Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (29)

ДУМИТЕ

Подбно хоросан

са думите,

стоящи помежду ни

за разделение и връзва

на частите от нашата постройка.

И те да бъдат произнесени,

да хвърлят сенките си в страницата,

е акт на свързване на общи страсти,

и опознаване от теб / от мен

на нашата еднаквост, от кожата ни скрита;

издига то възможни катедрали, посочващи безкрайността с върха си.

Защото днес е, щом настъпи утре

и ако липсва капката.

която е всевечност,

блестяща в края на перото.

тогаз мастилото на гласовете ни

огражда ни като нощта без край

и хоросан бележи рамката на нашите килии.

— Какво значи това? — пита лорд Уискеаг Червения, излязъл с двайсет мъже да вдигне Граничната област срещу Дилуит от Лигламенти.

Отрядът му се навежда през мъглата към скалата, където са издълбани думите.

— Господарю, чувал съм за тези неща — отбелязва неговият капитан. — Това са писания на поета Врамин, който публикува по следния начин: запокитва стиховете си в най-близкия свят и където паднат, те сами се записват върху възможно най-твърдата повърхност. Той се хвали, че е писал притчи, проповеди и стихове върху камъни, листа и потоци.

— Наистина ли? Е, какво означава това писание? Можем ли да го приемем за добро знамение?

— Нищо не означава, господарю, защото всеобща тайна е, че той е и откачен, също като съществата, които яздим, но когато са разгонени.

— Е, тогава ще се изпикаем върху него и продължаваме по нашата си военна работа.

— Много добре казано, господарю.