Роджър Зелазни
Създания от светлина и мрак (30)

СЯНКА И МАТЕРИЯ

— Ти ли си, тате? — пита черната конска сянка от стената на замъка.

— Аз съм, Тайфон.

— Татко!

Раздава се разкъсващ ушите звук, след което сянката отронва:

— Анубис обяви, че си загинал!

— Излъгал е. Озирис трябва добре да е владеел Чука, когато заявява, че е спасил вселената, тъй като аз изгубих битката.

— Вярно е — казва Принцът.

— Въпреки всичко аз не загубих, а спечелих. Той целеше да убие мен, а не Безименното.

— Как успя да оцелееш?

— Рефлекс. Влязох във фуга, когато се стовари ударът. Закачи ме съвсем малко, а Анубис ме намерил и спасил, след като ме съживил в своя Дом. Разхвърлял всичко, останало от мен, из Средните светове. После ме подготви като свое оръжие.

— За да убиеш Тот, нали?

— Точно такава задача ми възложи.

— Тогава ще умре! — избухва Тайфон и се изправя на задните си крака.

— Престани, братко — казва Принцът. — Той не успя, а ние все още можем да ползваме кучето…

Черната конска сянка вече е изчезнала и Принцът навежда глава.

После поглежда към Сет.

— Дали да не го догоним и спрем?

— Защо? Анубис е живял хиляда години повече. Нека сега сам пази себе си. А как ще спрем Тайфон? Дори да го стигнем, никой не може да го озапти, когато го налегне лудостта.

— Вярно е — казва Принцът и се обръща към Врамин:

— Ако ще ми служиш по-нататък, мой бивш Ангел от Седмата Станция, върви в Дома на мъртвите. Скоро там ще има нужда от някой, който умее да управлява цялата тамошна машинария.

— Тайфон беше Господар на Дома на огъня — казва Врамин.

— Вярно е, но се боя, че не ще остане в Дома на мъртвите, след като си отмъсти. Ако добре познавам брат си, той ще тръгне да търси оня, който бе владетел на Чука. Ще тръгне след Озирис.

— Тогава отивам в Дома на мъртвите. Мадрак, ще ме придружиш ли?

— Ако Принцът няма нужда от мен.

— Не, нямам. Можеш да отидеш.

— Господарю — казва Врамин, — много мило от твоя страна да ми се довериш отново, след като знаеш за моята роля във Войните на Станциите…

— Онези времена отминаха и ние сме други хора, не е ли вярно?

— Надявам се и… благодаря.

Принцът скръства ръце и свежда глава. Врамин и Мадрак изчезват.

— Как мога да ти помогна? — пита Стоманения Генерал.

— Отново тръгваме на бой срещу Безименното — казва Принцът Който Беше Хиляди. — Ще дойдеш ли като резерва?

— Да. Само да призова Бронз.

— Направи го.

Ветровете на Марашек раздигат прахта. Слънцето проблясва по своя път в следващия ден.