Снежана Неделчева
Звездата Аиел (47)

47

Съмненията в правилността на действията му завладяха Синд с пълна сила, докато чакаше в приемната зала за аудиенции Ишанг да излезе от покоите на Императора. Не знаеше дали новонамереният му брат не се беше съгласил да вземе участие в плана му само за да осъществи своите тъмни замисли. Проклинаше се, че сам е направил немислимото — беше уредил Кантайрофексът да допусне до себе си, нещо, което той правеше само за доверени лица, човек с немалко причини да го убие. Кръвта му се смръзна от ужас и едва имаше сили да следи незначителния разговор, който водеше в момента. Повтаряше си, че дори в този случай защитата на Харамон е двойно и тройно осигурена, но това не го успокои и той се ослушваше при всеки шум.

Ако не беше толкова несигурен и притеснен, щеше да се забавлява чудесно. Много хора минаваха да разменят няколко думи с дивака-герой, радващ се на тяхното изискано общество, защото се беше справил там, където кенастърът е бил безсилен, и даже го бе спасил. Според повечето от тях това, последното, спокойно би могъл да си спести. Синд въртеше очи и се смееше гръмогласно, като установи, че в героичния си образ е словоохотлив, общителен и нещо съвсем ново — приятен събеседник. Безпокойството му беше отдадено на главоломното издигане до висини, които не беше и сънувал.

Ишанг се забави и постави нервите му на изпитание, но накрая все пак се появи заедно с кенселдоратора — Върховния академик Боргън — и кенселарха Лайал, който говореше с него, залепил на лицето си кисела физиономия. Синд беше изумен. Лошото настроение и зле прикритата неприязън на кeнселарха бяха нормалното му отношение към Синд. Изглеждаше невероятно, но той или не таеше съмнения в неговата самоличност, или беше великолепен артист, тъй като знаеше много добре за брата-близнак.

— За съжаление няма да се видим скоро. След това неизбежно посещение, смятам да остана в къщи, докато си възвърна формата — обясняваше хораят с неопределена усмивка, доста далече от съжалението.

— Много жалко наистина — каза кенархът със задоволство, а и Боргън не изглеждаше, че ще страда от продължителното отсъствие на Натх.

— Щом такова е мнението на доктор Дорн, значи трябва да го послушате — измънка той и пак се зарея в неизбродимите дебри на научната мисъл, което вероятно беше причина за постоянно неадекватното му държание.

— Все още не съм бил при уважаемия доктор, но не вярвам да има нещо против решението ми да си почина.

Ишанг повика Синд и го представи на двамата с предълго обяснение за присъствието и заслугите му, с което досади на Лайал и го раздразни. Боргън се задоволи да се изсмее доволно няколко пъти на съвсем неподходящи места. Накрая успя да слезе на земята дотолкова, че да попита тихо кенарха кой е този младеж до Синд Натх, когото не може да си спомни, макар че сигурно го познава. Лайал подбели очи и изръмжа нечленоразделно през стиснатите си зъби, но Академикът така или иначе вече бе забравил въпроса си.

Проблемът при общуването с него беше, че извън това, което го интересуваше, той се държеше меко казано странно и отчайващо. Изискваха се време и усилия, за да му се обяснят елементарни житейски неща. Дори да имаше склонност към такива прозаични и досадни неща като заговори, едва ли щеше да съсредоточи вниманието си така, че да запомни какво се иска от него. По тази причина Синд отдавна го беше изключил от кръга на заподозрените. Никой не би могъл да се преструва толкова продължително и успешно на разсеян до невменяемост, а точно това качество на Боргън беше натежало в негова полза, за да стане един от тримата доверени съветници на Харамон.

— Направо не е за вярване, уважаеми кенастър! — изказа се Синд достатъчно високо, за да бъде чут от всички желаещи. — Вече имам три покани за неофициални събирания, една за пътуване с балони над Оазисовия пръстен в Мохиха и предложение да се опознаем по-задълбочено от приятната дама с татуиран паяк на лявото рамо.

— Тази там ли? — хораят я огледа, а тя се усмихна дружелюбно в отговор, показвайки инкрустираните диаманти на резците си — Струва си да се сближи човек с лейди Хаива, ако е любител на силните усещания и опиати, но когато нещата опрат до яздене на диви гронги, хубавите чувства неимоверно охладняват.

— Сигурно — Синд машинално опипа левия си хълбок, където го беше ритнал гронгът, след като успя да го събори от гърба си на земята, и така засили склонността му към спокойните забавления.

Мелодичен звук на гонг и синьо сияние в прозрачната колона до тях прекратиха разговорите и очите на всички се обърнаха към триизмерната проекция на Харамон, която се появи вътре.

— Аета, Кантайрофекс! — отначало тихо, а после все по-силно прозвучаха приветствени възгласи, сливащи се в многогласен хор.

Императорът махна леко с ръка и ги прекрати.

— Търся кенселастъра, забравих да кажа, че свиквам съветниците след един час в Овалната зала. Натх, след прегледа ела там!

Говореше на Ишанг, но погледът му беше вперен в Синд, който побърза да се развълнува и смутено запристъпва от крак на крак. Добре се вживя в предполагаемите си усещания и успя да се изпоти наистина.

— Твоят спасител има благонадежден вид — сухо каза Харамон и прекрати огледа. — Не се съмнявам, че ще му се отплатиш подобаващо за заслугите.

По тона му личеше, че е раздразнен от никому неизвестното протеже на кeнселастъра, така че Ишанг побърза да го разведри.

— Съмнявам се дали ще имам нужда от службата му при мен, Велики Кантайрофекс, но ще се постарая да го възнаградя богато, преди да си замине.

— Ти решаваш, Натх — образът в колоната изчезна сред наново възобновените нестройни възгласи.

— Мисля, че те одобри — каза Ишанг.

— Не съм на себе си от радост, император Харамон ме забеляза! На Цаладия няма да ми повярват, когато им разкажа всичко, което съм преживял. Какви са изискванията Ви към мен за днес, гиан?

Простоватите маниери и старомодното обръщение, употребявано все още в някои изостанали крайща на Империята към пълноправния местен господар, предизвикаха слаб смях, примесен със симпатия. Лейди Хаива запляска с длани и развя розовите пера в косите си.

— Преди да отида в Овалната зала ще мина при Дорн, а ти си свободен да правиш, каквото намериш за добре. Ще те извикам, когато свърша — Ишанг сниши гласа си. — Дамата с перата няма търпение да те оставя под нейна опека, но ми се струва, че въпреки страстта си към главозамайващите медикаменти, е запазила достатъчно от нещото, наречено интуиция в смисъл, че открива познатите скъпоценности и в необичайна обковка.

Точно това притесняваше и Синд. Като че ли трябваше да приложи повечето си умения, за да заблуди нея. Очакваше го доста напрегнат и изнервящ флирт. Ишанг също се измъчи в кабинета на Дорн, който го подложи на безброй проби и тестове. Ахкаше тихо и се почесваше при вида на резултатите, като се объркваше все повече и повече. Когато се убеди, че на пациента му липсват всякакви способности за метаморфоза, той изблъска настрани купищата прибори и уморено разтърка очи.

— Не знам на какво си бил подложен, момчето ми, сега все едно си друг човек. Бих дал всичко, за да изследвам какво и как точно е станало, но ти се нуждаеш най-вече от почивка и затова съм принуден да те оставя на спокойствие.

— След колко време ще стана пак същият?

— Със срам признавам, че не мога да ти отговоря. Твърде е вероятно да останеш такъв, какъвто си сега — той помълча и внезапно добави колебливо: — Може би в крайна сметка това ще се окаже добро за теб — да бъдеш като всички останали.

Ишанг го погледна с добре изиграно учудване, но вече беше уверен, че приятелските чувства на доктора към Синд са истински и не той е човекът, когото търсеха. Всъщност, хораят почти знаеше истината, но щеше да остави Синд сам да стигне до нея.

— А сега си тръгвай бързо, преди да ме е обзела наново изследователската страст и да те замъкна в залата за дисекции — пошегува се Дорн. — И не се мяркай насам, докато не се почувстваш добре. После ще ми паднеш в ръцете, за да експериментирам върху теб, както си знам.

„Едва ли някой освен него и Императора се осмелява да се отнася така със страшния кенселастър, но той е държал в ръце крещящото и напикаващо се пеленаче, когато са го донесли в двореца, така че може да си го позволи. На колко ли години е сега?“ — замисли се Ишанг и реши, че са доста много.

Главното беше, че докторът отпада от заподозрените и можеше да каже това на Синд. Макар да нямаше опит, Ишанг вече уверено се движеше по правилата на живота, който Синд беше водил. Когато седна в Овалната зала, изпита усещането, че не за пръв път присъства тук, където се вземаха решенията, засягащи огромен брой човешки същества, жители на Империята. Съветниците по военното дело, финансите, селското стопанство и другите важни сфери в управлението на Империята съвпадаха с описанието на Синд до съвсем малки подробности — включително притесненото покашляне на съветника по етническите въпроси и смешният, наподобяващ граблива птица профил на икономическия корифей.

Целта на заседанието беше да се обсъди инспекцията на Императора, отложена до връщането на кенселастъра, за чието провеждане вече нямаше пречки. Харамон щеше да замине, като вземе със себе си двама от второстепенните съветници и повери имперските дела по време на отсъствието си в ръцете на останалите от тях, начело с тримата кенсели. Най-голямата отговорност падаше върху тях и Ишанг увери Кантайрофекса, че не се чувства толкова зле, за да не може да изпълнява задълженията си. Лайал посрещна с мрачен вид това изявление, а Боргън, който през цялото време ровеше мълчаливо и усърдно в камара видеодискове, извика радостно малко преди да приключат и ги застави да изгледат дълъг списък пратки за неотложните нужди на лабораторните центрове в инспектирания район. Императорът доброжелателно го изслуша докрая и нареди на заминаващите с него съветници да вземат отношение по въпроса, след което изключи проекцията си. Ишанг намери Синд, притиснат в ъгъла от тълпа царедворци, между които преобладаваха възхитените дами, и го измъкна оттам за голямо неудоволствие на компанията.

— Човек би помислил, че досега не си се радвал на такова внимание — подметна той.

— И няма да сбърка. Винаги съм се отнасял прекалено сериозно към задълженията си, а сега се чувствам някак си отменен, успокоен и в крайна сметка — нелошо.

— Кантайрофексът тръгва на обиколка съвсем скоро — каза високо Ишанг. — Чудя се дали и този път ще организира големи забавления по случай отпътуването си.

— Както разбрах от разговорите, тук е твърде скучно за отбраното общество и всеки повод за празнуване е добре дошъл. Смятам да присъствам и аз, ако не възразявате, уважаеми кенастър.

— Достатъчно съм болен, за да пропусна всичките, но не бих ти попречил да се веселиш. Няма да имам голяма нужда от теб — каза Ишанг и се улови, че сякаш наистина великодушно дава разрешение за почивка на свой служител.

„Когато се вживееш в измислиците и ги повтаряш достатъчно дълго, те имат неприятната склонност да се превръщат в нещо трудно различимо от истината“ — помисли си той, цитирайки свободно пасаж от Свещените книги.

Следващите дни до заминаването на Харамон, Ишанг прекара в жилището на Синд. Поддържаше физическата си форма с упражнения в спортната зала на своя домакин, който се мяркаше рядко, щастлив да използва пълноценно преимуществата на новото си битие. Лайал почти не му обръщаше внимание и Синд все повече се съмняваше, че той е в дъното на случилото се на Ромиа и Тарис-1. Не можеше обаче съвсем да изключи възможността канархът да се преструва майсторски. Проведоха един неподслушван разговор с хорая, след като Синд уж случайно се срещна с него в „мъртвата зона“ — късо отклонение на коридора, защитено от наблюдаващи устройства. Действията им щяха да започнат веднага, щом Кантайрофексът напусне Франар. Синд трябваше да принуди Лайал да го заведе в подземното хранилище на архивите и там да изстиска от него всичко, което той знае.

Императорът отпътува шумно, а веднага след това Синд тръгна за неколкодневния полет с балони над Мохиха. Под благовиден предлог напусна групата, малко след като се отдалечиха от Атанаморп, и без да губи излишно време се запъти към жилището, което обитаваше Лайал със семейството си. Канархът вече предчувстваше почивката си след вечерната чаша мляко с няколко капки нама, затова се стъписа, когато на вратата на спалнята си видя досадния дръвник, приближен на Синд Натх.

— Кой ви пусна тук? — извика той ядосан и се втренчи в него.

— Дойдох да ви съобщя нещо, което ще ви заинтересува — невъзмутимо обяви нахалната особа. — Може ли да седна?

Без да дочака отговор, той включи една силова плоскост близо до леглото му и се разположи там.

Ръката на Лайал се плъзна върху бутоните. Вече се разяряваше от безочието му, въпреки че беше и заинтригуван.

— Аз подбирам времето, в което да чуя интересуващата ме информация — ледено каза той. — Сега охраната ще ви изхвърли и помислете навън как да се свържете с мен по приличен начин.

Трябваше да му даде урок по добри обноски, преди да го изслуша. Все още никой не идваше, а широката ехидна усмивка на госта започна да му изглежда извънредно и обезпокоително позната.

— Погрижил съм се да разговаряме на спокойствие, уважаеми кенарх. Не бих искал някой да прекъсва занимателната ни беседа с дрънкане на прибори или оръжие.

— Синд Натх! Но ти в момента… — Лайал погледна образа, който се появи в екранчето на гривната му и тъжно поклати глава. — Според уредите, обектът с твоята идентификация спи непробудно и не е напускал дома си от часове, но според усета ми това си ти.

— За мен е нормално състояние да се намирам на две места едновременно — изсмя се посетителят. — Няма смисъл да се правиш на изненадан.

— Има ли възможност да си наистина чужденецът, под чиято външност ми досаждаш?

— Никаква — Синд доби обичайния си вид за миг, колкото да го увери. — Ти знаеш много добре какво става.

— Нямам представа за какво говориш, но знам, че си способен почти на всичко. Какво искаш от мен?

— Добрият Лайал, както винаги прям и настъпателен — подигра го Синд. — За да не губим време, ще ти кажа накратко. Заведи ме в хранилището на архивите, в секретния отдел!

— Само това ли? — изсмя се саркастично Лайал. — Абсолютно изключено, забрави го!

— Не бих го направил, защото ти ще обмислиш внимателно отговора си, така че да бъде приемлив.

— И какво ще ме спре да извикам охраната? Отдавна съм престанал да се боя за живота си — в гласа му наистина нямаше страх и Синд разбра, че той не се преструва.

— За твоя — не, но какво ще кажеш за синовете си и внука? Малкият Зир е много приятно дете, не е наследил проклетия характер на своя дядо.

В очите на кeнарха проблесна разбиране.

— Какво си направил? — попита той глухо.

— Кошницата с редки и скъпи плодове, получена вчера, беше от мен. Осведомен съм за вкусовете и предпочитанията в дома ти и се постарах никой да не може да устои на изкушението.

— Впръскал си вътре някаква гадост, от която ще умрем, ако не направя, каквото искаш. Антидотът е у теб.

— Нямам какво да добавя.

— Защо мислиш съм един от тримата доверени? — с презрение в гласа попита Лайал. — Нито съм завеян като кeнселдоратора, нито самотно чудовище като теб. И защо, откакто съм на този пост, никой от семейството ми никога не напуска Франар?

— Кантайрофексът те държи с нещо… — сякаш завеса се раздра пред очите на Синд. — Теб и близките ти.

— Долните номера са ефикасни и без да претендират за оригиналност.

— Нищо не знам за това и съм учуден, защото аз съм специалистът — каза Синд. — Положително е имплантиран уред с разрушаващ заряд, дистанционно управляем.

— Ето го — кенархът разтвори дрехата си и показа малкия белег над сърдечната област. — Неголяма капсула, но достатъчна.

— И всички, включително детето, имате такива?

Синд си спомни неприятното чувство, което изпитваше с гривната-контролер на Ромиа — точно като жива мина с часовников механизъм.

— Лоялността ми при това положение е непоклатима — изкиска се Лайал, — но поне аз знам, че проклетото нещо е в мен, а други може и да не подозират. На теб и Боргън такъв стимулатор не е нужен, обаче кой знае? Предвидливостта е ценно качество.

За себе си Синд беше сигурен, че няма имплантация, защото често напускаше Франар и най-важното щеше да я усети при метаморфните си процеси, но за един кратък миг се почувства зле.

— Както сам разбираш, не съм за завиждане — кeнархът правилно оцени мълчанието му. — Програмата е някъде в компютърните мрежи, нямам представа дали е скрита между тези, управляващи спътниковите метеорологични системи, или в обслужващите градската канализация. Знам само, че насоченият сигнал може да дойде по всяко време и е сигурен, ако някой от нас се отдалечи от планетата. Ние сме затворници тук.

— Не знаех това, но нещата не се променят. Ако ме заведеш в хранилището, Императорът може би ще те унищожи, забележи — само теб, а ако не ме заведеш, ще умрете всички със сигурност.

— Колко време си ни дал?

— До изгрев слънце.

— Ще стигне, за да се синтезира антидот в Централните лаборатории.

— Да, ако някой знае какво става, а ти няма да излезеш оттук жив и да обясниш. Докато си побъбрим с теб още малко, критичният момент ще мине и аз оставам единственото ви спасение, примири се с тази мисъл.

— Защо ти трябват архивите? Можеш да научиш същото от Боргън.

— От него ли? Той е Върховен академик от двадесетина години и не е бил на този пост при раждането ми.

— И те имат документация. Там, предполагам, са описани обстоятелствата около експеримента, довел до генетичното ти увреждане, а има вероятност да научиш и други любопитни неща.

— Ще последвам съвета ти да намина при Боргън, но след като вече съм тук, нищо не пречи първо да погледна имперския архив — твърдо каза Синд, който блъфираше.

Изпратените вчера плодове бяха безвредни, така че той се намираше на ръба и всеки момент можеше да се провали. Срещата му с Лайал не вървеше, както беше мислил. Макар и да го мразеше, кeнархът започваше да му изглежда все по-невинен.

— Може ли да нагласиш нещата, все едно че си проникнал вътре без моето съгласие? — предаде се Лайал. — Като те заведа там, ме завържи, удари или убий, ако ти харесва повече, така има вероятност поне семейството ми да избегне гнева на Харамон. Ти също ще го понесеш с пълна сила, но ми обещай, че каквото и да стане, ще защитиш близките ми. Знам, че държиш на думата си.

— Имаш я, въпреки че не разбирам вече нищо — вдигна ръка Синд. — Най-върлият ми враг залага на моето благородство, изключително невероятна сцена, направо да се просълзиш от умиление. Ще искам от теб пълно съдействие в замяна на това обещание. Ти ли организира събитията на Ромиа и повреди кораба ми?

— За какво говориш, нали мисията ти завърши успешно? — учудването му беше непресторено.

— Имаш ли нещо общо със смъртта на родителите ми?

— Ще научиш всичко — сухо отговори кeнархът. — Аз ще изпълня моята част от споразумението — да ти осигуря достъп до документите и ще ме оставиш на мира. Направил съм, каквото е било необходимо, после ще прецениш сам вината ми.

— Добре, обличай се и да тръгваме веднага! — нареди Синд.

— Само един въпрос. Този човек, който се представя за теб, да не е случайно твоят брат?

— Той е.

— Поразително! Било е толкова невероятно да оцелее, колкото и да се срещнете после — закиска се Лайал и стана от леглото.