Гастон Льору
Тайната на жълтата стая (29)

XXIX Глава
Тайната на госпожица Станжерсон

В следващите дни аз имах възможността отново да го попитам какво е търсил в Америка. Не ми даде поточен отговор, отколкото във влака от Версай, и завъртя разговора към други моменти от аферата.

Но един ден той ми каза:

— Но разберете най-после, че исках да узная кой е истинският Ларсан!

— Това да — съгласих се аз, — но защо в Америка?

Той запуши с лулата си и ми обърна гръб. Явно бях засегнал тайната на госпожица Станжерсон. Рултабий бе помислил, че тази тайна, която по някакъв ужасен начин свързваше Ларсан с госпожица Станжерсон — тайна, на която той, Рултабий, не намираше никакво обяснение в живота на госпожица Станжерсон във Франция, бе помислил тогава, че тя би трябвало да се корени в живота на госпожица Станжерсон в Америка. И се бе качил на кораба! В далечната страна той щеше да научи кой е Ларсан, щеше да събере онези материали, които са му нужни, за да му затвори устата… И той замина за Филаделфия!

Каква ли беше тази тайна, която бе обрекла на мълчание госпожица Станжерсон и господин Робер Дарзак!

След толкова години, след няколко публикации в жълтата преса, сега, когато господин Станжерсон знаеше всичко и всичко бе простил, вече всичко можеше да се каже. Впрочем то не е много, но ще сложи нещата на мястото им, защото се намериха жалки умове, осъждащи госпожица Станжерсон, която в цялата тази зловеща афера е била винаги жертва, още от самото начало.

Началото се губеше в едно далечно време, когато, още младо момиче, тя живеела с баща си във Филаделфия. Там, на забава у един приятел на баща й, тя се запознава с един свой сънародник, един французин, който успял да я прелъсти с маниерите, с духовитостта, с нежността и любовта си. Говорело се, че е богат. Той поискал от прочутия професор Станжерсон ръката на госпожицата. Професорът се осведомил за господин Жан Русел и още от самото начало разбрал, че има насреща си един изпечен мошеник. Вие вече се сещате, че господин Жан Русел не е някой друг, а едно от многото превъплъщения на прочутия Балмейе, преследван във Франция, избягал в Америка. Но господин Станжерсон не знаел нищо. Дъщеря му — също. Тя научила едва по-късно и ето при какви обстоятелства: господин Станжерсон не само вече бил отказал на господин Русел ръката на дъщеря си, но дори му забранил да посещава дома му. Младата Матилд, чието сърце тепърва се разтваряло за любовта и което не виждало нищо по-хубаво, нито по-добро на света от своя Жан, била оскърбена. Не скрила своето недоволство от баща си, който я изпратил да се успокои край бреговете на Охайо, при една стара леля в Цинцинати. Жан отишъл при госпожицата и макар тя да обожавала баща си, дръзнала да измами бдителността на старата леля и да избяга с Жан Русел; двамата решили да се възползуват от улесненията на американските закони, за да могат час по-скоро да се оженят. Така и сторили. Били недалеч от Луисвил. Една сутрин на вратата им се почукало. Полицията искала да арестува господин Жан Русел, както и направила, въпреки протестите и виковете на дъщерята на професор Станжерсон. В същото време полицията уведомила Матилд, че „нейният мъж“ не е никой друг, а всеизвестният Балмейе!…

Отчаяна, след един неуспешен опит за самоубийство, Матилд се върнала в Цинцинати при леля си, която едва не умряла от радост, че я вижда. От осем дни тя навсякъде търсила Матилд, без да посмее да предупреди бащата. Матилд накарала леля си да се закълне, че господин Станжерсон никога нищо няма да узнае! Лелята се съгласила, макар да се упреквала за своето лекомислие при такива тежки обстоятелства. Един месец по-късно госпожица Станжерсон се върнала при баща си, покаяна, със затворено за любовта сърце. Единственото й желание било да не чува никога за своя мъж, ужасния Балмейе — да заслужи собствената си прошка и да си възвърне самоуважението с безкраен труд и преданост към баща си!

Удържала думата си. Все пак тъкмо когато признала всичко на Робер Дарзак, тъй като мислела, че Балмейе е мъртъв, защото се носели слухове за смъртта му, след като тъй дълго изкупувала греха си и си позволила върховната радост да се омъжи за един сигурен приятел, съдбата й бе възкресила Жан Русел — Балмейе от нейната младост! Той й бе съобщил, че никога няма да позволи брака й с господин Дарзак и че я обича все така, което, уви, беше вярно!

Госпожица Станжерсон не се бе поколебала да се довери на господин Робер Дарзак, тя му показала това писмо, с което Жан Русел — Фредерик Ларсан — Балмейе й напомнял първите часове на тяхната връзка в онзи малък и очарователен дом, който били наели в Луисвил: „…Онзи дом е все така прекрасен, все тъй свежа е градината“. Мизерникът пишел, че е богат и изказвал желание да я върне там! Госпожица Станжерсон заявила на господин Дарзак, че ако баща й само дочуе за този позор, тя ще се убие! Господин Дарзак се бе заклел, че ще накара този американец да млъкне с груб натиск или със сила, дори ако трябва да извърши престъпление! Но господин Дарзак не беше много силен и щеше да претърпи неуспех, ако не беше това момче Рултабий.

Колкото до госпожица Станжерсон, как искате да постъпи тя пред такова чудовище? Първия път, когато след предварителните заплахи, които я поставяха нащрек, той се изправи пред нея в Жълтата стая, тя се опита да го убие — не успя за нещастие. Оттогава тя беше сигурна жертва на това невидимо същество, което можеше да я изнудва до смъртта й, което живееше до нея, без тя да знае, което настояваше за срещи в името на любовта им. Първия път му бе отказала срещата, поискана с писмото в пощенски клон номер 40, и тогава последва трагедията в Жълтата стая. Втория път, предупредена с ново писмо, писмо, пристигнало по пощата, което бе дошло по най-нормален път до нея, в стаята й, тя бе избегнала тази среща, като се затвори в будоара с болногледачките. Мизерникът я бе предупредил в писмото, че тъй като тя не може да излиза предвид състоянието й, той щял да отиде при нея в стаята й еди-коя си нощ, в еди-колко си часа… А тя да се погрижела да няма скандал… Знаейки добре, че всичко може да се очаква от дръзкия Балмейе, Матилд Станжерсон му бе предоставила стаята си… Това беше епизодът с „тайнствената галерия“. Третия път тя беше подготвила срещата. Преди да напусне празната стая на госпожица Станжерсон през нощта на събитието в „тайнствената галерия“, Ларсан й беше писал — не е трудно да си припомним едно последно писмо в нейната собствена стая, което бе оставил на бюрото на жертвата си; с това писмо настояваше за истинска среща — определяше дата и час, като обещаваше да върне книжата на баща й, но заплашваше да ги изгори, ако тя още веднъж се скрие. Госпожица Станжерсон никак не се съмняваше, че книжата са в него; с това той само повтаряше една стара прочута кражба, защото тя отдавна го подозираше, че с нейното неволно съучастие е откраднал преди време онази научна документация от чекмеджетата на баща й във Филаделфия!… Познаваше го достатъчно, за да може да си представи, че ако не се подчини на волята му, толкова изследвания, толкова усилия и толкова надежди скоро ще се превърнат в пепел!… И тя се реши да го види още веднъж лице в лице, този човек, който дори е бил неин съпруг… и да се опита да го склони… Не е трудно да се отгатне какво се е случило… И молбите на Матилд, и бруталността на Ларсан… Той настоява тя да се откаже от Дарзак… Тя не скрива любовта си… Той я удря… с твърдото намерение да прати другия на ешафода! Защото е хитър и под маската на Ларсан ще се спаси — мисли си той, докато другият… другият и този път няма да може да обясни как е прекарал времето си… Хубаво го измислил Балмейе, но и младият Рултабий се бе досетил откъде идва вдъхновението му.

Ларсан изнудва Дарзак, тъй както изнудва и Матилд… със същото оръжие, със същата тайна… В настоятелните си писма той заявява, че е готов да предаде цялата любовна кореспонденция отпреди време и най-вече да изчезне, ако му дадат определената цена. Дарзак е длъжен да отиде на срещата, която той му определя под заплахата, че още на другия ден ще разгласи тайната, тъй както и Матилд е длъжна да изтърпява срещите си с него… И в часа, когато Балмейе осъществява престъпното си намерение спрямо Матилд, Робер слиза на гара Епине, където един съучастник на Ларсан, едно странно същество — същество от другия свят, с което ние ще се срещнем един ден, го задържа насила, докато онова „съвпадение“, чиято причина бъдещият обвиняем не ще посмее да открие, едва не погубва живота му…

Само че Балмейе си беше правил сметката без нашия Жозеф Рултабий!

Сега, когато тайната на Жълтата стая не е вече тайна, ние няма да проследяваме стъпка по стъпка действията на младия Рултабий в Америка. Ние познаваме младия репортер, знаем с какви мощни средства разполагаше той в двете издатини на челото си, за да възстанови цялата история на госпожица Станжерсон и Жан Русел. Във Филаделфия той веднага научи всичко необходимо за Артър Уйлям Ранс; научи неговата проява на преданост, но и цената, която бе настоявал да му се заплати. Слухът за сватбата му с госпожица Станжерсон се бе разнесъл на времето из салоните на Филаделфия. Не особено дискретният млад учен, който не бе престанал да досажда на госпожица Станжерсон с упоритото си преследване дори и в Европа, нередовният живот, който водеше под претекст, че дави мъката си, всичко това не можеше да предизвика симпатиите на Рултабий към Артър Ранс и така вече можем да си обясним студенината, с която се отнесе към него в стаята на свидетелите. Впрочем той веднага бе решил, че Ранс няма нищо общо с аферата Ларсан — Станжерсон. И бе открил невероятната връзка „госпожица Станжерсон — Русел“. Кой беше този Жан Русел? За да разбере, той отиде от Филаделфия в Цинцинати, по стъпките на Матилд преди години. Намери старата леля и успя да я накара да говори. Историята с арестуването на Балмейе бе за него светъл лъч в мрака. Можа да посети в Луисвил онзи дом — скромна постройка в колониален стил, който наистина беше все така прекрасен. После се втурна по следите на Балмейе — от затвор на затвор, от каторга на каторга, от престъпление към престъпление, защото когато най-накрая се качваше на кораба за Европа от пристанището на Ню Йорк, Рултабий вече знаеше, че от същото това пристанище преди пет години Балмейе бе отплавал с документите на някой си Ларсан, почтен търговец от Нови Орлеан, когото малко преди това бе убил…

Е, разбрахте ли сега цялата тайна на госпожица Станжерсон? Не, не още! Госпожица Станжерсон имала от своя съпруг Жан Русел дете, момче. Детето се родило при старата леля, която се е погрижила никой в Америка да не узнае. Какво е станало с момчето? Това е друга история, която някой ден ще ви разкажа.

Около два месеца след тези събития аз срещнах Рултабий. Седеше унило на една пейка в съдебната палата.

— Е, скъпи ми приятелю, за какво мислите? — попитах аз. — Изглеждате много тъжен. Как са вашите приятели?

— Освен вас — ми каза той, — нима имам наистина приятели?

— Но, надявам се, че господин Дарзак…

— Да, разбира се…

— А и госпожица Станжерсон… Как е госпожица Станжерсон?

— Много по-добре… по-добре… много по-добре…

— Тогава не трябва да сте тъжен…

— Тъжен съм — отвърна той, — защото си мисля за парфюма на дамата в черно…

— Парфюмът на дамата в черно! Все за него ви чувам да говорите! Ще ми обясните ли най-после защо така ви преследва този парфюм?

— Някой ден, може би… някой ден… може би… — каза Рултабий.

И въздъхна тежко.