Боби Смит
Дамски пасианс (18)

Седемнадесета глава

— Готова ли си? — попита Клер, като почука леко на вратата на стаята на Бранди.

— Мисля, че да — отговори Бранди. — Влез и кажи как ме намираш.

Клер отвори вратата и видя, че Бранди стои в средата на стаята, облечена в сватбената си рокля. Тя изглеждаше фантастично, но беше малко бледа.

— Какво има? Добре ли се чувстваш? — Дните, предхождащи сватбата, бяха изминали бързо, но през цялото това време Бранди никога не бе споменавала да й е зле. Клер се разтревожи да не би тя да е започнала да се разболява.

— Чувствам се отлично — отговори Бранди. — Просто съм леко уплашена. Нали знаеш, никога преди не съм се омъжвала.

Клер се засмя.

— Знам. И аз никога досега не съм водила булка до параклиса, така че и двете сме малко уплашени.

Бранди успя да се усмихне.

— Ти си много добра приятелка. Просто не знам как да ти се отблагодаря.

— Не е необходимо да ми благодариш. Аз просто искам да се омъжиш за мъжа на твоите мечти и да живеете щастливо.

— Това е всичко, което и аз искам — каза Бранди, но Клер не долови скрития смисъл в думите й. Тя пое дъх на пресекулки. — И така, изглеждам ли достатъчно добре, за да стана госпожа Морган?

Клер отстъпи назад и я огледа от всички страни.

Бялата атлазена рокля беше семпла и в същото време модерна. Беше с широки поли, обшити с дантела. Горната част на роклята беше скромно деколтирана. Косата на Бранди беше вдигната нагоре и се крепеше на гребенчета, обсипани с перли. На шията и ушите й имаше перли, които подчертаваха хубавата й кожа. Булото беше прикрепено към корона от перли.

— Никога не съм виждала по-хубава булка — каза съвсем честно Клер. — Рейф ще бъде възхитен от теб. Ти си прекрасна.

— Благодаря. След колко време трябва да тръгваме?

— Всичко, което трябва да направя, е да се пъхна в моята рокля и сме готови. Наредих каретата да бъде тук в шест и петнадесет. Така ще имаме достатъчно време да стигнем до черквата.

Бранди погледна стенния часовник и видя, че сега е едва пет и четиридесет и пет.

— Кажи ми, като се облечеш. Искам да видя как изглеждаш и ти.

— Не се безпокой. Очаквам да чуя критичната ти оценка. Това е първата вечер, когато ще покажем моето ново „аз“. Ще е интересно да видим как ще реагират всички — каза Клер. Звучеше, като че ли й предстои безгрижна вечер, но в действителност беше развълнувана. С нетърпение очакваше да я види Марк. Не беше разговаряла с него от деня, в който се съгласи да стане компаньонка на Бранди, и се чудеше какво ще си помисли той за „новата“ Клер.

Овладявайки порива на мечтите си, Клер си каза да не мисли за Марк, защото го прави за себе си, а не за него. Но знаеше, че мнението му ще е решаващо за нея. Тя го беше обичала през цялото това време и сега поне знаеше как да го спечели. Не си признаваше, че срещата им е последният й шанс да стане щастлива, но това щеше да бъде именно единствената възможност да привлече мъжа на мечтите си и тя имаше намерение да се представи в най-добрата си светлина. Не беше вече несигурната, срамежлива Клер.

Десет минути по-късно Бранди отиде в спалнята на Клер, за да види, че приятелката й е станала съвсем различна жена.

— Просто не мога да повярвам на очите си — каза Бранди с истинско възхищение, като се загледа в нея. — Трудно е да си представя, че си същата учителка, с която се запознах преди няколко дни.

— Това добре ли е?

— Това е по-добре от „добре“. Я се виж само! Роклят е страхотна! — Бранди я обиколи, усмихвайки се широко на ефекта, който бяха постигнали.

Яркозелената рокля беше в семпъл стил с висока яка и дълги ръкави и подчертаваше всички добри страни на Клер. Очите й блестяха с вътрешен блясък. Кожата й беше съвсем гладка. На бузите й имаше лек руж, а устните й бяха слабо начервени. Тя очевидно си беше спомнила за всяка тънкост, на която Бранди я беше научила при използването на грим.

Клер се огледа за последен път в огледалото и трябваше да признае, че насърчението, което беше получила от Бранди, имаше забележителен резултат.

— Бранди, всичко се дължи на теб. Аз никога не бих имала смелостта сама да направя това.

— Радвам се, че наистина го постигнахме. — Бранди я прегърна импулсивно.

— Е, да тръгваме, лейди?

Клер Видя, че за момент по лицето на Бранди премина лека сянка, но тя бързо я прикри.

— Да. Да вървим. Няма да е учтиво да закъснеем. Поне днес. Трябва да взема някои неща от стаята си и ще те видя на долната площадка на стълбите.

— Ще те чакам.

Бранди се върна в стаята си и за момент затвори вратата. Тя огледа комфортната спалня, която беше нейният безопасен рай. Това беше последният път, когато тя щеше да е тук. Клер беше уредила да й преместят багажа в хотела, докато трае бракосъчетанието. След церемонията щеше да отиде там с Рейф, а на следващия ден щяха да отпътуват за Начез.

Бранди преглътна с мъка. Не можеше повече да се преструва, че това няма да се случи. След по-малко от час тя щеше да е омъжена… за мъжа, когото познаваше едва от няколко седмици.

Усети, че трепери; досега никога не беше се страхувала толкова. Ядосваше се на себе си. Тя се огледа наоколо, търсейки единственото нещо, което й трябваше, единственото нещо, което сега можеше да я успокои. И ги видя, пъхнати в пътната й чанта.

Сграбчи колодата карти и ги напъха в ръчната си дамска чантичка. Не знаеше защо й беше по-добре, като са при нея, но това наистина беше така. Хвърли още един поглед наоколо, след това взе воала си и излезе от стаята. Слезе надолу по стълбите, където я чакаше Клер.

Малко по-късно пристигнаха. Отец Фин ги посрещна, но никъде не се виждаха нито Рейф, нито Марк с децата. Пасторът ги заведе в параклиса и те се подготвиха за церемонията. Клер и Марк щяха да са кумовете, а децата — единствените гости.

Когато Бранди остана насаме с мислите си, тя се възползва от възможността да излезе от параклиса и да отиде в полумрака на църквата. Обстановката беше спокойна и ведра, за разлика от бурята, която бушуваше у Бранди.

Седна в средата на една пейка, опита се да събере мислите си, но колкото повече се опитваше да се чувства храбра, толкова повече се усещаше загубена и самотна. Клер й беше приятелка, но Рейф й плащаше да й е наставничка. Тази вечер Бранди беше абсолютно сама, а мечтаеше за утехата и разбирането на майка си или поне за мъжкото приятелство на Бен. Но нямаше към кого да се обърне. Нямаше никой, който да е загрижен за нея.

Сълзи изгаряха очите й, когато се загледа в олтара. Чудеше се какво я бе довело до най-низкия момент в живота й. Винаги си беше представяла, че сватбата й ще бъде голямо, красиво тържество с много приятели. А сега тя нямаше да бъде нищо друго, освен студено подпечатване на едно споразумение — за което знаеха само тя и бъдещият й съпруг.

Бранди пое дъх на пресекулки и разбра, че беше в безизходица. Тя беше приела неговите условия, но само защото нямаше друг избор. И сега трябваше да им се подчини.

Вдигна поглед към небето и започна тихо да се моли Господ да чуе молбата й и да изпрати армия от ангели да я спасят. И все пак знаеше, че няма такъв ангел-воин, който веднага да се появи с парите, които тя дължеше на Рейф. Не, тя самата трябваше да се спаси. Бранди се закле, че каквото и да стане в следващите месеци, ако тя заченеше от Рейф и му родеше дете, никога няма да го остави. Щеше да намери начин да го задържи.

Изненада я докосване по рамото й. Тя вдигна очи и видя, че до нея стои отец Фин.

— Време е. Рейф и Марк са тук — каза той меко. Бе разтревожен от изражението й. — Бранди… ти сигурна ли си, че искаш да се омъжиш?

Бранди успя бързо да се усмихне:

— О, да, отче. Всичко е наред. Просто ми липсва майка ми. Много ми се искаше и тя да е с мен.

— Тогава ще започнем веднага щом се приготвиш.

Тя кимна, стягайки се за бъдещето, с което й предстоеше да се сблъска. Нямаше връщане назад.

 

 

Рейф беше положил много грижи за външния си вид. Марк го взе с файтона си и двамата заедно отпътуваха за параклиса. Времето мина бързо, благодарение на безкрайното бърборене на Мери. Рейф отговаряше с леко на на всичките й въпроси.

— Ти изглеждаш много спокоен тази вечер за човек, който не искаше да се жени — отбеляза Марк. Рейф винаги се беше съпротивлявал на идеята за брачен живот и Марк беше изненадан, че приятелят му не показва никакви съмнения в последната минута по отношение на решението си. — Сигурен ли си, че Бранди е жената за теб?

Рейф погледна приятеля си:

— Абсолютно съм уверен. Ти беше прав онази вечер, когато каза, че тя е идеалната съпруга за мен.

Марк поклати недоверчиво глава:

— Радвам се да е така и се надявам и двамата да сте много щастливи. Вие заслужавате щастие.

— Благодаря — каза Рейф, чувствайки се неловко. Ако Марк знаеше истината, която се криеше зад предложението му към Бранди, може би нямаше да се чувства толкова доволен от предстоящата церемония. Но това изобщо не беше негова работа. Рейф по-късно щеше да му разкаже всичко. Много по-късно.

Влязоха в църквата и видяха отец Фин, да разговаря една жена, която те не познаха.

— Отче…? — каза Рейф.

Когато отец Фин и жената ги погледнаха, и Рейф, и Марк бяха изненадани — жената, с която той говореше, беше Клер.

— Клер? — Марк примига смаяно. Очилата й ги нямаше. Косата й падаше на тежки къдрици. Роклята й я правеше очарователна, загатвайки, но не разкривайки женствените й форми. Тя изглеждаше зряла, изтънчена и елегантна.

— Добър вечер, Марк — каза мило тя. Усмивката й беше предназначена единствено за него. Той изглеждаше красив. Толкова красив, че тя затаи дъх. Спомни си много отчетливо нощта, когато се влюби в него. Сега малко я болеше, като знаеше, че тези чувства все още живеят някъде дълбоко в нея.

— Ти си… много хубава — успя да каже той с усмивка.

— Благодаря ти. — Погледът й беше впит в него. Тя виждаше само него. Всичко друго беше мъглявина.

— Да, Клер, ти наистина изглеждаш много хубава — каза Рейф. После се огледа за Бранди. Когато не я видя никъде, усети моментна паника. Побоя се да не би тя да е избягала… Да е решила да наруши споразумението им и да не се омъжи за него…

— Къде е Бранди? — Марк зададе въпроса, който изгаряше съзнанието на Рейф.

— Ще отида да я доведа — каза отец Фин.

— Папа, коя е тази дама? — попита Мери.

— Мери, Джейсън… Това е Клер. Тя беше приятелка на майка ви. Клер, това са дъщеря ми, Мери, и синът ми, Джейсън.

— Здравейте — каза тихо Клер и погледна към двете деца. Когато погледът й спря на малкото момиче, тя затаи дъх. Мери беше копие на Жанет. Силна болка прободе сърцето на Клер. До този момент не беше се замисляла колко много й липсва приятелката й — нейният смях, любовта й към живота и добросърдечието й. — Мери… Ти толкова приличаш на майка си. Ти си истинска красавица. А Джейсън… Ти си точно като баща си.

Джейсън почервеня и се почувства неловко. Мери разглеждаше Клер с интерес.

— Ти си познавала моята майка?

— Да, бяхме приятелки, израснахме заедно. — Клер се наведе, за да разговаря с малкото момиче. — Ако искаш, ще ти разкажа какви ли не истории за приключенията, които сме преживели с майка ти, когато бяхме малки.

Мери засия.

— Много ще ми хареса да ги чуя.

— Ами ти, Джейсън? — Очите на Клер блестяха закачливо, докато говореше с набитото, хубаво момченце, което толкова се стараеше да изглежда като голям мъж. — Знаеш ли, че веднъж с майка ти се бихме с кал във вашия заден двор и баба ти побесня, като ни видя?

Джейсън ококори очи.

— Майка ми е правила това?

— О, да! — каза убедително Клер.

— Моята майка е била много забавна, нали, госпожице Клер? — изкикоти се Мери.

— Майка ти беше наистина много забавна — каза й Клер и в сърцето й се разля топлина от спомена за най-ценното качество на Жанет. Децата бяха толкова красиви и толкова много приличаха на нея. Погледна към Марк и се усмихна. — Значи вие дойдохте, за да видите как се жени Рейф, така ли?

— О, да — каза Мери, която искаше да изглежда като голяма. — Чичо Рейф е много щастлив да се ожени за Бранди. Уверена съм.

— И аз мисля така — съгласи се Клер.

В тишината на параклиса отекнаха стъпки и те видяха да влизат отец Фин с едно видение в бяло, за което Рейф знаеше, че е Бранди. Той я поглъщаше с поглед. Изглеждаше толкова красива! Тя не ходеше, а като че ли се носеше по вода. Беше самата женственост — изтънчена и очарователна — и Рейф беше запленен.

— Рейф, би ли се присъединил към нас? — насочи го отец Фин.

Рейф нямаше да помръдне, ако пасторът не беше се обърнал към него. Той бързо застана до Бранди.

— Ако сте готови, можем да започваме.

След тяхното мълчаливо съгласие, той започна да пее светите слова пред Господа, които ги свързваха в свят съюз.

Бранди слушаше внимателно всичко, което отец Фин казваше. Знаеше, че това е един фарс, но сега вече не мжеше да избяга от него. Ще го приеме сега, но ще намери начин да излезе от него.

Като хвърли поглед към Рейф, Бранди забеляза колко красив е той. Сърцето й се беше разтуптяло, когато го видя. Изглеждаше толкова висок и силен! Тя си спомни горещината на прегръдката му и само мисълта за това накара пулса й да препусне. Това беше вечерта на тяхното бракосъчетание. Тази вечер тя не можеше да го спре. Тази вечер те ще станат съпруг и съпруга пред Бога.

Рейф слушаше всяка дума, която отец Фин произнасяше. Беше му трудно да повярва, че се женеше. Никога не беше искал съпруга, за да не изпита болката, която майка му беше причинила на баща му, но беше уредил с Бранди това да не се случи. Нямаше да му е трудно да бъде с нея и когато дойдеше времето тя да си върви, нямаше да чувства никаква болка, защото не бяха емоционално обвързани. И двамата знаеха какво да очакват и се бяха споразумели за условията. Тази женитба беше едно удобно решение. И двамата получаваха това, което искаха от тази връзка.

— Ти, Бранди О’Нийл, взимаш ли този мъж, Рейфъел Морган, за твой законен съпруг, в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?

— Да — каза тя с глас, малко по-силен от шепот.

— А ти, Рейфъел Морган, взимаш ли тази жена, Бранди О’Нийл, за твоя законна съпруга, в болест и здраве, в богатство и бедност, докато смъртта ви раздели?

— Да. — Гласът му беше плътен и висок.

— Носите ли пръстена?

Рейф постави халката на пръста на Бранди.

— По силата на моите пълномощия ви обявявам за мъж и жена. Тези, които Бог е събрал, никой да не може да ги раздели. Можеш да целунеш булката.

Рейф се обърна бавно към Бранди и вдигна воала й. Целуна я с безкрайна нежност. Това беше целомъдрена и нежна целувка, но когато се отдръпна, в очите му просветна пламъче, намекващо за страстната нощ, която предстоеше.

Бранди гледаше нагоре към него, без да бъде сигурна какво да очаква. Видя желание в дълбочината на погледа му, в отговор на което дълбоко в нея се надигна копнеж. Не знаеше какво ще й донесе нощта, която идваше, но знаеше, че вече никога няма да бъде същата. Тя вече не беше Бранди О’Нийл. Сега беше Бранди Морган.

— Благодаря ти, отче — каза Рейф на пастора, а след това се обърна към Марк, Клер и децата. Коленичи първо пред Мери. — Аз се ожених за друга жена, но сърцето ми винаги ще ти принадлежи.

Мери обви с ръце врата му и звучно го целуна по бузата.

— Всичко е наред, чичо Рейф.

Той се усмихна и се изправи.

— Сигурно не съм толкова незаменим, за какъвто се мислех. Тя вече не е влюбена в мен.

— Жените са непостоянни — каза кисело Марк, после се обърна към Бранди и я целуна по бузата. — Бранди, ти сияеш тази вечер. Желая ти винаги да си щастлива като в този момент.

— Благодаря ти, Марк. Благодаря ти за всичко.

— О, Бранди, церемонията мина много добре — каза й Клер, докато я прегръщаше. — Утре параходът тръгва в три следобед, така че ще те видя. Това добре ли е?

— Чудесно е. Нали знаеш, че и Марк се връща утре с нас в Начез?

— Така ли? — Клер погледна към Марк, без да усети, че само за миг всичко, което чувстваше към него, се разкри в изражението й. — Не знаех това.

— Всички ще пътуваме заедно. — Бранди видя какво изразяваха очите на Клер и се зачуди.

— Желая ви много щастие.

— Да тръгваме ли, госпожо Морган? — попита я Рейф, обръщайки се към нея.

На Бранди й се искаше да отговори отрицателно. Тя искаше да си отиде вкъщи, при майка си. Но беше твърде късно.

Беше си постлала сама леглото и сега ще трябва да спи в него. А от изражението на очите му се съмняваше, че ще има да спи много тази нощ.

Те отново благодариха на отец Фин и се качиха в каретата.

Марк се обърна към Клер.

— Би ли желала да се присъединиш към нас за вечеря?

— О, да, разбира се, благодаря. — Тя беше объркана от неочакваната му покана, но не можа да откаже. — Ще ми е много приятно.

— Ей, че хубаво! — каза нетърпеливо Мери. — Ще ни разкажеш още истории за мама.

— За мен ще е удоволствие — каза Клер. Но тя се натъжи, че Марк не я кани, защото иска да бъде с нея, а за да си говорят за Жанет.

Тя потисна въздишката си и се съсредоточи върху своята цел. Беше се заела с тази работа и щеше да я доведе докрай. Ако трябваше да говори за Жанет, за да е с Марк, то нека така да бъде.

Отец Фин разговаряше с децата и когато Марк отиде при него, той го погледна и му се усмихна.

— Ти се справяш отлично с тях. Те са прекрасни деца.

— Благодаря. Би ли желал да вечеряш с нас?

— С удоволствие, но тази вечер съм зает. Моля те, обаждай се да ми казваш как вървят нещата при вас.

— Непременно. Благодаря, отче.

На излизане от параклиса, Марк хвана Клер под ръка, за да я придружи надолу по стълбите. Когато тя му се усмихна, за да му благодари за вниманието, той отново беше поразен от промяната в нея. Тя изглеждаше толкова хубава, че на него му беше трудно да я сравни с жената, с която беше разговарял само преди седмица.

— Все още не мога да свикна с промяната в теб.

— Е, радвам се, че ме одобряваш.

— Ти изглеждаш зашеметяваща.

— Зашеметяваща? Едва ли бих се изразила така. Бранди ме окуражи и като си помисля сега, смятам, че е била права.

— Много права е била. Тя ти оказа такова добро влияние, каквото ти на нея.

— Не е само това, тя ме научи на нещо, което никога не съм знаела.

— Какво е то? — Той изглеждаше озадачен.

— Научи ме да играя покер.

Марк отметна глава назад и се засмя. Това беше смях на чиста радост.

— Бранди е една много специална млада жена. Надявам се тя и Рейф да са щастливи.

— И аз също — съгласи се Клер с Марк, докато той й помагаше да се качи в каретата, а когато се настаниха, тя прибави и за себе си пожелание. Надяваше се и тя да е щастлива.