Дейвид Фарланд
Родена магьосница (9)

Гласове

Когато буря запее сред дърветата, човек често чува далечни гласове. Но това са гласове на мъртви. Умните не ги слушат.

Поговорка от Роуфхейвън

В Мистария, час преди съмване, над село Падуолтън, недалече от Дворовете на прилива, запя вятър и понесе облаци по небето. Обрули кафявите листа на леските и ги разпиля по хълма, положи ги върху костите на листата, окапали предната есен.

Застена през голите клони и при един по-силен негов лъх прането, окачено на телта на старата Триптоу, затанцува и запърха като оживяло, а ведрото над кладенеца й леко се полюшна и издрънча.

Една доячка усети вятъра като хладно ощипване по гърба. Примижа и се обърна да види дали нещо не се е отъркало в нея, придърпа наметалото си и подкара кравата към обора.

После един от пръстите на вятъра зашари по селската улица и затанцува по тъмните локви, оставени от нощния дъжд.

Шибна вратата на „Червения елен“ и се промуши през тясната пролука отдолу.

Стопанката на хана тъкмо вадеше от фурната тавата с вкусното сърнешко, с препечени резенчета хляб, гъби и винен сос. Вдиша миризмата и го понесе към гостната да изстине, когато усети студа.

Огънят в пещта осигуряваше единствената светлина в стаята, но я държеше топла и уютна.

Стопанката се намръщи при полъха и се обърна да види дали вратата е отворена.

На горния етаж няколко Владетели на руни спяха по леглата след тежка езда. Беше ги стигнала вестта за някакво бедствие в Карис. Бяха препускали от западните провинции към далечните източни граници.

Един от тях, барон Бекхърст, спеше дълбоко, когато студеният въздух го погали по врата.

„Убий кралицата — прошепна някакъв глас в ухото му, — за да не стане синът на Йоме по-велик от бащата.“ Бекхърст се обърна и отвори очи. Прошепна:

— Слушам, милорд.

Стана, без да буди спътниците си. Бързо надяна плетената си ризница и отиде при оръжията, които бе носил един от слугите.

Избра си пика, добре балансирана и с удобна дръжка. Беше обкована на десетина места с железни гривни. Вдигна я към небето, с върха нагоре. Преди много време майка му го беше научила на една руна на Въздуха. Той я нарисува с острието на пиката и по цялата й дължина пробяга синя мълния. Бекхърст се усмихна широко, яхна коня си и излезе от хана.

Вятърът продължи нататък.