благоприятни за една ползотворна последваща работа. Сега, когато България е вече пълноправен член на Европейския съюз, всички чакат условията да се променят. На голбала му липсва т. нар. лоби, което към този момент у нас може спокойно да се приравни с понятието „връзки“, което битуваше до 1989 г., а и след това. Голбалът трябва да се сдобие с лоби от европейско измерение, ако иска да задържи и разшири позициите, които за тези немного години успя да завоюва. Въпреки че нормативната уредба предполага сносна спортна дейност на хората с увреждания, на практика нещата стоят по възможно най-неприемливия начин за регулярна спортна дейност. Но няма как да не се изпита гордост от факта, че една неправителствена организация за краткото си съществуване успя да възроди и развие единствения колективен спорт за зрително затруднени, практикуващ се у нас. Зад гърба си тя има организацията и администрирането на цели 8 голбални състезания, 7 от които с международно участие, а последните 3 от тях са Отворени турнири за купата на Република България по голбал. Няма как да не се отбележи, че всичко възможно се прави за развитието и на шахмата за незрящи. Нейни членове неведнъж са били на турнири извън страната, а и неведнъж са организирани домакински турнири. Вярно е, че шахматът още няма същите солидни позиции, както голбала, но и неговото практикуване в клуба започна на по-късен етап. Но шахматът има всички благоприятни предпоставки да претърпи едно качествено и успешно развитие, най-малкото поради факта, че дейците на организацията вече са натрупали достатъчно организационен опит, който им липсваше, когато учредиха клуба.

Салсата също се радва на разбиране от страна на ръководството, но салсистите ще трябва сами да преценят кой път за тях е по-трънлив — пътят на принадлежността им към организацията, пътят на автономията или пътят на независимостта. Каквото и да решат, организацията ще подходи с разбиране и ще ги подкрепи. Интеграцията е една твърде обширна и трудна област, така че безспорно организацията и там има твърде широко поле за изява. Защото интеграцията освен спортна бива: образователна, трудова и може би най-важната социална. Водещ мотив за дейността на „Витоша“ в бъдеще е безспорно разширяване на международните си контакти. Именно там се крие разковничето за решаване на една голяма част от проблемите на хората с увреждания в България. Защото има добри практики в Европа и по света, просто трябва да бъдат проучени и адаптирани спрямо българските условия, а не наново да се открива топлата вода и кранчето за нея!

След като България е вече член на Европейския съюз, приятелите на голбала могат само да се надяват и да работят за промяна на статуквото на този спорт и то във възходяща линия. Хората в страната ни, от които зависи развитието на спорта доказаха, че са абсолютни схоластици по отношение на голбала. Те доказаха, че не са в състояние да изнамерят панацеята за правилното му развитие. Надеждите на всички са свързани с ЕС, който би следвало да окаже осезателен натиск върху държавата, която трябва по-регулярно и регламентирано да развива спорта сред хората с увреждания. В България има две училища за деца с нарушено зрение. Нито едно от тях не разполага с подходяща база за голбална дейност. Къде тогава може да се развива този спорт? Как толкова много години не се съумя да се предоставят условия на спортните педагози в двете училища да учат децата на правилен голбал. Докога държавата ще хвърля медийни бомби, че прави много неща за хората с увреждания и по този начин да настройва цялото гражданско общество срещу тези хора? Естествено, че за това, че държавата няма пари са виновни освен малцинствените групи и хората в неравностойно положение. Но разликата между нас и т. нар. развити държави е, че развитите са разбрали, че дали човек има увреждане или не, дали човек е от малцинствен произход или не, дали въобще човек е от т. нар. уязвими групи, има ли той потенциал, този потенциал трябва да се експлоатира от и за напредъка на страната.

Голбалът е заслужил своето приоритетно място в семейството на спортовете в България, защото той е единственият колективен спорт за незрящи, който се развива у нас, а освен това е изключително атрактивен. И не на последно място това е спорт, който не е адаптиран за зрително затруднени, а е проектиран и създаден специално за тези хора. В този спорт могат да вземат участие и хора без зрителни проблеми, но разбира се само в неофициални мачове, защото IBSA забранява хора без подобен тип увреждане да го практикуват на официални форуми.

Тази организация би трябвало съвсем скоро да поразчупи своя консерватизъм, защото ще бъде от голяма полза за голбала, ако той намери свои последователи сред хора без зрителни затруднения. Не съществуват никакви пречки този спорт да бъде упражняван от зрящи хора, тъй като всички играещи голбал задължително са с маски на очите, т.е. всички са поставени при равни условия. „Витоша“ ще продължи да отстоява това свое виждане пред IBSA и може би един ден ще се появят и на официални състезания играчи без зрителни увреждания.

Най-жалкото е, че си отива едно голбално поколение, на което не се даде шанс да разгърне изцяло своите възможности и потенциал. Също е жалко, че в училищата няма условия да се работи за голбала и в обозримото бъдеще не се вижда достойна смяна на отиващото си талантливо поколение.

Рано или късно държавата ще започне да води адекватна и последователна политика за диверсификацията на спорта сред хората в неравностойно положение. Защото започналият процес за включването в социалното общество на тази немалка субстанция от човечеството е необратим.