Гастон Льору
Тайната на жълтата стая (25)

XXV Глава
Рултабий тръгва на път

Още същата вечер ние с Рултабий напуснахме Гландие. И бяхме много доволни: това място вече с нищо не ни задържаше. Заявих, че се отказвам да разгадавам толкова много тайни, а Рултабий ме потупа приятелски по рамото и ми довери, че няма какво повече да научи в замъка Гландие, защото Гландие вече всичко му е казал. Пристигнахме в Париж към осем часа. Вечеряхме набързо, сетне, доста уморени, ние се разделихме, като си определихме среща на другия ден сутринта в моя дом.

В уречения час Рултабий влезе в моята стая. Беше облечен в кариран костюм от английски плат, носеше дълго зимно палто, преметнато през ръката му с каскет и пътна чанта в другата. Съобщи ми, че тръгва на път.

— Колко време няма да ви има? — попитах аз.

— Един или два месеца — рече той. — Зависи…

Не смеех да го разпитвам.

— Знаете ли — каза той — коя беше онази дума, която госпожица Станжерсон произнесе вчера… като гледаше към господин Робер Дарзак… преди да припадне…

— Не, и никой не можа да я чуе…

— Можа! — възрази Рултабий. — Аз! Казваше му: „Говори!“

— И господин Дарзак ще проговори?

— Никога!

Искаше ми се да продължа разговора, но той здраво ми стисна ръката и ми пожела добро здраве, можах само да го попитам:

— Не се ли боите, че във ваше отсъствие тук всичко може да се повтори?

— Няма опасност от такова нещо, откак господин Дарзак е арестуван — успокои ме той.

След тези странни думи той замина. Щях да го видя: чак в съда, по време на процеса „Дарзак“, когато той застана пред съда, за да обясни необяснимото.