Джоана Линдзи
Наследникът (36)

Глава 36

Вратата се затръшна след нея и лорд Невил потрепера от резкия звук. Облегна се на стола си със замислено изражение, като се питаше дали не бе прекалил с момичето.

— Май имаме известни съмнения, а? — Арчибалд се подаде от големия фотьойл за четене, където бе останал незабелязан за младата жена.

— И известни, и неизвестни — отговори уморено неговият сват.

— О, не се заблуждавай, човече. Ако мислиш, че тя е невинна за всичко това, страшно се лъжеш. Направила е нещо, за да предизвика момчето. Иначе той нямаше да нахлуе в стаята й, за да си изкара гнева, като забрави всякаква предпазливост.

— Споменал ли е някога за какво точно става дума или поне кое го е предизвикало?

Арчибалд смени с въздишка мястото си и седна срещу писалището на маркиза.

— Не желае да говори за онази нощ дори с мен. Повярвай ми, питах го, но той се разгневява всеки път, когато се спомене за тогава. Вини себе си и своя темперамент за цялата бъркотия. А на мен сърцето ми се къса като го гледам така нещастен.

— Да не мислиш, че на мен ми харесва? Ти настояваше, че няма значение какво е момичето, стига да е красиво. Сега убеди ли се, че има значение?

— Няма защо да ми задаваш такива въпроси? Защо според теб настоях да проведеш този разговор с нея? Тя изглеждаше дяволски доволна от резултата след онзи малшанс. Сега обаче не е и ако някой може да измисли начин, за да се измъкне от него, това може да бъде само човек от нейния калибър, обичащ сплетните. А ти самата истина ли й каза, или я поразкраси малко?

— Да съм я разкрасил ли? Не. Но наблегнах доста силно на някои моменти. Разбира се, вече ми беше ясно, че тя никога няма да бъде в свои води тук. Разбрах го още като я видях за първи път, затова се зарадвах толкова, че Дънкан успя да усети какво се крие зад красивото й лице. — Невил въздъхна. — Просто не вярвам, че казаното тук днес ще промени нещо. Наистина вече няма начин да се измъкнем. Репутацията й ще бъде съсипана, ако инцидентът в нейната стая бъде разпространен. Тя го знае не по-зле от нас.

— Но все още не си чул нищо за това. Онова момиче, което влязло в стаята, където и да е отишло, очевидно не с разпространило клюката. Смяташ ли, че тя просто може да не е от онези, които се занимават с предъвкване на клюки? Дори да мрази Офелия и да е много щастлива от нейното падение, както твърди тя самата, може да има скрупули, които не й позволят да си отмъсти по такъв недостоен начин.

— Въпросът не може да бъде оставен на случайността, Арчибалд, и ти го знаеш много добре. Дали Мейвис Нюболт ще предизвика скандал или не, е неизвестно. Ние трябва да предположим най-лошото и да вземем нужните мерки, за да го предотвратим, както и сторихме. Не сме чули нищо, защото подобна клюка просто вече не е актуална, след обявяването на годежа. Това, което преди щеше да бъде шокиращо, сега най-много да предизвика леко повдигане на вежди. Годежът обезсмисли скандала.

— И все още ли не си успял да откриеш момичето?

Маркизът прокара безпомощно ръка през белите си коси.

— Изчезна безследно, а сега и родителите й изчезнаха.

Сватът му се намръщи и попита:

— Да не би да се страхуват от теб?

Невил изсумтя.

— Ще ми се да беше така, но не е. Лорд Нюболт е от хората, които не обичат да ги питат… за каквото и да било, особено ако няма отговор. Уведомиха ме, че бил посинял, когато моят човек се появил на вратата му за четвърти път, отказал да разговаря с него и не след дълго двамата със съпругата му заминали за Лондон, за да не им досаждат повече. Дори да са знаели къде е отишла дъщеря им, след като напусна Съмърс Глейд, явно нямаше да го съобщят. Аз съм склонен да мисля, че тя не ги е известила и това е една от причините за реакцията на лорд Нюболт.

— Ооо, защо, по дяволите, това трябва да е толкова трудно? Нима е толкова сложно да откриеш следите на едно момиче? Или може би тези, на които си възложил задачата, са отчайващо некадърни?

Маркизът не обърна внимание на последния въпрос и отбеляза:

— Възможно е да е чиста случайност, че все още не сме я открили. Започвам да мисля, че се е скрила умишлено. И ако е така, по-добре да обсъдим как да опазим бъдещите си правнуци от лошата слава на тяхната майка.

Възрастният шотландец махна с ръка.

— Просто ще ми ги изпращаш по-рано, отколкото планирахме. А тя няма да иска да дойде в Шотландия, повярвай ми.

— Това не е решение на проблема — изръмжа маркизът.

— Значи се връщаме в изходно положение и продължаваме да се заяждаме един с друг, така ли?

— Нищо подобно. Само отбелязвам, че децата на Дънкан ще бъдат англичани, ще се научат да обичат тази страна и да говорят като англичани, преди да се озоват в ръцете ти.

— Не ме обиждай повече, отколкото трябва, човече, или ще помисля, че вече не ме харесваш — засмя се криво Арчибалд.

Невил го изгледа намръщено.

— Радвам се, че разбра за какво става дума, но не мога да си обясня какво смешно намираш в тази бъркотия.

— Положението изобщо не е смешно, ти ставаш смешен, когато парадираш с английската си достопочтеност. Нека не кръстосваме отново шпаги, човече. И двамата сме на една страна и никой от нас не иска това момиче Рийд в семейството. Защо тогава не забавим проклетата сватба, докато успеем да намерим свидетелката?

Маркизът въздъхна отново.

— Поради същата причина. Ако онова момиче не разпространява клюката, защото младите ще се женят и тя губи пикантността си, какво според теб ще направи с информацията, ако заподозре, че годежът е просто един фарс? Може да започне да разпространява информацията тогава и това гарантира незабавна венчавка.

— Наясно ли си кого се опитваме да предпазим тук за сметка на моето и твоето семейство?

— Ако намекваш да оставим Офелия Рийд да се справя както може и да я хвърлим на вълците, така да се каже, аз също съм мислил по този въпрос. Тя надали заслужава усилията ни. Поне такова е моето мнение. Дори намекнах за него на Дънкан. Кажи ми каква беше неговата реакция според теб, след като смята, че е отговорен за случилото се?

Сега бе ред на Арчи да въздъхне.

— Той е добро момче. И макар да я ненавижда, няма да допусне тя да пострада заради негова грешка. Така отново достигаме до единствения си шанс — да издирим онова момиче Нюболт или да се надяваме лейди Офелия да измисли начин да се отърве от женитбата си с Дънкан сега, след като й даде добър мотив да го направи.

— Ти може и да смяташ, че е достатъчно хитра и продажна, за да го постигне, но аз не разчитам на това и ще удвоя усилията си за откриването на Мейвис. Повярвай ми, ако мога да я намеря, ще направя всичко необходимо, за да подсигуря мълчанието й — ще й платя, ще я заплаша, ще я умолявам, каквото се наложи. Но първо трябва да я намеря, а времето тече неумолимо.