Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (18)

БРОЦ, ПЪРЦ И ДЪЛП

— Подай ми шилото, ако обичаш.

— Моля, не разбрах.

— Шилото! Шилото!

— Няма го при мене.

— Ето го, в мене е.

— Защо не ми каза?

— Защо не ме попита?

— Извинявай. А сега го дай. Благодаря.

— Все пак, защо продължавате да си губите времето с него? То е готово.

— Само така, за да мине времето.

— Сериозно ли мислите, че ще изпрати някой да го прибере?

— Не, разбира се. Но това не е причина за изработване на изделие без необходимите качества.

— Добре, но аз мисля, че ще каже на някой да дойде!

— Питал ли те е някой?

— Просто съобщавам едно мнение.

— За какво ли му трябва? Инструмент, който никой не може да ползва!

— След като го е поръчал, значи му трябва. Той е единственият от неговия вид, дошъл насам по работа, а освен това е джентълмен. В някой от следващите дни той или изпратен от него човек ще се появи, за да го вземе.

— Хайде де!

— Ще видиш! Само почакай.

— Е, нямаме особен избор. — Връщам ти шилото.

— Отивай да седнеш на него.