Боби Смит
Дамски пасианс (14)

Тринадесета глава

— Първото нещо, което смятам да направим, е да прегледаме гардероба ти, за да видим с какво точно разполагаш и да знаем какво да поръчаме — заяви Клер, веднага след като вещите на Бранди бяха занесени в една от свободните стаи. За първи път през живота си Бранди се почувства малко неловко пред друга жена. Бранди трепна вътрешно, когато отвори чантите си, за да извади дрехите си. Простря на леглото четирите си модни рокли, които обличаше, когато играеше на покер, и приглади гънките по полите им. Тя не се срамуваше от тях, но те бяха с твърде дълбоки деколтета и прекалено много бляскави за една „почтена“ жена, на която й предстоеше да се появи в обществото.

— Ммм, да — беше единственото, което Клер промърмори, докато оглеждаше замислено роклите.

— Аз имам и три по-делнични рокли — каза и бързо Бранди, като ги разпростря и тях.

Клер взе една и се усмихна.

— Тази е ушита майсторски.

— Майка ми я изработи.

— Свършила е великолепна работа.

— Ще й предам какво си казала. А може би по-добре е ти самата да й го кажеш, когато отидем в Начез. Рейф се съгласи тя да дойде да живее с нас и съм сигурна, че ще ти се удаде случай да се запознаеш с нея.

— Това е добре. Не всички мъже биха направили такъв жест спрямо тъщите си. — Клер не беше съвсем сигурна как да зададе следващия въпрос, но беше любопитна да знае къде Бранди е носила по-разголващите рокли. — И така кажи ми, Бранди, къде точно ти, хм… Е, чудех се…

— Искаш да знаеш защо роклите ми са такива — довърши Бранди вместо нея. Очакваше, че Клер ще я попита, след като види и другите рокли, и седна в края на леглото, като все още държеше ежедневната рокля, която майка й беше ушила.

— Твоите рокли са… интересни… — изражението и тонът на Клер не издаваха любопитството й.

Бранди очакваше тя да я заклейми или да й се присмее, но в тона й нямаше никакъв упрек.

— Когато се запознахме и влюбихме с Рейф на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“, аз работех там.

— Ти си работила на параход? — Клер се намръщи, чудейки се какво е вършила Бранди.

— Да, така е. — Бранди се бе опасявала от този момент. Тя за малко щеше да остави роклите си при Бен, но те означаваха твърде много за нея. Тя се приготви да понесе презрението на Клер.

— Сега ще узнаеш защо Рейф трябваше да ми наеме наставничка. Работех на парахода като комарджийка.

— Ти си комарджийка? — Очите на Клер широко се отвориха от изумление. Бранди изглеждаше толкова мила, съвсем не приличаше на твърдата жена, която Клер си представяше как раздава картите и пие наравно с мъжете в мъжкия бар.

— Да, и при това съм дяволски добра — защити се Бранди, макар че не усети упрек във въпроса на Клер. — Така се запознахме с Рейф — като играехме покер — и ето, че сега ще се женим.

— Никога не бих предположила, че сте се запознали по този начин. Това е толкова романтично.

— Нима е така? — Бранди се опита да не прозвучи като засегната. Никой не биваше да заподозре, че нещата между нея и Рейф не са такива, каквито би трябвало да бъдат.

— И сега ти възнамеряваш да се откажеш от всичко и да станеш негова съпруга — устните на Клер се извиха в лека, потайна усмивка и тя попита: — Как се случи, че си попаднала в този бизнес?

Бранди реши, че няма какво да крие от Клер, и й разказа всичко..

— Сега разбирам защо беше толкова важно за Рейф да ме наеме — каза замислено Клер. — Добре е, че той се грижи толкова много за теб и иска да ти помогне да се нагодиш към неговия начин на живот.

— Знам, но ще ми е трудно да не бъда самата „аз“.

— О, ти пак ще си бъдеш каквато си. Само ще бъдеш малко по-добра „аз“ — каза й уверено Клер.

Бранди се усмихна на тези успокоителни думи.

— Благодаря.

— За какво?

— Че не ме осъждаш за това, което съм вършила.

— Историята на живота ти е вълнуваща. Ще трябва да ми разкажеш повече за своите приключения.

— Не беше чак толкова вълнуващо. Просто трябваше да издържам майка си и себе си.

— И си го правила. Обзалагам се, че майка ти много се гордее с теб.

— Надявам се да е така… Наистина се надявам. — Бранди се зачуди какво ще каже майка й, като разбере за станалото между нея и Рейф. — Ами ти? Изглежда е чудесно да си учителка и да помагаш на толкова много момичета.

— Наистина обичам ученичките си и винаги се радвам, когато те завършат училището и продължат успешно напред в живота. Но има един живот, който най-много съм искала да променя, а не съм могла…

— Чий е този живот?

— Моят собствен — въздъхна Клер.

— Но ти си сега тук с мен. Това е промяна за теб.

— Ти си права и аз точно за това си мислех, когато се съгласих да се наема с тази задача.

— Клер, мисля, че ще станем големи приятелки.

— Това много би ми харесало.

Двете жени си размениха топли погледи.

— Е, има едно нещо, което знаем със сигурност, госпожице Бранди О’Нийл.

— И какво е то?

— Ако възнамеряваш да дебютираш в обществото на Начез като госпожа Морган, ще ти трябва изцяло нов гардероб. Не мисля, че комарджийските ти рокли ще бъдат одобрени в някоя от балните зали на по-изтънчените семейства в Начез — каза тя с дяволита усмивка.

— Защо пък не — засмя се Бранди. — Може би ще съм в състояние да кажа на всички, че аз диктувам модата и това е най-новият стил в Париж.

— Може и да е така, но някак…

— Знам. Мислиш, че няма да ми повярват. Предполагам, че е най-добре да намерим шивачка, и то бързо.

— Кога е бракосъчетанието?

— Следващата седмица. Рейф и Марк трябва да се срещнат със свещеника, за да определят датата, и ми се струва, че планират да направят това утре.

— Тогава да вървим да пазаруваме. Ти какво ще кажеш? Знам точно мястото…

Час по-късно, когато слязоха от каретата, която спря пред магазина за дамско облекло, Бранди усети, че дъхът й спира от вълнение. Тя си беше мечтала да пазарува в някой от тези луксозни магазини, но никога не й стигаха парите. Сега, сред всичките тези скъпи вещи, й се струваше, че е толкова недодялана.

По масите покрай стените бяха наредени платове в най-различни цветове, а изкуствените манекени бяха облечени във вече готовите рокли.

— Ти често ли пазаруваш тук? — Бранди попита Клер с тих глас.

— Идвала съм тук понякога, но повечето от роклите са твърде елегантни за това, което ми трябва.

Собственичката ги посрещна, като им се усмихна приветливо.

— Добър ден, дами, заповядайте. — Вече ги беше огледала с критично око и реши, че може да са сериозни клиентки. — Казвам се Лорна. С какво мога да ви бъда полезна?

— Госпожица О’Нийл трябва да подмени гардероба си — каза Клер с най-изискания си глас. — Тя ще се омъжва.

— О, чудесно! Колко романтично и вълнуващо! Моите поздравления!

— Благодаря ви — отговори Бранди, малко стресната от готовността на жената да ги обслужи. Реши, че е добре Клер да е с нея. Клер командваше положението, без да се натрапва или да е прекалено взискателна.

— Ще ви трябва ли булчинска рокля?

— Най-хубавата — започна Бранди.

— Бракосъчетанието ще бъде в тесен кръг и затова ни трябва нещо подходящо за случая.

— Разбира се. Разполагам с идеалния модел… — Лорна се втурна из магазина и започна да показва платове и модели.

— На нея ще й трябва бельо, ежедневни и бални рокли, обувки и чорапи. Можете ли да ни осигурите всичките тези неща?

— Разбира се — отговори с готовност Лорна.

— Имате ли рокли, които тя да може да вземе още днес?

— Имам няколко, които са подходящи, и други, на които трябва да се направи лека промяна.

— А останалите неща? За колко време можете да ги завършите?

— Десет дни… Най-много две седмици.

— Твърде много време — заяви Клер с властния си учителски глас. — Всичко ни трябва до петък тази седмица, иначе ще се наложи да ги потърсим някъде другаде.

— Петък? — Очите на шивачката се разшириха. Поръчката беше голяма и тя не искаше да я загуби. Очевидно беше, че тези жени имат пари. Тя трябваше да наеме помощнички, за да свършат навреме работата.

— Ще успеете ли? — Клер се държеше, като че ли са готови да си тръгнат.

— Да, да! — настоя Лорна. — Мога да се справя. Вашите неща ще са готови до петък.

— Добре. Да започваме ли?

— Оттук, моля. Трябва да вземем мерките ви и тогава ще започнем да избираме разцветки и модели, които ви харесват.

Лорна ги поведе към задната част на съблекалнята. Тя повика помощничката си Кейт и двете се заеха да планират новия гардероб на Бранди.

Бранди се почувства като в света на мечтите. Всичките дрехи, които беше притежавала през живота си, бяха съвсем обикновени, като се изключат тези с фалшивия блясък, с които се обличаше, за да влезе в залата за покер. Сега тя мълчеше, предоставила на Клер да обсъжда новия й гардероб, и трябваше да признае, че беше впечатлена от разбирането за мода на новата си приятелка. Удиви се, че една жена, която се облича толкова семпло, може да знае толкова много за платовете и модните тенденции.

— Защо не купиш и нещо за себе си? — Бранди попита Клер.

Лорна и помощничката й бяха отишли да търсят друг плат, така че те двете бяха сами за момент. Клер я погледна изненадано:

— За себе си? Да купя нещо оттук? Не, аз никога не бих облякла нещо подобно.

— Че защо не? Сигурна съм, че като се върнем в Начез, ще имаме доста ангажименти. Ти също ще трябва да имаш вечерни рокли — подкани я Бранди, искайки да види строгата Клер в модна рокля. Тя се запита колко различна би могла да изглежда Клер в цвят, който подчертава светлата й кожа и кестенявата й коса. Начинът, по който се беше облякла сега, скриваше красивите й черти. Тя имаше хубава фигура и безупречна кожа, усмихваше се бързо и широко, така че би могла да очарова всекиго. Бранди беше изненадана, че Клер не отделя повече внимание на външността си.

— Ами не знам…

— Ако се безпокоиш за парите, ще включим стойността в моята сметка и просто ще кажем на Рейф, че това е една от моите рокли.

— О, не. Никога не бих направила това. Имам достатъчно пари, за да платя. Родителите ми оставиха добро състояние. Просто…

— Просто какво? Ще изглеждаш изключително в онази вечерна рокля, която собственичката ми показа преди малко — подкани я Бранди, спомняйки си начина, по който Клер огледа дрехата, когато Лорна я донесе да я видят.

Клер помълча, мислейки за атлазената рокля с широки поли. Тя беше семпла, елегантна, но доста дълга за Бранди.

— Ти си няколко сантиметра по-виспка от мен. Роклята вероятно ще ти стане без никакви промени. Защо не я премериш? Не би трябвало аз да съм единствената, която днес опипват и набождат с карфици.

В този момент се появи Лорна с нетви платове и модели за бални рокли.

— Лорна, донеси обратно онази рокля. Клер иска да я премери.

Шивачката остана удивена, но след това се усмихна.

— Вие сте права. Цветът ще й подхожда чудесно. Ей сега ще се върна.

Тя остави платовете и побърза да намери модела, който беше направила за друга жена, но тя се бе отказала от него. Беше зашеметяваща рокля, подходяща за кралица, и тя се беше раздразнила, че клиентката не я бе купила. Тя, разбира се, знаеше, че ще се появи друга, която ще може да я носи, и, изглежда, тази жена беше в магазина й. Клер имаше почти идеална фигура под обикновената делнична рокля. Лорна се усмихваше широко, носейки роклята към двете си клиентки.

— Това е чудесна идея — каза Лорна, докато помагаше на Клер да съблече роклята си. — Не ви предложих да я премерите, но мисля, че цветът й е идеален за вас.

Клер се притесняваше. Бяха изминали много години, откакто тя си беше купувала нещо толкова фриволно. Като учителка, на нея не й трябваха модни рокли, но Бранди може би бе права. Тя щеше да замине за Начез, където никой не я познава. Тук тя беше госпожица Патерсън, учителката, и от нея се очакваше да се държи по един определен, уравновесен начин, който да демонстрира добри маниери. Но когато отидеше в Начез, тя можеше да бъде която си пожелае… поне за известно време. Образът на Марк й се мярна в съзнанието.

Клер вдигна ръцете си, а Лорна навлече роклята през главата й. Тя беше забравила божествения допир на атлаза до кожата й. Роклята се плъзна надолу по тялото й с чувствена милувка. Клер не се огледа веднага в огледалото. Изчака Лорна да оправи полите и деколтето на роклята.

— Ето, това е — каза Лорна със задоволство, отстъпвайки назад, за да се възхити на начина, по който изглеждаше Клер. — Вие какво мислите, госпожице О’Ниил?

— О, Клер! Огледай се в огледалото — каза й Бранди със затаен дъх.

Тя не бе си представяла, че една дреха можеше да разхубави толкова Клер, но синьото като че ли озаряваше цялото й лице. Очите й привлякоха вниманието на Бранди. Зад очилата не беше забелязала цвета им досега. Бяха очарователно синьо-зелени и като че ли се променяха в зависимост от цвета на роклята. Деколтето разкриваше горната част на стегнатите й, пълни гърди, мекият плат обгръщаше стройната й талия. Бранди я гледаше доволна и впечатлена.

Клер не разбираше защо Бранди и Лорна са така изненадани, но когато се обърна към голямото огледало и се погледна, разбра. Тя замря, загледана в собственото си отражение.

— О… — Тя пое дъх. — Разкошна е…

— Не тя е разкошната, а ти! — поправи я Бранди. — Изглеждаш прекрасно. Трябва да я вземеш. Знам, че ще имаш случай да я облечеш, когато се върнем в Начез.

— Да… — беше единственото, което Клер можеше да промълви. — Да, ще я взема за себе си.

— Добър избор — съгласи се Лорна. — Никога не съм си представяла, че роклята ще изглежда толкова чудесна, но това наистина е така. Като че ли е ушита точно за вас. Надявам се всичките ви мечти да се сбъднат във вечерта, когато ще я носите.

Бранди се усмихна на добрите пожелания.

— Непременно ще се сбъднат. Тя изглежда като принцеса от приказките.

— Едва ли. — Клер знаеше, че независимо колко е хубава роклята, под нея тя си беше все същата Клер Патерсън, старата мома учителка, която сега беше компаньонка и наставничка. Откъсвайки с усилие поглед от собственото си отражение, тя насочи вниманието си към Бранди. — Ами ти? Ако аз ще нося тази рокля, трябва на намерим нещо още по-прекрасно за теб. А да не говорим за роклята, която ще облечеш за сватбата.

— Намерила съм точно модела за нея — каза Лорна и те насочиха вниманието си отново към Бранди.

 

 

Рейф изпрати съобщение на Марк, че ще свърши срещата си към средата на следобеда и че те двамата ще могат да се видят със свещеника в четири часа. Двамата мъже се срещнаха близо до църквата, в която се бяха оженили Марк и Жанет, в жилището на енорийския пастор, за да говорят със стария приятел на Марк — отец Фин.

— Марк? Марк Лефевър? Толкова се радвам да те видя! Заповядайте в кабинета ми — посрещна ги на вратата пасторът.

— И аз се радвам да те видя, отче.

— Толкова съжалявам за смъртта на Жанет. Сюзан и Роджър го преживяха много тежко. Това беше една трагедия. — Очите му излъчваха истинско съчувствие.

— На всички ни беше много тежко — каза сериозно Марк.

— Разбирам те.

— Но не това е причината, поради която дойдох да те видя днес, отче. Тук съм заради моя приятел Рейф Морган. Рейф, това е отец фин.

— Какво мога да направя за вас? — попита със загрижен вид пасторът, премествайки погледа си от Марк върху Рейф.

— Искам да се оженя, отче — заяви Рейф и внезапно млъкна, разбирайки какво е казал току-що. Не бе мислил, че някога ще изрече тези думи.

— Рейф се надява ти, отче, да извършиш бракосъчетанието. Той е в града заедно с годеницата си за много кратко време и те се питаха дали ще се съгласиш да ги венчаеш.

— Веднага ли? — Отец Фин леко се намръщи.

— Трябва да се върна у дома в Начез следващата седмица и се надявам да заведа Бранди със себе си като моя законна съпруга — каза му Рейф.

Отец Фин пое дълбоко дъх, като проучваше сериозно Рейф.

— Църковният закон повелява трикратно обявяване на бракосъчетанието в продължение на три седмици.

— Отче, не може ли да се направи изключение? — каза Марк в подкрепа на приятеля си. — Бракосъчетанията, които ти си направил, са щастливи. Аз наистина обичах Жанет с цялото си сърце и искам същото щастие за Рейф и Бранди. Ти умееш да го раздаваш, отче.

Отец Фин се засмя на приятелската закачка на Марк.

— Иска ми се да вярвам, че това, което казваш, е така, Марк. Драго ми е да науча, че всички бракосъчетания, които съм направил, са щастливи.

— Такива са. От всичките женитби, които знам, нашата беше най-щастлива. Сигурен съм, че това се дължи на теб. Ще помогнеш ли на Рейф и Бранди, отче?

Отец Фин се обърна към Рейф, потривайки брадата си, докато изпитателно го оглеждаше.

— Надявам се, че бих могъл да уредя нещо, щом като е толкова важно за вас да се ожените следващата седмица — каза той накрая.

— Благодаря ви, отче. — Рейф се усмихна, успокоен че всичко се нарежда както трябва.

— Няма защо, млади момко. Защо не доведеш със себе си годеницата си утре сутринта? Така ще можем да се опознаем по-добре и да подготвим церемонията.

— Ще дойдем.

Те станаха да си вървят.

— Марк?

— Да, отче?

— Ще се радвам да видя децата ти. Можеш ли да ми ги доведеш? Не съм виждал Мери от кръщаването й.

— Непременно ще ти ги доведа.

— Добре.