Хайнрих Хайне
Валтасар ^[0]

Среднощ. Под мрачен небосклон

във морен сън спи Вавилон.

 

Единствен царският палат

зари над стихналия град.

 

На пир събрал е Валтасар

от свойта свита млад и стар.

 

И вече всеки е пиян,

но дига пълния стакан.

 

По жилите на Валтасар

тече не кръв, а буйна жар.

 

С надменно дигната глава,

реди кощунствени слова.

 

Със хули вишния зове —

тълпата от възторг реве.

 

Слуга повиква с грозен глас,

той тича, връща се завчас

 

и носи злото — куп голям,

откраднат от юдейски храм

 

Във светотатство Валтасар

напълва сам свещен пахар,

 

изпива го докрай и в бяс

крещи сега с гръмовен глас:

 

„Йехова, застани в поклон,

че аз съм цар на Вавилон!“

 

Едва заглъхнал този вик,

и царят побледнява в миг,

 

замира всеки вик и смях

и в залата нахлува страх.

 

И виж! Над бялата стена

показва се ръка една,

 

написва огнени слова

и пак изчезва след това.

 

Със плахо вперени очи

се свива царят и мълчи.

 

И всеки гост, скован от мраз.

седи смутен, без дъх и глас.

 

Не разтълкува никой маг

що значи огненият знак.

 

Но царят от изменник скрит

във тая нощ беше убит!