Снежана Неделчева
Звездата Аиел (39)

39

Тарасу махна праха и мърсотията от себе си в хигиенната кабина, облече нов гащеризон от шкафчето и тръгна към командната зала. Кокорл беше смогнал вече да се нахрани, като заяви, че чистотата му е напълно задоволителна и не се нуждае от допълнителни грижи. Когато момичето влезе, всички с изключение на Ишанг седяха в креслата си. Синд разказа това, което беше наблюдавал, и изслуша техните обяснения. За съжаление последното, което Кокорл и Азман си спомняха ясно, беше танцът на шамана в Лагахранг. Бяха се осъзнали на борда на кораба и промеждутъкът от време между тези събития се губеше, напълно изличен от паметта им. Синд ги зарадва с новината, че програматорът е умишлено повреден от Ишанг още на Ромиа и сега оригиналният чип се намира у него. Ведът запази невъзмутимото си изражение, но Кокорл скочи и изпълни буен джорхски танц, който прекъснаха навреме, преди да изпотроши апаратурата.

— Сега хораят ще ни покаже къде е направил подмяната и може да си тръгваме към добрата стара Империя — гласът на Синд потрепна издайнически.

— Невероятен късмет! — обади се развълнуваният джорх. — А как ще разберем какви са координатите ни в момента?

— Мисля, че не е необходимо — каза Азман. — Ще зададем реверсивна програма, която ще ни върне в изходното положение с повторение на всички команди в обратен ред. Ако не стане…

— Не казвай това! — изскимтя Кокорл. — Трябва да стане и ще се появим отново близо до Ромиа, под носа на крал Аргам, но това е дребна неприятност.

— Никой не ни очаква там, предполага се, че Ромиа е последното място, на което бихме се появили. Ще останем точно толкова, колкото да направим следващия скок към Франар — каза Синд. — Защо ли се бави Ишанг?

— Предполагам, че скоро ще се появи, но май ще ни даде нова тема за размисъл — Тарасу се усмихваше загадъчно. — Особено на теб.

— Какво имаш предвид?

— Виждал ли си го отблизо? — тя продължаваше да се усмихва.

— Разбира се — преди да го сложа в стационара, днес също.

— Но не си се вглеждал в него, нали? Когато го намери в амбулаторията, лицето му сигурно е представлявало подпухнала и изподрана маса, а сега през цялото време носеше скафандър.

— Да кажем, че е било така, защо?

— Ще видиш — отсече момичето.

Заинтригувани, Кокорл и Азман се вторачиха във влизащия хорай и не забелязаха реакцията на Синд. Тарасу обаче го наблюдаваше внимателно. Удивената му физиономия не я изненада.

— Досега не съм го виждал и все пак ми изглежда много познат. Мога да се закълна, че… — започна Азман и млъкна.

— Отначало хората ми изглеждаха абсолютно еднакви. Вече схващам разликите между тях с усилие на волята и благодарение на интелигентността ми — дълбокомислено каза Кокорл. — Не намирам нищо особено във външността на този човек.

— Той изглежда съвсем като мен — промълви Синд.

— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал напоследък — възрази джорхът. — По-скоро бих казал, че той и Азман си приличат по някои признаци.

— Сега съм приел образа на Фил Канти, защото така отидох предишния път в Лагахранг — обясни Синд. — Имам предвид, че той прилича на основната ми форма — тази, с която съм се родил.

— Не си ли въобразяваш? — недоверчиво попита Кокорл. — Преживяхме неприятни събития и не е чудно, че сме изнервени и податливи на всевъзможни налудничави мисли. Аз, например…

— Много добре знам как изглеждам — прекъсна го Синд.

Ишанг се разположи на единственото празно до този момент кресло и дори да беше усетил, че е привлякъл вниманието на останалите, не го показваше.

— Има ли нещо? — попита той накрая, като разбра, че нямат намерение да го осведомят. — Какво ви смущава в нищожния ми и невзрачен външен вид?

— Всичко по реда си — обади се ведът. — Аз съм Азман, вед шеста степен, и доколкото разбирам, разговарям с воина-хорай Ишанг.

Ишанг се поклони тържествено и изслуша официалното представяне на останалите, които познаваше доста добре. Престана да бъде обект на любопитните им погледи, само Синд го гледаше навъсено и с подозрение.

— Много е мило всичко това, но не мислите ли, че е време да се заловим за работа и да оправим кораба? — изсъска Кокорл, за да върне вниманието им към главния въпрос.

— Разбира се, веднага започвам — стана Ишанг.

Извади от джоба на комбинезона си малък инструмент, свали лицевия панел на програматора и зашари вътре. Наблюдаваха неговите действия със затаен дъх, докато ловките му пръсти смениха чипа и закрепиха панела обратно.

— Това е — той вдигна рамене и седна на мястото си. — Причиних ви неприятности, но изпълнявах дълга си. Трябваше да повредя този кораб, независимо от мнението и желанията ми.

— Хм! — изсумтя Синд презрително.

— Извинявай, но ти като кенселастър би трябвало да разбираш доста добре какво значи дълг — каза Азман. — Ако се налагаше да избиеш всички нас, за да изпълниш заповедите на Императора, какво би направил?

Синд замълча и чертите на лицето му се изопнаха.

— Не ми казвай — продължи ведът. — Нека отговорът бъде само за теб. Опитвам се да ти помогна да разбираш другите и да си толерантен към тях.

Синд примигна и пред очите му прелетяха разбъркани картини — ударът по главата му, капещата върху него кръв на Зарал, престоят му в затвора на Ромиа, Арената и накрая най-лошото — чувството на безнадежност върху тази планета, изгубена в безкрая. Изпитваше омраза към хорая, но Азман беше прав. Самият той щеше да премахне всички, ако дългът му на имперски служител го изискваше. Или поне би трябвало да го направи. Преди не беше помислял, че може да изпитва съмнения по повод на нещо, свързано със задълженията му. Всичко беше ясно и просто, а сега върху убедеността и вярата му бяха плъзнали незнайно как тъмни сенки, които го плашеха. В душата му сякаш се бе появил някакъв непознат, караше го да се лута в объркани мисли и нарушаваше праволинейната му целенасоченост, с която се беше гордял.

С усилие на волята, той се върна в реалността. Азман задаваше командите за връщане, а Кокорл, проточил шия над рамото му, надзираваше с вълнение процедурата. Светлините на пулта ускориха ритъма си и селекторът тихо забръмча.

— Успяхме! — извика джорхът, дръпна Тарасу и я завъртя около себе си в средата на залата. — Отиваме си! Така си и знаех аз, всичко ще се нареди!

— Аз пък си спомням как някой се беше предал и смяташе да живее тук векове в очакване на случайна помощ — засмя се тя.

— Имал съм просто моментни колебания. Освен това екскурзията ни до пещерата изобщо не помогна в случая, така че спокойно може да не го разискваме.

— Грешиш — обади се Синд. — Ако не бяхме решили да ходим там, нямаше да говорим с Азман, а ако не бяхме говорили с него, нямаше да бъдем на тържеството в Лагахранг, където ви превърнаха в сомнамбули. Аз нямаше да извадя хорая от стационара и той нямаше да ми каже за подмяната на чипа.

— Рано или късно щеше да го направи, нямаше да го държим приспан години наред. Все някога щяхме да го пуснем и да научим истината.

— По-късно едва ли щеше да има на кого да го разкаже — намеси се ведът. — Зли духове или не, силите, които се крият в планината, не биха ни оставили да си живеем необезпокоявани. Мисля си даже… както и да е.

— Всичко е било нагласено, за да дойдем тук — каза Синд, когато се убеди, че той няма да продължи да говори. — Още не мога да повярвам, че след усилията да ни докарат на тази планета, ще ни оставят да си отидем безпрепятствено.

— Тези, на които помагах да ви съберат заедно и доведат тук, надхвърлят представата за зло — обади се Ишанг. — За тях сме като буболечки, сигурно се забавляват да наблюдават напразните ни надежди и възторг. Може би не са предвидили, че аз ще се присъединя към вас, и това е шансът ни за спасение. Освен това на мен не успяха да въздействат пред пещерата.

Като се въздържа от излишни обяснения, той им разказа накратко за смъртта на Кимори.

— Ако смятаха, че си в състояние да им попречиш, едва ли е било трудно да те отстранят — замислен каза Азман. — Вероятно ти също е трябвало да бъдеш тук. Каза, че си се качил на „Хаврия“ по собствена воля. Защо?

— Причините са няколко — уклончиво отговори Ишанг. — Изпълних дълга си към Молителя, но после се усъмних, че по този начин съм застрашил Братството, а и не само него. Нямаше с кого да се посъветвам и реших, че трябва да се срещна с един човек от вас.

— Заради приликата ли? — Синд продължаваше да го разглежда.

— Нямам представа за какво става дума — учтиво каза хораят и повдигна вежди.

— И аз не разбирам нищо — заяви Кокорл. — Приликата между човешките същества, както споменах, все още ме притеснява, но вас просто ви различавам чудесно, най-малкото защото Ишанг има доста рани по лицето.

Синд се изправи и започна да се трансформира.

— Поразително! — възкликна Азман. — Синд, сигурен ли си, че не си се постарал несъзнателно да наподобиш хорая?

— Нямаше да се учудвам и чувствам притеснен, ако беше така.

Ишанг се вгледа внимателно в човека пред себе си.

— Това съвпада с останалото, което ме накара да те потърся — каза той.

— И как никой не е забелязал това досега? — промърмори Азман. — Вярно, че косата му е дълга и сресана по друг начин, а походката, маниерите и гласа му се различават от твоите. Въпреки това, приликата ви е явна. Аз не съм гледал холовизия последните години, Тарасу никога не го е правила, но останалите хора в Империята?

— Физиономията ми не е особено позната извън Франар — възрази Синд. — По принцип кенселите рядко се показват по холовизията, а аз съм го правил само два-три пъти. Решенията на Имперския съвет не се обсъждат и се провъзгласяват само със специално разрешение. Дори Кантайрофексът се появява единствено по случай извънредно важни събития. Още при предшествениците му намесата на холовизионните журналисти в частния живот на имперските служители е била немислима. Харамон разпростря ограниченията и върху обществените появи, всички кадри трябва да са в общ план и от доста голямо разстояние. Евтината популярност не е по вкуса му.

— А аз, естествено, никога не съм вдигал шум около себе си там, където съм ходил по волята на Сияйната — каза Ишанг. — Налага се да уточним някои неща.

— Обезателно — кимна Синд. — Влезем ли в границите на Империята, задълженията ми на кенселастър изискват да те задържа и заведа на Франар. Нещо ми подсказва, че няма да дойдеш покорно с мен.

— Имаш право, а сега би ли сложил обицата си тук — Ишанг посочи хоризонталната плоскост на главния пулт.

Синд я свали и постави на посоченото място.

— Кристалът е монтиран отгоре впоследствие, интересува ме откъде е каменната основа — хораят го гледаше изпитателно.

— Това е спомен от починалите ми родители — намръщен обясни Синд. — Бил съм съвсем малък тогава, но не съм искал да се разделя с това парче скала. Когато ме довели в двореца, императорският бижутер му поставил закопчалка, за да го нося на ухото си, а кристалограмата сложих значително по-късно.

— Това пък е от жената, дала ми живот, искам да кажа от майка ми — Ишанг постави камъка си до другия и нагласи ръбовете, докато съвпаднаха напълно.

Синд недоверчиво размести парчетата няколко пъти, огледа ги от всички страни, нареди ги отново и се обърна към останалите.

— Някой от вас има ли да каже нещо?

— Ако си абсолютно сигурен, че нормалният ти вид е точно този… — започна Азман.

— Разбира се, че съм сигурен!

— Тогава вие имате много близка роднинска връзка. Бих казал, че сте братя, не просто си приличате, а сте почти еднакви — продължи ведът. — Може би само с една голяма разлика — той като че ли нe притежава способността да променя вида си.

— Можеш ли да го правиш? — обърна се Тарасу към хорая.

— Не съм опитвал, но ако можех, щях да го разбера досега. — Ишанг се владееше чудесно, стоеше със спокойно изражение, сякаш всеки ден срещаше тълпи свои двойници.

— Не съм чул някой от семейството ми да е останал жив. Императорът не е споменавал, че имам брат, а това, че той е хорай, ме обърква още повече — каза Синд. — Ишанг ще дойде с мен на Франар, за да разнищим тази история, а сега имаме неотложни проблеми. Какво ще правим с Дарайн?

— Също така трябва да върнем обратно Ториаи — добави момичето. — След като Шигацу-Наи е мъртъв, той е вън от опасност. Остава да убедим племето и самия него, че Кайя са го пуснали да се прибере в Лагахранг жив и здрав.

— Той спи дълбоко — Кокорл се взря в монитора. — След вълненията, които преживя, приспивателните са го прострели като мъртъв. Ще го пренесем лесно, а когато се събуди, престоят на кораба ще му изглежда лош сън.

— Мисля, в селището да отида само аз, и бих взел със себе си Ишанг — Азман погледна хорая. — Като че ли само той притежава достатъчно психическа устойчивост и невъзприемчивост. Не разбирам защо, но е добре дошло в момента.

— Кхаримату-Дарайн още не се е върнал от пещерата — Кокорл гледаше картината, предавана от стационарната сонда.

— Ще почакаме до сутринта да се прибере. След малко се зазорява, но имаме време да отпочинем — реши Синд.

Всички се прибраха в каютите си и оставиха на пост джорха, добре запасен със стимулиращи и тонизиращи средства.