Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (39)

КОРАБ НА ГЛУПЦИ

Бавно връщайки се към съзнание, окован като орел с разперени криле върху метална маса и ослепен от ярки светлини, които пронизват надълбоко жълтите му очи като електрически игли и стигат до неговия мозък, Сет изстенва тихо и опитва здравината на оковите си.

Ризницата му я няма, бледата светлина в ъгъла навярно е от звездния жезъл, а обувките всъдеходи изобщо не се виждат.

— Здравей, Унищожителю — казва носителят на ръкавицата. — Щастливец си, щом оцеля в двубоя.

— Мадрак ли е? — пита той.

— Да.

— Не мога да те видя. Тези светлини…

— Застанал съм зад теб, а единственото предназначение на тези светлини е да не ти позволят ползваш темпоралната фуга за бягство от нашия плавателен съд, преди да можем да ти го разрешим.

— Не разбирам.

— Битката долу се развихря. Наблюдавам я през страничен отвор. Изглежда вие имате превес. След миг Чукът, който смазва слънца, ще удари отново и ти ще се измъкнеш, разбира се, както го направи последния път с помощта на фугата. Затова и можахме да те приберем преди малко по същия начин, по който го стори Анубис преди много време. Фактът на твоето появяване е достатъчно доказателство за това, което ще се случи след малко. Вижте! Озирис нанася удар и Чукът започва да се спуска. Но… Анубис! Нещо не е в ред! Има някаква промяна! Чукът… ъ-ъ-ъ… го няма…

— Да, виждам — разнася се познатият лай. — Озирис също го няма. Да, това е работа на Стоманения Генерал.

— Какво ще правим сега?

— Нищо. Съвършено нищо. Такъв обрат е по-добър от нашите очаквания. Появата на Сет с помощта на фугата говори, че много скоро ще видим същински катаклизъм. Вярно ли е, Сет?

— Да.

— Последният ви сблъсък несъмнено ще унищожи света.

— По всяка вероятност. Не останах да наблюдавам.

— Ето, започва — казва Мадрак.

— Великолепно! Сега Сет е в ръцете ни, от Озирис се отървахме, а Стоманения Генерал го няма, за да ни преследва. По отношение на Тот нещата се развиват точно така, както искахме. Привет, Мадрак, нови Господарю на Дома на живота!

— Благодаря, Анубис. Не мислех, че ще стане толкова лесно. Но как стоят нещата с Безименното?

— Сигурно е било победено този път. Какво ще кажеш, Сет?

— Не знам. Поразих го с максималната мощ на жезъла.

— Тогава всичко се връзва съвсем точно. Сет, изслушай ме. Нямам нищо против теб, нито пък ще сторим зло на твоя син Тот. Спасихме те, а можехме да те оставим да изгниеш…

— Защо тогава сте ме овързали?

— Защото познавам твоя нрав и силата ти, а исках да се споразумеем, преди да те освободя. След като ти сам не ми предостави достатъчно благоприятна възможност, аз сам си я осигурих. Искам с твоя помощ да сключа сделка с Тот…

— Господарю! — извиква Мадрак. — Виж унищожения свят. Над него пада исполинска сянка!

— Това е Тайфон!

— Да. Какво ли е намислил да прави?

— Сет, какво знаеш по въпроса?

— Това означава, че аз не съм успял и някъде сред отломъците Безименното Нещо още вие в нощта. Тайфон довършва делото до край.

— Появява се огън, Господарю, а не виждам нищо в празното пространство, което зейва…

— Бездната Скагандук!

— Да — казва Сет. — Самият Тайфон е Бездната Скаганаук. Той прогонва Безименното от вселената.

— Какво беше Безименното?

— Бог — казва Сет. — Сигурен съм, че е стар бог, в който вече не е останало нищо божествено.

— Нищо не разбирам — изрича Мадрак.

— Той се шегува. Ами Тайфон? Как ще успеем да се справим с него?

— Няма какво да се справяте — отбелязва Сет, — Стореното от него сигурно ще доведе до собственото му осъждане на изгнание от вселената.

— Анубис, ние спечелихме! Победихме. Нали Тайфон беше единственото, от което се страхуваше?

— Да. Сега Средните светове остават завинаги в мои ръце.

— И в мои, недей забравя!

— В никакъв случай. И така, Сет, сам виждаш какъв ход поемат звездите. Ще се присъединиш ли към нас? Ще станеш дясната ръка на Анубис. Синът ти може да бъде регент. Нека той сам си избере служба, защото аз в никакъв случай не подценявам неговата мъдрост. Какво ще кажеш?

— Ще трябва да помисля върху нещата, Анубис.

— Въз всеки случай, имаш време. Но не забравяй, че сега съм неуязвим.

— А ти не забравяй, че аз победих Бог.

— Не би могъл да е Бог — казва Мадрак, — защото Той не може да бъде победен!

— Не е така — отговаря Сет. — Ти Го видя в края. Стана свидетел на Неговата сила. И сега Той не е мъртъв, а само е в изгнание.

Мадрак навежда глава и скрива лицето си в своите ръце:

— Не ти вярвам. Не мога…

— Това е самата истина, а ти си забъркан в цялата работа, о, изменнико-жрец, богохулнико, вероотстъпнико!

— Млъкни, Сет! — извиква Анубис. — А ти, Мадрак, не го слушай. Той вижда слабостта ти, както вижда недостатъците на всички твари, които среща. Иска да те въвлече в друго бойно поле, където ще бъдеш принуден да се бориш сам със себе си, както и да бъдеш победен от съзнанието за вина, която той се изхитри да съчини. Не му обръщай внимание.

— Ами ако казва истината? Бях само зрител и не правих нищо, дори не се възползвах от…

— Вярно е — казва Сет. — Вината е преди всичко моя и я поемам безусловно. Но не отричай и своето участие. Беше скръстил ръце и наблюдаваше с мисъл само за облагите, които щеше да извлечеш, докато този, на когото служеше, претърпя пълно поражение…

Анубис му нанася силен удар, който раздира бузата му.

— Изглежда си наумил нещо и получи моя отговор за опита ти да настроиш Мадрак срещу мене. Няма да стане. Той не е толкова наивен, колкото мислиш. Какво ще кажеш, отче?

Мадрак не отговаря и продължава да гледа през страничния отвор.

Сет прави усилие да разхлаби оковите, но не успява.

— Анубис! Преследват ни!

Анубис се отдалечава от Сет и потъва в тъмнината. Светлините продължават да пробождат лежащия под тях.

— Това е Колесницата на Десетте — казва Анубис.

— Нали е на лейди Изис? — пита Мадрак. — Защо тя ще ни преследва?

— Защото Сет бе някога неин възлюбен. Може би още е такъв. А, Сет? Какъв е случаят?

Сет не отговаря.

— Каквото и да е, но колесницата наближава — казва Мадрак. — Каква е силата на Червената Магьосница? Опасна ли е тя за нас?

— Тя не е толкова силна, колкото се бои от своя стар съпруг и повелител Озирис. Отбягва го от дълги векове. Аз съм поне толкова силен, колкото е и Озирис. Не ще ни победи някаква жена, особено след като постигнахме толкова много.

Мадрак привежда глава и започва да мънка, като се бие в гърдите.

— Спри! Направо си смешен!

Сет се изсмива и Анубис изръмжава, обръщайки се към него.

Но Сет вдига кървящата си лява ръка, която току-що е успял да освободи, и я изправя пред своето тяло.

— Опитай, куче! С една ръка срещу моята! С твоя жезъл или с всяко друго оръжие срещу лявата ръка на Сет. Ела по-близо! — пламват като две слънца очите му и Анубис се отдръпва извън обсега на неговата ръка.

Светлините продължават да го заслепяват.

— Мадрак, убий го! — вика Анубис. — Вече не ни трябва. Ти носиш ръкавицата на Силата! Той не може да й устои!

Мадрак не отговаря. Вместо да го направи, той започва:

— Прости ми. Който и да Си сега или в миналото, Каквото Можеш или не Можеш да Бъдеш, за грешките и пропуските, които съм допуснал според случая в това, което току-що стана — реди той, като продължава да се удря в гърдите. — И в случай, че…

— Тогава дай ми ръкавицата! — изкрещява Анубис. — Бързо!

Но Мадрак продължава, без да го чува.

Раковината внезапно се разтърсва и Врамин влиза през една двойно уплътнена врата, която внезапно отскача, тъй като магьосниците и поетите са много добри за подобни неща.

Той размахва бастунчето си и се усмихва.

— Как сте? Как сте?

— Мадрак, заеми се с него! — виква Анубис. Врамин пристъпва, но Мадрак продължава да гледа през прозореца и да мърмори нещо.

Тогава Анубис вдига своя жезъл пред него.

— Изчезвай, Ангел от Седмата Станция, който е паднал — изрича той.

— Ползваш старата ми титла — казва Врамин. — Сега сън Ангел на Дома на мъртвите.

— Лъжеш.

— Не лъжа. По нареждане на Принца наистина сега заемам бившата ти длъжност.

Сет извърта силно дясната си ръка и я освобождава.

Врамин разлюлява пред Анубис медалиона на Изис и той отстъпва назад.

— Мадрак, заповядвам ти да го унищожиш! — кресва той.

— Врамин ли? — пита Мадрак. — О, не, не и Врамин. Той е добър. И е мой приятел.

Сет освобождава и десния си глезен.

— Мадрак, след като няма да убиеш Врамин, поне задръж Сет!

— Ти, Който може би си нашият Отец и Който може и да си на Небесата… — произнася монотонно Мадрак.

Тогава Анубис изръмжава и насочва жезъла си като базука към Врамин.

— Не приближавай нито крачка — обявява той. Но Врамин пристъпва напред. Към него лумва светлина, но червените лъчи от медалиона я неутрализират.

— Куче, много е късно — казва той. Анубис заобикаля и приближава до страничния отвор, където е Мадрак.

Сет освобождава левия си глезен, разтрива го и става.

— Сега ще умреш — изрича Сет и тръгва напред.

В същия миг Анубис пада върху ножа на Мадрак, който пронизва врата му над ключицата.

— Не исках да го направя — казва Мадрак, — но това компенсира отчасти моята вина. Кучето ме отклони от правия път. Подарявам ти живота му.

— Ах ти, глупако! — избухва Врамин. — Трябваше ми пленник!

Мадрак започва да хълца.

Кръвта на Анубис изтича на червени струи по палубата на раковината.

Сет бавно скланя глава и трие очите си.

— Какво ще правим сега? — пита Врамин.

— …Да се свети Твоето име, ако Ти имаш име и някакво желание да го видиш светено… — казва Мадрак.

Сет не отговаря, тъй като е затворил очите си и е потънал в сън, който ще продължи дни наред.