Снежана Неделчева
Звездата Аиел (32)

32

— Поздрав на всички вас! — учтиво каза Кокорл, като се прозя и се разположи от лявата страна на Синд. — Не съм изпуснал нищо важно, надявам се.

— Изминаха ли вече четиридесетте стандартни часа? — учуди се Тарасу — Нямаше какво да правим, особено аз, и сме спали на смени почти колкото теб. Струва ми се, че ти си тръгна преди малко.

— Точно петдесет и три часа, откакто излязох оттук — уточни Кокорл, след като погледна таймера. — Бил съм по-зле, отколкото предполагах, но май изобщо не съм ви липсвал. Виждам, че сте намерили обитаема планета и сте се насочили към нея.

Последната констатация се отнасяше до зеленобелия диск, запълващ предния екран.

— Нямаме заслуги за това — каза Синд. — Курсът на кораба ни доведе насам. В интерес на истината, когато се опитах да го променя, не успях. Движим се към планетата като хвърлен камък и разликата между нас и креслата е, че може да ни се удаде възможност да си изберем поне мястото за приземяване.

— Не е много — съгласи се Кокорл. — Материкът е само един, в екваториалната област, въпреки че е обширен. Ами ако разумните форми на живот тук са във водата?

— Ще ми бъде неприятно да съм първият, натъкнал се на водна цивилизация, точно когато се нуждая от себеподобни — каза Синд. — Изпратих сонда и след малко ще видим сами.

Разузнавателният апарат навлезе в атмосферата и предаде изображение на купчина пухкави бели облаци, анализът показа състав на въздуха в допустимия за човешките жизнени процеси диапазон. Гравитацията и излъчването на близката звезда също бяха в тези рамки. Микробиологичната защита беше задължителна и свързаната с бордовия компютър лаборатория в медицинския възел имаше готовност да приготви имунни препарати на базата на информацията, получена от сондата.

— Намалявам скоростта и ще я спусна да вземе проби от водата и почвата — обади се Синд. — Северозападният край на материка е скалист и ненаселен, не е зле да кацнем там.

— Няма белези на развита цивилизация — каза Кокорл. — Съществата тук, дори и да са разумни, са още в стадия на дивачеството.

— Надеждата да ремонтираме кораба с външна помощ отпада — съгласи се Синд. — Изборът ни не е голям — може да се спуснем долу или да си останем на орбита. Корабът е неуправляем и сме хванати в капан, а при това положение предпочитам земя под краката си. Видях едно подходящо за кацане плато, там няма на кого да направим впечатление и ще сме сигурни, че няма да ни нападнат. Туземците едва ли са опасни за нас, но контактите с друга цивилизация са нежелателни на първо време.

— Индустриална дейност липсва даже в зародиш — обади се джорхът, — оръжията им в най-добрия случай са каменни.

Базалтовият и гранитен строеж на шелфа в северния край на материка беше надежден, имаше слаби тектонични движения. Скалистите възвишения, в които се разбиваха огромните тъмнозелени вълни на прибоя, предлагаха доста на брой равни и удобни площадки за „Хаврия“. Океанът гъмжеше от водорасли, създания подобни на риби, главоноги и ракообразни с най-различни размери. Те служеха за храна на гнездящите по брега птици, някои от които достигаха почти човешка големина. С оскъдната растителност, извоювала си място в камънаците, се препитаваха няколко вида гризачи и по-едри бозайници. В близост до крайбрежието нямаше разумни форми на живот, затова избраха едно от обширните равни пространства там. Откъм сушата го обграждаха натрупани една върху друга скали, а в другия си край теренът се спускаше плавно към океана и оформяше песъчлив залив. Тук укротените вълни се плискаха кротко, а отблясъци от слънчевите лъчи играеха в прозрачната вода.

— Несравнимо по-добре е, отколкото да летим из космоса, докато се задушим — каза Тарасу, след като „Хаврия“ кацна на избраното място, изключиха двигателите и дочуха шума на заобикалящия ги непознат свят. — Чувствам се засега като у дома. На Хонстел има доста заливи, подобни на този, само птиците са прекалено едри.

— Добре дошли на Тарис-1 тогава — обърна се Синд към нея. — На звездните карти ще бъде отбелязана с твоето име, ако изобщо се върнем някога.

— Това предполага, че ще има и Тарис-2, 3 и така нататък — отбеляза джорхът. — Има ли основания да мислиш подобно нещо?

— Никакви, но ми се иска това да не е последната планета, на която кацам. Редът и номерацията действат успокоително.

Радостта на момичето беше неподправена, но Синд не я споделяше. Кокорл също не изглеждаше възхитен да слуша приспивния плясък на вълните и крясъците на кръжащите над тях пернати.

— Запасите от храна ще ни стигнат за около десет денонощия при пестеливо използване — каза Синд. — „Хаврия“ не е била подготвена да извърши продължителен рейс, но за наш късмет синтезаторът е нов и в изправност. За да го зареждаме и използваме, трябва да проверим кое от местната флора е годно със състава си да поддържа нашата обмяна на веществата.

— Бих предпочел някои представители на фауната — Кокорл проследи с интерес полета на средноголяма и тлъста на вид птица. — Е, поне за разнообразие от време на време. Синтетичните каши може да са хранителни, но не е същото.

— Ще се заемем с този въпрос, докато все още имаме храна — каза Синд.

— Тръгваме ли? — Тарасу беше пропуснала изцяло последния разговор.

— След като включа защитния купол около кораба и се имунизираме в лабораторията, ще излезем, на първо време със скафандри — отговори Синд и погледна замислен Кокорл.

— За мен едва ли ще се намери нещо, освен въздушен филтър — каза джорхът, — но и той няма да ми трябва. Струва ми се, че ще мъкнете тези неудобни съоръжения без нужда. Тук не е откритият космос все пак, а въздухът е повече от приличен.

— Ще използваме облекчения им вариант. Така гласят инструкциите, в случай че излизаме от купола. Това е неизследвана планета, колкото и нормално да изглежда. И е първата подобна, която виждам през живота си — добави Синд тихо.

Вариантът на скафандрите за минимална безопасност беше предназначен за работа на планети с поносими за човек температурни разлики. Представляваше удобен гащеризон — тънък, но непробиваем — с въздушна система и енергийно захранване, осигуряващи десетчасов режим на действие. Шлемът също беше малък и прибран, снабден с широкообхватен блок за връзка и лингвотранслатор, настроен на честотата за директна връзка със съответния сектор на бордовия компютър. Движенията на Тарасу не загубиха изяществото си, след като го облече. Кокорл беше сложил само лек предпазен филтър, обхващащ очите, ноздрите и муцуната му. Синд използва три стандартни човешки маски и цялата си изобретателност, докато ги приспособи към особеностите на конструкцията му. Джорхът пухтеше шумно и обяви, че при първа възможност ще захвърли всичко това.

— Един от нас задължително трябва да остане в кораба — каза Синд. — Редно е това да бъде Тарасу, но ще направим изключение при условие, че тя ще стои под купола. Не трябва да го напускате едновременно и Кокорл да не се отдалечава извън обсега на видимост. Ще носите оръжие, а ако връзката ми с вас прекъсне по някаква причина, започваме веднага да действаме според инструкциите. Не можем да си позволим обичайните спасителни операции, защото сме малко на брой. Щом нямате връзка, се връщате в кораба незабавно!

— Ясно, но защо ми даваш това нещо? — Кокорл подхвърли бластера в лапата си. — Предполагам, че има модели, които вършат по-добра работа от струите ми, но този определено не е от тях.

— Забрави изобщо за струите, освен ако не искаш да си подпалиш маската.

— Наистина! — джорхът изскърца със зъби. — Ето още една основателна причина да я махна по-бързо.

— Засега ще спазваме правилата за безопасност, ще излезе само Кокорл. Хвани колкото можеш птици, бозайници и водни животни, събери яйца и растения. Ето ти чанта за образците, удължил съм ремъците й по твоя мярка.

Джорхът закачи раницата с множество отделения, която му подаде Синд, и тръгна към шлюза пред момичето.

— Всичко това в рамките на един стандартен час и се прибирате — извика Синд след тях.

— Аз няма ли да излизам извън купола? — обади се момичето.

— Когато се върне Кокорл, ако всичко е наред, може да си измиеш ръцете в морето, образно казано. Намокряш си ботушите и ръкавиците и се връщаш обратно, има време за разходки.

Синд седна пред пулта, а двамата тръгнаха надолу по брега към проблясващите контури на временния отвор. Тарасу спря там, Кокорл се измъкна навън и се огледа, а куполът възстанови прозрачната си цялост. Джорхът зацапа в плитчините, наведе се и Синд увеличи образа, за да види какво прави, точно когато той се изправи и напъха в чантата мятащата се риба. Повтори процедурата доста пъти и запълни част от отделенията, като ги затваряше грижливо. Вече беше насъбрал колекция от различни видове риби и покрити с твърди костени плочки ракообразни. Доволен, той закопча чантата, разпери криле и с нисък полет се насочи към скалите, където морските птици мътеха в гнездата си. Там излезе от полезрението му, скрит от каменните струпвания, но се виждаше от мястото на Тарасу и Синд превключи на образа от миниатюрния предавател в шлема й. Картината танцуваше, защото тя се навеждаше да събира черупките, разпръснати наоколо. Нареди й да седне на пясъка и по възможност да не движи главата си, което тя изпълни с неохота.

Нищо особено не се случи в остатъка от часа. Кокорл се щураше, късайки трева, храсти и листа от изкорубените дървета, забили кривите си възлести корени във всеки процеп. Раницата ставаше все по-издута, а джорхът затършува в гнездата. Птиците се виеха около него, без да се вълнуват особено, с изключение на тези, чиито яйца обираше. От време на време докопваше някоя от тях, извиваше й врата и я слагаше в чантата. Беше взел задачата си много присърце и Синд се свърза с него, за да му напомни, че трябва да се връща. Джорхът сграбчи мимоходом една от великанските птици, която го клъвна и тромаво се опита да избяга. Тъй като вече нямаше място в отделенията, а и те не биха я побрали, той долетя, като я държеше в лапите си. Синд активира входа и насочи вниманието си към Тарасу, която изтича към водата. Къпането в скафандър не спада към незабравимите удоволствия, затова тя се прибра с охладен възторг.

Приготвиха от всичко донесено микроскопски препарати за изследване. Освен птиците, Кокорл беше хванал едно дребно животно с кафява козина, дълга гола опашка и извити, стърчащи от муцуната предни зъби. Той заяви, че няма да го яде, каквото и да покаже анализът му и прибра всички образци в хладилния шкаф, като с особено удоволствие нареди птиците. Изследваната растителна маса съдържаше изискваните от синтезатора основни съставки с изключение на някои, необходими в незначителни количества, които щяха да добавят във вид на химикали. За радост на Кокорл, птиците бяха годни за пряка консумация, както и гризачът, но последното съобщение той прие по-скоро като научен, отколкото като гастрономически факт. Рибите и подобните на фуния ракообразни също можеха да се ядат.

— Защо трябва да носим филтри, след като пробите на сондата не показват нищо опасно в атмосферата? — попита джорхът, когато се увери, че препитанието му е осигурено.

— Все още не познаваме добре биосферата на тази планета. Някои от видовете може да са развили специални защитни механизми, като да кажем изхвърляне срещу нападателя на отрови, действащи при вдишване. Скафандрите ще ни предпазват и срещу обикновени ухапвания. Видя ли какви яки клюнове имат големите птици? Като прибавим тежестта им, при нападение от въздуха биха ни причинили опасни наранявания.

— На вас, да! — съгласи се Кокорл. — За предпочитане е да си носите скафандрите, но мен не ме заплашва нищо тук. Освен това болестите, от които страдат джорхите, са специфични и се броят на пръсти.

— Е, ти може да махнеш маската си, докато сме на това място — каза Синд. — Мисля да изпратим сондата над вътрешността на континента, за да огледаме разумните жители.

— През това време не е лошо да прегледаме в компютърната библиотека всички записи, свързани със системите за движение в хиперпространството — принципи, устройства и указания за аварийни ситуации, ако има такива. Ще се наложи да се оправяме сами.

— След като обядваме, започваме работа — реши Синд и допълни, уловил погледа на Кокорл към фризера. — Не с експонатите, разбира се, докато имаме сигурна храна.

Разузнавателните полети на сондата донесоха много нова информация. Туземците бяха на съвсем ниско стъпало на развитие и живееха в селища от по стотина колиби. Отглеждаха няколко вида домашни животни и птици и засаждаха различни растения в примитивно обработвани площи около селищата. Най-голямото от тях наброяваше около триста постройки, затова го нарекоха условно „столица“. Намираше се на южната крайбрежна ивица и освен простите колиби от преплетени клони и листа, имаше няколко големи, стабилно направени от неогладени дървесни стъбла и измазани с глина. Грубо изработени плавателни съдове от издълбани дебели дънери плаваха близо до брега. Използваха ги, за да ловят риба в плиткия залив и да осъществяват разменна дейност със селищата, разположени по бреговете на пълноводната река недалеч от селището.

След като наблюдаваха известно време заниманията на местните жители, Синд предложи да спуснат незабелязано през нощта втора сонда на площада — широко утъпкано пространство в центъра на „столицата“. Около него се издигаха най-богато украсените жилища и две огромни колиби, използвани вероятно за обществени събирания. Тук се стичаха всички жители, свободни от работа, и вечерта устроиха празненство. Дистанционно управляваният модул се приземи върху купчина камъни между колибите късно след полунощ, когато участниците в празненството се бяха натъркаляли околовръст, дълбоко заспали. Бяха поработили усилено върху него, за да му придадат вида на скален отломък, без това да навреди на работните му качества. Целият площад се виждаше като на длан, а настройката на звука беше толкова добра, че чуха дори стъпките и мърморенето на един туземец, който клатушкайки се тръгна нанякъде, вероятно към колибата си. Успя да стигне в близост до сондата, където падна, сви се на кълбо и заспа отново.

— Изглежда огромните количества течност, с която се наливаха, не са били вода — констатира Кокорл.

— Прав си, пияни са до един. Никакъв материал за езиков анализ няма да получим, докато не се събудят утре и не изтрезнеят достатъчно, за да имат желание за разговори — каза Синд. — Време е и ние да поспим, сутринта ще прегледаме записите, излъчени от сондата, и ще добием представа за бита им. Какво прави Азман?

— Като че ли не е помръдвал, откакто го оставихме — обади се Тарасу.

— Предполагам, че дори един вед шести кръг трябва да се храни от време на време. Ще те затрудни ли да му занесеш нещо за ядене в каютата? Не е лошо да сме любезни с него — корабът, както и храната са негови.

— Точно аз ли? — възкликна момичето. — Не ми е особено приятно да бъда в едно помещение с него и то съвсем сама! Ще се чувствам по-спокойна, ако ти или Кокорл сте с мен.

— Ние трябва да проверим системите, поддържащи защитния купол, но не това е главната причина да те помоля да го направиш. Както разбра, указания за ремонт на селектора няма и ще стоим на тази планета неопределено дълго време. Азман е цивилизован човек от нашата Империя и ще ни бъде от полза. Всъщност, въпреки странностите си, той е четвърти член на групата ни по силата на обстоятелствата.

— Странности е меко казано!

— Аз и Кокорл го приемаме нормално, само ти проявяваш реакция на непоносимост. В общ интерес е да се отървеш от този комплекс. Ти видя за пръв път джорхи на Ромиа и веднага свикна с тях, а той е човешко същество. Просто му занеси храна и не се безпокой излишно.

— Той не е опасен — вметна Кокорл, който следеше сцената с интерес.

Момичето го погледна накриво, изсумтя и излезе.

— Много категорично се произнесе. Откъде знаеш това? — обърна се Синд към него.

— Когато един джорх направи преценката си за някого, може да му се доверите безусловно. Не успях да му въздействам, признавам си, че опитах предпазливо в границите на разрешения от закона и моралните норми контакт. Долових само общия фон на мисловното му излъчване и гарантирам за думите си, че не ни е враг.

— Съвсем забравих — сепна се Синд. — А опитвал ли си се да влияеш на някого от нас двамата?

— Нали казах вече, че законът и етиката…

— Отговори направо — да или не?

— Е, да — тъжно каза Кокорл — и започвам да се безпокоя, че не съм наред. А може би причината е в нещо, което е на кораба. Азман, вие и дори този, който е изолиран в бокса, сте непроницаеми за мен. Виж, той наистина е неприятен и опасен, но не и за нас.

— Като свършим неотложните неща, ще се занимаем с него.

Тарасу се върна в добро настроение.

— Този път не се опита да прави никакви номера — обяви тя — и се държа съвсем прилично. Обърна ми внимание в смисъл, че изобщо ме забеляза, взе храната и даже ми благодари.

— Видя ли, че не е толкова страшно — каза Синд. — И ние тук свършихме вече. Може да последваме примера на племето, но по цивилизован начин.

— Да приемем замъгляващи разума вещества ли? — очите на Кокорл станаха кръгли от учудване.

— Мисля, че предлага просто да поспим — прозя се Тарасу.

— Точно това исках да кажа — потвърди Синд.