Джоана Линдзи
Наследникът (22)

Глава 22

— Чух го от собствената му сестра — настоя Едит Уорд. — Той обича да посвещава вниманието си на онеправданите. И кой отговаря по-добре на това описание от Сабрина?

— Не бих имала нищо против да бъда онеправдана, ако така ще привлека вниманието му — отбеляза Джейн.

— Не можеш да изглеждаш онеправдана само защото го искаш — отвърна Едит. — Прекалено си хубава.

Джейн се изчерви, но беше видимо разочарована, въпреки че в друг случай щеше да се почувства поласкана от комплимента. Но тъй като тази мисъл не й излизаше от ума, добави:

— Не че това ще има значение, щом види Офелия.

И двете момичета се опитваха да успокоят Офелия, която се почувства силно засегната, когато всички забелязаха как Сабрина излиза от източната трапезария в компанията на изключително красивия Рейфиъл Лок. Дори само невярващото изражение, което се появи на лицето й, предсказваше достатъчно ясно какво щеше да последва.

Мейвис, от друга страна, беше възхитена от обрата на събитията. Всъщност тя бе доволна, че справедливостта е възстановена, когато планът на Офелия да се избави от своя годеник се бе обърнал срещу нея самата и бе породил вълна от клюки. Затова тази сутрин се разочарова силно, като я видя да се появява в Съмърс Глейд. Знаеше много добре, че това щеше да върне незабавно Офелия като кралица на сезона.

Единственото хубаво в цялата тази история, поне според Мейвис, беше, че сега Офелия щеше да бъде тук, за да стане свидетел на успеха на Сабрина и провала на кампанията си за съсипването на нейния дебют, поне там, където ставаше дума за Мактавиш и Лок.

А Офелия даже все още не знаеше кой е Рейфиъл Лок, не се бе срещала с него. Нито едно от момичетата не го познаваше до вчера, когато се бе появил със сестра си. Разбира се, познаваха Аманда и не я бяха оставили на мира, докато не се убедиха, че именно той е наследникът на името и титлите на фамилия Лок и току-що се е завърнал след неколкогодишно пребиваване в чужбина.

За жалост, повече от вероятно бе, че след като види Офелия, той щеше да падне в краката й, изпълнен с благоговение, както правеха всички глупави мъже. Дънкан Мактавиш бе единственото изключение в това отношение и Мейвис искрено му се възхищаваше. Едит и Джейн бяха на същото мнение и точно информираха Офелия за младия Лок, за това, че бил наследник на херцогство, че бил много красив и богат и й подхождал идеално, ако вече напълно била приключила с бившия си годеник, когато той се появи в компанията на Сабрина. Двамата очевидно не излизаха по една случайност заедно от трапезарията. Те разговаряха и се усмихваха, докато търсеха столове, на които да седнат, за да похапнат.

Разбира се, предишната вечер трите момичета бяха станали свидетелки на успеха на Сабрина, която бе успяла да привлече и запази само за себе си вниманието на Дънкан Мактавиш. Джейн и Едит даже бяха повели спор коя от двете ще се опита да го спечели сега, след като Офелия бе приключила с него, но плановете им рухнаха, като видяха колко е омаян от Сабрина.

Но те никога нямаше да го споменат пред Офелия и се молеха никой друг да не го направи. Затова не повярваха на ушите си, когато Мейвис заяви:

— Онеправдана, ха-ха! Опитах се да ви обясня, че в Сабрина има нещо, което покорява мъжете, вие обаче ме смъмрихте. Но аз имам стабилно доказателство и то е, че двамата най-търсени и желани ергени, присъстващи тук, си съперничат за нейното внимание.

При тези думи Офелия впери незабавно присвитите си очи към Мейвис и попита:

— Кой друг ерген? Кого имаш предвид?

— Твоя Дънкан, разбира се — побърза да отговори Мейвис, преди другите две да са се опитали да я възпрат.

Тя едва успя да прикрие триумфалната си усмивка. Без да си дава сметка, тя я бе улучила в болното място. Нямаше представа, че предишната вечер Офелия не се бе показала пред своите домакини и бе прекарала заключена в стаята си, опитвайки се да проумее защо Дънкан се бе държал така нелюбезно при вчерашната им среща. И следователно нямаше представа, че Сабрина бе идвала на празненството.

— Сабрина не ти ли каза, че той почти не се отлепи от нея цялата вечер? — додаде Мейвис.

Ударът беше сериозен, тъй като Офелия даже нямаше представа, че нейната домакиня бе идвала в Съмърс Глейд предишната вечер. Освен това не я биваше да прикрива чувствата. Макар да се постара да отговори спокойно, смесените чувства, които се изписаха на лицето й, я издаваха.

— Сабрина не е от тези, които се доверяват някому — отбеляза тя.

— Очевидно в това число и за успехите си. Жалко — отговори Мейвис. — На мен например много ми се иска да разбера какво им се струваше толкова забавно, че не спряха да се смеят цялата вечер.

— Говори каквото си искаш, Мейвис — намеси се Едит, която все още се надяваше да укроти гнева на Офелия, макар да знаеше колко е трудно след всичко, което бе научила току-що. — Това не означава, че някой мъж би помислил сериозно да се ожени за нея. Или забрави за лошата й кръв?

— Е, кой би го забравил? Особено когато тя изглежда толкова щастлива и… жива. Но слухът си беше глупав.

— Ти да не забрави кой го разпространи? — застъпи се Джейн за Офелия.

— Не, помня много добре кой беше инициатор на неговото възкресяване и пускане отново в обръщение.

Ето, най-сетне го бе направила — бе нанесла директен удар срещу Офелия. Мейвис бе горда, че бе намерила смелост за това. И макар да се бе опасявала, че може и да не проумее смисъла, Офелия много добре я разбра. Великолепната блондинка не остана и наполовина великолепна, когато лицето й почервеня като цвекло от гняв.

Едит изхълца. Джейн бе прекалено шокирана, за да може да говори.

— Обвиняваш ли ме? — изпелтечи Офелия. — Ти… ме…

— О, ще се радвам, ако направиш сцена и тя стане причина да те изхвърлят за втори път оттук — прекъсна я с тържествуваща усмивка Мейвис. — Тогава може би ние най-после ще можем да се позабавляваме малко.

Мейвис се обърна с намерението да се отдалечи, давайки си сметка, че е скъсала напълно с тази клюкарска групичка. Гордееше се, че най-сетне го бе направила. Е, Едит и Джейн й харесваха, поне когато не се държаха като пълни глупачки в присъствието на Офелия, затова се извърна и им каза:

— Кога ще прогледнете и ще си дадете сметка, че тя изобщо не ви е приятелка? Би ви забила нож в гърба, без да се замисли, ако сметне, че това ще бъде в нейна полза и няма да изпита капчица съжаление.

И се отдалечи с лека стъпка и усмивка на лице. Знаеше, че скоро ще се наложи да си приготви багажа, тъй като още днес за нея щеше да бъде пуснат някой гаден слух. Но на нея просто й бе все едно.

— О, не мога да повярвам — изпъшка Джейн. Нищо по-подходящо не й дойде наум след шокиращото изказване на Мейвис.

— Аз също — съгласи се Едит.

— Аз пък не съм изненадана — отвърна Офелия, която възвърна самообладанието си със завидна бързина, макар вътрешно все още да кипеше от гняв. — Какво можеш да очакваш от една лъжкиня. Хващала съм я да лъже, ъъъ… поне пет пъти досега, но бях достатъчно добра, да не се издавам, че съм разбрала. Бедната, интересно е дали го прави несъзнателно или просто не може да се владее. Някои хора наистина не могат.