Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (41)

ВЕНЧАВКАТА НА РАЯ И АДА

Цитаделата на Марашек, която е празна, не е празна и е празна отново. Защо? Вслушайте се…

Сет не помръдва от мястото си, взрян в чудовището, което се хвърля към него.

Много отдавна те се бият във вътрешния двор.

Тогава Сет преломява гръбнака му и то пада с приглушен стон.

Неговите очи блестят като слънца и той ги обръща отново към мястото, където пътят му бе препречен.

Тогава Тот, негов син и баща, както и Принц Който Беше Хиляди, отпушва шишето с бързите чудовища и вади следващата семка.

Засява я в прахта; под ръката му разцъфтява следващата напаст и се насочва към Сет.

Яростта в очите на Сет пада върху създанието и сблъсъкът продължава.

Докато Сет застава над смазаното тяло, навежда глава и изчезва.

Но Тот го следва и не спира да сее изчадия, а привиденията на Сет и чудовищата, с които той се бие, продължават да вилнеят в мраморната памет, която е разрушаваният и отново издиган най-древен град Марашек.

И всеки път, когато Сет унищожава някое ново чудовище, той пак обръща погледа си към мястото и момента, където се би с Безименното и разруши един свят и където черната конска сянка на неговия син се изправя на задните си крака и бълва огън, а после потвърждава с утвърдително кимване въпроса за пълно унищожение и се отправя към същото място и същия момент. Но Тот го следва и продължава да го влудява с нови изчадия.

Така е, защото Сет е самото разрушение, и той ще унищожи и себе си, ако нещо подходящо не е под ръка или не се вижда някъде във времето или пространството. Обаче Принцът е мъдър и държи сметка за този факт. Ето защо той следва своя баща по време на неговото пътуване към жертвеника на всеобщото изтребление, след като бе изваден от транса, в който бе изпаднал при битката срещу Нещото Което Вие В Нощта. Понеже Тот знае много добре, че ако съумее да отклони достатъчно дълго вниманието му от целта на неговото пътуване, ще се появят нови неща, към които може да бъде обърната ръката на Сет. А причината е, че такива неща винаги се появяват.

Обаче те не пътуват във времето, а може би го изпълват цялото, считано от този миг: мъдрият Принц и неговият страховит баща/син, който винаги обикаля около Бездната, която е Скаганаук — техен син, брат и внук.

Ето защо привиденията на Сет и чудовищата, с които той се бие, продължават да вилнеят в мраморната памет, която е разрушаваният и отново издиган най-древен град Марашек.