Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Creatures of Light and Darkness, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 20 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

Роджър Зелазни. Създания от светлина и мрак

Фантастичен роман

Орфия, София, 1992

Превод от английски: Александър Бояджиев

Художник: Цветан Пантев, 1992

Редакционен екип: Александър Карапанчев, Атанас П. Славов, Димитър Ленгечев, Росица Панайотова, Светослав Николов

ISBN 954-444-021-6

 

Roger Zelazny. Creatures of Light and Darkness, 1969

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне

ИЗКУШЕНИЕТО НА СВЕТИ МАДРАК

За Мадрак има само една възможност да оживее при яростната атака. Той запраща своята тояга-жезъл и се хвърля ниско приведен напред.

Изборът му е правилен.

Минава под кучето, което понечва да захапе тоягата.

Ръката му попада върху необикновената материя на ръкавицата, подхвърлена от създанието.

Внезапно той долавя в себе си спокойствието от мисълта за собствената си непобедимост. А тази увереност не бе почувствал дори от наркотика, който вля на капки в тялото си.

Набързо осъзнава причината и слага ръкавицата върху дясната си ръка.

Кучето се обръща, докато Тайфон се изправя на задните си крака.

Черната сянка пада между тях.

Постепенно ръкавицата стига до лакътя на Мадрак и продължава да се простира върху гърба и гърдите му.

Кучето скача напред, но започва да вие, понеже черната конска сянка пада върху част от него. Едната от главите увисва безжизнена, а другите се озъбват.

— Мадрак, тръгвай към уговореното място! — нарежда Тайфон. — Аз ще продължа с това създание, докато го унищожа, и ще те последвам по моя си начин!

Ръкавицата продължава да се движи върху лявата му ръка, покрива дланта, простира се върху целия гръден кош и стига до пояса.

Мадрак, който винаги е бил много силен, изненадващо изхвърля напред дясната си ръка и разбива един камък.

— Тайфон, не се страхувам от него. Сам ще го унищожа.

— В името на моя брат ти заповядвам да тръгваш!

Мадрак навежда глава и тръгва. Зад него яростно забучава ревът на боя. Той минава през леговището на Минотавъра. После продължава нагоре по коридорите.

Някакви бледи създания със зелени блестящи очи се изпречват пред него. С лекота ги унищожава с ръце и продължава напред.

Когато следващата група нападатели се втурва към него, той успява да ги надвие, но не ги избива, тъй като междувременно е помислил за нещо друго.

Казва им:

— За вас би било добре, ако осмислите възможността да запазите части от себе си, които да издържат разрушаването на телата ви, за да можете да назовете тези хипотетични остатъци с името души в интерес на обсъждания предмет. А сега, тръгвайки от предложената перспектива за…

Обаче те се нахвърлят върху него и той е принуден да ги избие до крак.

— Жалко — отбелязва той и повтаря Възможно Най-Подходящата Последна Молитва.

Продължава да се движи напред и най-сетне стига до определеното място.

И остава там.

На входа към Долния свят…

В Уалдик…

— Адът пострада — казва той. — Едната ми половина е неуязвима. Това трябва да е ръкавицата на Сет. Странно, но ме покрива само до средата. Може би съм нещо повече като човек от него. (Поглед към корема). А може и да не е така. Но каква сила е заложена в това нещо… Страшна работа! Може би бе поставена върху ръката ми със задачата да подчиня грешните и покварени души и да осъществя техния духовен прелом. Впрочем, божествен ли е Тот? Наистина не знам. Чудя се дали е така. Ако е божество, значи съм несправедлив към него, като не я предавам. Освен ако именно това не е скритото му желание. (Поглежда ръцете си, покрити с гъста мрежа). Сега моята сила е безгранична. Как да я ползвам? Ако ми се даде време, бих могъл да осигуря пълен погром над целия Уалдик. Но той ме натовари със специална задача. И все пак… Усмихва се. (Мрежата не покрива лицето му). Защо пък да не е бог?! Синове, създали бащите си, съвсем лесно могат да бъдат. Спомням си мита за Рая. Знам, че тази подобна на змия ръкавица може да посочва Забранения плод. (Свива рамене). Но доброто, което би могло да бъде сторено… Не! Капан е! Само че аз мога да набия Светото писание в главите им… И ще го направя! „Макар и Адът да зее“, както казва Врамин.

Но когато се обръща, той попада в мощна вихрушка, която засмуква думите от гърлото му и го хвърля надолу в широк, пуст и студен кладенец.

Зад него сенките напрягат всички сили, Уалдик широко зейва, ала той си отива, тъй като Принцът го е призовал да се върне.