Снежана Неделчева
Звездата Аиел (4)

4

— Довечера ще има бал в двореца — бърбореше Йол, докато проправяше път за Синд. — Отворени са всички Звездни зали, но пак няма да поберат желаещите. Само богатството не помага, поканите се издават от канцеларията на крал Аргам на най-блестящите, заслужили и изтъкнати негови поданици и гости. Но защо ли ви обяснявам това, господин Канти, след като ви е известно? Не се съмнявам, че сте тук заради Големите тържества и ще получите кралска покана за лично присъствие.

След това ласкателство секретарят го погледна крадешком и по израза му личеше, че е дълбоко убеден в противното. За части от секундата беше преброил верижките и пръстените на Синд, след което заключи, че шансовете за покана на настоящия му шеф са малко по-големи от неговите — с една дума, почти никакви.

— Да, Йол, и аз се надявам да присъствам лично, но трябва да се обадя в двореца, за което ще ми помогнеш ти.

— На вашите услуги, господин Канти. Ще се свържа утре сутринта с канцеларията — въодушевено откликна Йол, но устните му останаха скептично свити.

Синд започна да се развеселява. Човекът пред него не подозираше нищо, иначе щеше вече да е паднал в несвяст върху покрития с пухкави килими под на коридора, по който вървяха. Ако съобщението на ромийския агент беше вярно и Синд успееше да се убеди, че на територията на кралството е в ход заговор против единството и целостта на Империята, той автоматично се превръщаше в най-важният човек тук. Заповедта, кодирана в кристалограмата, му даваше право да произнася присъди над всички замесени, независимо от техния ранг, и да ги привежда незабавно в изпълнение. На всяка планета от Империята тази заповед влизаше в действие безпрекословно. Трябваше да й се подчинят и последният невеж роб, и върховният владетел — в случая крал Аргам. Ако кралят стоеше начело на метежниците, щеше да започне прочутите си Тържества с публично ритуално самоубийство, като използва лазерния си меч, над който се беше заклел във вярност на Харамон. Не намереше ли сили да го стори, Синд щеше да изпълни екзекуцията, олицетворявайки ръката и неограничената власт на Императора. Такава беше процедурата с васалите, престъпили клетвата си. Можеше да се наложи Синд да вземе и без покана толкова лично участие, че то да не се забрави скоро на Ромиа. Срещата с агента трябваше да се състои преди откриването на празника, значи имаше тази вечер на разположение, за да се подготви. Засега кристалограмата кротко изчакваше своя час.

Коридорът свърши до врата, пред която ги очакваше малка пъстра група — вероятно прислугата.

— Заповядайте в апартамента си, господин Канти! — Тежката, покрита с дърворезба врата се открехна и Синд пристъпи в пищно обзаведено преддверие, а Йол и слугите го последваха.

Вратите в преддверието се отваряха към обширен салон, трапезария, спалня и кабинет с масивно дървено бюро. Изгледът към града наистина беше добър. Малкият парк, който заобикаляше хотела, се поддържаше грижливо и буйната растителност отморяваше очите или поне трябваше да ги отморява. Червенооранжевите листа и треви бяха разнообразени с подстригани туфи пясъчножълти храстчета и изглеждаха приятни на пръв поглед, най-вече за посетителите, свикнали с тази цветова гама.

— Йол, къде е инфорът?

Секретарят натисна малък бутон в стената над бюрото. Част от стенната облицовка се отмести и се показаха екран и клавиатура.

— Неподвижен ли е? — учуди се Синд. — Ами ако поискам да го използвам в спалнята или да кажем в хигиенната кабина, какво трябва да направя?

— Много съжалявам — отвърна притеснен и разтревожен Йол, — но инфорите и така почти не се използват. Нашите гости предпочитат вместо да се главоболят с тях, да получат информация на живо. Искам да кажа, че секретарите са за това — в задълженията ни влиза да се осведомяваме вместо клиентите. Ако желаете, може да използвате инфора, но ще се убедите, че е значително по-лесно и приятно да се обърнете към мен, а аз да боравя с него.

Синд се намръщи при това предложение, но трябваше да се държи според ролята, която си беше избрал.

— Да, да — побърза да промърмори той и се усмихна колкото можа по-лъчезарно, за да приспи подозренията, които сигурно се раждаха в главата на сръчния, пъргав и доста схватлив Йол.

Докато се опитваше да разследва тайно, беше уязвим. Откриеха ли го, щяха да се постараят да премахнат набързо и него, и кристалограмите, преди той да изпрати информация на Императора. После можеха да имат неприятности, но заради смъртта на дребния търговец Фил Канти, едва ли щяха да са много големи. Не трябваше да допуска да го заподозрат и отстранят, преди да е свършил работата си докрай. Задачата му беше да изясни истината около заговора и да накаже виновниците, ако може. Ако не — след съответния сигнал корабите на Космическия флот щяха да пристигнат и на неподчинилата се планета да се разрази истински ад.

— Желаете ли да се освежите? — прекъсна мислите му Йол.

— Не би било лошо, а и вие сигурно се нуждаете от отдих — желанието му беше да го оставят на спокойствие.

Спокойствието се оказа непостижимо, защото по заповед на Йол останалата прислуга се разтича наоколо и се зае с дейност, предизвикваща изумление. Контейнерите с багажа му бяха донесени и поставени в средата на големия хол. С много шум и суетене цялата орда персонал изваждаше, разнасяше и подреждаше разни предмети. Тъй като си пречеха, блъскаха се един в друг и си подвикваха междувременно, бъркотията беше голяма и Синд се умори, само като ги гледаше.

— Тази врата в спалнята накъде води? — обърна се той към секретаря.

— В хигиенната кабина. Изключително удобна и луксозна е, както ще се убедите. Докато ви разопаковат нещата, можете да направите тоалета си. Това е Ула, вашата камериерка. Тя ще ви помогне да се съблечете и ще се погрижи за дрехите ви.

Дребното, симпатично момиче, представено като Ула, пристъпи към него с широка усмивка, разкриваща два реда ситни бели зъби.

— Гардеробът ви е почти подреден — каза тя. — Позволих си да ви приготвя за смяна тази роба, която изглежда домашна и ми се стори подходяща, както и касетка, където да сложите скъпоценностите си. Сейфове има в тоалетното помещение и в спалнята. Ако желаете, може да дадете ценните си вещи на съхранение горе при администратора. Хигиенната кабина е готова, последвайте ме, моля!

С решителни стъпки, тя се отправи към кабината.

— Ула възнамерява да дойде там с мен, доколкото разбирам? — учуден попита Синд.

— Имате ли нещо против? — веждите на Йол се повдигнаха, а момичето застина на вратата.

Синд запрехвърля в ума си това, което помнеше за местните нрави, но не можа да измисли как би трябвало да се държи в този случай. Мълчанието стана доста продължително и беше време да каже нещо.

— Много съм уморен от пътуването и нямам нужда от женска компания точно сега. Може би по-късно… — той погледна към тях, като се надяваше, че не е отказал твърде грубо.

— Аз съм камериерка, а не момиче за развлечение — каза Ула развеселена. — Не виждате ли как изглеждам?

— Как изглеждате? — Синд я разгледа старателно, но не видя нищо особено.

— Нима ви приличам на красавица, която си изкарва прехраната с лицето и тялото си? Ласкаете ме, аз ще умра от глад, ако разчитам на моите. Прекалено грозна съм за това — смехът й огласи стаята, а останалите, дочули разговора, се присъединиха към нея.

Синд не беше съгласен с нейното твърдение и го каза, което предизвика нов взрив от смях, а камериерката се изчерви, несвикнала да й се обръща толкова внимание.

— Носачите чакат да ги освободите — прекъсна Йол бурното веселие.

— Свободни са — каза Синд и всички го загледаха очаквателно.

— Няма да ми трябват повече — добави той, но двамата мъже, донесли контейнерите, не помръднаха и след нова тягостна пауза, му просветна какво чакат.

— Много съм доволен от вас. Амии… така лесно се справихте с багажа ми… и изобщо…

С известно неудобство, той напъха в ръцете им няколко банкноти от тези, които му беше дал Йол по пътя им от фоайето насам. Те ги прибраха с грейнали лица и си тръгнаха.

— Ако сте подредили нещата ми и вие сте свободни — обърна се Синд към останалите, насъбрали се около него, като повтори процедурата с банкнотите.

Стаята почти се опразни. Освен Йол и Ула остана само едно високо, добре сложено момиче с разкошна лъскава коса и хищно изражение, което разваляше впечатлението от правилните й черти. Приседнала встрани със скучаещ и отегчен вид, сега тя скочи енергично и се приближи към тях

— Ако сте привършили и вие… — Синд извади пачката с банкноти.

— Не съм дори започвала — каза тя. — Аз съм компаньонката, която сте поръчали. Казвам се Марна и съм на сто осемдесет и девето място след последния Конкурс на Цветята на Ромиа. В листата на хотела съм на осмо.

— На осмо ли? — машинално попита той, като се чудеше това добре ли е или напротив.

— Съжалявам, че първите седем са заангажирани отдавна. Ако се освободят междувременно, ще ви уведомя — намеси се Йол. — Мислех, че Марна ще ви допадне, но ако не ви харесва, може да я сменим. Ще ви покажа каталога.

Той се пресегна, включи монитора и набра няколко цифри. На екрана се показа Марна, пленително усмихната, облечена в плътно прилепнала блестяща рокля.

— Сто осемдесет и девето място е голямо постижение, тя може да постигне и повече, ако подобри пластиката си при танците. Може дори да влезе в Диамантената стотица, кой знае — отбеляза секретарят.

— И какво ще стане тогава?

— Ще отиде в двореца естествено, а за „Корона“ ще остане славата, че преди това е работила при нас. Сега ще видите нашата Първа красавица, Онаги. Погледнете само каква прелест! — още няколко цифри и образът се смени.

Усмивката и роклята бяха подобни, лицето имаше по-красиви черти, но беше толкова алчно и порочно, че в сравнение с Онаги, Марна изглеждаше мило и простодушно девойче.

— Няма нужда да ми показвате другите — каза Синд. — Ако питаха мен, Марна изглежда по-добре от Първата ви красавица, просто се радвам, че тя е била свободна — и той я погледна с напълно искрена благодарност при мисълта, че можеше змиеподобната Онаги да се върти сега около него.

Ула и секретарят го зяпнаха така, сякаш не беше с всичкия си, а Марна от изумление остана с отворена уста.

— Всеки си има вкус — измърмори Йол и изключи монитора. — Още в началото предположих, че Марна ще ви хареса.

— В апартамента ли ще вечеряте или в ресторант? — прошепна посъвзелата се номер осем. — Храната е поръчана за тук, но ако желаете, може да се качим и горе.

— Наистина съм грохнал и нямам апетит, така че днес не се чувствайте задължена да ми обръщате повече внимание. Починете си и утре се надявам да ви видя за закуска.

— Довиждане, ще натопя само цветята оттатък — каза Марна и почти избяга.

— Великолепно, господин Канти, много сте хитър — Йол плясна няколко пъти с облечените си в бели ръкавици длани. — Чудесен артист сте и направо й грабнахте сърцето, досега не бях виждал Марна притеснена. Между нас казано, всички сме наясно, че тя не може да се мери с Онаги, но това ваше ласкателство звучеше съвсем чистосърдечно и тя вече е готова на всичко за вас. Умеете да убеждавате хората, не бих искал да съм ви конкурент в търговията. А сега да напомня, че в кабината ви чакат.

— Чакат ли ме? Кой ме чака? — изпъшка Синд.

— Маникюристката, масажистът, фризьорката и… като че ли това са всички.

— Ако им платя, ще се махнат ли?

— Разбира се.

— Искам да попитам нещо, съвсем приятелски — Синд го дръпна за лакътя встрани и снижи гласа си. — Другите посетители не се ли дразнят от персонала, който непрекъснато се мотае в краката им?

— Положително се дразнят, щом дават толкова големи бакшиши, за да останат сами — засмя се секретарят.

— А ако не искат да дават?

— Отдавна не е имало такъв случай, нужна е доста издръжливост.

— Тогава ще плащам сутрин на всички, но искам пълно спокойствие през деня. Ако наистина се нуждая от нечии услуги, ще извикам теб, за да му съобщиш.

— При това положение никой не би си помислил да ви безпокои. Когато натиснете този бутон, на екрана се изписват кодовете и имената на персонала, който ви обслужва. Ще се ориентирате лесно, моето име е първо в списъка.

Синд търпеливо изчака излизането на маникюристката, фризьорката и масажиста, следвани от Ула и Йол, и въздъхна облекчено, когато вратата се затвори зад гърба на последния. Сега трябваше да си отпочине и да прегледа съдържанието на инфора. Ако всичко вървеше добре, на другия ден щеше да се срещне с имперския агент, предал неясното и тревожно съобщение, което го накара да прекоси половин галактика.