Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (38)

34.

Върховете на дърветата изглеждаха жълтеникави под палещите лъчи на слънцето в планината. До началото на процеса оставаше още една седмица. Средата на лятото беше неподходящо време за провеждане на съдебен процес. Репортерите от вестниците, служителите, свидетелите — всички искаха да бъдат някъде другаде. Никой не отговаряше, когато го търсеха по телефона. Пол имаше силно желание да бъде в лодка сред езерото или на масите за „Блекджек“ в казиното на хотел „Цезар“.

Вместо това той пишеше доклади за Дорийн Бенитес Ордуей, върху които налагаше неособено строга цензура. Останалите му рапорти бяха свързани с работата на сержант Чени, с родителите на момичетата; освен това детективът написа и важна бележка във връзка с палтото от рисови кожи, което беше изчезнало и нямаше застраховка. В сряда беше изпратил всичките материали до Сенди. Не беше виждал Нина. Тя присъстваше на конференция, организирана преди началото на процеса; Сенди му беше съобщила, че тази инициатива ще продължи през целия ден.

Липсващото палто възбуждаше интересни размисли. Хора са били убивани за много по-малко — рисовите кожи струваха десет хиляди долара, макар и да бе установено, че Тери бе наследила палтото от майка си. Ала защо убиецът не беше взел камерата с размер на дамско червило, нито оборудването за редактиране на филмов материал с престижната марка „Стийнбек“, нито беше задигнал записващите устройства? Всички те сега бяха сменили собствениците си. Всички тези уреди можеха да бъдат препродадени без особено затруднение, може би много по-лесно, отколкото палтото от рисови кожи.

Сенди му даде докладите на експертите. Експертът по пръстовите отпечатъци не беше успял да идентифицира нито един от частично запазилите се отпечатъци и това подейства на детектива твърде разочароващо. Ала експертът беше убеден, че част от тях не принадлежаха нито на Скот, нито на Ландън. Експертът, разчитащ думите по движението на устните, също не бе помогнал особено, ала можеха да си послужат с името му, в случай че показанията на Уили Евънс оставеха впечатление за неясноти.

Изследванията, направени в независима лаборатория, също не внушаваха особена надежда — кръвта на Ландън беше изпръскала навсякъде стената и се бе образувала локва на пода; кръвта на Кърт бе капала както по пода в студиото, така и навън. Нямаше и следа за присъствието на трети човек, подбудил Скот към престъпното деяние. Не бяха открити веществени доказателства за връзка на Тери Ландън с трета страна.

Нямаше веществени доказателства за присъствие на друг престъпник, освен пръстови отпечатъци на десетина човека. Размазани, безполезни отпечатъци върху миниатюрната камера на Тери. Размазани отпечатъци от пръсти върху пушката плюс ясни отпечатъци пак там на Тери и Скот.

Детективът внимателно прочете копията от докладите за аутопсията на двете жени, балистичната експертиза, свидетелските показания… Нищо. Каква защитна стратегия щеше да изгради Нина?

Беше се обаждал във вторник и Сенди му съобщи, че Нина е объркана. Последната среща на Екипа на четиримата беше насрочена в петък преди процеса в кабинета на Нина. Уиш, на когото Пол постоянно намираше задачи — изпращаше го до експертите или го инструктираше да разследва някои по-маловажни неща, — веднага легна на канапето.

— Това е вторият ти роден дом — каза му Пол.

— Смятам, че ще бъде добре да отдъхна малко — отвърна Уиш.

Нина временно бе престанала да използва контактните си лещи и носеше очила с рогови рамки, които по всяка вероятност бе запазила още от следването си в университета. Те й придаваха по-замислен вид и отвличаха вниманието на детектива от чувствените устни и женствените извивки на тялото й, които го привличаха буквално като магнит. Тя започна веднага по темата. Според нея свидетелските показания на Джери Кетрик можеха да бъдат атакувани успешно. Беше направила план да подложи на съмнение фразите, които Уили Евънс бе разчел по движението на устните на умиращата Тери. С изключение на това тя, изглежда, се надяваше да импровизира.

Разговаряха още веднъж за проблемите: показанията на Кърт по време на ареста, видеоматериала, запечатал смъртта на Тери, Джери Кетрик, регистрирането и отпечатъците върху пушката „Ремингтън“. Говориха и за проблема, възникнал впоследствие: бягството на Скот от ареста. Фактът, че бе отишъл директно на мястото, където се намираха останките на Темара Суит.

— Техният основен проблем продължава да бъде мотивът на престъплението, макар че той не е необходим елемент на доказателствената част — подчерта Пол. — Мотивът е важен за съдебните заседатели.

— Съдебните заседатели може би няма да търсят така упорито този мотив, Пол — възрази Нина. — Момче и момиче посред нощ в гората. Темара употребява наркотици. Милн ще повдигне въпрос за регистрацията на пушката, калъфа на пушката, намирането на костите, връзката между Скот и Темара. Доказателствата не са много, ала ако съдебните заседатели сметнат, че са достатъчно, убийството на Тем би се превърнало в твърде убедителен мотив за убийството на Тери Ландън. Налице е бележката, изпратена от Кърт до Тери, в която той й настоява да го остави намира.

— А ние знаем, че той се е тревожел за тебе — отбеляза Сенди.

— Това твърди Скот — допълни Пол.

— Как би могло това да бъде изтъкнато като доказателство? — попита Сенди. — Той няма да даде показания.

— Колиър ще ме попита за контактите ми с Кърт преди изстрелите в студиото — отговори Нина. — Не съществува неприкосновеност на отношенията адвокат-клиент, преди Кърт да ме е наел като свой защитник по делото.

— В съзнанието ми непрекъснато се натрапва фактът, че филмът не го уличава пряко — намеси се Пол.

— Наистина е така, Пол. Това е слабост на обвинението, от която ще се възползвам в максимална степен.

— Твърде странно ми изглежда, че вие ще трябва да давате показания — обади се Уиш от канапето. — Кой ще ви бъде адвокат, ако вие извършите нещо нередно?

— Аз познавам законите, Уиш. Не се нуждая от адвокат. Зная, че не трябва да се спирам на част от информацията, попадаща под закрила, свързана с неприкосновеността на отношенията клиент-адвокат. Някои събития са извън нея. Борих се на едно от предварителните разглеждания на делото да не бъда призована като свидетел, но загубих битката. Ще трябва да свидетелствам.

— Нима от вас не се очаква да им представите някаква голяма изненада? Нещо блестящо, нещо, което би накарало човек от публиката да стане и да си признае за сторен от него грях? — попита Уиш.

— За съжаление, макар че подобно нещо би изглеждало добре на филм, в нашия случай то просто няма да стане. Ние очакваме те да направят грешка — отвърна Нина. — И те ще сгрешат. Всяка стратегия има своите слабости.

— О!

— Просто играя зле ролята на Пери Мейсън — добави Нина. — Съжалявам, Уиш.

— Аз също не съм Пол Дрейк — изтъкна Пол и почувства, че настроението му се подобрява. — Макар че без съмнение притежавам неговия невероятен талант.

— А пък аз не съм добрата стара Дела — намеси се Сенди и изопна украсената си с ресни каубойска пола.

— Какви са тези хора, които изброихте? — поинтересува се Уиш. — Някакви изтъкнати адвокати ли?

Преди да излезе, Пол предложи:

— Нина, хайде да се срещнем в събота вечер. Не клати глава, не бива непрекъснато да работиш. Трябва да си даваш почивка от време на време.

— Не мога, Пол. Когато не работя, спя или се опитвам да се грижа за Боб. Сега мога да правя само това. Съжалявам.

— Нека бъде така, щом искаш. Има ли нещо, което бих могъл да прегледам през уикенда?

— Не мисля. Подготвям въпросите към свидетелите и предварителната инструкция за съдебните заседатели.

— Тогава просто ще прекося планината и ще видя как ще тръгне животът в Кармел след дългото ми отсъствие там. „Освен това ще си поръчам чаша «Бърбън» и сода в заведението «Дъхът на шопара», може би ще сваля някоя привлекателна русокоса туристка от Швеция, а на тебе, госпожо, искрено пожелавам успех“ — помисли си той, изгубил всякакво търпение. Конкуренцията със Скот и с работата на Нина започваше да му става досадна.

— Ще се видим в понеделник.

 

 

В понеделник сутринта детективът се върна в Тахо и точно в девет часа и тридесет минути влезе в задушната зала на Върховния съд, напускайки с видимо неудоволствие прекрасната атмосфера на летния ден. Седна до Нина на масата на защитата. Тя подреждаше някакви документи пред себе си в подготовка за решителната битка, пренебрегвайки Колиър Хелоуел и неговите сътрудници. Дори престана да обръща внимание на Пол след краткия поздрав, който двамата си размениха.

Още преди да започне изборът на съдебни заседатели, денят потече неудържимо като пролетна лавина. В залата бавно влезе Кърт; полицаите му помагаха да придвижва напред окованите си във вериги нозе. Нина видя това и избухна в негодувание. Колиър Хелоуел беше категорично против Скот да бъде освободен от оковите, докато се намира в съда, макар че не възрази обвиняемият да бъде облечен в собствените си дрехи.

Известно време двамата юристи спореха разгорещено пред Милн. Нина, която без съмнение бе имала прекалено натоварен уикенд, използваше фрази като: „Да бъде окован като диво животно“ и „това е просто трик, целящ да настрои съдебните заседатели срещу него“.

— Той е обвинен в убийство. Живее в Европа и вече веднъж успя да избяга от ареста — буквално крещеше Хелоуел. — Удари полицай и открадна ключа от белезниците. Не възнамерявам да му дам възможност за още едно изпълнение от този род.

— Но той се предаде сам! Не е наранил никого!

— Опитвал се е да скрие следите на своето престъпление — възрази Хелоуел. — Върнал се е само защото присъстващият тук господин Ван Уегънър е успял да го убеди — синините по лицето на подсъдимия доказват по какъв начин е станало това. Няма да позволя оковите да бъдат свалени от него. Ако госпожа Рейли ги ненавижда толкова много, бихме могли да ги покрием с одеяло и с друг удобен за тази цел материал.

— Разбира се, по този начин те ще се натрапват още по-силно на вниманието на всички в залата. Унижете го. Накарайте го да изглежда като опасен демон, който само чака да се нахвърли върху гърлата на съдебните заседатели…

— Прекалено рано е, за да демонстрирате ораторското си изкуство — заяви съдията Милн. — Политиката, възприета от Върховния съд на областта Ел Дорадо, е следната: всички обвиняеми, направили опит за бягство от ареста или друг свързан с насилие акт, се явяват оковани в съдебната зала. Съгласен съм, че това в известен смисъл настройва негативно съдебните заседатели към обвиняемия, госпожо Рейли. Ако желаете, мога да ги предупредя да не вземат под внимание факта, че той е окован, докато вземат решение по делото.

— Този акт от ваша страна би бил равносилен на словесно одеяло, метнато върху краката на обвиняемия, Ваша чест. Съдебните заседатели не биха могли да мислят за нещо друго.

— Можете ли да предложите някой алтернативен метод за смекчаване на предварителната негативна настройка?

— Ами най-добре обвиняемият да се признае виновен още сега — заяви разгорещено Нина. — Както е седнал окован във вериги, наистина изглажда виновен и опасен. Съдебните заседатели виждат, че съдът го приема като опасен. Моля ви, Ваша чест. Освободете го от веригите.

Милн отговори:

— Не е ли възможно поне веднъж съдебният процес да започне навреме? Помислете за всички онези хора, която стоят отвън и се питат защо са призовани да се явят толкова рано. Защо не повдигнахте по-рано този въпрос?

— Преди да го доведат в залата, не знаех, че ще го оковат във вериги!

— Боя се, че госпожа Рейли не е запозната с правилата на съда, господин съдия — намеси се Хелоуел. — Тя не е тук всеки ден, което би й дало възможност да изучи в подробности процедурите, приети от тази институция. Вместо това госпожа Рейли броди из планините с избягала от ареста личност.

— Струва ми се, господин Хелоуел, че госпожа Рейли предизвиква саркастичната жилка в характера ви — изтъкна Милн. — Нека се успокоим. Не желая да ви наложа да приемете решение, предложено от другата страна, в този тъй ранен етап от развитието на процеса, госпожо Рейли. Давам срок на двамата до дванадесет часа на обяд да представите доказателства в защита на своята позиция — списък на съдебни процеси, протекли при подобни обстоятелства. Просто приложете копия от всички ползвани от вас документи към папка, върху която е напечатано името на разглежданото в момента дело. Можете да не пишете резюме, тъй като вече се запознах с гледните ви точки. През обедната почивка ще се запозная с материалите ви и точно в един и тридесет ще започнем подбора на съдебните заседатели. Разбрахте ли?

— Благодаря, Ваша чест — отговориха двамата юристи в един глас, без да обръщат никакво внимание един на друг, а публиката в залата започна да се киска. Нина се върна при масата на защитата и без да се крие, стисна рамото на Кърт. След малко полицаите го накараха да стане и го изведоха навън. Нина събра всичките документи, които току-що бе подредила пред себе си, излезе с напориста стъпка в коридора, пълен с любопитни погледи, след това се отправи към библиотеката заедно с Пол, крачещ с бавни стъпки от едната й страна.

— Няма да позволя на Колиър да се наложи току-така — заяви тя, без да намалява стремителната си крачка.

— Мислех, че отношенията между вас са твърде добри — каза Пол.

— Това беше тогава. Сега сме две противникови страни в съдебен процес.

— Започна с фойерверки. Защо не ги запазиш за величествения финал?

— Слушай, съжалявам. Трябва да действам бързо, Пол. Колиър ще се върне в кабинета си и ще възложи задачи на един или двама блестящи експерти, обучени да оказват квалифицирана помощ на юристи. Те ще седнат зад компютрите си и ще влязат във връзка с компютризираната база данни за специализирани правни услуги. Това е най-бързият начин човек да се справи с даден юридически проблем. Хората приемат, че използвайки тази база данни, получават възможно най-пълната информация. Ала човек винаги може да пропусне някой случай, особено ако се опитва да остави без внимание някои от прецедентите, които са очевидно същите като проблема, с който се занимава в момента. Аз разчитам точно на това. Ще се наложи да разровя по-дълбоко, да разширя обхвата на търсене.

— Затова изчезвай, Пол — направи извод детективът. В този миг я съжаляваше. Нина изглеждаше неспособна да се движи, притисната под тежестта на отговорността, която беше поела. Сякаш земното притегляне й действаше по-силно, отколкото на хората около нея. — Добре. Ще ми се да можех да ти помогна.

— Вече си ми помогнал достатъчно.

— Това да не е шега? Още ли ми се сърдиш?

— Точно сега не усещам в себе си нищо друго, освен стремеж да издържа. Опитай се да разбереш, Пол.

— В колата си съм приготвил нещо за тебе. Ще се срещнем там след няколко минути — каза й детективът, а Нина продължи с решителни крачки към библиотеката. Не му се усмихна. Зърна я за секунда — лицето й беше почти готово да се усмихне, ала миг след това старата маска от стомана се спусна като стена пред него.

 

 

Окови. Нина провери в юридическия справочник на Уиткин под буквата „О“, ала предварително знаеше, че там няма да намери никаква информация. Тези живеещи в свой собствен свят учени, които индексираха юридическите справочници и предлагаха резултатите от правните разработки в компютризиран вид, мислеха по различен начин от нея. Налагаше й се да намери всички дела, които Колиър би могъл да посочи в защита на своята позиция, и да изтъкне авторитети, застъпващи обратното становище. Правила, действащи в съдилищата по места, изключения към правилата… правомощия на съдията… бягство от… затворници, налагане на физически ограничения върху…

Пол се върна и се настани на стола до нея.

— Не сега, Пол.

— Само ще ти оставя тези материали, след това ще отида да закуся в кафенето на Хейди, преди да тръгна да връчвам призовките.

— Какви са тези материали?

— Допълнителни доклади за свидетелите, които направих в последните няколко дни.

— Нещо ново?

— Да. Четири нови момента. На първо място най-сетне успях да намеря полицейския рапорт от 1984 година, според който Джонатан Суит блъснал Темара по стълбището. Джес Суит е подписала свидетелските показания. Опитала се е да ги оттегли на следващия ден, ала не й позволили да го стори. Джонатан бил посетил някаква психотерапевтична програма преди това, затова обвинението за физическо насилие било изоставено. Би трябвало да вдигнеш много шум около този рапорт.

— Добро постижение. Мога да го използвам, за да поставя под съмнение казаното от него. Така би било лесно да го улича в престъпление.

— Възможно е Суит да е извършил първото убийство. Този човек въобще не отговаря на името си^[1].

— Дори и да е убил дъщеря си, едва ли някой ще повярва, че е могъл да го направи от инвалидната си количка.

— Да се занимаваме поотделно с всяко убийство — рече Пол. — Добре. Второ. Експертът на обвинението, разчел фразите по движението на устните, Уили Евънс има заслужаваща уважение репутация. Неговите показания наистина са в наш ущърб, освен това мнението на призования от нас експерт никак не ни помага. Може би ще можеш да го накараш да промени становището си.

— Е, поне ще се опитам. Нещо друго?

— Третото нещо е, че офицерът Джейсън Джойс, който е спрял Кърт на сутринта след убийството, се ползва с лоша репутация по отношение на честността си… за разлика от тази на експерта Уили Евънс. Описал съм всичко това в докладите си до тебе.

— Благодаря, Пол. Помощта ти наистина е неоценима. — Окови, белезници, вериги, пранги, белезници за крака…

— Още нещо, което би могло да ти прозвучи смешно. След това си отивам. Всяка година Джери Кетрик води на преглед сина си Ралф в психиатричното отделение на местната болница, независимо че не е задължен да го прави.

— Продължавай — подкани го Нина, без да вдига показалец от книгата, отбелязвайки страницата, докъдето беше стигнала.

— Но това не е най-интригуващото нещо в случая.

— И кое е то?

— Защо ми позволяваш да те откъсвам от книгите ти? Ще отскоча до кафенето, ще похапна пържени яйца за закуска и…

— Не си играй с мен! Какво е важното в случая?

— Вие, адвокатите, сте напълно лишени от чувство за хумор — отбеляза Пол. — Чудя се защо ли е така? От време на време Ралф преживява психически кризи. Започва да мисли, че от пода и стените излизат плъхове, които се насочват срещу него да го изядат. Изпитва истински ужас от плъхове. Лекарите смятат, че наркотикът, който майка му употребявала по време на бременността си, е причината за това.

— Божичко! А аз едва не позволих на Боби да се качи в кабината на камиона при него. Откъде намери тази информация?

— Медицинската сестра, емигрантка от Филипините, която работи нощна смяна в болницата — обясни Пол. — Разбира се, ако искаш да се запознаеш с медицинските картони в психиатричното отделение, ще трябва да посочиш убедителна причина за издаване на призовка до съответната институция.

— Добре — каза Нина. — Довечера ще съставя текста на декларацията, необходим за издаване на призовката. Милн ще трябва да я подпише. Управлението на болницата ще се противопостави остро на това. — Може би щяха да се появят фактори, хвърлящи неяснота върху случая. — Плъхове! — повтори замислено тя.

— Те навремето са победили кучетата и са изяли котките — заяви Пол и се прозина. — Алибито на Ралф се свежда до показанията на баща му, че синът е спал дълбоко по време на стрелбата. Не ми изглежда твърде убедително, ако питаш мен.

— Широката усмивка на този човек, плъховете, извънгабаритните камиони… — изрече бавно тя.

— Той е приятен млад американец — добави Пол.

— Благодаря за допълнителните патрони, които ми подаде — обърна се към него Нина. — Може би ще мога да използвам Ралф, за да хвърля поне малка сянка на съмнение върху убийството на Тери.

— Колко такива сенки са необходими, за да накараш съдебните заседатели истински да се усъмнят? — попита Пол.

— Това знаят единствено те самите.

— Е, ще те оставя да се потиш над книгите, освен ако не мога да ти помогна с нещо. Има още няколко интересни сведения за другите свидетели, които ще можеш да прочетеш довечера. Добре — Пол се застоя край нея за миг, като че искаше да каже още нещо. Нина забеляза това, ала се престори, че не е. Погледът й остана забит в книгата.

— Довиждане — изрече небрежно той. — Ще ми се да дойдеш с мен. — Нина не реагира. Детективът се колеба още секунда, тътрейки крака по пода, след това си тръгна.

Нина извади жълтия си бележник и започна да записва съдебните дела, свързани с ограничаване физическата свобода на подсъдимия.

 

 

— Прочетох предоставените от вас материали — започна съдията Милн следобед. — Подсъдимият трябва да остане с окови, ала моля съдебните заседатели да не ги вземат под внимание, осмисляйки решението си по делото.

Нина почувства как вратът й отново пламва от гняв. Тя заговори:

— Ваша чест…

— Въведете съдебните заседатели — обърна се Милн към Кимура.

„Нека лицето ти изглежда радостно“ — каза си Нина. Докато твърде навъсените съдебни заседатели влизаха един след друг в залата и заемаха местата зад нея, Нина се опита да осъществи контакт с всеки един от тях, добавяйки към дружелюбния израз на лицето си и нотка на бодра увереност.

— Кърт — прошепна тя. — Спомни си какво говорихме преди малко. Изправи се. Нека лицето ти изглежда спокойно и невъзмутимо.

Тя погледна към Колиър. Той се усмихваше на влизащите съдебни заседатели — усмивката му беше служебна и не издаваше чувствата му. Ала от начина, по който прокурорът приглаждаше вратовръзката си, Нина си направи заключение, че той също изпитва нервност. Вече беше опознала настроенията и реакциите му.

Рязкото държание на Милн също претърпя промяна, стана дружелюбно и приятно. Всички те играеха като добри актьори, за да впечатлят бъдещите съдебни заседатели, опитвайки се да направят добро впечатление в самото начало. Отсега нататък беше важно единствено онова, което щяха да решат съдебните заседатели.

Започна трудният процес по избора на съдебни заседатели. Преустановиха работа в пет часа следобед и продължиха в девет сутринта във вторник. В продължение на цяла седмица бъдещите съдебни заседатели имаха последна възможност да говорят, понякога отговаряха на многословни въпроси с прекалено дълги отговори. След това онези от тях, които бяха избрани, трябваше да мълчат до края, като през цялото време правото да вземат решение им принадлежеше.

В петък вечерта, когато целият сложен процес завърши, Нина не беше удовлетворена. Докато тя и Пол чакаха доставката на пици по поръчка в кантората, тя сподели с детектива, че има прекалено много жени на средна възраст. Според Нина те щяха да подкрепят обвинението.

Тя прелисти купчините от документи пред себе си и изрече с глас, в който прозираше умора:

— Ще остана тук до полунощ. Процесът едва започна, а сънят вече не ми достига.

Нуждаеше се от емоционална подкрепа. Ала русите вежди на Пол бяха свъсени, на лицето му се беше появил заядлив израз, какъвто не беше виждала по-рано. На Нина не й мина през ум, че след дългия, уморителен ден Пол също може би чакаше жест на разбиране и топлота от нейна страна.

— Няма проблеми — реагира лаконично детективът. — Спечели тези дами на своя страна. Накарай ги да го съжаляват. Използвай онзи момчешки чар, с който Скот изглежда пленява вас, жените. Изкарай го жертва. Накарай ги да изпитват майчински чувства към него.

— Много добре — отбеляза Нина, почука с върха на химикала по устните си и кимна с глава. — Това ми харесва. Той наистина е жертва.

Тонът й изглежда подразни Пол.

— Значи такива чувства изпитваш и ти към него, нали? Майчински? По-добре се заеми здраво със задачата да го спасиш, защото той е просто противен кучи син — заяви той с неумолимост, която никак не й хареса.

— Повярвай ми, въобще не съм настроена майчински към него. Може би това ще ти допадне?

— Убедена си, че е невинен, нали? Всъщност дълбоко вярваш, че е така.

— Той не е убил Тери Ландън, Пол.

— Сигурна ли си? Откъде произтича убедеността ти? Нима скриваш някаква информация от мене? Ами Темара Суит? Сигурна ли си, че Скот не я е убил?

— Трябва да вярвам в това… Мисля, че Тери Ландън я е убила или някой друг. Не Кърт.

— Виждал съм много престъпници в дългата си практика — започна Пол, изправи се, а след това подпря ръце на бюрото. Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка: — А жените биха направили всичко за тях. Тези престъпници са умели манипулатори. Онзи тип се справя добре с дамите. Нима не те върти на малкия си пръст? — Детективът отново се изправи и гневно ритна бюрото пред себе си.

— Престани, Пол. Нима не бива да изпитвам приятелски чувства към никого, освен към теб?

— Той те използва — отговори яростно Пол. — И това започва да ми омръзва. Репутацията ти отива по дяволите заради него. Хелоуел е почти убеден, че ти си инсценирала бягството. Целият град смята, че си просто поредната глупачка като героините от тъпите сапунени опери. Междувременно се намираш пред фалит. Зная, че Рийзнър не е върнал нито цент от хонорара, който му е изплатил Скот. Сенди му праща всяка седмица по едно писмо.

Колкото по-разгорещен ставаше детективът, толкова повече охладняваше държанието й. Беше осъзнала, че трябва да пожертва Пол, да го отстрани от случая. Рано или късно щеше да разкрие истината. Детективът трябваше да напусне и сега пред нея се откриваше съвършен начин да постигне онова, което беше решила.

Нина се изправи зад бюрото, обърната с лице към него.

— Говори тихо. Този случай е мой, не забравяй това. Аз вземам решенията. Впрочем кой днес се държа като загрижена майчица? Не можех да направя две крачки, без ти да долетиш до мен, пазейки ме да не нараня коляното си. През времето между изблиците, наподобяващи ревнива горила любовник, ти се отнасяш с мен като с дете.

Контраатаката на Нина накара Пол да стане моравочервен. Вени изпъкнаха по гърлото му, очите му изхвръкнаха леко напред. Чувстваше се уморен и бездруго търсеше повод за свада. Битката вече бе започнала и той забрави всичко друго.

Нина скръсти ръце на гърдите си и го изгледа гневно.

— Е, още сега направи плановете си. След като го осъдят, ще поискаш да отвлечеш хеликоптер, за да го измъкнеш от двора на затвора. Искаш да пропаднеш заедно със своя любовник, да му докажеш, че си вярна съпруга, когато ви пуснат от кафеза след двадесет години.

— А ти какво предлагаш — да бъда покорна твоя другарка в забавленията, без нито една сериозна мисъл в главата си?

— Това е по-добре, отколкото да се преструваш, че си мъж — отговори високо Пол. — Мъж в долнопробни обувки с високи токове.

— По дяволите, Пол, аз мисля не само за секс, за разлика от някои хора в тази стая.

— Можех да ти предложа много повече от това — заяви Пол. — Отивам си. Връщам се в Кармел. Ти очевидно нямаш нужда от мене. — Той се втурна с тежки стъпки в приемната. Минута след като тропотът заглъхна, Нина изведнъж осъзна, че Сенди бе слушала разговора им. Пол беше отворил външната врата, затова тя чу как секретарката му казва:

— Преди да се върнеш тук, мини през курс за подобряване на поведението.

— Кой ти е казал, че ще се върна? — Вратата се затръшна зад гърба му и тънките стени на кантората се разтрепериха.

Сенди влезе в кабинета на Нина, сложила ръце на кръста.

— Както винаги, закъснях за веселбата — рече тя. — Не ми остава нищо друго освен да почистя.

— Сенди, искам да те питам нещо.

Секретарката се приближи до бюрото на Нина.

— Питайте — каза тя.

Нина изтласка с крак изпод бюрото сините си обувки с висок ток.

— Виждаш ли нещо неприятно в тези обувки?

— Ами те са малко високи за моя вкус — отговори Сенди, прехвърляйки тежестта на тялото си от един крак, обут в гуменки, върху другия.

— Не, имам предвид дали са прекалено елегантни за съда? Не са като черните лачени обувки например. Дадох за тях осемдесет долара — Нина ги обу и веднага се почувства така, сякаш се бе окичила с евтино украшение. — Повярвай ми — мъжът може да те накара да се чувстваш несигурно с най-любимите си аксесоари.

Добре, беше направила мръсен номер на Пол и сега се чувстваше много…

— Много отвратително — обяви Сенди. — Обаче сега не говоря за обувките.

Тя бе впила в Нина неразгадаемия си поглед, който винаги я караше да губи смелостта си. Нина си припомни кратък телефонен разговор с Андреа предния ден. Нима Сенди беше подслушвала?

— Винаги можете да станете актриса, ако ви лишат от адвокатски права — продължи Сенди. Нина осъзна, че секретарката й знаеше за Мат. Тя разбираше какво Нина бе извършила току-що.

— Ако продължаваш да подслушваш разговорите ми, ще си навлечеш неприятности. Онова, което знаеш — каза й Нина, — те прави съучастник. — Умът й заработи върху нюансите от етично и криминално естество, навлизайки все по-дълбоко и по-дълбоко по темата. Всичко беше толкова сложно…

— Такива измислени думи не означават нищо за мене — заяви Сенди. — Някой трябва да опита да изчисти всичко това. Вие бяхте избрана да го сторите. Хората разчитат на вас. Някой трябва да ви подкрепя през целия път. Това ще бъда аз. Съвсем просто е, нали? Хайде да се залавяме за работа.

Думите й прозвучаха така чисто и ободрително, като че айсберги бяха прорязали замръзнало море. Нина буквално подскочи в креслото си. Съмненията и объркването внезапно я напуснаха.

— По дяволите, Сенди — измърмори тя.

Някой почука на външната врата и след миг се разнесе мъжки глас:

— Доставка на пици по поръчка.

— Само да не са забравили да сложат повече сирене — отбеляза Сенди.