Снежана Неделчева
Звездата Аиел (51)

51

Ишанг долетя с документите на Боргън и паркира машината така, че да не бъде видян от входа. Заобиколи купола с бързи крачки и застана пред масивната врата. Предупреден от автоматиката за присъствието на нов посетител, нарсек Финиър погледна монитора и се втрещи, когато установи, че отвън стои ни повече, ни по-малко самият кенастър, който би трябвало да се намира в момента на последния подземен етаж. Долу Синд точно беше изключил камерите, дърпайки прекъсвача, и на екраните нямаше картина.

— Ще отвори ли някой проклетата врата? — извика Натх.

Стържещият глас, прозвучал по интеркома, накара дежурния да подскочи и да приеме мисълта, че няма халюцинации. Люкът се отвори и Ишанг влезе.

— Мислех, че сте вътре, уважаеми кенастър — заекна офицерът.

— Бях и вече съм вън, без да задействат системите за сигурност. Този факт няма да донесе на никого тук светли моменти в служебната характеристика — кисело каза Натх и оправи разрошената си коса. — Най-добрият начин да провериш надеждността на една алармена инсталация е да се опиташ да я преодолееш.

— Тенар Шардинг още ли е долу, сър? — осмели се да запита Финиър, съкрушен от злорадството, което се разливаше по лицето на Натх. — Той ъъ-ъ знае ли, че сте излязъл?

— По всяка вероятност ме търси, обадете му се да го зарадвате — каза Ишанг.

Таймерът отброяваше последните секунди, преди мониторната система да се включи наново. Досега Финиър не беше отделил пръстите си от устройството на гърдите му, което даваше сигнал за тревога, но сега го пусна и се обърна към комуникационния възел.

— Тук Централна секция, дежурен вика тенар Шардинг — наведе се офицерът напред.

Никой не му отговори, но той нямаше време да се учуди достатъчно, защото Ишанг беше бърз и безпогрешен. Той го подхвана, преди да падне на пулта, стовари тялото му в креслото и седна на неговото място точно когато се включи следящата система. Потърси с поглед секретния отдел. На екраните имаше картини от различни ъгли на фоайето с натъркаляни по пода войници и изглед от коридорчето към аварийния изход, където лежеше човек с офицерски отличителни знаци на униформата. Тежката врата към сърцето на архива зееше докрай и следващото, което хораят видя, го накара да се усмихне. Вързаният Лайал гледаше с нещастен вид към Синд, погълнат от написаното на екрана пред него.

Предаваните от камерите на горните нива кадри показваха умерено безпокойство. Нямаше признаци, че охраната там подозира нещо и Ишанг блокира изходите на всички сектори. Ако забележеха това, щяха да помислят, че е етап от проверката. Уверил се, че никой не може да се измъкне, хораят отново погледна към секретната секция. Синд крещеше и стискаше кенарха за врата, което предполагаше интересно развитие на събитията.

Ишанг слезе долу и намери Лайал в добро състояние, макар и с морави петна по шията. Синд стоеше срещу него и изглеждаше разстроен.

— Твоят истеричен брат за малко не ме уби, надявам се, че ти ще се държиш хладнокръвно — обади се кeнархът.

— Рядко съм се държал другояче — каза Ишанг и прибави: — Поне преди да се забъркам в тази история.

— Много добре. Очаквам да се отнесеш към мен разумно, едва ли овехтелият ми организъм ще издържи втора такава атака.

— Зависи какво ще чуя, може информацията да не е ясна и да се наложи да попълвам пропуските — той погледна ледено Лайал.

— Синд не е напълно убеден, че е научил истината, но това е положението — преглътна кенархът. — Триста пъти да ме удуши, няма да промени фактите.

— Както го гледам, не е в състояние да ми обясни нещо смислено, затова започвай ти! — Ишанг се отпусна на един от въртящите се столове до близката редица терминали. — Края вече знам, разкажи ми накратко предисторията.

— Родителите ви работеха в секретна лаборатория в базата на Сизаор. Точно по времето, когато сте се раждали, изглежда са извършвали серия експерименти извън планираните. Едното крило на базата напълно изгоряло вследствие на експлозията и се предполага, че сте били подложени на силно облъчване с неизвестен характер. Опитите бяха забранени, но оцелелите, между които и Адит Натх, вашата майка, не се подчиниха, затова Кантайрофексът изпрати елитния корпус да въдвори ред.

— Казано направо — да избие всички — подметна Ишанг.

— Не звучи добре, но е вярно — сви рамене старецът. — Баща ви вече е бил загинал от експлозията. Елитните части пристигнали и преорали цялата територия, но Адит Натх успяла да се отскубне и избягала с теб, това го знаеш.

— А Синд?

— За него имаше донесение, че притежава необичайни качества и Императорът беше заинтригуван. Искаше го жив и може би това е дало шанс на Адит да спаси поне едното си дете. Тя е била тежко ранена и предположиха, че едва ли е живяла дълго след бягството си, корабът така и не беше намерен. Учудвам се, че изобщо е стигнала донякъде, хиперпространственият скок би трябвало да я е довършил.

— Какви са били експериментите, провеждани на Сизаор?

— Те изучаваха прехода между нормалното и хиперпространството. Опитваха се да докажат, че трябва да се откажем от скоковете, докато не ги изследваме напълно.

— А няма ли хиперпространствени преходи, няма Империя, нали? — погледна го Ишанг. — Представям си как е възприел Харамон тази идея. Само не разбирам какво има още да се изследва? Използваме преходните зони отдавна и винаги съм си мислил, че по този въпрос няма съмнения.

— Боргън може да обясни това по-добре, той е кенселдораторът все пак.

— Тогава да вървим при него — обади се Синд, който досега слушаше мълчаливо. — Какво ще правим с хората тук?

— Може да се пусне упойващ газ във въздушната система — каза Лайал. — Това ще осигури няколко спокойни часа. После имаш възможност да се върнеш, ако решиш. Тревога не е дадена и следващата смяна на охраната ще дойде чак утре сутринта.

— Хайде, тогава! — Синд тръгна към изхода.

— Аз ще остана тук, нали така? — попита кeнархът.

— Как мислиш, дали Боргън ще се разприказва? — спря се Синд на вратата.

— Непременно, щом види оръжие, насочено срещу него. Той няма претенции, че е голям герой.

— Добре, сега може да поспиш заедно с хората си. Не съм забравил обещанието си — успокои го Синд.

Горе, в контролния център Финиър продължаваше да лежи, както го бе оставил Ишанг. Синд застана пред главния пулт и извика програмния блок на системите за поддръжка на сградата. Ишанг наблюдаваше на монитора човечетата, които забавяха движенията си и след малко започнаха да падат там, където стояха.

— Защо се опитваше да удушиш кенарха? — попита той.

— Няма да разбереш.

— Опитай да ми обясниш.

— Според неговата версия излиза, че досега съм живял уплетен в лъжи — личаха усилията му да остане спокоен. — След като взел мерки да остана сирак, Кантайрофексът ме прибрал в двореца, за да бъда под контрол и да използва необикновените ми способности.

— Естествено — кимна Ишанг. — Като че ли аз съм имал по-голям късмет, въпреки че съм лишен от твоите дарби. А ти…

— Ще се качваш ли най-накрая! — грубо го прекъсна Синд.

Вече бяха излезли извън купола и стояха пред роптера, с който беше дошъл Ишанг.

— Ето, качвам се, бъди спокоен — хораят се пъхна вътре. — Истината невинаги е приятна. Сигурно е отвратително да научиш, че са те водили за носа и са те използвали като опитомен звяр.

— Млъкни! — изсъска Синд през зъби и на скулата му заигра снопче мускули.

— Ще се оправиш, сигурен съм. Освен това не забравяй, че отиваме да вършим работа, после се отдавай на емоциите си, колкото искаш.

— Не е съвсем сигурно, че това е истината.

— Напротив, сигурно е. Ти си приел тази мисъл, щом се ядосваш толкова. Съчувствам ти — да се сринат представите ти, красивите илюзии и… — той прехапа болезнено езика си при рязкото потегляне на кабината. — Добре де, онемявам по въпроса.

Синд изръмжа неопределено и до включването им в градската транспортна мрежа мълчаха.

— Сега как ще действаме? — попита Ишанг, когато се понесоха към жилището на Боргън, намиращо се в луксозен и претенциозен квартал на Атанаморп, близо до границата на научното градче.

— Ти продължаваш да бъдеш Натх, а аз ще се постарая да наподобя Лайал.

Раменете му се приведоха напред, главата хлътна между тях, косата се разреди чувствително и остави обширно голо пространство в средата, проблясващо на осветлението в кабината

— Не сме ли вече близо, кенастър? — изграчи той, като обърна изострените си черти и гърбав нос към него.

— Чудесна имитация, само гласът ти е особен. Нека говоря аз на входа.

— Добре, Натх, нещо съм понастинал и гласните струни не ме слушат — последните думи Синд изговори в голяма салфетка, която измъкна от джоба и притисна около носа и устата си.

— За охраната този камуфлаж е достатъчен — каза Ишанг, — а Боргън е разсеян и сигурно ще забележи нещо нередно, само ако имаш хобот насред лицето.

— Не се заблуждавай, че е винаги такъв. Има дни, в които забелязва всички подробности, но никой не може да каже кога ще му се случи това и колко ще продължи. В общия случай ще си закачи шапката на хобота ми, без да навлиза в размисли. Надявам се, че е в този си период.

— Съжалявам, но Върховният академик не приема сега — спря ги постът пред вратата му.

— Не вярвам да си е легнал, след като самият той ни определи този час, в който да го посетим — направи се на учуден Синд.

— В момента кeнселдораторът работи в кабинета си и ни е заповядано да не пускаме никого да го безпокои, Ваше превъзходителство.

— Забраната положително не се отнася за нас — каза настойчиво Ишанг.

— Не съм предупреден, че ще дойдете, съжалявам.

— Отдавна ли служиш при Боргън? — поинтересува се Ишанг.

— Доста отдавна, уважаеми кенастър.

— Тогава трябва да ти е станало ясно, че твоят господар е малко, хм… на него просто му убягват от паметта елементарни неща от всекидневието — намеси се Синд в ролята на Лайал.

— Аз бих казал направо, че паметта му е като решето — грубо вметна Ишанг. — Слушай, Лайал, нямам намерение да стърча в преддверието на този идиот, докато благоволи да си спомни, че ме е поканил. Той предложи да говорим тримата, на мен ми е все едно и няма да търпя подобно отношение.

— Успокой се, Натх — миролюбиво се обади Синд-Лайал, — сега охраната ще съобщи, че идваме, и ще слезем при него.

Телохранителят се свърза с Боргън, който първо изкрещя, после изсумтя и прекъсна връзката, удряйки по бутона с юмрук.

— Изглежда не е много радостен да ви види — усмихна се незабелязано пазачът и отвори вратата.

— Ще си промени бързо настроението — Синд и Ишанг влязоха вътре.

Боргън ги посрещна ядосан.

— Напълно съм забравил, ако някога изобщо съм знаел, защо съм ви поканил. Ще съм ви благодарен, ако ми припомните.

— Трябваше да решим някои неотложни проблеми, които възникнаха в отсъствието на Кантайрофекса — убедително произнесе Ишанг.

Синд стоеше полуизвърнат и се преструваше, че разглежда работната холографска проекция на някакъв уред в ъгъла.

— Разговорът ни естествено е секретен — продължи хораят. — Изключи всички следящи и записващи устройства в стаята и поне два часа никой да не ни прекъсва, за каквото и да било.

Боргън го погледна отровно, измърмори нещо относно вманиачаване на тема секретност и изпълни изискванията му.

— Може да започваме — каза той накрая. — Какви са тези важни проблеми? И седнете, надявам се, че не трябва да ги разрешаваме, като се разхождате наоколо — той включи силовите плоскости в къта за посетители, оформящи маса и столове.

— Ела при нас — покани го Ишанг, за да го отдалечи от алармения бутон. — Уверявам те, че разговорът ще те заинтригува.

Боргън се приближи неохотно, а Синд прие истинския си вид и насочи срещу него дулото на невропарализатора.

— Какво означава това? — Академикът го погледна слисан.

— Значи, че трябва да не предприемаш необмислени действия и да ми отговориш на някои въпроси — каза Синд.

— Ясно — кимна Боргън. — Ти си Синд Натх, приел си образа на Лайал, за да влезеш. Кой ли е тогава другият?

Той притисна слепоочията си и се замисли.

— Разбира се, това е изчезналият ти брат! Изключителна възможност да се направят паралелни изследвания на двамата и да се сравнят резултатите. Това ще хвърли светлина върху…

— Успокой се и седни — прекъсна го Синд с досада. — Последната ни грижа в момента е да правиш сравнителни анализи. Разкажи всичко, което знаеш, за инцидента на Сизаор.

— За кой по-точно?

— Толкова ли са много? Интересува ме периодът около раждането ми.

— Както ти е известно, тогава аз не съм бил на този пост и нямам нищо общо.

— Въпреки това искам да чуя подробностите за случая.

— Необходимо ли е?

Синд мълчаливо вдигна дулото към него.

— О! Разбирам от неопроверживи аргументи — очите на Боргън се закръглиха. — Убил ли си кенарха?

— Хайде да говорим по същество — Синд освободи предпазителя.

— Добре, добре, щом трябва! Само не размахвай това оръжие, защото не мога да си събера мислите — подскочи кенселдораторът.

Отначало със запъване, после все по-гладко той повтори почти същото, което се съдържаше в информационните банки на Централния архив с известна емоционална окраска и доста отклонения.

— Вашият баща беше забележителен учен — завърши той с възхищение, — но, естествено, не можеше да спре прогреса. Протестът му беше напълно безсмислен — отказът от енергийните „сърца“ щеше да разруши Империята.

— Значи идеята му е била отказване от N-Х полето, акумулаторите и хиперпространствените преходи?

— Да, той твърдеше, че когато използваш нещо, на което не разбираш принципа на действие, вредата е неизмеримо по-голяма от ползата.

— В архивите намерих нещо такова, но не ми стана ясно. Би ли ми обяснил за какво става въпрос? И по-специално така нареченото „контролирано енергийно възстановяване на ЕА-база-1 на Сизаор“. Не се опитвай да ме лъжеш, под предлог че не съм специалист. Дотолкова съм, колкото да го усетя.

— Какво знаеш за енергийния процес на Найт-Хиндбренер?

— Само най-основните неща. Преди да завладеят сегашните територии, хората пъплели от единствената си планета, наречена Земя, до близките небесни тела с плазмените двигатели на бавните си кораби. Времето за достигане до други звездни системи било толкова продължително, че обезсмисляло разселването на отделни човешки групи в отдалечени, практически неуправляеми бази и колонии. Великото откритие, довело до премахване на препятствията пред човечеството и изграждане на Империята със сегашната й мощ, направил Фаулър Найт.

— Това се изучава в началните степени на обучение. Друго?

— При бомбардиране с алфа-частици на конструирани от него елементи, изградени от вещества с изкуствено деформирани кристални решетки, Найт установил наличие на свръхмощно енергийно поле от неизвестен вид. Качествените характеристики и свойствата му зависят от броя и вида на съставящите конфигурацията елементи, от пространствената им ориентация, както и от силата и посоката на облъчването. N-полето съществува кратко време, при което материята, тоест част от елементите, заключени между двете успоредни оси на въздействие, анихилира. Отначало процесът бил стихиен и неконтролируем. Овладян е едва след като Хиндбренер създал енергийните „сърца“ — акумулатори. Това е част от структурата с форма на правилна триъгълна пирамида, натрупваща в себе си освободената при процеса енергия, която може да се използва после. Когато акумулаторът бъде активиран чрез повторно облъчване, той генерира наново N-полето, наречено вече N-X поле в чест и на двамата учени. То премества материята, която се намира в неговите граници, през изкривяванията на пространството до произволно отдалечена точка.

— В общи линии това е официалната версия — кимна Боргън. — Излишно е да те питам дали си запознат със секретните центрове за производство на хиперпространствени двигатели. На тях се крепи Империята и охраната им е изключителна.

— Така е — съгласи се Синд. — Голяма част от работата ми се състои в наблюдение на тези центрове.

— Ти осигуряваш несмущаваното им функциониране, но знаеш ли нещо за производствените процеси?

— Познавам ги повърхностно, колкото да мога да ги контролирам посредством хората си. Изключението е само едно — база-1 на Сизаор. Не знам нищо за нея, охраната е орбитална.

— Там се зареждат „сърцата“ на хиперпространствения двигател. Не е ли странно, че ти, кенселастърът, в чиито ръце е сигурността на Империята, си донякъде изолиран от база-1?

— Е, за науката отговаряш ти, а това е върховното постижение на човечеството.

— Изобщо не е човешко постижение и това е тайната, която се знае от малцина. Баща ви беше от знаещите, но за свое нещастие не можа да се примири. Истината е, че Найт не е направил никакво откритие. Просто е намерил нещо и е успял да го изучи, доколкото са му стигнали силите, а след това Хиндбренер го е подобрил и направил удобно за използване. И най-важното — акумулаторите се зареждат само на Сизаор не по някакви други съображения, а защото това е възможно единствено там и то не винаги. Не е по желание на хората, просто процесът не зависи от нас.

Синд обмисли казаното и настръхна.

— А от кого?

Боргън вдигна рамене.

— От слепите природни сили в най-добрия случай, но ако баща ви е прав, че зад това се крие чужд интелект, не бих искал да се срещам с него.