Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Критики, мнения и въпроси можете да изпращате на електронна поща: [email protected] или [email protected]

Редактор: Олга Сладкарова

История

  1. — Добавяне (пратена от Иван Янев)

2.2.5. Втори отворен турнир за купата на Република България по голбал 2006 г.

Отвореният турнир за купата на България по голбал, който трябваше на всяка цена отново да бъде организиран на едно, ако не по-високо, то поне минимум да запази нивото от предходната година. Това е грандиозно събитие, което за съжаление за поредна година не се радваше на държавна подкрепа. Ставаше въпрос за десетки хиляди български левчета, а СКХУ „Витоша“ ги нямаше и трябваше да убеди различни организации да им ги предостави. Направени бяха редица медийни участия, в които се разясняваше реалната опасност от риска турнирът да не се състои. Организаторите обясняваха на всички и всеки, който имаше желание и търпение да ги изслуша, че тези много пари не се търсят в кеш, а се търсят леглова база, храна и всички нужни материали и консумативи за провеждането на това мащабно мероприятие. От държавата в лицето на ДАМС отговориха, че нямат възможност да подкрепят материално, но организаторите се радваха на тяхната морална подкрепа. Тя бе нужна, разбира се, но недостатъчна. За първи път у нас се проектираше провеждането на съдийски семинар, под ръководството на холандския специалист Роберт Харт. Г-н Харт откликна на идеята на клуба абсолютно безвъзмездно да дойде в София и да направи всичко по силите си за развитието на българския голбал. С Роберт Харт „Витоша“ се срещна на турнира във Венеция през ноември 2005 г. И още тогава той направи много добро впечатление със своята отзивчивост и готовност да подкрепи българския голбал. От българска страна трябваше да се осигури самолетният билет и престоят на българска земя. След много перипетии мечтата щеше да стане реалност. В средата на юли се проведе обучението на първите български съдии, получили сертификат за национално ниво. Обучението се състоеше от два модула — практика и теория. А практическият изпит се състоя на самия турнир за купата на България, който се проведе от 21 до 24 юли.

На 22 и на 23 юли в баскетболната зала на стадион „Българска армия“ се изиграха голбалните срещи от Отворения турнир по голбал за купата на Република България. Участваха осем отбора от чужбина и страната. Домакините от спортната организация „Витоша“ посрещнаха националните отбори на Чехия, Турция, Гърция, Македония, както и отбора на „Ирис“ — Косиерич, Сърбия, клубният отбор от Касел — Германия, отбора на „Успех“ — Варна, и разбира се, участваше отборът на домакините „Витоша“ — Софийски университет. Това най-грандиозно голбално събитие за страната бе на ръба на провала. Въпреки че организаторите започнаха подготовката още през февруари, не можаха да убедят държавата в лицето на Държавната агенция за младежта и спорта да даде основата на този голям голбален форум. Безспорно се тръгна с твърде амбициозна програма, която трябваше да повдигне българския голбал с още едно ниво. Предвиждаше се за първи път в България да се проведе семинар за съдии по голбал. Този семинар трябваше да се направи в две части. Най-напред досегашните български съдии да обучат желаещи, които до сега не са се занимавали с този спорт. А втората част трябваше да се води от чужд специалист. Въпреки многото неудачи, крайният финансов дефицит, тези два семинара се проведоха. Никой не се трогна в ДАМС, че това е нещо абсолютно ново за нашата страна. Но благодарение на усилията на поделение „Социално битово обслужване“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 55-то СОУ „Петко Каравелов“, Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен общински съвет, Австрийските аеролинии, семинарите станаха факт. Холандският специалист Роберт Харт бе така любезен да дойде в нашата държава и да спомогне за развитието на единствения колективен спорт за незрящи, практикуващ се у нас. Първият семинар се проведе в началото на юни от българските действащи съдии. Вторият — лицензионен, с водещ г-н Харт, се проведе от 15 до 19 юли с. м. В него взеха участие хора от Варна и София. Особено радващо е, че семинарът бе посетен от учители от двете училища за деца с нарушено зрение от София и Варна. За практическите занимания изключително помогнаха момчетата от голбалния отбор на „Витоша“ — Софийски университет. За огромно съжаление, поради свития бюджет не бе възможно да се покани отборът от Варна да помогне в практиката на съдиите. Това се отрази отрицателно на кондицията на „Витоша“, тъй като седмицата преди състезанието те трябваше да се раздават в името на българския голбал, помагайки на холандския спец да обучи качествено първите български съдии. Лагер-школата, която се предвиждаше да се проведе с отбора, остана неосъществена мечта. А тя е задължителна преди всяко голямо състезание, каквото щеше да бъде този турнир. Подготовката и участието на подобно ниво трябва да имат комулативен характер, но не тук и сега. За пореден път трябваше да се изостави утопията за диференцираност на организацията на турнира и отбора по голбал. Момчетата от отбора трябваше да изчакат още незнайно колко дълго време, за да се отдадат преди подобно състезание единствено на голбална подготовка, а не да бъдат активни организатори на състезанието и да хабят твърде много нерви и усилия около неговото администриране. А след това да се раздават максимално на голбалното поле.

Българският отбор отново трябваше да се изправи срещу отбори с далеч по-добри финансови, а оттам голбални показатели. Всички се питаха докога така? Няма ли най-сетне някой солидно да помогне на този спорт? Няма ли някой безкористно да инвестира в неговото развитие? Няма ли най-сетне да се намери голбалният филантроп? Отговорът е, че няма. Докато държавата не даде онази държавна основа, от която се нуждае този спорт, никой не би си сложил главата в торбата. Но ако ДАМС най-сетне реши да отпусне макар и малък бюджет, единствено за голбала, тогава с далеч по-голяма сигурност може да се твърди, че ще се намери благодетел или благодетели. Но когато българският голбал е едно сираче в собствената си страна и когато абсолютно никой не се трогва, че тези момчета дават своите сили и здраве в името на тази страна, тогава е много жалко за всички досегашни жертви, които са правени в името на този спорт. Въпреки всичко организаторите, решени и мотивирани до краен предел, с цената на всичко решиха да не излагат името на страната, която не се интересува от голбала.

Така се започна едно ходене от фирма на фирма, от организация на организация с молба за подкрепа на всички нива. Не се търсеше единствено финансова помощ. Подкрепата можеше да бъде изразена чрез храна, леглова база, награди и др. Някой би възразил, че много спортове в България се намират в аналогична ситуация. На подобно мнение може да се възрази с факта, че голбалът е единственият колективен спорт за незрящи, който наистина не се нуждае от толкова големи средства, колкото останалите спортове, но да се получават регулярни.

В такава обстановка започнаха да пристигат отборите гости на Отворения турнир по голбал за купата на Република България. Голяма част от средствата все още не бяха подсигурени, но благодарение на доброто си име, организаторите от „Витоша“ успяха да убедят редица фирми да предоставят на консигнация било леглова база, било храна, било награди или други материали. За медийното отразяване на големия спортен форум се грижеха хората от младежкото и студентско сдружение „Зрение“ с председател Ели Станишева. Те се справиха перфектно с отразяването на турнира. Отново спортната телевизия „Ринг ТВ“ засне цял мач, който ще се върти по медията многократно. Избраната среща бе между отборите на „Витоша“ и „Успех“ — Варна, завършила с категорична победа на момчетата от „Витоша“. Турнирът бе и практически изпит за кандидат съдиите или поне за онези, които преминаха успешно изпита по теория. Главен съдия на турнира бе Павел Кушнеренков, а негов заместник учителката по физическо възпитание от УДНЗ „Луи Брайл“, София — Искра Улянова. Разбира се, обучителят от Холандия бе през цялото време в залата и осторожно наблюдаваше своите питомци — дали допускат грешки и във всеки момент бе готов да се намеси с адекватни съвети или действия. Турнирът протече изключително оспорвано и динамично. Добре подготвените чужди отбори допринесоха за високото спортно-техническо ниво на форума. Националният отбор на Чехия безапелационно се справи с всички свои конкуренти и за втора поредна година грабна трофея. От второ до четвърто място се подредиха отбори, чиито точков актив бе еднакъв и поради този факт трябваше да се подредят по показателя голова разлика. Така сребърни медалисти станаха националите на Турция, с бронзовите за втора поредна година се окичиха момчетата от отбора на „Витоша“ — Софийски университет. Четвъртото място стана притежание на националния отбор на Гърция, пети останаха момчетата от „Успех“ — Варна, шесто място за отбора от „Ирис“ от Косиерич, Сърбия, седмо място за отбора от Касел от Германия и последно място за националния отбор на Македония. За втора поредна година голмайстор на турнира стана състезател от Чехия, а призът за най-полезен играч заслужено отиде при играч от гръцкия национален отбор. Като втори голмайстор се подреди капитанът на „Витоша“ в това състезание — Веселин Кушнеренков. Организаторите раздадоха благодарствени плакети на всички, които подкрепиха турнира. За всички спортисти имаше рекламни тениски, а за призьорите и предметни награди. Състезанието бе помрачено от два неприятни случая. За първи път в най-новата история на българския голбал играч бе отстранен от турнира за крайно непристойно поведение по време на игра. Състезателят беше от т. нар. „Старо голбално поколение“ и се състезаваше за отбора от Варна. Вторият инцидент бе предизвикан от гостите от Македония, които по всичко изглеждаше, че бяха дошли с недотам добри намерения. Тъй като още с пристигането започнаха да се държат не особено любезно и реакционно. Македонците изключително много закъсняха със своето пристигане, и въпреки че техническата конференция бе забавена с цел тяхното изчакване, те не можаха да присъстват на нея. Очевидно македонските братя имаха афинитет повече към високоградусните напитки, отколкото към голбала. От първия съдийски сигнал те започнаха да предявяват неоснователни претенции към българското съдийство. Съзираха тенденциозност в отсъжданията на реферите. Смятаха, че към тях има специално негативно отношение. Стигна се дори до куриозната ситуация лично председателят на съюза на македонските слепи да обяснява на холандския специалист как се играе голбал и как трябва да се съдийства. Явно македонските колеги играят по правилник, с който всички останали страни имат наглостта да не се съобразяват. И така решението на македонския бос бе да извади отбора от турнира и още на 22 юли вечерта те потеглиха към домовете си в Самуилова България. Това събитие бе твърде неприятно, но организаторите направиха всичко възможно да успокоят своите македонски гости, но техният ръководител Мирко Добревски остана непреклонен и дори си позволи да заплаши главния координатор на турнира Иван Янев с шефа на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев. Явно в Македония нямат особена представа що е това неправителствена организация, и че не ССБ е върховен съдник на всички зрително затруднени. Но на никой не му дойде просветление защо така импулсивно действаха колегите, които в друго историческо време щяха да са само членове на районна организация към българският съюз на слепите. Като се изключат горе цитираните неприятни инциденти, турнирът мина великолепно. Бяха създадени много нови и заздравени стари приятелства.

Отново въпреки недоброто си състояние ССБ помогна на българският голбал. Благодарности и за шефа на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов, с който държавата винаги си измива ръцете, че при него трябва да се търси просперитета на българския голбал. Своята подкрепа за пореден път даде и Валентин Михов, президент на Българската професионална футболна лига, който от няколко години помага за развитието на спорта и който винаги пита какво е мястото на държавата. А голбалните деятели винаги повдигат срамежливо рамене и мънкат, че държавата подкрепя спорта единствено морално. В нейната морална подкрепа организаторите се убедиха от факта, че председателката на ДАМС Весела Лечева изпрати поздравителен адрес до организаторите и участниците в турнира, за който „Витоша“ много благодари и очаква освен морална и материална подкрепа. Отново Петко Горанов, шефът на поделение „Социално битово обслужване“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше сред първите поддръжници на турнира и отново доказа, че голбалът не му е безразличен. Този човек прави всичко по силите си този спорт да повишава своето качество.

С принос за провеждането на състезанието и заслужаващи признателност са следните личности: Михаил Кърлин, Спас Карафезов, Емил Прокопов, Крум Савов, Гриша Ганчев, Ели Станишева, Милен Димитров, Йонка Филипова, Верджиния Минчева, Мариана Георгиева, Мария Димитрова, г-жа Петкова.

Ето фирмите и организациите, които по един или друг начин спомогнаха за провеждането на това наистина грандиозно за мащабите на страната събитие: ПКДМСТ към СОС, ССБ, БПА, ПФЛ, ПСБО към „Св. Климент Охридски“, НПК на СБ, БФС, S.V.-RSA, Ресторант „О Шипка“, СИЦ „Зрение“, Департамент по спорт към „Св. Климент Охридски“, Австрийски аеро линии, Овергаз, Сладкарници „Неделя“, „Victoria Group Hotels & Resorts“, Литекс Комерс, Автокъща „Капитолия“, Национално читалище на слепите „Луи Брайл“, „Спиди“, 55-то СОУ „Петко Каравелов“. Гостите бяха настанени в престижния хотел „Амбасадор“, чиито собственици направиха солидна отстъпка на организаторите и по този начин изключително вдигнаха нивото на мероприятието.

Медийни партньори бяха: Нова телевизия, Канал 3, Радио Гонг, „Ринг ТВ“, БНТ, Радио Хот FM, Радио Куку, Радио Микс, Инфо радио, Ретро радио, Радио Романтика, Радио Power FM, Фолк радио Наздраве, Метро медия. Големи и горещи благодарности за Крум Савов, водещ и шеф на предаването „Спортен свят“ по Нова телевизия. Този човек по всяко време е давал възможност неговото предаване да се използва като трибуна за популяризирането на голбала, а и не само на него. Същото важи и за програмния директор на Канал 3 Сашо Диков, който не е отказвал да предостави ефира на медията за популяризирането на спорта сред хората с увреждания. В същата степен важи казаното и за програмния директор на „Ринг тв“ Георги Попвасилев, човек безкрайно отзивчив и любезен. Благодарности и за радио Гонг, което на 29 юни в сутрешното си шоу „Старт“, с водещ Драго Панков даде възможност на председателя на „Витоша“ Янев да изложи подробно наближаващия евентуален провал, който бе надвиснал над турнира за купата на република България.

Списъкът е дълъг и човек, който не е запознат с хилядите по-малки и по-големи проблеми по организацията на подобен голям форум, би си казал, че всичко е минало гладко и без проблеми. Но на практика не беше така. Организаторите едва съумяха да проведат един турнир по голбал наистина на високо ниво. Тук присъстват всички, които са помогнали, от най-малката подкрепа до най-голямата. Защото организацията оценява подкрепата на всички, които имаха голямо желание за съдействие, но възможностите са им по-малки. Разбира се, имаше и такива, които имат големи възможности, но съдействието им бе по-скромно.