Предговори

Романи

Повести

Сваляне на всички:

Разкази

Сваляне на всички:

Приказки

Сваляне на всички:

По-долу е показана статията за Емилиян Станев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Емилиян Станев
Emilian Stanev 02.jpg
Портретна снимка на Емилиян Станев.
Роден 28 февруари 1907 г.
Починал 15 март 1979 г. (72 г.)
Националност Флаг на България България
Уебсайт Страница в IMDb
Емилиян Станев в Общомедия

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев.

Биография

Музей „Емилиян Станев“ във Велико Търново

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца[1] като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки[2], (днес УНСС). През 1932 – 1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[3]

Починал е на 15 март 1979 година.

Творчество

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950 – 1955). Сътрудничи на сп. „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946), „В тиха вечер“ (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“. След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши: „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950), „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите „Легенда за Сибин, преславския княз“(1968), „Тихик и Назарий“(1985), „Антихрист“(1970), „Търновската царица“ (1974) и др.

Отличия и награди

  • Заслужил деятел на културата (1963)
  • Народен деятел на културата (1963)
  • Димитровска награда (1964)
  • орден „Народна република България“ I степен
  • орден „Георги Димитров“ (1967, 1977)
  • 23 май 1967 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ с указ № 368[4]
  • Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
  • 22 февруари 1977 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“, „по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература“.[5]
  • 1977 г. – обявен за почетен гражданин на Димитровград.[6]

Други

Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“.

Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и той е прекарал детството си в нея се намира на улица „Разпоповци“.

Вижте също

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници

  1. http://liternet.bg/publish9/estanev/
  2. http://www.politika.bg/article?id=4426
  3. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  4. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 64
  5. Указ № 277 от 22 февруари 1977 г. Обн. ДВ., бр. 18 от 4 март 1977 г.
  6. Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград