Боби Смит
Дамски пасианс (11)

Десета глава

Гневът на Бранди не утихна, след като тя напусна трапезарията и се появи на палубата. Единственото, което можа да направи, бе да изфучи яростно. Как смееше той да мисли, че има право напълно да контролира живота й?

Достатъчно зле беше, че ще трябва да изтърпи всичките тези уроци по етикеция, но тя се безпокоеше и за това, че вече няма да има шанс да играе на комар. Беше накарана насила да се откаже от всичките неща в живота си, които беше изградила. Нищо нямаше да остане от жената, която тя беше — собствената й самоличност щеше да изчезне, покрита от дебел пласт етикеция, добри маниери и елегантност.

Бранди се спря при перилата и пое дълбоко въздух, потрепервайки. Нямаше представа колко е била уплашена от перспективата, която я очакваше. Тя мислеше, че ще може да се справи със ситуацията, но да се откаже от всичко, което знаеше и обичаше, за да започне изцяло нов живот, беше страховито. И всичко стана заради това, че позволи на емоциите си да управляват знанията й за комара. Сега си получи урока, но вече беше твърде късно. Щеше да се омъжи за Рейф Морган и не можеше нищо да се направи срещу това.

— Бранди?

Тя едва не подскочи, като чу гласа на Марк наблизо. Потисна бъркотията в чувствата си и се обърна усмихната към него:

— Добър вечер, Марк.

— Какво правиш навън сама? — Той се огледа, очаквайки да види че Рейф се навърта някъде, но от него нямаше нито следа.

— Трябваше ми просто глътка свеж въздух.

— Чух добра новина, ще се омъжваш. Мисля, че си идеалната съпруга за Рейф.

— Наистина ли? — Тя го погледна недоумяващо, чудейки се какво му е отвърнал Рейф.

— Наистина така мисля. Не съм сигурен дали той не ти е казал, но още първата вечер, когато те видях, казах на Рейф, че идеално си подхождате. Доволен съм, че се е вслушал в съвета ми. Той обикновено прави противоположното.

— Радвам се, че одобряваш. — Присъствието му й действаше успокояващо. Харесваше Марк. Той беше прям, честен мъж. — Чудя се как ще приеме новината Мери. Последния път, когато разговарях с нея, ми се стори, че тя иска Рейф за себе си. Казваше, че се надява той да я чака, докато порасне, и да я вземе за съпруга.

Марк се засмя:

— Ако тя трябва да загуби Рейф заради друга жена, радвам се, че ти си тази. Мисля, че двамата ще бъдете много щастливи заедно.

„Само да знаеше“ — помисли си тя болезнено.

— Надявам се да е така. Стана толкова бързо. До момента, когато той… ми направи предложението, нямах представа за неговите чувства.

— Веднъж само да го опознаеш, и ще откриеш, че той не е чак толкова труден, както изглежда.

— Сигурна съм — излъга тя, като си мислеше, че Рейф с най-пресметливият, хладнокръвен мъж, който някога бс срещала.

— Той разказа ли ти за семейството си или за Белерайв?

— Говорихме малко на вечерята. Домът му изглежда е великолепен.

— Така е. Баща му започна да строи къщата преди много години, а оттогава досега Рейф продължава да я подобрява.

— Когато е бил малък ли са починали родителите му?

— Беше на четиринадесет години, когато баща му умря. Майка му почина няколко години след това.

— Бяха ли близки?

— Той и баща му — да. А майка му… — Марк замълча. Чудеше се какво да каже.

— Какво за нея?

— Нека да се изразя по следния начин, за да бъда учтив. Тя не беше блестящ пример за честна и добродетелна жена. Беше компрометирана. Светът не е претърпял голяма загуба, когато тя напусна земния живот.

— Значи бракът на родителите му не е бил щастлив? — Тя усети, че има още много за разказване, но не беше сигурна как да го научи, без да изглежда любопитна.

— Не беше, особено краят му.

— Краят му? — Тя бе объркана.

— Майка му напусна семейството. Ето защо бях изненадан, когато Рейф ми каза, че вие двамата възнамерявате да се ожените. Той няма високо мнение за жените, нито за брака и аз вече бях започнал да се питам дали той някога ще си намери съпруга.

— Колко ужасно!

— Досега той изобщо не се доверяваше на жените. Но ти… ти си различна — усмихна й се мило Марк.

— Различна, по-добра?

— И различна, и добра. Той каза ли ти вече, че има намерение да ти наеме компаньонка? По-рано днес му споменах за това, защото съм загрижен за репутацията ти. Няма да е добре да те поставим в компрометиращо положение.

— Много мило е от твоя страна, че мислиш за мен. — Тя му се усмихна с цялата топлина на душата си. Освен Бен, Марк като че ли беше единственият човек, който се отнасяше към нея като с истинска лейди, и неговото уважение много я развълнува. — Трябва да говорим по този въпрос.

— Имам идея къде можем да намерим подходяща компаньонка. Съпругата ми Жанет е родена в Сейнт Луис и е израснала там. Тя е посещавала едно известно училище за момичета там и мисля, че може да ни препоръчат някоя подходяща жена. Веднага щом стигнем, ще потърсим.

— Страхотно любезно е от твоя страна, че ми по магаш по този начин.

— Марк е винаги готов да помогне — каза Рейф, който се бе появил на палубата и бе видял как двамата си говорят и се усмихват един на друг. Подразни го, че тя се държи мило с Марк, а него току-що беше отрязала.

— Винаги ми доставя удоволствие да помогна на една красива жена — ухили се Марк на приятеля си.

— Е, надявам се вие двамата да ме извините — каза Бранди, като искаше да избегне задушаващата близост на Рейф. — Мисля да се прибера в каютата си.

— Позволи ми, моя скъпа. — Рейф излезе напред, като й предложи ръката си.

— Разбира се — каза мило тя, като си спомни неговото предупреждение да убеждава всички, че връзката им е истинска — независимо колко горчиво беше хапчето, което трябваше да преглътне. — Лека нощ, Марк, и благодаря.

— Лека нощ, Бранди. Рейф, ще те видя ли в бара по-късно?

— Ще се срещнем там.

Марк се отстрани, за да може Рейф да придружи Бранди по стъпалата за горната палуба, където се намираше нейната каюта.

— Една лейди не би трябвало да бъде на палубата без придружител по това време на нощта — каза Рейф.

— Ти самият много пъти съвсем ясно си давал да се разбере, че аз не съм лейди, така че няма значение, нали?

— Има значение. Сега си под моята закрила — каза Рейф раздразнено, но въпреки това не можеше да отрече, че е загрижен за нея. Когато излезе на палубата и я видя да говори с друг мъж, той беше разярен. В тъмното му трябваше време, за да познае, че този човек е Марк, но дори тогава гневът му не намаля. Беше видял в бара как реагират мъжете на нейното присъствие. Нима тя не разбираше, че някой от тях може да се възползва от това, че е сама?

— Ще го имам предвид. — С изключение на Бен, тя никога не беше се доверявала на който и да е мъж. Не беше много сигурна, че ще й хареса споразумението с Рейф, ако това означаваше, че той ще наблюдава всяко нейно движение и ще й диктува какво може и какво не може да прави.

Преди няколко години имаше моменти, когато тя си мислеше колко божествено хубаво би било някой красив мъж да й завърти главата и да я спаси от всичките й грижи, но жестокостта в споразумението с Рейф разруши всичките й фантазии.

— Тогава до утре — каза Рейф, когато спряха пред вратата на каютата й.

— Лека нощ. — Тя бързо се вмъкна вътре. Искаше да избяга от смущаващото му присъствие.

В мрачно настроение Рейф се упъти към бара, за да се срещне с Марк. Беше очаквал отношенията му с Бранди да се развиват гладко. Той получаваше това, което искаше от женитбата, а Бранди се освобождаваше от дълга си в добро финансово състояние. Дори се съгласи майка й да живее с тях, затова не разбираше защо Бранди не изглеждаше доволна от развитието на нещата.

Рейф се намръщи в тъмнината. Беше казал на Бранди, че иска всички да знаят, че те двамата са влюбени. Значи той трябваше да изиграе и своята роля. Имаха само още един ден до пристигането им в Сейнт Луис, така че утре щеше да започне да полага усилия. Щеше да играе ролята на любовник. Ще започне да я ухажва. Може би това ще премахне презрението от погледа й. Като влезе в бара, Рейф се зачуди откъде утре да намери цветя. Ще трябва да поразпита.

 

 

На следващата сутрин Бранди се събуди рано от почукване на вратата. Тя наметна халата си и отиде да отвори.

— Кой е?

— Бранди, аз съм Моли.

— Нещо лошо ли има? — попита тя, като бързо отключи вратата на жената, която чистеше каютата й. Не можа да каже повече нищо, когато пред нея се появи най-огромният букет цветя, който някога беше виждала. Беше толкова красив, че спираше дъха.

— О, аз съм тук, Бранди — камериерката се подсмихна иззад букета. — За теб са — каза тя, като й подаваше цветята.

— От кого? Защо?

— От господин Морган — обясни и Моли, кимайки по посока на палубата. Бранди се намръщи защо не й ги поднася той самият. Погледна над букета и забеляза Рейф да стои при перилата малко по-нататък на палубата, вперил поглед в нея. Когато тя погледна към него, той леко се усмихна. Горещина обля Бранди от интимността на погледа му. Изведнъж се почувства твърде разголена пред него. В какъв неприличен вид бе тя! Косата й беше разпиляна и несресана, нямаше грим и положително изглеждаше ужасно.

— Кажи на господин Морган, че му благодаря.

— Той искаше да знае дали ще му направиш удоволствието да закусвате заедно.

Бранди се почувства малко замаяна. Знаеше, че е странно да се чувства така.

— Кажи му, че с удоволствие приемам поканата, но ще ми трябва известно време, за да се приготвя.

— Приеми моите поздравления, Бранди. Той ми каза за годежа ви. Мисля, че това е чудесно! — въздъхна Моли с романтичен вид. Тя се приближи до Бранди и й пошепна: — Той е толкова красив!

Бранди се усмихна благосклонно на камериерката, после влезе с букета в каютата. Застана неподвижно за момент, като гледаше цветята, вдъхваше техния аромат и се радваше на красотата им. Не знаеше как Рейф е успял да намери такъв хубав букет в средата на Мисисипи, но беше радостна, че той е положил усилия. Докато ги гледаше, тя си даде сметка, че няма мъж, който досега да й е подарявал цветя. Усмихна се.

Натопи букета и започна да се приготвя. Трябваше й доста време, за да се подготви за сутринта. Сърцето й бясно тупкаше, докато тя решеше косата си и я навиваше в прическа, подходяща за деня. Измина почти половин час, когато тя най-сетне излезе от каютата. Беше си помислила, че Рейф вече е отишъл в трапезарията, и остана изненадана, когато го намери седнал на един стол на палубата, отпуснат и радващ се на гледката, която се разкриваше към брега.

— Благодаря ти за цветята!

Той вдигна поглед и когато я видя, широка усмивка се разля по лицето му.

— Моля, няма защо.

— Къде ги намери?

В очите му блестеше весело пламъче, но той нямаше да разкрие тайната си.

— Нека преосто да кажем, че Морган е готов да премине през всички препятствия само за да зарадва годеницата си. — Той стана, за да я придружи до трапезарията.

— Разкошни са.

— Но не колкото теб.

Тя се разсмя.

— Има ли някаква причина да се държиш по този начин?

— Какъв начин? — попита той невинно. — Като че ли съм влюбен?

— Ами, да…

— Та ние се каним да се оженим. Ти си моя годеница. По какъв друг начин се предполага, че трябва да се държа?

— Нямам представа. Никога досега не съм била сгодена.

— Нито пък аз, но ми се струва, че щом сме лудо влюбени, трябва да се държим като такива.

— Бил ли си някога лудо влюбен? — попита го тя предизвикателно.

— Не, за мен това е ново, но кой знае, с малко практика…

— На мен ми изглежда, че се справяш отлично.

Тя се засмя сърдечно на думите си. Никога не беше виждала Рейф от тази му страна. Той винаги се държеше студено и почти сплашващо. Сега беше изпълнен с настроение, забавен и мил и тя осъзна, че почти му вярва.

— Е, благодаря ти, скъпа моя — каза той, като придружи думите си с кавалерски маниер. — След теб.

Отвори й вратата и те влязоха в трапезарията, където намериха Марк с децата. Той ги видя да влизат и им махна да се присъединят към тяхната маса.

— Добро утро — каза Бранди, докато се настаняваха.

— Добро утро, Бранди — изписука щастливо Мери. — Татко ми каза, че възнамеряваш да се омъжиш за чичо Рейф. Доволна съм от това.

И Бранди, и Рейф се оказаха изненадани от откровената й декларация.

— Мислех, че го искаш за себе си — рече Бранди.

— Обичам го с цялата си душа, но папа ми обясни вчера, че чичо Рейф не може да ме чака, докато порасна. — Тя погледна косо Рейф.

Той се протегна и я целуна по бузата.

— Бих искал, сладко мое момиче, но не мога. Освен това сега се запознах и с Бранди.

— Тя е наистина нещо много специално, нали, чичо Рейф? — каза му Мери заговорнически.

— Много е специална — отговори той, обръщайки се с топлина към Бранди.

На Бранди й се искаше да вярва на лъжите му. Толкова лесно бе да се поддаде на фантазията и да се преструва, че този красив мъж наистина е влюбен в нея, но тя не можеше да забрави скритата истина за тяхната връзка.

— Радвам се, че мислиш така — отвърна тя, усмихвайки се и на двамата. Усмивката й беше скована и пресилена, но никой не забеляза това. — Мери, твоят чичо Рейф е един специален мъж. Радвам се, че нямаш нищо против да се омъжа за него.

— Щом той трябва да се ожени, щастлива съм, че е за теб. Чичо Рейф, кога е сватбата?

— Веднага щом уредим нещата в Сейнт Луис.

— Може ли и аз да дойда?

— Не бих и помислил да го направя без теб.

Мери засия от удоволствие.

— Добре. Ще бъде много забавно.

— Джейсън, какво става? — попита го Рейф, виждайки странното изражение на момчето.

— Момичетата са странни. Защо си мислят, че да се ожениш, е нещо толкова прекрасно?

— Защото е така — отвърна му Мери — Джейсън, чичо Рейф и Бранди са влюбени. Няма да обичат никого друг, по начина, по който те се обичат. Също както татко обичаше мама.

Джейсън изсумтя пренебрежително. Това беше типично мъжко раздразнение от глупавите женски мечти за любов.

Бранди се почувства неудобно от начина, по който Мери описа тяхната връзка. Тя хвърли поглед към Рейф и установи, че той я гледа с прикрито предизвикателство.

— Тя е права, скъпа моя — рече той, посягайки да хване ръката на Бранди. — Никога не съм познавал друга жена като теб.

„Обзалагам се, че е така“ — помисли си тя, посрещайки погледа му. Очакваше да види измамата в изражението му. Той сигурно полагаше усилия да скрие истината от всички, но за нейно учудване сега я гледаше без лукавство.

— Бранди, ами ти? — питаше Мери. — Как стана така, че се влюби толкова бързо в чичо Рейф?

— Не беше трудно — каза й тя. — Играхме на карти и той спечели не само на покера, но и сърцето ми.

— Знам. Никак не е трудно да се влюбиш в чичо Рейф. Много момичета го обичат. Той е страхотно хубав, а освен това е и богат. Не е като Джейсън! — Мери се изкикоти на брат си, който седеше до нея и правеше гримаси.

— Мери, млъкни! — изръмжа Джейсън. — Доволен съм, че никое момиче не ме обича. Аз не харесвам момичетата.

Бранди не се сдържа и се усмихна, като се сети за Лоти Димърз и отчаяния й опит да заведе Рейф пред олтара. Наистина имаше много жени, които желаеха Рейф. Тя не беше от тях и въпреки това беше тази, за която той възнамеряваше да се ожени.

— И те също не те харесват! — подразни го сестричката му. — Защото ти не си хубав като чичо Рейф. Чичо Рейф е специален. Нали, Бранди?

Бранди погледна към мъжа, който скоро щеше да й стане съпруг. Външно, той беше истинският южняшки джентълмен — красив, очарователен, изтънчен.

— Да, Рейф е много специален. Няма нищо чудно, че толкова жени го искат за съпруг.

— Но ти си единствената, която той предпочете. Ще бъдете много щастливи. Уверена съм в това.

— Така ли мислиш? — Най-сетне проговори Рейф.

Мери кимна с детинска увереност, каквато Бранди би искала да притежава. Сервитьорът донесе храната им и разговорът се завъртя около това какво ще правят днес.

— Вие, влюбени птички, как ще прекарате деня? — попита Марк, когато почти привършваха с яденето.

— Няма какво толкова да се прави, докато не стигнем в Сейнт Луис — отговори Рейф.

— Е, кажете ми какви са плановете ви, когато слезете в града, и аз ще ви помогна с каквото мога. Роднините на Жанет ще се радват да видят Мери и Джейсън, затова съм сигурен, че няма да ми е трудно да се откача от тях, ако ви трябвам.

— Ще се възползвам от предложението ти.

— Ти нали отсядаш в „Плантърз Хауз“? — попита Марк.

Рейф кимна:

— Срещите ми са насрочени вече. Цялата ми седмица е запълнена.

— Ами Бранди? Тя къде ще отседне?

— Аз си имам каюта тук, на парахода.

— Да, но колко време ще остане параходът на пристанището? — каза Рейф. — Ще се погрижим да ти наемем стая в „Плантърз Хауз“, а освен това трябва да ти намерим компаньонка.

— Като пристигнем утре сутринта в Сейнт Луис, ще проверя дали семейството на Жанет не познава някоя жена, която е подходяща за компаньонка на Бранди.

След закуска те се разделиха. Бранди и Рейф отидоха да се поразходят по палубата. Никой от двамата не проговори доста време.

— Ти наистина ли мислиш, че този фарс ще го бъде? — най-сетне попита Бранди, когато намериха едно усамотено място, където можеха да говорят необезпокоявани. Тя все още се надяваше, че може да съществува някакъв начин да го убеди, че всичкото това е една лудост и те трябва да се откажат от нея. И двамата знаеха истината — той не беше влюбен в нея и никога нямаше да бъде.

Рейф я погледна невинно.

— Разбира се, че ще го бъде. Ние постигнахме споразумение и наистина трябва да го изпълним докрай.

— Някак ми е трудно да мисля за женитба при същите условия, както в бизнес-сделка. Знам, че причината са парите. Но бракът е много повече от едно финансово споразумение.

— Сигурна ли си? — каза рязко Рейф. — С изключение на Марк и Жанет, за повечето бракове се говори, че са сключени заради парите. Казано просто, те обикновено се уреждат от родителите, които или искат да запазят фамилното благосъстояние в подходящи ръце, или желаят да устроят клопка на богат съпруг заради отчаяната им дъщеря, но всичко винаги допира до парите.

— Защо си така отрицателно настроен към брака?

— Не, просто съм честен. Между двама ни няма тайни. И двамата знаем какво получаваме от нашето споразумение. Няма да има никакви изненади, когато дойде времето всеки да си хване своя път.

— Това е съвсем вярно. Аз също не се впуснах в тази женитба, въобразявайки си, че ти ме обичаш или че ще сме щастливи, след като се оженим.

Рейф я погледна.

— Добре казано. Детските мечти, като тези на Мери, са си престо това — мечти. Такива фантазии само правят реалния живот по-труден. А ние знаем точно какво да очакваме един от друг.

— О, да. Аз знам какво точно ти искаш от мен и няма защо да се тревожиш, че ще настоявам за повече, отколкото ти можеш — или си способен — да даваш.

Рейф си помисли, че тя беше доволна от споразумението, както той. Нещата се развиваха много добре — да, наистина много добре.