Пери О’Шонеси
Сляпо правосъдие (20)

18.

Нина се обади в затвора. Имаше и вечерни часове за посещение на задържаните.

След вечеря тя отново отиде да се срещне с Кърт. Беше дошло време да задейства цялата машина по делото.

— Нина Рейли желае да посети Кърт Скот — изрече тя по вътрешния телефон.

Измина минута без отговор.

— Негов адвокат е Джефри Рийзнър.

— Аз просто съм дошла на посещение при него.

— Щом твърдите така, госпожо Рейли. — Дежурният подаде звуков сигнал и вратата се отвори. Нина си зададе въпроса дали Джеф Рийзнър бе узнал за предишното й посещение тук.

След няколко минути тя отново беше в тясното посещение за посетители, гледайки през стъклото Кърт Скот. Той изглеждаше загрижен също както и тя.

— Как си? — попита Кърт.

— Мисля упорито по един въпрос.

— Всъщност не очаквах да се върнеш.

— Трябваше да реша дали ти вярвам или не.

— Моят адвокат не ми вярва. Ти защо ми повярва?

— Твоят адвокат не те познава.

Тялото му леко се отпусна. Тя видя какъв жесток контрол бе наложил той над себе си и колко малко свобода си позволяваше.

— Знаеш ли, че веднъж се опитах да те намеря, няколко години след като напуснах Тахо. Тогава се чувствах сравнително сигурен в безопасността си. Това бяха годините, когато Тери се бе вдълбочила в работата си и не можеше да отдели много време за хобито си да ме преследва, измъчвайки всички хора, които ме бяха познавали. Ти живееше в Сан Франциско и разбрах, че си се омъжила.

— Много мило, че си се опитал да ме откриеш.

— Но сега, след като пристигнах тук, се намесих отново в живота ти. Истината е точно такава, нали?

— Да — отвърна тя. — Но ти вече си тук.

— Като кал по обувките ти.

— Като гръмотевична буря. Ако някоя светкавица не подпали къщата ми, моята градина около нея ще стане прелестна.

Толкова много неща останаха неизказани между тях. Той я познаваше по-добре от всеки друг, макар че времето, което бяха прекарали заедно, бе така кратко. Нина зърна усмивката върху леко потрепващите му устни, видя как очите му се запалиха и с пределна яснота си спомни какво той бе представлявал за нея.

— Как се отнасят тук към тебе? — попита Нина с възможно най-обикновен тон.

— Попитах дали мога да внеса в килията си електрическа йоника със слушалки, за да се упражнявам. Страхуват се, че ще използвам клавишите като оръжие.

— О, не.

— Пръстите ми постоянно искат да се движат по клавишите. Свиренето им липсва. Но вероятно не бих могъл да създавам музика тук дори и ако се бях опитал да го сторя.

— Какъв беше животът ти в Германия?

— Загубих работата си. Хазяинът ми даде апартамента под наем на друг човек и оставих вещите си на съхранение при него. За момента съм се погрижил за останалите неща, за които съм поел отговорност. Едва преди две години престанах да се крия и отново започнах да свиря. Образът на Тери избледняваше от ума ми. Помислих си, че най-сетне ме е забравила, но въпреки това използвах чуждо име — просто за всеки случай.

— За коя дата е насрочен процесът?

— Петнадесети юли. Господин Рийзнър не смята, че той ще продължи повече от две седмици.

— Остават само два месеца дотогава. Ще имаш ли достатъчно време да се подготвиш?

— Той казва, че случаят е прост. Всъщност не сме разговаряли много. Наистина ли случаят е прост, Нина?

Това бе изречението, което тя очакваше от толкова време, израз, който той бе употребил по собствена воля, подсказващ, че Кърт не изпитва пълно доверие в Рийзнър.

— Нямам право да разговарям с теб по въпроса за това кой ще те представя по делото, тъй като наетият от теб адвокат е Рийзнър — изрече решително тя.

— Какво? За какво приказваш?

— Ако ти изявиш желание да проведем разговор по въпроса за това кой ще поеме защитата ти на делото, бих могла да разговарям с теб, ала не ми е позволено самата аз да започвам подобен разговор.

— Намекваш нещо — каза Кърт. — Проклет да съм, ако мога да разбера какво е то.

— Разбира се, че можеш.

Той се замисли.

— Добре, аз желая да започнем разговор, обсъждайки онова — започна той, — за което каза ти.

— Ако смяташ, че Рийзнър не е достатъчно добър адвокат за теб, ако си на мнение, че би желал да потърсиш друг човек, който е в състояние да поеме защитата ти и заявиш твърдо това свое намерение, бихме могли да обсъдим този въпрос.

— Не искам той да ме защитава. Нямам доверие в него. Ала изглежда, че нямам друг избор — Нина анализира думите му по отношение на юридическото им съдържание и реши, че те са достатъчни.

— След като повдигна този въпрос — подчерта тя, — бих искала да обясня, че Рийзнър не е единственият ти избор.

— Но той получи всичките ми пари.

— Ще бъде задължен да върне неизползваната част от тях.

— Познаваш ли този човек?

Щеше й се да отвърне: „Да, за съжаление“ — ала не би могла да критикува Рийзнър, затова отговори:

— Да.

— Тогава сигурно знаеш, че той няма да ми позволи да го сменя с някой друг.

— В крайна сметка ще трябва да го направи. Що се отнася до финансовата страна на въпроса, аз ще те представям, без да получа в аванс част от адвокатския си хонорар — заяви Нина и побърза да добави: — Разбира се, можеш веднага да ми платиш, след като Рийзнър върне парите ти, удържайки своя хонорар — последното изречение я накара да се почувства така, сякаш се спускаше по водопад, затворена в дървена бъчва.

Лицето на Кърт потрепера под напора на множество емоции.

— Трябва да те предупредя, че съществуват редица пречки, произтичащи от желанието ти да промениш адвоката си сега. Вероятно ще възникнат спънки от страна на господин Рийзнър, докато получа документите по делото, както и останалата част от парите ти. Всъщност може да се наложи да водим открита битка. Ти ще трябва да депозираш искане до съда, че желаеш да наемеш мен като свой адвокат. Съществува вероятност да бъда призована като свидетел по делото. Ти трябва да ми дадеш писменото си съгласие, че си уведомен за това и разбираш този факт, ала въпреки това желаеш аз да поема твоята защита.

— Не зная дали в действителност желая да я поемеш ти.

Нещо в нея прошепна: „Добре, направих всичко, каквото можах.“

— Разбирам. Той е много по-опитен от мен. Сигурна съм, че ще се справи добре. Забрави, че съм ти предлагала подобно нещо — веднага отвърна тя, накърнената й гордост мяташе огнени искри.

— Може би си мислиш, че постъпих така, защото смятам, че си слаб адвокат, Нина?

— Ами…

— Разговарях за тебе с няколко от останалите затворници. Ти си уважавана личност в Тахо след последния случай, по който си работила. Поне някои от онези хора изпитват уважение към тебе. Зная, че си достатъчно добра. Но нима не разбираш? Твърде много мъка ти причиних.

— Не се тревожи за мен. Мога да се справя с положението.

— Не се обвързвай с мен. Аз съм…

— Обречен ли? Не и когато аз съм на твоя страна, приятелю.

Той поклати глава, ала Нина забеляза искрицата надежда в очите му.

— Значи вярваш, че съм невинен?

Нина не можеше да го погледне в очите, докато му отговаряше.

— Ще ми се да вярвам, че е така. Останах с чувството, че казваш истината, затова заслужаваш добра защита.

Докато тя приказваше, кървавият труп на Тери, проснат на пода в студиото, се надигна като привидение върху стъклото пред нея и обви лицето на Кърт като ужасяваща червена маска на някой воин. Може би Кърт я лъжеше. Може би оклеветяваше паметта на Тери. Непоколебимо кътче в ума й все още й нашепваше: „Ако си го направил ти, Кърт, аз ще…“

— Ти също си се променила, Нина. Все питам себе си защо ми предложи да направиш това.

— Искам да ти помогна, имам лична причина за това — тя наруга себе си наум. Как щеше да възприеме това изявление той? Не биваше да предизвиква никакви въпроси. Ами ако разбереше чрез нея за съществуването на техния син? Боби трябваше да остане далеч от всичко това. Кърт никога нямаше да научи за него, ако не получеше оправдателна присъда.

— Благодаря за желанието ти да ми помогнеш. Не съм сигурен, че това е правилната стъпка, която трябва да предприемеш. Все пак ми обясни как да съобщя на онзи глупак Рийзнър, че се отказвам от услугите му?

 

 

По всяка вероятност Кърт беше изпратил още на следващия ден подписан от него формуляр с иск за смяна на адвоката заедно с писмо, с което изразяваше желанието си да получи неизразходваната сума. Няколко минути преди пет часа в понеделник, тъкмо когато Нина и Сенди миеха кафеварката и прибираха книгите в библиотеката, факсът се включи и започна да предава. Първо излезе едно писмо, след него второ.

Първото писмо беше от адвоката Джефри А. Рийзнър, което й съобщаваше с възхитителна лаконичност:

Скъпа госпожо адвокат Рейли,

Докладвах за срамните нарушения, допуснати от вас по отношение на професионалната етика, до Щатската колегия на Калифорния. Надявам се, че скоро ще получите съобщение оттам. Прилагам копие на писмото, което съм изпратил до Колегията.

Връщам ви, без да подпиша, формуляра за тъй наречената „Смяна на адвоката“. Тя е подготвена от вас и клиентът ми е подписал формуляра, след като е бил подложен на манипулации от ваша страна. Съветвам ви незабавно да преустановите опитите си за по-нататъшна връзка с моя клиент. Моля, въздържайте се да възпрепятствате по друг начин работата ми с него. За ваше сведение, уведомявам ви, че възнамерявам да ви дам под съд за незаконна намеса от ваша страна, водеща до нарушаване на вече сключен договор.

Искрено ваш,

Джефри Рийзнър

Нина прочете приложеното писмо, адресирано до Щатската колегия на Калифорния. Рийзнър я бе съсякъл, разрязал на парчета и обезглавил, използвайки безупречни в юридическо отношение изрази.

Сенди четеше мълчаливо заедно с Нина. Когато двете стигнаха до края, Сенди поднесе коментара си:

— Наистина го карате да пуска пяна на уста.

— Очаквах, че ще бъде така — отговори й Нина. — Искането за смяна на адвоката, както и придружаващите го декларации са записани на магнетофона, Сенди. Утре сутринта ги отпечати и изпрати документите. Искам да ги получат колкото е възможно по-рано.

— Още един случай на убийство — подчерта Сенди и сви устни. Нина очакваше останала част от отрицателната й реакция.

Ала Сенди изрече единствено:

— Хайде да отвърнем на онзи клоун.

 

 

След няколко дни пристигна писмото от Щатската колегия. Съобщаваха на Нина, че е под наблюдение във връзка с оплакването на Рийзнър. Уведомяваха я, че работата е сериозна. Даваха й срок от десет дни да отговори писмено и да приложи всички доказателства в своя полза, с които разполагаше. Рийзнър наистина бе направил великолепен разчет.

Нина разгледа дългата декларация, която беше подала във Върховния съд, подготвяйки се за разглеждане на делото на следващия ден. Прочете я втори път. Милн нямаше да приема свидетелски показания. Щеше да вземе решение въз основа на документите, предложени от двете страни, както и в зависимост от аргументите, които щяха да изтъкнат тя и Рийзнър.

Това наистина беше прекрасно.

 

 

Нина носеше обувки с изключително високи токове. Беше облечена в най-официалния си черен костюм, закупен от бутика „Нордстром“. На раменете имаше подплънки внушителни като жилищен блок — просто случаят го изискваше.

— Вземи му душата — каза Сенди, взе чадъра си от поставката и излезе от кабинета, потъвайки сред проливния дъжд.

Въпреки цялата борбеност, която Нина бе съхранила за случая, разглеждането на делото се оказа просто. Милн дори не й даде думата.

— Господин Рийзнър — заговори съдията Милн, — просто трябва да приемете факта, че сте уволнен от клиента си. Госпожа Рейли е защитила добре… фланговете си в представената от нея декларация. Не констатирам случаи на нарушаване на правната етика. Понякога се случва клиентите да сменят адвокатите си.

— Само когато са манипулирани от алчни за пари преследвачи…

— Достатъчно.

— Тя не може да посещава затвора и като блудница да измъква работата от ръцете на…

— Господин Рийзнър — прекъсна го Милн. — Наказвам ви да заплатите глоба в размер от петстотин долара на госпожа Рейли заради обидата, която й нанесохте. Освен това ще постановя вие да заплатите съдебните разноски плюс разходите за различни такси, ако има такива, които господин Скот е поел, бидейки принуден да депозира иска си в съда. Освен това постановявам незабавно да му върнете остатъка от сумата, която сте получили от него, след като задържите своя хонорар. Изисквам също така подробна сметка за вече похарчената сума. И ще ви помоля в качеството си на член на Щатската колегия да се извините на госпожа Рейли за необоснованите обвинения, които сте отправили към нея.

— Това ще стане на куково лято!

— Какво казахте, господин Рийзнър?

— Заявих, че това ще стане на куково лято, Ваша чест.

— След този отговор стойността на глобата възлиза на хиляда долара, които трябва да изплатите в срок от пет дни — обяви Милн. — Моля, стенографите да осигурят запис от разглеждането на делото. Съдебното решение да бъде препратено на Щатската колегия за щата Калифорния. Следващото дело, моля.

 

 

— О, господин Рийзнър — изрече Нина изпод чадъра си, застанала на паркинга, докато адвокатът отключваше своето БМВ.

Той обърна лице към нея, посинял от гняв, а внимателно сресаната му коса сега падаше като мокри макарони по челото му.

— Какво искате, дявол да ви вземе?

Тя си припомни за Рийзнър и неговата пура — как неотдавна се бе разположил зад бюрото си от черешово дърво, обиждайки и нея, и Сенди.

— Просто не искам да се тревожите. Нямам нищо лично срещу вас. Прощавам ви за всичко. Ако не сте в състояние да изплатите финансовата санкция веднага, мога да удължа срока за това.

Рийзнър включи колата си на задна скорост и изпод гумите й изхвърчаха потоци дъждовна вода. Нина светкавично се отстрани от пътя му и помаха мило с ръка, когато гумите буквално прогориха асфалта от пътя.

 

 

На следващата сутрин пред вратата на сградата, където се намираше кабинетът й, Нина срещна своя хазяин — енергичен възрастен мъж на име господин Гант, който бе заел двете по-големи помещения в отсрещната страна на коридора и ги използваше като кабинети на кантората си за търговия с недвижима собственост.

— Здравейте — поздрави я бодро господин Гант. — Как сте? — След това добави: — Съжалявам за онази статия. Просто гледайте в очите онези, които се опитват да ви усложнят живота заради нея. Проклети репортери — той излезе от коридора и я потупа по рамото.

— Хей, Сенди, за каква статия става дума? — попита Нина, след като влезе в кабинета си и остави куфарчето си върху креслото за клиентите.

Новият брой на ежедневника „Тахо Мирър“ лежеше върху бюрото на Сенди. Тя го посочи с пръст, сякаш не й се искаше да го докосва.

— Ще ви се прииска да потърсите услугите на наемен убиец — измърмори секретарката. — Познавам човек, добър в тази област.

— Твоят брат или твоят племенник? — попита Нина. — Надявам се, че се шегуваш.

— Аз никога не се шегувам — отвърна й Сенди.

Нина взе чаша кафе и седна пред обичайната купчина от съобщения и документи, които трябваше да подпише. Не им отдели никакво внимание, вместо това отвори вестника.

Статията за нея беше на първата страница.

 

 

Според оплакването, подадено от Джефри Рийзнър, изтъкнат адвокат по криминално право и партньор в известната местна фирма „Каплан, Самп, Пауъл и Рийзнър“, Рейли е нарушила редица правила на професионалната етика, постановени от Щатската колегия. Тези правила регулират поведението на всички юристи в щата Калифорния. Ако след извършеното разследване се докаже, че обвиненията са основателни, Рейли може да попадне под ударите на съдебни санкции и други дисциплинарни наказания, включително и възможност за лишаване от адвокатска практика.

В оплакването се твърди, че Рейли е убедила съдията Къртис Милн от Върховния съд на Ел Дорадо да й позволи да заеме защитата на Кърт Скот, който понастоящем очаква съдебен процес, на който ще бъде подсъдим за извършване на убийство.

Не влиза в кръга от пълномощия на Рейли да се намесва в случая Скот, продължава оплакването, тъй като тя е използвала неоправдано от правна гледна точка влияние, убеждавайки Скот да се откаже от услугите на компетентния адвокат, когото вече бил наел. Очевидно между Скот и Рейли е съществувала връзка, която е обект на семейното право. Те двамата имат единадесетгодишен син.

Освен това в оплакването се изтъква, че Рейли е свидетел по делото, който ще дава показания на съдебния процес. Заместник областният прокурор Колиър Хелоуел, официално назначеният прокурор по делото, отказа да даде коментар, заявявайки, че окончателният списък на свидетелите все още не е уточнен. Макар че правилата на Щатската колегия не забраняват изрично адвокатът да бъде свидетел по делото и същевременно да представя една от страните, Рийзнър смята, че това е извънредно необичайно и в голяма степен ще повлияе върху способността на адвоката да представя клиента по подобаващ начин.

По странно стечение на обстоятелствата Рейли е представяла жертвата на убийството Тереза Ландън в друг съдебен процес, очевидно несвързан с извършеното престъпление.

Ландън била намерена мъртва, застреляна с огнестрелно оръжие, на 30 март. Скот е обвинен в извършване на убийството въз основа на свидетелски показания, дадени от очевидец.

Новината, че Рейли е майка на сина на Скот, предизвика истинско вцепенение сред служителите в съда. „Не смятам, че ще потърся услугите на адвокатка, която е била любовница на обвинен в убийство човек“ — заяви един от нашите източници. Бяха повдигнати въпроси дали самата Рейли знае нещо повече във връзка с убийствата.

„Това е най-отблъскващият конфликт на противостоящи интереси — заяви Джефри Рийзнър. — Това ме кара да се срамувам, че съм адвокат.“

Рейли не отговаряше на многократните телефонни позвънявания в кабинета й.

 

 

— Прекрасно — изрече Нина през зъби. Значи Рийзнър в крайна сметка бе успял да я изненада с един от триковете си.

Телефонът в кабинета й иззвъня и тя вдигна телефонната слушалка.

— Госпожа Сълейзър на втора линия — осведоми я Сенди, без да скрива предупредителните нотки в гласа си. Нина натисна клавиша и в слушалката прозвуча гласът на клиентката й.

— Вие ли сте? — попита госпожа Сълейзър. Нина току-що бе приключила с подготовката на завещанието на госпожа Сълейзър, която бе забогатяла от състоянието на тримата си съпрузи и искаше да завещае всичките си пари на приют за бездомни животни.

— Здравейте, госпожо Сълейзър. Как се чувствате?

— Изненадана съм, че все още показвате лицето си пред хората — отговори клиентката й. — Ако знаех повече неща за вас, със сигурност нямаше да ви наема. Смятайте се за уволнена от мен. И не си правете труда да ми изпращате сметката за извършените услуги — няма да ви платя нищо.

— Но госпожо Сълейзър, вашето завещание…

Госпожа Сълейзър вече бе прекъснала разговора.

— … е готово за подпис — изрече Нина в заглъхналата телефонна слушалка. — Добре, прекрасно.

Телефонът отново иззвъня. Нина го погледна, после отговори.

— Искате ли да разговаряте с представител на изданието „Сакраменто Бий“? — попита Сенди.

— Шегуваш ли се?

— Освен това се обадиха от кабинета на съдията Милн.

— Ще отговоря след малко. Сега съм заета.

— Видяхте ли купчината от съобщения?

— Тъкмо сега ги преглеждам. Това е отмъщението на Рийзнър — отбеляза Нина. — Исках предварително да ти кажа за всичко това, Сенди.

— Не се тревожете за мен. Мислете за възмутената си публика.

Нина хвърли вестника в кошчето за боклук. Беше работила упорито, за да си извоюва уважението, на което се радваше; уважение, което тази статия току-що бе разрушила с един замах.

Рийзнър я беше унизил, ала Нина трябваше да запомни — тя беше победила в първата схватка.