Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Жени, изпреварили времето си (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lady’s Hand, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне

Двадесет и четвърта глава

На следващата сутрин Клер стана рано и вече беше седнала на масата за закуска, когато Бранди се появи в трапезарията. Рейф беше излязъл по работа, а Либи винаги спеше до късно.

— Добро утро — каза Бранди, когато видя приятелката си. — Днес си станала рано.

— Трябваше да обмисля много неща. Радвам се, че дойде, за да си поговорим.

— Нещо не е наред ли?

Клер замълча за малко, преди да й отговори.

— Не знам. Не мисля, че нещо не е наред, но нещата не се нареждат така, както очаквах.

— Да не би миналата нощ между вас с Марк да се е случило нещо? — попита с надежда Бранди.

— И да, и не. — Клер забеляза объркания поглед на приятелката си и побърза да обясни: — Той ме покани да изляза с него на балкона. Каза, че искал да ме пита нещо. Луната грееше. Нощта беше прекрасна…

— Да? — Бранди изгаряше от нетърпение да научи какво беше станало.

— И знаеш ли какво ме попита той? Попита ме дали бих се съгласила да работя за него като възпитателка на децата му.

— Възпитателка?

— Възпитателка — повтори Клер. Двете жени се спогледаха.

— Очевидно този мъж се нуждае от допълнително окуражаване. Мислех, че съвместната ви работа при подготовката на приема ще помогне и изглежда, че съм била права донякъде.

— Не виждам как.

— Трябва да бъдеш по-голяма оптимистка, Клер. Погледни нещата от друг ъгъл. Той те харесва и те уважава. Осъзнава, че ще си тръгнеш, и не иска това да се случи. Чувствата му все още са повлияни от мъката по Жанет и той все още не може да признае, че изпитва нещо към теб и затова те моли да станеш възпитателка на децата му.

— Бранди, ти си романтичка. Бих искала да вярвам, че си права, но просто не знам какво да мисля вече.

— Какво можеш да загубиш? Очевидно е, че имаш нужда да прекарваш повече време с него, а това е най-добрият начин. Можеше да бъде и по-зле.

— Знам. Той можеше просто да се сбогува с мен.

— Даде ли му отговор?

— Казах му, че съм съгласна, разбира се — отвърна с тъжна усмивка Клер. — Ти ме научи, че сама трябва да взема онова, което искам.

Бранди се усмихна нежно на приятелката си.

— Изглежда, че си възприела някои неща от мен.

— Да, и това ми харесва.

— Кога му каза, че можеш да започнеш?

— Когато ти решиш, че работата ми при теб е завършена.

— Защо не останеш при мен още една-две седмици? Нека да накараме господин Марк Лефевър да почака малко възпитателката си. Какво ще кажеш?

— Да, но какво искаш да правя през това време?

— Е, аз възнамерявах да започна да вземам уроци по езда. Искаш ли да се упражняваш с мен?

След закуската Бранди и Клер намериха Джордж, който уреди уроците им по езда да започнат още същия ден.

Следващите няколко дни бяха спокойни и еднообразни. Рейф го нямаше от рано сутрин до късно вечер. Връщаше се за малко само за обяд. Нощите му с Бранди бяха изпълнени с гореща страст и двамата не заспиваха до късно.

Бранди едновременно се ужасяваше и копнееше за прегръдките му. Постоянно й се налагаше да си напомня защо беше тук, но имаше моменти, в които тя все пак успяваше да го забрави. Особено когато наблюдаваше как Рейф се държи с майка й. Въпреки че беше затворен човек, по някаква причина той изглежда беше харесал майка й и възхищението им беше взаимно, защото Либи не спираше да сипе хвалебствия за Рейф пред дъщеря си. Проблемът беше, че по-голямата част от онова, което Либи казваше за Рейф, беше вярно, но Бранди трябваше да защити сърцето си, тъй като знаеше какво ги очакваше в бъдеще.

 

 

Един ден Рейф свърши работата си по-рано и се прибра още следобед. Докато яздеше към къщата, той бе приятно изненадан да види, че Либи седи под сянката на верандата. Чарът на възрастната жена го беше победил въпреки всичките му усилия да не се поддава на добротата и обичта й и Рейф се усмихна, когато тя най-накрая го позна и му помаха с ръка. Той слезе и тръгна към нея.

— Рано си се върнал — каза Либи, стана от мястото си и тръгна да го посрещне. Тя гледаше към него и не осъзна колко близо до стълбите се намираше. Либи пропусна най-горното стъпало и се олюля.

— Либи! — Рейф не беше далеч, когато тя падна, но не успя да стигне до нея навреме, за да я улови. Той видя с ужас как тя падна тежко и миг по-късно се озова до нея. — Добре ли си?

Либи лежеше неподвижно и това го разтревожи. Той я вдигна на ръце и изтича по стълбите, отвори вратата с ритник и започна да вика Джордж.

— Какво има? — Джордж се появи тичешком.

— Тя падна. Извикай лекаря! Не знам колко зле се е ударила! — нареди Рейф, докато вземаше стълбите по две наведнъж, за да я остави в стаята й.

Джордж изпрати един слуга да повика лекаря и друг, който да повика Бранди и Клер. След това отиде при Рейф, за да види дали може да направи още нещо. Рейф беше седнал в края на леглото, държеше ръката на Либи и й говореше тихо.

— Тя добре ли е?

— В съзнание е, но когато падна, си удари главата и затова искам лекарят да я прегледа.

— Ще се оправя — каза Либи с отпаднал глас. — Толкова е неприятно, че вече не виждам добре…

Рейф стисна ръката й.

— Ще трябва да се научиш да не бързаш.

— Но аз толкова се зарадвах, когато те видях. Зарадвах се, че се прибираш. Исках само да си поговоря с теб.

Думите й го трогнаха силно. Изглежда, че никой, освен Либи, не се интересуваше дали той си беше у дома или не.

— Е, говори тогава. Цял съм твой.

Двамата се бяха вглъбили в разговора си, когато Бранди и Клер влязоха задъхани в стаята.

— Мамо? — извика разтревожено Бранди, когато видя майка си да лежи на леглото.

— Тя ще ми се разсърди — каза Либи на Рейф, сякаш беше малко дете, което беше направило някаква беля.

— Може би за мъничко, но ще й мине бързо — отвърна той с лека усмивка.

— Какво стана? — попита Бранди и коленичи до леглото.

— Не гледах и паднах — обясни накратко Либи. — Рейф ме спаси.

Бранди погледна съпруга си с насълзени очи.

— Тя добре ли е?

— Малко е понатъртена, но не мисля, че има нещо счупено. Джордж ще повика лекаря, просто за всеки случай.

— Благодаря ти.

— Съжалявам, че това се случи.

— Аз също — каза Либи и направи гримаса. — Отсега нататък ще внимавам и ще стоя възможно по-далеч от тези стълби, освен ако с мен няма някой.

— Това е добра идея — заяви Рейф. — Харесва ми, когато жените тичат презглава към мен, но не точно по този начин.

Либи се разсмя и Бранди успя също да се усмихне. Те останаха с майка й, докато лекарят не се появи и не каза, че Либи има само няколко натъртвания, но ще се оправи скоро.

Когато лекарят си тръгна, Бранди и Рейф се оттеглиха в кабинета му на долния етаж. Рейф си наля чаша уиски и отиде до прозореца.

— Сега вече разбирам — каза той и отпи голяма глътка. Неизвестно защо тази вечер имаше нужда да се подсили с алкохол.

— Какво разбираш? — попита го любопитно Бранди.

— Разбирам защо се чувстваше толкова виновна, че си оставила майка си, докато работеше на кораба. Тя е много добра жена и се нуждае от някого, който да я наглежда, за да не й се случи нещо.

— Бях наела Алтея за тази работа, но ако нещо лошо се беше случило с мама по време на отсъствието ми, щеше да бъде ужасно.

— Е, добре е, че сега си тук.

Докато говореше, той гледаше през прозореца, обърнат с гръб към Бранди, и тя не знаеше дали той наистина мислеше онова, което току-що бе казал.

Рейф продължи да пие цяла нощ, което беше твърде необичайно за него. Той не разбираше странното чувство, което го беше обзело. Инцидентът с Либи го беше накарал да се почувства безпомощен. Той се разкъсваше вътрешно, че я бе видял да пада, а не бе могъл да я предпази. Единственото хубаво нещо във всичко това беше, че тя не бе получила сериозни наранявания.

Когато Рейф се прибра в спалнята, Бранди отдавна си беше легнала. Той се съблече тихо, защото знаеше, че тя е заспала. Но когато легна до нея, изпита непреодолимо желание да я докосне, да усети как топлината й го заобикаля, да проникне в нея и да забрави за всичко, освен за сладостта на сливането.

Никой от двамата не продума, когато Рейф посегна към Бранди. Той потърси безмълвно устните й, мекотата на шията й, пълнотата на гърдите й. Тя го притисна към себе си, като се наслаждаваше на хармонията, която се бе възцарила между тях тази нощ. Бранди не смееше да я постави под въпрос. Нe й се искаше да развали мига на сливането им.

Когато той най-сетне се намести върху нея и я облада, тя го пое дълбоко в себе си и двамата започнаха да се движат едновременно, даваха и споделяха, докато екстазът не ги погълна. Заспаха с вплетени ръце и крака.

 

 

Измина почти цяла седмица, преди Либи да стане от леглото и да започне отново да се движи свободно; още една седмица измина, преди да настъпи денят, в който Клер трябваше да се премести да живее в дома на Марк. Марк дойде да я вземе и тя се сбогува с Бранди.

— Ще ми липсваш. — Клер прегърна приятелката си.

— Ако някога пожелаеш да играеш покер, обади ми се — каза Бранди.

— Добре. Ще ти се обаждам от време на време.

— Разбира се. Ще си мисля за теб.

— Толкова се радвам, че двамата с Рейф сте щастливи. Много е хубаво, че всичко се нареди толкова добре за вас.

— Аз също се радвам — каза Бранди, без да обръща внимание на Вината, която изпита при тази лъжа. Клер не знаеше нищо за сделката й с Рейф и не трябваше да разбере за нея. Никой друг не трябваше да знае какво измъчваше Бранди.

 

 

На следващата седмица Рейф замина по работа и времето започна да минава бавно за Бранди. Дните й бяха спокойни, но нощите й се струваха безкрайни. Бранди винаги бе смятала, че една такава почивка ще бъде добре дошла за нея, но сега откри, че й липсва топлината на тялото на Рейф до нейното, вълнението от ласките му и екстазът, който двамата споделяха. Понякога тя се улавяше, че си мечтае за истинска връзка с Рейф, в която е жена, обичаща и обичана. Често тя откриваше, че си мисли за него, че копнее за целувките му или дори само за звука на гласа му. Майка й не преставаше да й говори за него, да й повтаря колко прекрасен е Рейф. Когато най-сетне чуха, че файтонът му се завръща, двете с Либи изскочиха бързо навън, за да го посрещнат. Този път Либи прояви здрав разум и остана на верандата.

Когато ги забеляза да стоят и да го чакат пред дома му, Рейф усети как нещо в сърцето му трепна. Той погледна надолу към пакетите, които носеше, и се запита защо изпитваше такова нетърпение да им даде подаръците, които им бе купил. Миналия ден той бе прекарал няколко часа в търсене на подходящия подарък за Либи и най-накрая бе успял да намери един красив бродиран шал, който щеше да й отива чудесно. Рейф знаеше, че тя не притежава нищо подобно, и затова й го купи, без да мисли за цената. За Бранди пък беше купил гравирана кутия за бижута и се надяваше, че тя ще я хареса.

Файтонът спря й Рейф скочи на земята и тръгна към двете жени.

— Здравей, Бранди… Либи.

— Добре дошъл у дома, Рейф — каза тихо Бранди, като не знаеше точно как трябва да се държи с него. Като го видя, пулсът й се ускори.

— Това е за теб — каза той и целуна леко жена си, докато й подаваше подаръка. След това се обърна към Либи и не можа да се въздържи да не се усмихне.

— Крайно време беше да се прибереш у дома — заяви Либи и го целуна звучно по бузата.

— Липсвах ли ти?

— И още как. Тук беше твърде тихо без теб.

Откровеността й го накара да се ухили.

— Това е за теб — каза той и й подаде другия пакет.

— Купил си подарък и за мен? — Либи не можеше да повярва на очите си.

— Надявам се, че ще ти хареса. — Рейф зачака Либи да отвори пакета, за да види реакцията й.

— Знам, че ще ми хареса, каквото и да е, защото е от теб — увери го тя, докато развързваше панделката. Когато най-накрая отвори кутията, тя зяпна от удивление. — О, Рейф… Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала.

Либи вдигна очи към Рейф и погали меката тъкан на шала.

— Харесва ли ти?

— Прекрасен е. Ти си истинско съкровище… — Тя го целуна отново по бузата и отиде да покаже на Бранди подаръка си.

Одобрението на Либи внезапно накара Рейф да се почувства висок като планина и изпълнен със сили да победи цяла армия. Той погледна към Бранди и забеляза трогнатото й изражение.

— Харесва ли ти подаръкът? — попита я той.

— Да, много е красив… — Тя беше притиснала кутията за бижута към сърцето си, но не подаръкът на Рейф, а държанието му към майка й я беше трогнало толкова силно. Докато го гледаше, Бранди виждаше един мъж, който обичаше малките деца, който беше нежен и който проявяваше загриженост към една стара, крехка, беззащитна жена; мъж, който беше прекрасен любовник и който не можеше да бъде суров като онзи Рейф Морган, който я беше изнудил да се омъжи за него.

В този момент нещо сякаш разцъфна в сърцето й и

Бранди узна една ужасна истина. По някакъв начин този мъж бе успял да покори сърцето и. Тя го обичаше.

Внезапно изпита нужда да се отдалечи от него и тръгна към къщата.

Няколко часа покъсно всички се събраха за вечеря и Либи се появи с новия си шал.

— Реших, че тази вечер може би ще ми бъде малко хладно — каза тя на Рейф с горда усмивка.

Всички знаеха, че нощта щеше да бъде топла, но това нямаше значение. Либи беше щастлива.

След вечерята Либи се прибра в стаята си, а Рейф отиде в кабинета си. Бранди се зачуди дали да се качи в спалнята им и да го изчака там, но толкова отчаяно й се искаше да поговори с него, да му каже колко много означаваше за нея отношението му към майка й, че реши да отиде при него веднага.

— Рейф?

Той вдигна глава от документите, които преглеждаше, и я погледна въпросително.

— Исках само да ти благодаря за това, че се държиш толкова добре с мама. Знаеш колко много те обича тя. Благодаря ти. Никой не се е държал така с нея досега.

— Майка ти е една от най-добрите жени, които някога съм срещал. Харесвам я.

— А твоята майка се е справила добре, като е отгледала син, който проявява толкова голяма загриженост към нуждите на другите.

При споменаването на майка му Рейф се сви. Невъзможно му беше да мисли за Либи и за майка си по един и същ начин. В продължение на известно време той се бе радвал на чувството, че отново има семейство, но споменаването на майка му накара споменът за миналото му да се стовари с пълна сила върху него.

— Знаеш ли, странно е — продължи Бранди, докато сядаше на стола до бюрото му, — че никога не си ми говорил за майка си. Каква е била тя?

— Имам си причини да не говоря за майка си.

Бранди долови грубостта в тона му и бе изненадана.

— Не сте ли се разбирали с нея?

Рейф не искаше да събужда спомените. Трябваше да затръшне вратата пред тях и пред Бранди. Не можеше да й позволи да се доближи толкова много до него. Беше живял без семейство в продължение на толкова много години и не му се искаше точно сега да променя това. Сам си му беше много добре.

— Искаш да знаеш за майка ми — каза хладно той. — Какво искаш да знаеш? Как тя мамеше баща ми при всеки удобен случай? Как го унижаваше публично?

— Съжалявам, не знаех за това. — Тя долови болката и гнева в гласа му и искаше да каже или да направи нещо, за да му помогне, но знаеше, че това е невъзможно.

— Има още много неща, които не знаеш. Искаш ли да ти ги разкажа? — Той не изчака да чуе отговора й, а продължи веднага: — Причината онази спалня на втория етаж да стои заключена е, че в нея е баща ми намерихме майка ми в леглото е друг мъж.

Бранди го зяпна шокирана от думите му. Тя си представяше какъв е бил ефектът, който една такава сцена е имала върху малкото момче. Прииска й се да прегърне Рейф и да му помогне да преодолее ужаса, който изглежда все още се криеше някъде в душата му, но леденостуденото му изражение я накара да замръзне на мястото си.

— А съседната стая? — Той посочи с ръка към кабинета на баща си, преди да продължи. — Това е стаята, в която баща ми реши, че не може да живее без майка ми, след като тя ни напусна. Това е стаята, в която той избра да сложи край на живота си. Да, права си. Аз не говоря за майка си. Тя почина няколко години след баща ми и аз не оплаквам загубата й.

— Но твоето семейство… — Той все трябваше да има лели и чичовци, които го обичаха. Все имаше някой, който…

— Нямам семейство и така ми харесва. Не си мисли, че смятам да променя това, защото аз нямам подобно намерение.

— Просто се надявах, че…

Рейф я прекъсна рязко.

— И двамата знаем защо си тук. В нашата връзка няма нищо повече. Ако се държа добре с майка ти, докато тя живее в дома ми, то е, защото това ми харесва и това е единствената причина. А сега би ли ме извинила. Имам работа.

Отблъсната толкова студено, Бранди излезе от кабинета и остави Рейф сам. Тя бе отишла да се види с него в такова добро настроение, дори си бе позволила слабата надежда, че той започваше да изпитва някакви чувства към нея. Само че се беше оказало, че се е държала като глупачка. Рейф не я обичаше и никога нямаше да я обикне. Бранди успя да задържи сълзите си, докато не се прибра в спалнята си. Не можеше да позволи на Рейф да разбере, че беше влюбена в него.

 

 

Гаденето започна рано една сутрин, няколко седмици по-късно. Отначало Бранди си помисли, че просто се беше разболяла, и този ден остана да лежи по до късно. Когато същото се повтори и на сутринта през следващите два дни, но неизменно изчезваше към обяд, тя започна да се досеща за причината. Беше благодарна, че Рейф излизаше от къщата толкова рано и не можеше да забележи издайническите признаци.

Бранди преброи трескаво дните от последния си цикъл и вече не можеше да отрече истината. Беше забременяла.

Бе обзета от отчаяние и мрачно предчувствие. Тя искаше това дете — нейното и на Рейф. Но сделката, която беше сключила с него, я принуждаваше да се откаже от бебето. Тя не можеше да каже на никого за бременността си — нито на майка си, нито на Рейф, нито на слугите. Налагаше се да се преструва, че всичко е наред, и да намери начин да се измъкне от онова, което й беше подготвила съдбата. Все трябваше да има някакъв изход.

Нощ след нощ тя се молеше отчаяно за просветление, за начин, по който да изплати дълга си и да се освободи от оковите на сделката си с Рейф, да получи свобода за себе си и за детето си. Всичко се свеждаше до парите. Трябваха й пари, за да спаси бебето си, но парите бяха единственото нещо, което Бранди не притежаваше.

Тогава тя си спомни разговора си със Сам Фостър на приема по случай сватбата й с Рейф. Той й бе казал, че ако някога отново реши да се включи в игра на покер, просто трябва да му се обади.

Покер… покер… Бранди беше уверена, че тъкмо в това се криеше спасението и.

Тя започна да обмисля плана си. Ако действаше предпазливо, можеше да събере достатъчно пари, за да се включи в играта. Големият проблем щеше да бъде да се свърже със Сам и да уреди играта така, че Рейф никога да не разбере. Бранди не искаше той да знае какво беше намислила. Не искаше той да знае дори, че беше бременна. Тя възнамеряваше да спечели дсхгтатъчно на покер, за да изплати дълга си, след което щеше да се освободи завинаги от Рейф и от измамния си брак с него.