Боби Смит
Дамски пасианс (8)

Седма глава

Бранди беше по средата на раздаване на карти, когато видя, че Рейф влиза. Тя се напрегна, но се застави да се отпусне. Не преставаше да се гневи още откакто напусна каютата му снощи. Как се осмеляваше той да я обвинява, че е била в заговор с Джеймз Димърз! Когато Рейф седна на стола точно срещу нея, тя се закле да го накара да плати на масата за покер за обидата, която й нанесе снощи. Имаше намерение да го съсипе.

Независимо от опита й да скрие чувствата си, Рейф видя как тя присви очи, когато го забеляза на масата за покер, и разбра, че го очаква интересна вечер. Беше готов за започването на играта. Мислеше си за нея през целия ден и знаеше какво трябва да направи. Като че ли провидението беше отредило мъжът срещу Бранди в този момент да се откаже от играта. Рейф със съвсем естествен жест зае мястото му.

— Добър вечер, Бранди.

Тя погледна към него и успя да се усмихне фалшиво за поздрав.

— Господин Морган, колко се радвам да ви видя тази вечер.

— Удоволствието е изцяло мое, повярвайте ми — отвърна й той, като наистина имаше точно това предвид. Беше разказвал на Марк как Бранди го бе спасила от капана на Лоти, но не беше му казал нито дума за собствения си план. Щеше да му каже по-късно. Засега щеше да прави това, което трябва. — Каква е играта тази вечер?

— Изтегляне — отговори бързо тя. Вече беше се отказала от мисълта да кокетничи за негово удоволствие. Знаеше кой беше той — едно арогантно, суетно копеле. Беше престанал да й харесва. Даже съжаляваше, че го спаси снощи. Тя дори си помисли, че той и момичето на Димърз биха били добра партия.

Бранди ловко раздаваше картите, докато се шегуваше с другите на масата. Никои не забеляза, че е раздразнена, и тя беше доволна от това. Тук беше работното й място, не биваше емоциите да й влияят.

Когато играта започна, тя веднага усети, че в начина, по който играе Рейф, има нещо, което по-рано го нямаше. Не беше трудно да разгадае другите на масата. Мъжът от лявата и страна, Морисън, определено не беше хладнокръвен играч. Ако държеше повече от две двойки, лявото му око се присвиваше. От дясната й страна седеше Уилямз и тя го знаеше кога блъфира, защото тогава той имаше навик да покашля. Третият мъж на масата, Хейгън, беше малко по-труден за разгадаване. Единственият знак от него беше, че когато има добра ръка, кокалчетата на пръстите му побеляваха, докато държеше картите. А ето сега и Рейф. През последните няколко вечери тя беше го определила като солиден, внимателен играч, но никога не беше в състояние да разгадае картите му по изражението на лицето му или по някакъв жест.

Тази вечер той още повече се прикриваше, залагайки тежко и без прекъсване.

Бранди загуби няколко ръце. Това се очакваше. Тя знаеше рисковете и ги поемаше. Раздаде отново картите и остана доволна. Имаше три кралици, седмица и каре. Рейф взе една карта от изтеглените и покачи. Уилямз се отказа, а Морисън го последва. Бранди махна седмицата и карето и изтегли асо и тройка. Не беше най-добрата й ръка за тази вечер, но тя не беше разочарована. Тройка от една боя беше нещо солидно.

Тълпата около масата се увеличи. Мъжете усетиха, че ще се случи нещо вълнуващо.

Рейф отново цака. Хейгън остана. С мило изражение на лицето си Рейф се обърна към Бранди:

— Ти залагаш.

Тя усети нервна тръпка от неговия твърд, непоколебим начин на игра, но не й се поддаде. Продължи да го следва долар след долар при залагането. Залозите бяха големи и ставаха още по-големи.

Хейгън най-сетне се отказа, чувствайки, че техните ръце са много по-силни от неговата собствена.

— Залагам пет хиляди долара — спокойно обяви Рейф с лека усмивка на устните си. Наблюдаваше Бранди, докато избута сумата в средата на масата.

Зяпачите в помещението шокирано ахнаха. По гърба на Бранди премина тръпка, докато тя втренчено гледаше в своята терца кралици. Парите и бяха опасно малко, но мизата за спечелване беше голяма — достатъчно, за да може да се грижи за майка си в продължение на много месеци. Освен това тя не искаше да загуби от този мъж. Нямаше намерение да му се даде. Щеше да го следва долар след долар, залагане след залагане. Бранди погледна към Рейф, но не можеше да отгатне нищо по изражението му. Пое дълбоко въздух, защото знаеше, че трябва да отговори.

— Отговарям на залагането ти и ще разкрия картите си — заяви тя със стиснати зъби, защото беше уверена, че ще спечели.

— Имаш ли сумата? — попита Рейф.

— Ако загубя — тя натърти на думата „ако“, — имам добри карти.

Рейф се усмихна. Беше я поставил точно на мястото, което той искаше.

Сред събралите се около масата беше и Джеймз Димърз. Пиеше много и наблюдаваше с интерес играта.

— Морган, поне ти би трябвало да знаеш, че тя има добри карти — изфъфли той.

Рейф беше се втренчил в Бранди, предизвиквайки я, амбицирайки я.

— Уверен съм, че си плащаш дълговете също така, както аз моите — каза той с нисък, мек глас. — Да видим картите ти.

Бранди кимна и нареди картите си на масата. Рейф помълча известно време, за да повиши напрежението. След това се усмихна без притеснение:

— Кента бие терца от една боя.

Той свали картите си на масата — купа кента, поп висок.

Тя пребледня, но не каза нищо.

В помещението избухна одобрителен рев. Страничните залагания, направени върху Бранди и Рейф, бяха изплатени.

— Изглежда, че вие печелите, господин Морган — отсече тя, опитвайки се да прикрие шока и ужаса си.

— Вие съмнявахте ли се в това? — отвърна той, като бързо преброи парите, за да види колко му дължи тя.

На Бранди й се искаше да повърне. За първи път губеше толкова много и тя вътрешно се наруга за това, че е позволила на емоциите да се намесят в играта й. Тя искаше на всяка цена да го бие, а сега ще трябва да плаща, и то прескъпо, за това, че се предаде на слабостта.

— Дължиш ми пет хиляди долара, кога да ги очаквам? — попита Рейф, като нарочно я притискаше.

— Утре — думата излезе сподавено от устата й. — Ще платя утре.

Той кимна, а погледът му се кръстоса с нейния.

— Господа, бихте ли ме извинили? — Бранди стана от стола си.

Всички, които се бяха събрали наоколо, я поздравиха за отличната игра. Тя се шегуваше с тях, давайки си вид, че не е разтревожена от загубата. Но в действителност знаеше, че е в безизходица. Имаше в стаята си шестстотин долара, но това бяха всичките пари, с които разполагаше. Чудеше се какво да направи.

Тази нощ беше една от най-дългите и най-ужасни нощи, които някога беше прекарвала. Не спа изобщо. Крачеше из каютата си, мислейки как да намери парите, които трябваше да даде на Рейф. Тя знаеше, че той е безмилостен. Знаеше, че е безсърдечен. Знаеше, че очаква плащането.

Отчаяна, по средата на нощта, тя излезе от стаята си и отиде да почука на вратата на Бен. Той се изненада, че я вижда, но я пусна да влезе, след като се облече бързо.

— Какво лошо е станало? — Трябваше да е станало нещо наистина ужасно, за да го търси тя по средата на нощта.

— Снощи направих ужасна грешка — довери му се тя, треперейки. — Играх на карти с Рейф Морган и залагането стана високо — твърде високо. Трябваше да се откажа, но бях уверена, че у мен е печелившата ръка.

Тя не призна на Бен, че много й се е искало да бие Рейф.

Капитанът я изгледа съчувствено.

— Колко ти трябват?

Бен беше готов да й помогне. Беше видял как се държат един с друг Бранди и Рейф на вечерята и още тогава разбра, че между тях прескачат искри. Рейф Морган беше човек, с когото трябва да се съобразяваш, и той таеше, че тя трябва да се издължи.

— Близо пет хиляди.

Бен я погледна шокиран.

— Мога да събера хиляда, може би хиляда и петстотин, но това е всичко, което имам.

— Разбирам. — Тя беше сломена. — Имам шестстотин в каютата си и това е всичко, което ми е останало. — Тя вдигна разтревожено очи към Бен.

— Може би той ще…

Тя го прекъсна, защото знаеше какво се кани той да й каже.

— Изобщо не намеквай за такова нещо. Не мисля, че Рейф Морган е от тези, които прощават. — И двамата гледаха унило, докато търсеха решение.

— Не трябваше да продължавам да играя. Знаех, че тази вечер има нещо различно в него. Той беше така студен и решителен! Като че ли не искаше нищо друго, освен да ме бие лошо. И го направи.

— Ти трябва да говориш с него. Отиди и го попитай дали е готов да приеме само част от парите. Аз мога да намеря някой и друг долар, за да започнеш пак да играеш. И тогава той може би ще ти даде време да спечелиш отново загубеното и да му се издължиш.

— Бен, ти си твърде добър с мен.

— Аз просто искам да се уверя, че с теб всичко е наред. Опасявах се, че такова нещо може да се случи. Но не очаквах да е от страна на Рейф Морган.

— Той е един от мъжете, за които ти ме предупреди, нали?

Бен кимна със загрижен вид.

— Той е безмилостен и мисли само за това, което иска да има. Бъди много внимателна, като разговаряш с него.

— Ще бъда.

— Искаш ли да дойда с теб?

Тя бързо поклати глава. Достатъчно й бе, че трябва да се унижи пред Рейф. Не искаше свидетел.

— Ще отида сутринта. Той може би ще се съгласи на известни условия.

Тя се обърна, готова да се върне в празната си каюта и да лежи будна през останалото време на нощта. Бен се протегна и я хвана за рамото.

— Всичко ще бъде наред. Той може да е труден човек, но не е чудовище.

— Надявам се, че си прав.

— Ето, вземи колкото пари имам. Може да помогнат. — Той й подаде банкнотите, които държеше в каютата си. Около деветстотин долара.

— Ако се съгласи на тези условия, ще ти дам още, като се върнем в Нови Орлеан.

— Благодаря ти.

И тя си тръгна. Бен тежко се отпусна на леглото и хвана главата си с ръце. Най-ужасният му кошмар, се беше сбъднал. Точно затова се беше опитал да не я пусне на борда. След всичките тези месеци той си беше мислил, че нещата се развиват добре. Беше сбъркал и сега беше вече късно да я спаси от нещо, което можеше да се окаже много грозно. Надяваше се Морган да е от почтените хора, но не можеше да знае това със сигурност.

 

 

Рейф чу, че на вратата се чука. Той го очакваше. Беше станал още призори. Мислеше как ще се отнесе към Бранди. Ако нейната история за майка й беше вярна, той беше сигурен, че тя няма да успее да намери пет хиляди долара и това я поставяше точно в това положение, което той искаше. Тя може и да не беше чула забележката на Димърз снощи, но той я чу, а беше сигурен, че и други са я чули. Колкото и независима да беше тя, той знаеше, че разговорът им нямаше да е от приятните. Вече знаеше какво иска от нея като издължаване и имаше намерение да го получи.

Той отвори вратата и видя Бранди, изправена като истинска лейди.

— Може ли да вляза? — попита тя.

Рейф отвори широко вратата, после я затвори зад гърба й. Този шум накара Бранди да се почувства като в клопка. Въпреки това тя се държеше и не показа объркването си.

— Надявах се да си тук.

— Аз те очаквах. Носиш ли парите?

Рейф не смяташе да си губи времето с любезности. Когато знаеше какво иска, той го дебнеше — страстно. Тя отвори малкото портмоне, което носеше, и започна да изважда парите.

Рейф за момент замря. Беше сигурен, че беше вдигнал толкова високо залозите, че тя да банкрутира. Беше се чувствал сигурен, че тя няма достатъчно пари, за да си плати дълга, а сега…

— Ето. — Тя извади пачка банкноти. — Тук има почти хиляда и петстотин. Мога да ти платя останалото през следващите няколко месеца.

В този момент несигурността, която беше го обхванала, изчезна и Рейф разбра, че е победил. Чувството беше главозамайващо. Щеше да й наложи своето искане, независимо дали то ще й хареса или не. Тази мисъл го накара да се усмихне. Макар че това не беше любезна усмивка, а такава, каквато се изписва на лицето на триумфален победител.

— Боя се, че така няма да стане. Когато направи залагането, ти каза, че си в състояние да покриеш пълната сума. — Той дори не посегна към парите.

— Да, в състояние съм. Дай ми само няколко месеца отсрочка, за да покрия разликата. — Сърцето й се късаше, когато му каза тези думи. Тя се беше надявала той веднага да се съгласи и да няма никакъв пазарлък. Знаеше, че му дължи пари, и той щеше да си ги получи.

— Аз не съм банка, за да ми поставят условия. Струва ми се, че това, което каза пред Джаксън, беше: „Ако не можеш да поемеш загуба, не играй.“ — Изражението му беше твърдо.

— Да, така беше.

— Сега имаш ли проблеми с намирането на останалите пари? — Попита я той, като искаше тя открито да признае, че не може да се издължи.

— Нямам ги. Имам само тези пари.

Рейф замълча и се втренчи в нея от другия край на каютата. Колкото и унижена и отчаяна да беше, тя стоеше гордо пред него и той си помисли, че никога досега не е изглеждала толкова красива.

— Няма ли някакъв вид споразумение за изплащане, което можем да направим?

— Между другото, беше ми хрумнал един вариант…

Бранди преглътна нервно. Скова я страх. Бен я беше предупредил за хора като него — безмилостни, упорити, които взимаха това, което искаха.

Бен винаги беше привеждал довода, че тя рискува добродетелността си, и сега тя разбра, че е така. Нямаше съмнение, че Рейф ще поиска тя да му стане метреса. Беше ужасена. Макар че живееше сред мъже и се издържаше с хазарт, тя не беше имала интимни отношения. Понеже я предпазваше предаността към майка й, тя никога не беше създавала връзки с мъже. Не можеше да става и дума да се превърне в куртизанка.

— И твоят вариант е…? — попита тя с вдигната брадичка и поглед, прикован в него. Тя нямаше намерение да се показва слаба и уплашена.

Рейф спря да се усмихва и стана сериозен:

— Искам да ти направя едно предложение.

Бранди застина. Усети, че проумява какво я очаква, и се питаше как ще скрие срама от майка си.

— Да?

— Отблъсквам жените още откакто станах на възраст за женене. Ти беше свидетелка на това онази вечер.

— Какво общо има това с мен? — гледаше го тя объркана.

— Изработих един план, който би ме удовлетворил. Ти ми дължиш голяма сума пари, а ги нямаш. Имам предвид едно предложение…

— Какво предложение?

— Искам ти да се омъжиш за мен.