Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
I Would I Were a Careless Child, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 18 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Сканиране
NomaD (2008)

Издание:

Джордж Гордън Байрон

Слънце на безсънните

Стихотворения

Английска. Първо и второ издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88

 

Предговор: Александър Шурбанов

Подбор: Любен Любенов

Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев

Бележките са от: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

Съставител: Любен Любенов

Редактор: доц. Юлия Стефанова

Редактор на издателството: Владимир Левчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Евгения Джамбазова

Дадена за набор октомври 1988 г. Подписана за печат януари 1989 г. Излязла от печат март 1989 г.

Формат 70/90/32. Печатни коли 11. Издателски коли 6.42. УИК 6.97. Цена 1,28 лв.

Печат: „Георги Димитров“, София

Издателство „Народна култура“, София, 1988

Ч 820–1

 

THE WORKS OF LORD BYRON

Publisher by A. and W. Galignany Paris, 1822

THE POETICAL WORKS OF LORD BYRON

Lock & Co. Limited London, Melbourn and Toronto

История

  1. — Добавяне

Как искам пак да съм дете,

        да скитам в наште пещери,

да плувам в синьото море,

        да бродя в здрачните гори!

Не съм саксонец горделив,

        на свобода съм се родил,

сред планините съм щастлив,

        прибоят морски ми е мил.

 

Вземи ми титлите, съдба,

        и нивите, орани с плуг —

презирам робските чада

        ведно с угодниците тук!

Върни любимия ми бряг —

        прибой на яростни вълни.

Там искам да се скитам пак,

        тъй както в детските ми дни.

 

Все още млад, разбирам аз,

        че тоя свят не е за мен.

Защо последният ни час

        е с мрачни сенки обграден?

Сънувах сънища добри,

        с блажени образи богат:

о, истино! — защо разкри

        с лъчи омразни тоя свят?

 

Обичах — но останах сам;

        дружах — но без другар съм днес.

Сърцето ми тупти едвам,

        обезверен съм и злочест.

Макар че с вино някой път

        лекувам болката в гръдта —

за кратко радва се духът,

        сърцето гасне в самота.

 

О, тези да търпиш злочест,

        с които злато, сан и власт

случайно те събират днес,

        да пиеш в празничния час!

Душите верни ми върни

        и чувствата от младостта;

и от сганта ме изтръгни,

        че тя убива радостта.

 

И ти, обичана жена,

        която всичко си за мен,

усмивката ти избледня

        и моят дух е вледенен.

Спокойно ще се разделя

        с разкоша тъжен, с пошлостта,

и тъй ще се задоволя

        със тишина и доброта.

 

Аз мразя тоя хорски шум;

        шума — не хората — презрях.

Жадува бездни моят ум —

        ще му подхожда мрака в тях.

О, ако бях с крила роден,

        то към гнездото си тогаз —

към Небесата — устремен,

        се бих успокоил и аз![1]

 

1806

Бележки

[1] Последните четири стиха перифразират псалм 54 /Псалтир/: „И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил.“ Бел. ред.

Край
Читателите на „Как искам пак да съм дете…“ са прочели и: