Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (15)

Преди осем години:
Сузана

Увиснала на седалката високо над снега, усещайки как тежестта на ските тегли надолу краката й, с премръзнало от студения вятър лице, Сузана напъха скритите си в ръкавици ръце дълбоко в тесните джобове на якето. Реши, че това ще бъде последното спускане за деня. Краката я боляха. Беше измислила по-приятен начин да прекара следобеда — можеше да се занимава с великолепни, спокойни неща, които не бяха свързани с разни атлетически упражнения и със студения вятър навън. Брат й Том нямаше да одобри подобно поведение, затова въобще нямаше да му съобщава за намерението си. Просто щеше да се срещне с него по-късно у дома и тогава щеше да понесе съкрушителните му упреци.

Разположил се на ски лифта до нея, Том се размърда нервно. Сузана знаеше, че той се изкачва нагоре само за да я наблюдава. Години наред бяха карали ски във всички курорти около езерото Тахо, ала той никога не можеше да изпита удоволствието от високите скорости. Беше мекушав по рождение. Доброто дете на мама и тате — ето какво беше Томи. Вчера цял ден търпя бдителната му опека, вече й писна, ала не се виждаше край на теглото й, ето защо Сузана измисли този план да се отърве от него. Вдясно, сега вече далеч от тях, сред обширен бял полегат склон видяха други хора с разноцветни шапки и дебели якета, които се клатушкаха, изопнали сковано крака, в типичното за начинаещите спускане „на рало“. Зад тях голямото синьо езеро се простираше като истински океан.

— Сузана, през този сезон караш ски едва втори ден. Освен това все още не си толкова добра, за да се спуснеш по „Черния диамант“ — обърна се към нея Том, започвайки поредната си лекция. — Онзи човек, с когото разговарях, каза, че това е най-опасното трасе в Хевънли. Пистата е тясна, с бабуни и завои, каквито не си виждала никъде досега. Хайде, бъде разумна. Мама и татко ще ме убият, ако се блъснеш в някоя ледена буца и си разцепиш черепа. Можем да вземем лифта надолу или пък да се спуснем по по-леките писти.

Преминаваха над огрените от слънце върхове на вечнозелените борове. Тежки преспи сняг бяха отрупали клоните и ги огъваха надолу. Очилата й се бяха замъглили. Извади памучна кърпичка от джоба си и ги почисти.

— Не искам да се спускам по по-лека писта. Не е необходимо да идваш с мен. Можем да се срещнем на ски гардероба.

— Защо си толкова упорита, по дяволите!

— Аз съм на шестнадесет години. Ако живеехме преди един век, щях да бъда омъжена дама с деца, затова престани да ми казваш какво да правя, Томи. Ще бъда внимателна.

Брат й я удари силно по ръката.

— Да, точно така ще стане. Ти караш като локомотив, който е набрал скорост и не може да спре.

Сузана бавно постави очилата пред очите си. Беше изненадана, че брат й каза подобно нещо. Макар че беше две години по-голям от нея, той винаги приказваше открито и директно по повдигнатия въпрос. Вероятно подозираше някои неща за нея, ала дали сега думите му бяха леко подхвърлен, отвратителен намек, че е научил нещо, което не би трябвало да знае?

Преди да измисли достатъчно невинен въпрос, чрез който можеше да измъкне повече информация, двамата стигнаха края на лифта. Отскочиха от подвижната седалка и с лекота се спуснаха по полегатия склон. Сузана веднага откри маркировката към пистата „Черния диамант“, преодоля малкото възвишение до върха и погледна надолу към тясното трасе, осеяно с ями и скалисти бабуни — по снега нямаше почти никакви следи, което подсказваше, че дори най-добрите скиори избягваха тази писта. Том впери поглед надолу към опасните завои и поклати глава:

— Божичко. Поемаш прекалено голям риск.

— Хей, аз просто зная какво означава да изпиташ истинско удоволствие.

— Не се спускай оттук, Сузи — помоли я той, ала го направи прекалено късно. — Дори не си си сложила предпазните очила.

Сузана внимателно заобиколи първите бабуни, проправи си път напред, оставяйки пресни следи в снега. Възбудата й нарастваше с всяка изминала минута. Вече умееше да кара ски добре и внимателният, бавен ритъм на спускане я отегчи бързо. Спирайки за миг пред група големи, покрити със сняг обли скали точно в средата на пистата, тя видя правата, почти отвесна панделка на трасето. Макар че пистата я уплаши, стръмният склон наистина можеше да вдъхнови човек, да го изпълни със страхопочитание. Гмуркайки се почти вертикално, трасето изчезваше зад хълма. Какви ли ужасни препятствия се криеха зад него?

„Ще се справя“ — рече си Сузана. Можеше да постъпи както си иска и винаги се отърваваше безнаказано. Винаги отиваше на най-опасните места и след това се измъкваше, нали? Днешният ден нямаше да бъде изключение. Насочи ските си директно надолу по склона и потегли, спускайки се все по-бързо и по-бързо, свила ръце край тялото си, навела глава. Очилата й замръзнаха, пейзажът профучаваше край нея в зелени и бели петна, които се сливаха ведно. „Изхвърли предпазливостта срещу вятъра, отърви се от нея и живей — помисли си радостно тя. — Лети!“

Стигна до ски гардероба далеч по-рано от Том, предаде ски обувките и ските на гишето и се обади по телефона за около минута.

След това седалката на лифта бързо дойде при нея.