Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (39) (Софийски университет
2001–2007 г.)

2.3.6. Конференция на IBSA Европа в Ларнака

От 30 ноември до 2 декември в Ларнака — Кипър, се проведе конференция на страните членки в IBSA от Стария континент. Една от основните цели бе да се направи анализ на спортната ситуация в Европа. Друга цел бе да се представи новият комитет на организацията, който ще отговаря за Евроспорта. Безспорно новото ръководство дава сериозна заявка за широкомащабна и ползотворна дейност. Новият председател Нил О’Донован буди доверие и респект. Основните надежди на България бяха насочени към разчупване на консерватизма на организацията, към ликвидиране на нейния елитарен характер, който към този момент е очевиден, т.е. не трябва единствено големите и богати страни да имат цялостен достъп до информацията на IBSA, а да се даде шанс и подкрепа и на по-малките и икономически не толкова силни страни. България има сериозно лоби в новото ръководство на комитета, тъй като Роберт Харт, който нееднократно доказа, че е голям приятел на страната, заема длъжността спортен директор. Комитетът се допълва от следните лица: д-р Аксел Болсингер, Джилиан Паркър, Джани Хамършой, Мишел Бърдезин, Борис Самуелсън. Домакин на конференцията бе Христакис Николаидис, председател на Кипърския съюз на зрително затруднените. Конференцията се проведе в луксозния хотел Лордос, в Ларнака. България се представляваше от делегация от НОСИ „Витоша“, в състав: Даниела Димитрова и Иван Янев, участници, а Виктория Димитрова и Михаил Илиев бяха в качеството си на асистенти.

Заслуга за това участие има националният авиопревозвач „България Ер“, който предостави преференциални цени на самолетните билети и Българската параолимпийска асоциация.

Присъстваха над 20 европейски страни, сред които: Русия, Украйна, Австрия, Израел, Германия, Сърбия, Гърция, Дания, Швеция и др.

Водачът на българската делегация д-р Янев постави един твърде неприятен за IBSA въпрос. А именно — „Защо голбалистите подлежат на медицинско класифициране?“ Въпросът е породен от това, че и при тях са приети 3-те основни групи на зрително увреждане: Б1 — нулево зрение, Б2 — слабо зрение, Б3 — по-силно зрение, а тези, които според медиците на световната организация виждат повече и от Б3, просто се игнорират от спортна дейност. Това е абсолютно погрешно и дано да го разберат ръководителите на IBSA. Що се отнася до голбала и другите спортове с маски, направо е смешно това класифициране. Тъкмо наопаки, политиката на тази организация би трябвало да бъде в посока разширяване спектъра от участници в подобни спортове, тъй като, слагайки тъмните маски на очите си, всички стават с равен шанс. Д-р Болсингер се опита да убеди българите по твърде неубедителен начин, че тази политика е правилна. Но подобен тип консервативни мнения не водят до по-добрия статус на спорта сред зрително затруднените хора по света. Тази българска позиция трябва да се отстоява и да се търсят и други страни съпричастни с идеята, за да се достигне до едно положително решение на този абсурд.