Включено в книгата
Светлината на света
Немски поети от XII до XX век
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm


Седях на сивия морски бряг

Потънал в мисли и сам.

В заревото слънцето хвърляше

По водата огненочервени бразди,

А белите, далечни вълни,

Подгонени от прилива,

Се пенеха и шумяха все по-наблизо

С някакъв странен звук, шепот и свирене,

Смях и роптание, плач и фучене,

Между тях гальовно приспивно пеене —

Сякаш дочувах потънали легенди,

Прастари, чудни сказания,

Които нявга, като момче,

Слушах от съседски деца,

Когато в летните вечери,

На каменния праг пред вратата,

Се гушехме и тихо разказвахме,

С малки, будни сърца

И любопитни, умни очи;

Догдето големите момичета

Седяха отсреща на прозореца

До ухаещи саксии с цветя,

С лица като рози,

Усмихнати, озарени от месеца.

 

1825

Край
Читателите на „Вечерен здрач“ са прочели и: