Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Критики, мнения и въпроси можете да изпращате на електронна поща: [email protected] или [email protected]

Редактор: Олга Сладкарова

История

  1. — Добавяне (пратена от Иван Янев)

ЧАСТ ВТОРА
ПРОСПЕРИТЕТ

ГЛАВА ПЪРВА
ФАКТОР НА РАЗВИТИЕ И СТАБИЛНОСТ

2.1.1 На турнир в Косиерич

Новата голбална 2005 г. започна за отбора с участие на състезание зад граница.

Голбалният отбор на Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ — Софийски университет, взе участие в традиционния голбален турнир в гр. Косиерич — Сърбия и Черна гора, от 5 до 7 март 2005 г. Групата пристигна в Косиерич на 5 март около 17:00 ч Пътуването премина безаварийно и при добро настроение. Турнирът се проведе на 6 март, участници бяха отбори от Белград, Земун, домакините от Косиерич и отбора на „Витоша“. Българските голбалисти по жребий изиграха първия мач срещу отбора на Земун, който завърши при резултат 13:3 в полза на българския отбор. Втората среща на българите бе срещу отбора на домакините. Мачът започна твърде завързано, но през второто полувреме нещата си дойдоха на място и българите победиха с резултат 7:3. В третия сблъсък „Витоша“ игра със състава на Белград. Двубоят започна много ожесточено, тъй като българите имаха да уреждат стари сметки с този отбор. Първото полувреме завърши 2:1 в полза на „Витоша“, второто започна също добре, но в последните 2–3 мин се допуснаха елементарни грешки, които доведоха до психическо отпадане на отбора. Резултатът в края на мача — 6:2 в полза на сръбския отбор, в никакъв случай не отразява действителното протичане на двубоя и единствено опитът и рутината на сръбските играчи им помогна да спечелят. Не бива да се забравя, че въпреки тяхната вече напреднала спортна възраст това всъщност са олимпийските шампиони от Сеул и ако не друго, то умеят твърде добре да владеят своята психика и да дебнат грешките на противника. Загубата бе изживяна много трудно, но остана надеждата, че в скоро време ще се вземе реванш. Същият този отбор от Белград покани състава на „Витоша“ да вземе участие в традиционния международен турнир по голбал, който бе планиран да се проведе в Белград от 17 до 19 юни с. г.

Второто място на българите е повече от заслужено и само може да се съжалява, че не взеха този турнир. На третото място останаха домакините от „Ирис“, които твърде любезно отстъпиха първите две места на своите по-силни гости от Белград и София. Трябва да се отбележи, че посрещането от страна на домакините от Косиерич беше изключително радушно. В лицето на главния ръководител на хората със зрителни увреждания в този малък сръбски град Радован Анджелич, българите имат един невероятен и чудесен приятел. Наистина подобно посрещане не е било оказвано на българския спортен клуб, което ще бъде запомнено задълго. На състезанието присъстваше подпредседателят на Съюза на незрящите в Сърбия и Черна гора Милена Петакович, която изпълняваше и функциите на журналист и взе интервю от ръководителя на българските спортисти Иван Янев, като живо се интересуваше от ситуацията в България. Въпросите бяха насочени към развитието на спорта сред незрящите младежи и сред учениците с подобни проблеми.

Българската делегация бе в следния състав: ръководител — Иван Янев, треньор — Илия Попов, рехабилитатор — Михаил Илиев и състезателите Веселин Кушнеренков, Николай Желязков, Николай Кацаров, Недялко Димов, Пламен Буров.

Спортната група от България потегли от гостоприемния Косиерич на 7 март сутринта след твърде трогателно изпращане от страна на домакините. По пътя нямаше проблеми, като се изключат лошите метеорологични условия. Имаше снеговалеж, а и пътят не бе добър, това забави пристигането в София. В столицата отборът се прибра на 7 март около 17:30 ч От това участие тимът може да бъде доволен, защото бе натрупан допълнително международен опит и вече не се наблюдаваше онова „гипсиране“ сред спортистите, което се наблюдаваше при първите излизания на международна сцена. Дори може да се каже, че в доста моменти момчетата играеха с голям хъс и самочувствие. Това дава надежда, че посоката на развитието на българския голбал е именно тази, но трябват много усилия, консолидация на силите и за съжаление не на последно място трябва финансиране за участия, лагер-школи и подготвяне на голбални кадри — треньори и съдии.