Боби Смит
Дамски пасианс (20)

Деветнадесета глава

Целувката на Рейф беше бурна и опустошителна и цялата съпротива на Бранди рухна. Неприятно й беше да си го признае, но тя очакваше този момент… искаше го. Прелюдията на целувките му в каретата беше нищо в сравнение с необузданата му страст сега. Тя издаде сподавен стон, когато той свали корсета й, оголвайки напълно гърдите й. Тя потрепери виждайки желанието, изписано в очите му.

— Рейф… — прошепна името му.

Той не каза нищо, взе я в ръцете си и я занесе на леглото, като я положи с безкрайна нежност, после я последва. Със смело движение той смъкна последната част от дрехите й.

— Ти си по-красива, отколкото някога съм си представял — каза й той, като я целуна отново и я привлече към себе си. Желанието пулсираше в него и втвърдяваше мъжествеността му, готова да я познае тази нощ.

Бранди се разтрепери. Прегръдката на Рейф беше нейният рай и ад. Тя отвръщаше жадно на всяка негова милувка. Не знаеше какво е да бъде любена. Докосването му беше нежно и същевременно възбуждащо, довеждаше нуждата й до все по-високи и по-високи върхове, докато изведнъж я обзеха усещания, които тя по-рано не беше познавала. Изгаряйки от желание да бъде по-близо до него, тя го хвана за раменете, вкопчи се в него, търсейки, искайки да усети твърдостта му в тялото си. Безумна страст я караше да се вкопчва в него и когато екстазът я заля, по бузите й потекоха сълзи.

Но Рейф не беше свършил. Отстрани се от нея само за да се съблече и легна върху нея. Видя как се разшириха очите й, като че ли го виждаше за първи път, и разбра, че всичко, което му беше казал Бен за Бранди, беше вярно. Тя внимателно бе пазила репутацията си, но Рейф никога не беше се замислял сериозно до този момент дали тя е девствена. Като разбра, че е така, това му достави радост.

— Ще бъда внимателен — обеща той, намествайки се между тръпнещите й бедра.

Целуна я. Устата му бе върху нейната в любовна взаимност, която я помете извън реалността. Той наистина искаше да бъде нежен, но мощният му тласък и горещината на желанието му разкъсаха това, което беше доказателството за нейната невинност. Бранди се напрегна и изплака тихо, изненадана от това страстно нахлуване на мъжествеността му.

— Извинявай — промърмори Рейф. Невинността й не беше лъжа.

Той искаше да й каже какъв специален подарък за него е нейната невинност и да я освободи от страха от това, което беше изпитание за нея, но не можеше да се откаже от нуждата си да я обладава. Разговорите щяха да останат за по-късно.

Рейф не можеше да спре. Започна ритмично да се движи, търсейки взаимна наслада. Стегнатостта на тялото й, сладостта на целувката й, мекотата на женствените й извивки го караха да обезумее от желание и той се напрегна в нея, търсейки, после достигайки върха на страстта, която не можеше, не трябваше да бъде отречена. Той я обичаше.

Телата им се стопиха в любовна прегръдка. Беше имал много жени. Не беше неопитен юноша, но нищо в миналото му не го беше подготвило за това, което току-що изпита с Бранди. Дори Мирабел, с нейните изкусни, опитни ласки, не можеше да се сравни със сладкия подарък на невинността й, който Бранди току-що му направи. Тя така бурно отговори на докосването му. Целувката й беше опияняваща като вино, а любенето й истински екстаз. Рейф затвори очи. Наслаждаваше се на момента, приемаше възторга на тяхното сливане. Несъзнателно я притисна в ръцете си по-силно.

Бранди не беше сигурна какво да очаква. Беше се наслушала на истории за това, какво е да се любиш с мъж и беше се нагледала достатъчно на пияниците от Начез, за да има представа какво да очаква, но никога не предполагаше, че ще е това, което изпита. Тя познаваше Рейф като груб, неподатлив мъж. Вярно е, че го беше виждала да е внимателен на няколко пъти, но си мислеше, че той просто играе ролята си. Не беше сигурна какво точно ще се случи, като останат насаме, и сега се чудеше защо толкова се е страхувала. Целувката му беше възбуждаща, докосването му пораждаше екстаз. Мислеше, че той ще я обладае бързо, грубо и невъздържано. Нямаше представа, че може да предизвика такива усещания в тялото й. Тя потрепери, като си спомни за силата на страстта, която премина през възбуденото й тяло. Беше податлива на ръцете му, не можеше да го отхвърли, не можеше да му откаже нищо. Неговата нежност я докара до пълен любовен екстаз.

Една самотна сълза се търколи по бузата й. Щеше да бъде по-добре, ако той беше твърд и студен с нея. Тогава щеше да може да се оправи с него. Но сега… сега тя не знаеше вече какво да мисли или какво да прави…

Бранди се беше научила да се оправя с грубостта в живота. Не знаеше как да се оправя с нежността. Изпита ужас, като знаеше колко уязвимо беше положението й. Едно нещо беше да изгуби от него и да бъде накарана насила да се омъжи, а съвсем друго беше да си загуби напълно сърцето и душата по него.

Рейф се размърда и се изправи на лакти над нея. Целуна я отново и за пореден път Бранди не можеше да контролира мислите си. За нея съществуваше само Рейф и неговото докосване, неговата целувка и чувственият свят, който той изграждаше за нея.

Любиха се цялата нощ и заспаха едва когато небето на изток просветля.

Бранди първа се събуди и остана да лежи неподвижна, изучавайки потъналия в сън мъж до себе си. Рейф беше красив, но спящ беше още по-привлекателен. Хладността, която го обгръщаше, беше изчезнала и това го правеше да изглежда почти като младеж. Искаше да посегне и да докосне рамото му, гърдите му, бузата му — но не посмя. Докато той спеше, тя беше в безопасност — от силата, с която той я завладяваше, от собствените си объркани чувства.

Болка назря в сърцето й. Едно нещо беше да мисли за жестокото му условие. Съвсем друго беше да се влюби безнадеждно в него и след това да го напусне.

Трябваше да се стегне. Не можеше да си позволи да има такива чувства към него. Вярно, че той я запозна с красотата на физическата любов, но не беше влюбен в нея. Никога нямаше да се влюби. Никога не би го направил.

Бранди се загледа в тавана и след няколко мига разбра какво трябваше да направи. Трябваше да намери начин да насъбере парите и да му се издължи. Отчаяно се ровеше в мислите си, търсейки бързо решение, но не го намери.

С течение на времето тя така се отчая, че дори се замисли за възможността да се обърне към Клер за помощ и да поиска заем от нея. Но както бързо й хрумна тази идея, така бързо се отказа от нея. През последните две седмици Клер беше доказала, че й е приятелка, но тя беше наета от Рейф точно за това — да й бъде приятелка. Клер работеше за Рейф. Ако Бранди й се довереше, Клер можеше да отиде при Рейф и да му каже, а тя не можеше да допусне това. Сама трябваше да намери парите, за да му се издължи.

Най-сетне Бранди разбра каква роля трябва да играе. Ще се преструва пред Рейф на любеща съпруга, макар че, в действителност, това не беше трудна роля. Щеше да върши това, което той очаква от нея, но когато се появеше удобен случай, щеше да направи всичко възможно, за да сложи край на унизителното положение.

Бранди лежеше тихо в сватбеното си ложе, когато Рейф се размърда и се събуди един час по-късно.

— Чудех се колко дълго ще спиш — подразни го тя, когато той се обърна към нея.

Той се подпря на лакът, за да я погледне отвисоко.

— Откога си будна? — попита Рейф.

Тя изглеждаше още по-красива. Рядко беше прекарвал цялата нощ с любовница и от няколкото пъти, когато това му се беше случвало, знаеше, че жените обикновено губеха привлекателността си под ярката светлина на деня. Но при Бранди не беше така. Тя изглеждаше свежа, красива и доволна.

— От известно време — каза тихо тя. — Но ако беше продължил още да спиш, щях да се чудя какво ще правим с резервациите за парахода.

— Винаги можеш да ме събудиш — промърмори той, като я опипваше с поглед.

От поруменелите й бузи до издутината на гърдите й под чаршафа и меката като коприна кожа на крака, притиснат до неговия, тя цялата беше жена — неговата жена. Протегна се жадно към нея, желаейки да вкуси още от сладостта й, да докаже на себе си, че нощното любене не е било сън.

Бранди нямаше време да реагира, когато той я целуна страстно. Опита се да се въздържи. Опита се да пренебрегне въздействието на докосването му, но щом като ръцете му започнаха да я галят, възбуждайки сетивата й, тя изгуби способност да се контролира и се отказа от всякакви ограничения. Знаеше, че не бива да се поддава, но само за този кратък момент щеше да се възползва от това, което можеше. Отдаде се на страстните му прегръдки, вкопчила се в него, за да удовлетвори нуждата си. През дългите часове на нощта тя беше научила много от него и сега смело го милваше. Жадни един за друг, те достигнаха възторга на екстаза.

Много по-късно станаха от леглото и Бранди почти съжаляваше. Докато беше в прегръдките му, тя можеше да се преструва, че той наистина желае да я люби. Но когато напуснеха леглото и тази стая, тя не беше сигурна какво да очаква. Рейф я остави и отиде да поръча закуска в стаята им, макар че по-скоро беше време за обед.

Докато него го нямаше, Бранди взе една гореща баня. Потопи стройното си тяло във водата, жадна за отмора. Току-що беше започнала да се насапунисва с ароматизирания сапун, когато чу, че вратата се отвори. Погледна и видя, че Рейф вече се е върнал.

Той се спря на прага, за да я погледа. Косата й беше вдигната, с изключение само на няколко кичура, кожата й беше почервеняла от горещата вода, а очите й светеха като на добре любена жена. Той не каза нищо, свали ризата си и се запъти към нея.

— Какво правиш? — попита тя уплашено, срещайки изгарящия му поглед.

— Ще видиш — каза той, наведе се и я целуна по устните. След това потърси сладостта на шията й.

Прилив на възбуда премина през нея и тя изви гръб, предлагайки красивите си гърди, които той покри с горещи целувки. Без да чака повече, тоя я взе на ръце и я понесе към леглото.

— Но, Рейф… Ще се намокриш…

Той се ухили дяволито и похотливо:

— Не забелязах такова нещо.

Падна на леглото с нея в ръце. За секунди се съблече и те се завъртяха във вихъра на желанието. Потърси женствената й топлина и я облада. Сляха се, мъж и жена, които едновременно даваха и взимаха, докато стигнаха върха на страстта си и потънаха в съвършения свят на любовното сливане.

Рейф винаги се беше считал за мъж, който може да се контролира. Не даваше на чувствата си да се намесят в това, което правеше в живота, но с Бранди беше съвсем различен. Един поглед към нея, така прелъстително излегнала се във ваната, събуди дива страст у него, която трябваше да бъде задоволена — тук и веднага.

Рейф не знаеше по какво се различава Бранди от другите жени, но знаеше, че е така. Никога не беше се чувствал така преди и не знаеше как да потисне тази неутолима страст да бъде в леглото с нея, това зашеметяващо желание да се зарови дълбоко в копринените потайности на тялото й. Да се люби с нея беше върховно удоволствие. Въздъхна и я притисна силно, без да мисли за мокрите чаршафи и влажните дрехи, разхвърляни наоколо.

Няколко минути по-късно едно почукване на вратата ги раздели.

— Забравих да ти кажа, че скоро ще донесат храната. Той се засмя и нахлузи мокрите си панталони и сухата риза. Отиде във всекидневната и пое подноса със закуската от сервитьора.

Докато го слушаше как се движи из другата стая, тя бавно стана от леглото. Видя се в огледалото и се загледа в собственото си отражение. Беше поруменяла от изживяното удоволствие.

Бранди никога не беше предполагала, че е възможна такава страст. Дори сега болезнено го желаеше отново, а той се беше отделил от нея само за няколко минути. Знаеше, че това е лудост. Знаеше, че трябва да контролира тези свои чувства, но беше толкова красиво с тях, че тя искаше да изживее още от тази интимност.

Върна се във ваната и бързо се доизкъпа. Водата беше вече хладна. Излезе от ваната и се зави в копринения си халат. Рейф се върна в стаята.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад — каза му тя. Беше вперила поглед в него и се чудеше дали отговорът й се отнася за храната или за него.

Рейф протегна ръка и тя я пое.

— Закуската те чака. — Той направи широк жест към масата.

— Благодаря ви, сър. Вие се грижите за всички мои нужди.

— Така ли е? — попита той и я привлече към себе си, наслаждавайки се отново на удоволствието да я държи в прегръдките си.

В отговор тя го целуна и когато се отделиха един от друг, вече не мислеха много за ядене.

— Я по-добре да хапнем — каза най-сетне той и я пусна неохотно. — Ако не се храним, може да останем без сили.

— Мога да разбера защо — каза тя и му се ухили прелъстително.

Усмивката й беше толкова пленителна, че той почти забрави за храната. Само строгият самоконтрол го опази да не я обладае на канапето. Тази мисъл все пак го заинтригува и той я запази за по-късно.

— Никога не сме имали достатъчно възможност да говорим за Клер — каза тя, за да се откъсне временно от чувствените си мисли за Рейф. — Тя ми беше толкова много от помощ. Марк къде се е запознал с нея?

След като беше наблюдавала снощи Клер, Мери и Джейсън, Бранди усети, че има нещо, което не знае за тях. Не беше сигурна какво е то, но искаше да разбере дали е права или не.

— От това, което знам, Клер е била една от приятелките на Жанет.

— Марк познавал ли я е?

— До колкото ми е известно — да. Той не я беше виждал от години, но когато родителите на Жанет предложиха да наеме Клер, той веднага се съгласи.

— Значи те са се познавали, преди Марк да се ожени за Жанет… — каза тя замислено.

— Клер беше на сватбата им. Защо питаш?

— О, просто така. Помислих си, че си подхождат. Тя се разбира с Мери много хубаво.

— И с Джейсън. Какво я накара да промени така външния си вид?

— Аз й казах, че ако ще се грижи за мен, трябва да се замисли и за себе си. Дори я научих да играе покер.

— Ти си я научила да играе покер? — Рейф се задави от смях. — Но Клер е учителка!

— Това няма значение. Надявам се да не губи.

— Нима да загубиш от мен беше толкова ужасно?

Бранди го погледна и се замисли за живота, който бе принудена да води до срещата си с Рейф. Той видя замъгления й поглед и моментално съжали за това, което беше казал. Да можеше да си вземе обратно думите, веднага би го направил. В този момент те се чувстваха удобно заедно и се радваха на близостта си.

— Загубих нещо повече от пари. Изглежда, че загубих душата си. — Тя стана и се извини. — По-добре да се обличаме, ако искаме да сме навреме на парахода.

Той я проследи с поглед, докато тя излезе от стаята. Усети странен хлад в душата и в тялото си, когато нея вече я нямаше. Той стана от масата и я последва в спалнята, за да си опакова вещите. Като направи това, хвърли един последен поглед на канапето, което беше дало храна на еротичната му фантазия. Но трябваше да овладее чувствата си, ако искаше да стигнат навреме на брега.