Джоана Линдзи
Наследникът (40)

Глава 40

Сабрина постепенно свикваше с новата ситуация. Откри, че ако успее да не допуска мисълта за Дънкан в съзнанието си, е в състояние дори да се смее отново. Разбира се, беше нужно съвсем малко и сълзите бликваха от очите й, но през повечето време успяваше да изглежда като предишната Сабрина.

С едно изключение, когато бедният Робърт Уилсън спря да поговори с нея на път през Оксбоу, бе удостоен с поредния изблик на сълзи. Той се разстрои много и отиде да повика съседите на помощ.

Но когато всички се струпаха около нея, девойката вече се бе овладяла и изтъкна като причина за сълзите си някаква влязла в окото й прашинка, като обясни на съседите си, че най-добрият начин да си промиеш очите, е като си поплачеш хубаво. Те я гледаха, сякаш си бе изгубила ума, но хората и без това често я гледаха така, когато изпаднеше в някое от своите глупави настроения, така че тази ситуация не беше нещо особено.

Лелите й бяха решили, че вече е по-добре, макар никога да не бе ставало дума от каква болест точно боледува. Знаеха, че трябва да е нещо, свързано с Дънкан, но нямаха намерение да я измъчват с въпроси на тази тема. Тя обаче изплуваше на повърхността от време на време. И как иначе, след като предстоящата сватба на младия шотландец бе все още главната тема за разговор в околността и беше трудно да не се споменава за това?

Двете сестри бяха започнали да мислят отново кои други млади мъже биха били подходящи за тяхната племенница. Снощи, когато се бяха събрали за вечеря, Алис спомена за някакъв новопоявил се млад джентълмен.

— Името му е сър Албърт Шинуел. Строи голяма къща в земите от другата страна на Оксбоу, в близост до прекрасната ливада там. Чух, че току-що получил неочаквано наследство и избрал Оксбоу.

Хилари кимна и добави:

— Хората имат обичая да харчат много пари, когато им дойдат изневиделица. Странно, но винаги става така.

— Чух, че строял също така в Бат и в Портсмут. Явно наследството е доста голямо.

— Не е женен и никога не е бил — поясни сестра й. — Потвърдено е.

— И е млад — сети се да доуточни Алис. — Още нямал трийсет.

Сабрина вече бе разбрала накъде води разговорът.

— Ще отида да се запозная с него, само не ми го водете тук.

— Няма да го направим, скъпа, поне аз няма да го направя — увери я Хилари.

— С което намекваш, че аз ще го направя! — настръхна сестра й. — Не съм толкова безчувствена, за да не си давам сметка, че нашето момиче не е щастливо, заради подготвяната в съседство сватба.

— Не, само достатъчно безчувствена, за да го споменеш.

Племенницата им се изправи, преди препирнята да се бе задълбочила.

— Всичко е наред. Не е необходимо да избягвате тази тема заради мен. Вярно е, лельо Алис, мислех, че между нас с Дънкан може да се породи нещо повече от приятелство, но явно съм грешала. Ще го преживея. А това, от което се възстановявам, е по-скоро изненада, отколкото каквото и да било друго чувство, породено от повторния му годеж с Офелия. Наистина всичко при мен е наред.

Остави ги, преди да опровергае твърдението си с потрепване на долната устна. Двете сестри се спогледаха — думите й не бяха успели да ги заблудят.

— Тя лъже — въздъхна Хилари. — Все още е съсипана.

— Знам — въздишката на Алис бе малко по-силна. — Иска ми се да взема една пръчка и да…

— И на мен — прекъсна я сестра й. — Но какво ще помогне това? Кое момиче, дори да е прекрасно като нашата Сабрина, има някакъв шанс срещу красавица като Офелия, след като мъжете са такива слепи идиоти.

Тези думи сигурно щяха да разсмеят Алис, ако темата не бе прекалено болезнена и за двете.

— Не че това има значение, но все пак по-добре ще е да бъдеш наясно. Никак не ме радваше перспективата онзи стар глупак Невил да ме гледа отвисоко, ако някога се сродяхме чрез брак. Още когато скандалът избухна за първи път по наше време, той даде да се разбере ясно, че не желае да има нищо общо повече с нашето семейство.

— Не съм сигурна, че беше само това — отвърна замислено Хилари. — По време на празненството той направи една забележка, която ме наведе на мисълта, че е по-скоро отвратен от онова, което направи дядо ни, отколкото от раздухания по-късно скандал. А двамата бяха близки. Все пак ходеха винаги заедно на лов.

— Каква забележка?

— Попита ме дали идиотизмът се предава по наследство?

Алис пламна от гняв, който се отрази на тона й:

— Какъв лицемер! А кой остави дъщеря си да се омъжи за шотландец и после непрекъснато оплакваше този факт? Ето това наричам аз идиотизъм.

Хилари поклати глава.

— Той не можеше да направи нищо, след като тя се влюби в онзи младеж. По-скоро не трябваше да допуска осъществяването на тази среща.

— Отговорила си му подобаващо, надявам се.

Алис все още бе изпълнена с възмущение.

— Разбира се. Но след като размислих, стигнах до извода, че е имал предвид самоубийството на дядо ни. Всъщност трябва да признаеш, че и нашето мнение е било такова от време на време.

— О, добре, в такъв случай всичко е наред — отвърна Алис и изрази ново недоволство: — Но ти не трябваше да насърчаваш Сабрина да мисли, че има някакъв шанс с младия Дънкан. Невил нямаше да позволи да се оженят.

— Насърчавала съм я значи? — Хилари изгледа яростно събеседницата си. — Аз имам очи на главата. Беше повече от очевидно, че момчето е запленено от нея, макар както се оказва, да е ценял само приятелството й — додаде с въздишка тя.

— Не мога да го виня. Истинско удоволствие е да бъдеш до нея.

— Така е. Но грешиш като мислиш, че Невил щеше да се възпротиви заради скандала. Такъв брак нямаше да му хареса, но доколкото разбрах, него го интересува най-вече да се сдобие с наследник и то колкото се може по-скоро. А когато бърза толкова много, човек не може да си позволи кой знае какви претенции.

— Те обаче могат. Това беше целта на празненството. Дънкан разполагаше с предостатъчно момичета, измежду които да избира, и виж какво се получи. В крайна сметка избра същото момиче, което му бе избрал преди това Невил.

— Но наистина ли я е избрал?

— Какво искаш да кажеш?

— Нали познаваш Мери Пети, чиято дъщеря е камериерка в Съмърс Глейд? Говорих тази сутрин с нея при обущаря. Та тя каза, че според дъщеря й никой в Съмърс Глейд не е щастлив от предстоящата венчавка, а най-малко от всички — булката и младоженецът.

— Никой ли?

— Така твърди тя.

— Е, това няма никакъв смисъл. Защо тогава ще се женят? — В отговор Хилари само повдигна надменно вежди, което накара сестра й да възкликне. — Глупости! Не се е чул и намек за скандал…

— Точно — прекъсна я самодоволно Хилари. — Браковете по принуда обикновено имат за цел да потушат скандала от корен, преди да е избухнал.

— Напълно безпочвено предположение от нейна страна — отбеляза Алис. — Ти просто правиш догадки.

— Здрав разум…

— И кой казва, че ти проявяваш здрав разум?

— Да се говори с теб е равносилно да се говори с дръжка на врата — възропта Хилари.

— Което значи?

— Че имаш достатъчно ум да натиснеш дръжката, но не се досещаш да отвориш вратата.

— Или че имам предостатъчно ум, за да знам, че от другата страна на вратата няма нищо, достойно за гледане — заяви триумфално Алис.

Хилари отстъпи. Все пак отговорът бе доста остроумен и макар да не го призна на глас, беше горда със сестра си, задето се бе досетила да се измъкне така.