Снежана Неделчева
Звездата Аиел (7)

7

Инфорът беше сравнително прост модел и не му отне много време да се справи с него. Надписите бяха на четири езика, плюс сиен — официалният за всички територии на Империята общогалактически език. Синд изпита признателност към лингвиста, който го бе обучавал на ромийска писменост и култура, преди да тръгне насам. Старецът беше упорит и взискателен в любимата си област и му предаде част от знанията си за малкото дни, с които разполагаше. Кривулиците, напомнящи следи от птичи крака по мокър пясък, се сливаха в думи, докато ги съзерцаваше. После образуваха изречения и след известно време той четеше, без да поглежда за справка сиенския текст, макар и доста бавно. Историческите и географски данни за Ромиа знаеше добре, затова обърна повече внимание на нравите и суеверията на местното население. За него те бяха далеч по-важни и искаше да се почувства ромиец, доколкото можеше.

Разслоението на обществото беше голямо и тази душевна гимнастика го измори. От богат, изнежен царедворец премина през цялата кастова гама и завърши като балсаматор в погребален дом. Тогава реши, че му стига за днес, изключи инфора и се хвърли на леглото, в очакване силовото поле да го обгърне и омекоти рязкото движение. Твърдата материална повърхност го посрещна безжалостно, като му напомни елементарните природни закони по доста болезнен начин. Той изруга полугласно, разтърка ударените места по себе си и се опита да легне удобно. Това се оказа трудно и дълго се въртя с чувството, че се е разположил на каменист планински връх, но накрая успя да заспи.

Когато отвори очи, се почувства отпочинал, уверен и много гладен. Поколеба се пред бутона за прислугата, но отхвърли мисълта да се бори отново с цялата паплач. Мислеше, че парите ще му стигнат за доста време, а те бяха на привършване. Сега си обясни насмешливия поглед на секретаря, когато му съобщи исканата сума. Налагаше се да посети администратора, за да попълни отънелите си финанси и да се поогледа във фоайето. Много от търговците посещаваха често хотела и можеха да го осведомят дискретно какви са нормалните бакшиши, за да не дава прекомерно големи или подозрително малки суми. Той облече ярка туника и панталон, които му се видяха подходящи за вечерно облекло, и затърси в кабината дезинтегратор, където да хвърли халата и пантофите си. Намери само голям съд с капак от нещо подобно на пластмаса, в който се мъдреха дрехите, с които беше пътувал. Тъй като материите не бяха синтетични, сигурно не се рециклираха, а се обработваха по друг начин. Помисли малко и в ума му се появи нещо, на което не беше обърнал внимание.

— Обработват ги с вода! — промърмори Синд, смаян от комбинацията между диващина и прахосничество.

Хвърли смачкания на топка халат върху купчината и затвори капака. При мисълта, че вероятно ще трябва да облече пак същите дрехи, бъкащи от бацили и мърсотия, макар и преминали през скъпоценната течност, изпита отвращение. Последните няколко години, прекарани в двореца на Харамон без сериозни задачи, които да изискват личната му намеса, го бяха направили капризен в известна степен. Ако разходите по престоя му не се поемаха от хазната, той не би дал пукната пара, за да стои на тази дива и нехигиенична външна планета. Всъщност, дори и да му заплащаха, местните погранични варвари не биха го примамили да остане тук повече време от необходимото за зареждане или ремонт на кораба му. Никаква романтика не можеше да замени удобствата, гарантирани от техниката. Желаеше само да приключи и да се върне по-бързо.

Единственото хубаво нещо на Ромиа беше невъобразимото изобилие на вода. На сухата и гореща Франар пестеливото й използване беше железен закон, за да оцелеят милиардите хора на планетата-столица на Империята. Ограниченията за богатите бяха по-малки, но съществуваха. Басейни, фонтани и обилно течаща вода можеха да се видят само в императорския дворец. В душите на всички коренни жители още от деца беше възпитано скъперническо отношение към течността на живота и с годините то прерастваше в неподдаващ се на промяна рефлекс. От недобре затегнатия кран се процеждаше тънка струйка в огромната розова вана. Преди да помисли, ръката му се беше протегнала и завъртя ръчката, докато дразнещото капене спря. Жестът беше безсмислен на Ромиа, която буквално плуваше във вода, но не можа да се сдържи. С цената на непрекъснат самоконтрол успяваше да не се поддава пред други хора на издайническите си навици, придобити на родното място, но те бяха прекалено дълбоко вкоренени.

Безброй планети с мек климат и буйна растителност биха си оспорвали правото да станат столица на Империята, ако Харамон решеше да я премести от нажежения ад Франар на по-приятно място за радост на тази половина от двора си, която се състоеше от пришълци. Императорът обаче беше местен жител, корените на силата му бяха тук и нямаше намерение да ги подрязва. Хубавите небесни тела наоколо служеха за временен отдих на приближените му, когато изтощението им достигнеше крайна степен и не можеше да се преодолее с други мерки. Самият Харамон би обитавал спокойно и бедняшката землянка на някого от поданиците си. Сухото му жилаво тяло беше калено и несломимо. В горещите периоди, когато свитата му се къпеше в собствената си пот, той изглеждаше свеж и бодър, без капка влага по изсушената като стар пергамент кожа на лицето си. Имаше аскетични навици и това беше главното му изискване към хората около него. Бързият точен ум и сигурната ръка, с която държеше в подчинение териториите на Империята, се дължаха на желязната му самодисциплина. Това, за което и от което живееше, беше абсолютната неограничена власт.

Синд го уважаваше дълбоко и никакви облаги не биха го накарали да му измени. Останал сирак от бебе, той беше израснал под могъщата му закрила и Императорът стана за него семейство, кумир и всичко, което имаше на света. Харамон знаеше това и го бе направил своя дясна ръка — един от малкото, на които имаше доверие. Синд се стараеше да оправдае тази чест и тайните му мечти, които не смееше дори да формулира ясно в себе си, бяха, че е негов незаконен син, а умрелите при трагични и загадъчни обстоятелства родители са удобна легенда. Това противоречеше на изключителната праволинейност на Харамон и Синд би се изсмял пръв, ако някой произнесеше мислите му на глас.

Ваната го притегляше неудържимо, но издържа на изкушението и си определи къпането като награда след свършената работа за деня. Още няколко последни приготовления и наконтеният, самодоволен Канти беше готов за излизане. С тежки стъпки той се отправи към фоайето, което беше пусто по това време за сметка на залата вляво. Оттам долиташе нестройна глъчка при всяко отваряне на вратата. Изпадналият в летаргия администратор се оживи при появата му и зачука делово по бутоните.

— Ще желаете ли нещо, господине? — попита той с дежурната си усмивка.

— Бих искал да изтегля известна сума от сметката на Фил Канти. Може би около петстотин ромийски фарга — подвоуми се Синд.

— Препоръчвам ви да изтеглите хиляда. Сега ще оформя и кредитната ви карта — с дясната си ръка той набра името му, а с лявата постави на плота издут плик.

Без да брои парите, Синд пусна плика в един от безбройните джобове на туниката си и почака, докато му връчат блестящото еластично квадратче.

— За съжаление често ще се налага да плащате в брой из града и трябва да се пазите да не ви ограбят. Добре би било да си намерите компания, ако смятате да се разхождате навън.

— Благодаря за съвета, но няма да излизам тази вечер. Мисля да вечерям в ресторанта на „Корона“, а после ще си легна.

— Кухнята е великолепна, програмата също. Имате запазено място на чудесна маса, съседите ви са стари наши клиенти. Симпатични хора са, обаче ако желаете да се храните сам или имате други предпочитания, обадете се на управителя.

Табелката с името му се намираше на маса, разположена близо до дансинга, на който лениво се въртяха няколко двойки. Останалите три места бяха заети и Синд огледа седящите, докато вървеше към масата. Безлични мъж и жена на средна възраст ровеха усърдно в чиниите пред себе си и изглеждаха погълнати от това занимание. Третият беше дребно, нервно човече, което явно очакваше с нетърпение вечерята си, защото жестикулираше и се въртеше на стола, като почукваше с приборите. Говореше оживено на сътрапезниците си, а те кимаха с натъпкана уста, но липсата на диалог не го притесняваше.

Синд беше приет с въодушевление и след като набързо се запозна със семейство Кардил и господин Щрос, последният насочи словесните си изблици към него. Трудно можеше да се намери по-информиран и приказлив събеседник, така че Синд научи това, което го интересуваше. Изчерпателно разнищиха въпроса с бакшишите, менюто му беше старателно избрано и малко след като човечето се самопокани за негов водач при обиколките му в града, за щастие донесоха поръчките им. Щрос беше идеално прикритие за разходката му на другата сутрин, въпреки отегчителната си бъбривост.

Необичайните ястия имаха рядко приятен вкус и Синд за пръв път разбра хората, които обичат да се хранят. Замразеният крем за десерт беше чудесен завършек на обилната вечеря и дори дребосъкът загуби словоохотливостта си.

— Разбрах, че тук се провежда събор на теолозите — предпазливо опипа почвата Синд.

— Не се интересувам, но май има подобна дивотия — поде господин Кардил, небрежно отпуснат срещу него. — По улиците не можеш да се разминеш с разни странни типове, които предлагат вехти религиозни книжки и предмети. Като река да се заслушам в приказките им, ме заболява главата.

— И мен, скъпи, учудвам се как ги търпи още крал Аргам — мило се усмихна жена му. — Надявам се, млади човече, че не са ви оплели с глупостите си.

— Има доста шарлатани и празнодумци между тях, но не всичко е глупост — намеси се Щрос, преди Синд да отговори — За Култа на Светлината от Сабха съм чувал интересни неща.

— Култове, секти, ордени — всички са лъжци и измамници! Търговията е най-добрата религия за мен, защото ме храни — изсмя се дебелашки Кардил.

— Всички присъстващи споделят мнението ви, иначе нямаше да сме в този скъп хотел на тази планета — каза Синд. — Само че жена ми се е вманиачила напоследък да колекционира стари ръкописи и религиозни дрънкулки, за които твърди, че са ценни и стойността им ще продължава да расте. Харчи парите, които изкарвам с труд и нерви, за да пълни жилището ни с ненужни вещи. Сега ми е връчила цял списък и за да й покажа, че не съм дошъл само да се забавлявам, ще трябва да погледна тук-там.

Той въздъхна, извади електронен бележник от джоба си и го сложи на масата.

— Утре ще ви заведа точно където трябва — каза Щрос, след като прочете написаното. — Има някои редки неща, които си заслужават да ги притежава човек. Случайно разбирам малко от това и мисля, че жена ви може да се окаже права за ценността им в бъдеще.

— Какво ли не правим за жените си — разнежи се Кардил и прегърна сияещата си съпруга. — Моята, например, колекционира рокли и обувки, почти ме е разорила с тоалетите си.

— Теб никой не може да те разори — госпожа Кардил го погледна благоговейно.

— Това е, за което се молим всички — Щрос се прозя. — Утре, господин Канти, секретарят ви може да се обади на моя, когато сте готов за излизане. Мисля да ви оставя вече, с пожелание за лека и спокойна нощ.

— Аз също ще тръгвам. Благодаря на всички за приятната вечер — изправи се Синд, започнал да се усеща отпуснат и сънлив.

— Лека нощ! — отговори в хор семейство Кардил и си поръчаха по още един крем.