Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Жени, изпреварили времето си (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lady’s Hand, (Пълни авторски права)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 47 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Джаксън впери поглед в пистолета й и се разтрепера.

— Но моите пари…

— Това вече не са твоите пари — повтори Бранди. — Откажи се от играта, докато още водиш.

— Водя? Как можеш да казваш, че водя? — Джаксън все повече се разяряваше. Освен че бе загубил, беше и победен с оръжие от едно женско същество. — Аз загубих всичко!

— Нали си още жив?

— Какво става тук? — поиска да знае Бен Роджърз, нахлувайки в помещението, последван от двама плещести моряци. Той беше чул, че става нещо в бара за мъже, и побърза да дойде на помощ на Бранди.

— Какво става ли? — Бранди го погледна невинно, макар че пистолетът остана на прицел. — Не мисля, че има нещо тревожно тук, капитане. Нали така, господин Джаксън?

Джаксън разбра, че е победен. Беше загубил парите си, а сега и гордостта си.

— Не, нищо тревожно не става тук. — Той се отдръпна и прибра револвера в кобура си.

— Това е добре — отдъхна си Бен, но продължи да държи под око пияния. — Тогава да ви изведем и да видим какво може да направим, за да ви свалим на брега. На парахода си не се отнасям любезно към губещи играчи с гневлив темперамент.

Бен с двамата си помощници поведоха псуващия Джаксън навън от бара.

Чак когато те излязоха, Бранди почувства колко напрегната е била. Като отпусна пистолета, ръката й се разтрепери. Въпреки това тя успя леко да се усмихне.

— Само малко вълнение, за да се оживи вечерта — каза тя, докато прибираше пистолета в едно скрито джобче в полата си.

Мъжете останаха впечатлени от стоманените й нерви. От този миг я обожаваха още повече.

— Такива са рисковете на професията, джентълмени — отбеляза тя с привидна лекота. Но дълбоко в сърцето си разбра, че за малко не е застреляла човек и знаеше, че това ще я държи изнервена до края на вечерта. — Ще продължаваме ли? След като господин Джаксън ни напусна, има място за още един човек.

Един от наблюдаващите играта веднага зае мястото на Джаксън и комарът продължи, сякаш нищо не се беше случило.

Час по-късно Бранди се оттегли. Измъкна се бързо и тихо и се прибра в каютата си, като заключи вратата след себе си. Беше все още напрегната и уплашена.

 

 

Рейф и Марк отидоха на бара заедно с Кевин и Дан.

— Е, и какво мислите за нашата Бранди? — попита Кевин.

— Тя е всичко онова, което казахте за нея, че и нещо повече — съгласи се Рейф. — Просто не мога да повярвам как смело действа с Джаксън. Не е лесно да се отървеш от злобен пияница, а тя успя да го стори.

— И то без да й мигне окото — похвали я Дан. — Как успя толкова бързо да извади пистолета си?

— Не знам, но съм доволен, че никога не съм я предизвиквал — беше впечатлен Кевин.

— Тя знаеше точно какво и как да направи — каза Рейф.

— Щеше да стане много грозна сцена тук, ако тя не беше подготвена за такова нещо — рече Марк.

— Да, много грозна. Да се надяваме, че капитанът ще свали Джаксън на брега при първата възможност. Бранди няма защо да търпи такъв тип хора — отбеляза Дан.

— Не се безпокойте — каза барманът, като чу какво си говореха. — Капитан Роджърз няма да изпусне Джаксън от погледа си, докато не го свали на брега. Той няма да допусне госпожица Бранди да бъде заплашвана.

По-късно, когато Кевин и Дан си отидоха, Марк и Рейф се преместиха и седнаха на една маса. Бяха повече от разнежени, допивайки последните си уискита, преди да се приберат.

— Знаеш ли какво, Рейф — размишляваше Марк на висок глас и с блеснали очи, — мисля, че открих решението на проблема ти.

— Какъв проблем? — погледна го озадачено Рейф. Не можеше да разбере за какво говори Марк. Животът му, общо взето, беше добър — той имаше Белерайв; имаше пари, имаше и приятели. Какъв проблем можеше да има? Какво не беше наред?

— Разбираш ли… проблемът ти… е, че жените винаги ти се нахвърлят. Е, аз измислих как можеш да спреш това. — Той помълча, взе си още едно питие, доволен от брилянтността на идеята си.

— Действително ли е така? Е, и какво е твоето решение на моя проблем?

— Мисля — обяви той с възможно най-голяма сериозност, — че би трябвало да се ожениш за Бранди.

— Ти да не си пил тази вечер още нещо, освен обичайното си уиски? — Той погледна Марк, като че ли оня си беше загубил разсъдъка.

— Не, не съм, а това би било идеално — ти и Бранди, щастливи завинаги — ухили се той, явно трезвен.

— Ами защо ти и аз не отидем веднага при капитана? Можем да се разберем сватбената церемония да стане още на сутринта — възрази му саркастично Рейф. — Е, разбира се, проблемът е, че трябва да бъде попитана младоженката дали е съгласна с това…

— Виж какво, изслушай ме внимателно — вдигна ръка Марк, за да го накара да млъкне. — Признай, че на двеста километра около Начез няма женско същество, което да се мери с нея. Бранди е красавица.

— Е, и какво?

— Бранди е не само разкошна, тя е и съобразителна, честна и сигурно най-храбрата жена, която някога съм виждал. А да не говорим, че е дяволски добра на покер. Тази вечер тя те би — и то неведнъж — хилеше се Марк. Знаеше колко много приятелят му мрази да губи.

— Тази вечер е само една от многото — успокои го Рейф. — Пътуването до Сейнт Луис е дълго и повярвай ми, че докато стигнем там, аз ще бъда печелившият. — Той имаше твърдото намерение повече да не губи от нея.

— А аз ти казвам, че тя би била идеалната съпруга за теб.

— Правилно, веднъж да се оженим, и бихме могли да открием салон за комар в преддверието на Белерайв. Така всички, които ще го посетят, ще бъдат действително впечатлени.

— Откога започна да те интересува какво мислят хората за теб?

— Не ме интересува и не искам да се женя.

— Не бързай да отхвърляш идеята ми. Освен това аз не съм свършил още — продължи Марк да излага доводите си. — Бранди също, а това е сигурно най-важното нещо, което трябва да помниш… — той направи пауза, за да наблегне на думите си — много добре борави с пистолет.

— Какво общо има това с всичко? — недоумяващ, поиска да научи Рейф, втренчил се в приятеля си. Не можеше да си представи защо Марк мисли, че да имаш съпруга, която може да борави с оръжие, е нещо добро.

Марк се опитваше да запази изражението си сериозно, като му отговори:

— Защото, приятелю мой, тя би могла да използва пистолета, за да прогони всичките други жени, които непрестанно те преследват!

— О, сигурно е така. Представям си как запознавам Бранди с обществото в Начез, докато тя вади пистолета си, в случай че изникне Мирабел или някоя друга.

Марк се изсмя високо.

— Естествено, Бранди може и да има някои неудобни качества, но може и да се отърве от тях. Дявол да го вземе, щом като блъфира на покер, тя ще блъфира и представянето си на бал в обществото. Всичко, което й трябва, е нов гардероб, няколко урока по етикеция и тя ще омае всекиго.

— Не желая да се женя.

— Е, но ако ти наистина си търсиш съпруга, тя би била идеалната — заключи Марк, допивайки уискито си. — Помисли за това.

— О, непременно ще го направя — отговори Рейф, готов да каже каквото и да е, само да накара приятеля си да млъкне.

— Добре. — Марк остана доста доволен от себе си, че беше измислил такава велика идея.

 

 

Вече час Бранди лежеше, опитвайки се да заспи, но най-сетне се отказа. Отхвърли завивките, стана и започна да се облича. В главата й още се въртеше споменът за инцидента с Джаксън и тя се надяваше, че като прекара няколко минути на палубата под звездното нощно небе, слушайки пърпоренето на задвижващото колело и далечното чуруликане на нощните птици, ще се успокои. Навлече скромна дневна дълга рокля, подходяща за една изискана лейди, пътуваща с параход, излезе от каютата си и се опря на перилата. Така, както беше облечена, много малко приличаше на Бранди, която току-що беше прекарала вечерта в игра на покер. Лицето й беше измито, нямаше никакви следи от грима. Тя имаше съвсем невинен вид. Косата й беше пусната на блестяща маса от къдрици. Бранди се надяваше, че с този си вид няма да привлече вниманието на когото и да е било. Трябваше й просто малко спокойствие.

Топлината на нощта беше като кадифена милувка. Бранди се наслаждаваше на мига. Изведнъж параходът започна да се плъзга към брега, където се виждаха светлинките на малко селище. То не беше от редовните спирки, но тя разбра какво прави Бен: сваляше Джаксън на брега.

Долу на палубата Бранди чуваше мъжки гласове, докато параходът акустираше на речния бряг.

— Тая жена е мошеничка и курва! — викаше Джаксън с фъфлещ глас.

— Не си прав, Джаксън, и ти предлагам да млъкнеш. Ако продължаваш да ме предизвикваш, аз просто ще те хвърля във водата и ще трябва да стигнеш брега с плуване.

— Върви по дяволите! — Джаксън пак се нахвърли на Бен. — Тя вероятно спи с теб. Възможно е точно сега да е в леглото ти, очаквайки те да се върнеш там при нея и…

Чу се удар от юмрук по твърда плът и изохкване от болка.

— Предупредих те да си държиш езика зад зъбите — изръмжа му Бен. — Не желая да слушам подобни думи за Бранди, Тя е истинска лейди и ми е приятелка. И ти, и всички на парахода ми трябва да се отнасяте добре с нея.

Параходът достигна брега и матросите, които бяха помагали на Бен, бързо спуснаха трапа за Джаксън.

— Слизай, Джаксън. Не ми трябва на борда тип като теб!

Бранди чуваше лютите псувни на мъжа, докато той се смъкваше по трапа към калния бряг. Тя се скри в сенките, защото не искаше някой да я види там и да узнае, че е чула грозните думи.

— Един ден всички ще си намерите майстора! Също и тя! Почакайте и ще видите! — отекваше гласът на Джаксън в тишината на нощта.

— Вдигнете трапа, момчета. Да се махаме от тук. — Заповедите на Бен бяха изречени отсечено.

На горната палуба Бранди стоеше сама в мрака, усещайки болката от грозните обвинения на Джаксън. Бен беше я защитил решително, но тя се опасяваше, че всички на борда, независимо колко внимателно се отнасят с нея, вярват на думите на Джаксън. Сърцето й се сви при тази мисъл.

 

 

Рейф се раздели с Марк пред вратата на неговата каюта. Беше се насочил към собствената си стая, когато усети ясно, че параходът забавя ход и се насочва към брега. Чу спора на долната палуба между Джаксън и капитана и понечи да помогне с нещо, обаче бързо разбра, че Бен Роджърз държи нещата под контрол и не се нуждае от него.

Той забеляза жената, която стоеше скрита в сенките, но не я позна. Помисли, че е странно за една лейди да е сама навън на палубата по това време на нощта.

— Добре ли сте, госпожо? — попита, като се приближи към нея.

Бранди така напрегнато слушаше какво става там долу, че не забеляза появяването му. Дъхът й секна, като усети, че се е загледала в него в мрака.

— О, господин Морган… така ме изненадахте.

— Бранди? — сбърчи чело Рейф, като излезе на светлото, след това впери очи в нея, удивен от промяната във вида й. Жената, с която беше играл покер вечерта, беше изкусителка. А жената, която сега стоеше пред него, изглеждаше като благородна южяшка лейди. Рейф беше запленен. Нямаше ги грима и прелъстителната рокля. Сега му се видя още по-прелестна.

— Не е ли опасно да сте сама тук навън сега? — попита той загрижено.

— А опасно ли е, господин Морган? — каза тя предизвикателно, учудвайки се на странното, спиращо дъха напрежение, което я беше обхванало от близостта му. Само до преди минута тя почти се беше разплакала, а сега сърцето й силно се разтуптя. Каза си, че това е така, защото я беше изненадал. Нямаше друга причина.

— Моля те, наричай ме Рейф.

— Добре, Рейф. О, не се страхувам да съм сама тук. — Устните й се разтеглиха в лека усмивка.

Той се вгледа в устата й и изведнъж се запита какво ли би било да почувства сладостта й. Но веднага си спомни, че тя никога не интимничи с пътници. Усмихна се добродушно: дали той не би могъл да бъде мъжът, който да наруши това правило?

— Видях те как боравиш с пистолет. Аз няма да ти направя нищо лошо.

— Знаеш ли какво, досега никога не ми се е налагало да стрелям с пистолета. Обикновено, само като го извадя, това убеждава пияниците да се оттеглят, но Джаксън не беше от умеещите да губят.

— Това е абсолютна истина — съгласи се Рейф. — Хареса ми идеята на капитана да го пусне да плува до брега.

— И на мен — каза тя и се засмя.

— Сега него го няма. Вече няма да те тревожи.

— Джаксън може да го няма, но винаги ще има мъже като него…

— Ти се справи много добре.

— Този път имах късмет. Кой знае какво щях да направя, ако той действително успееше да извади револвера си. Някой щеше да бъде убит, и то само заради едни пари. — Думите извираха направо от сърцето й.

Рейф я беше помислил за твърда и малко нахакана, заради начина, по който си изкарваше прехраната. Той също беше помислил, че мотивите й са само парите, но сега… Бодна го едно чувство, което досега му беше непознато, като осъзна, че в нея има и нещо повече. Изпита угризение, като си спомни неотдавнашните изказвания на Марк.

— Е, май че сега е най-добре да се прибирам — каза Бранди. Параходът запърпори обратно към средата на течението на реката.

— Може ли да те придружа до каютата ти? — предложи Рейф галантно.

— Не, благодаря. Лека нощ.

Бранди се обърна и закрачи, без да погледне назад.

Рейф се загледа след нея. Той беше свикнал жените да витаят около него, жадни за вниманието му. Беше очаквал тя да приеме да я придружи и щом стигнат каютата й да му покаже с нещо, че го харесва. Но беше сбъркал. Тя направо го отряза. Настроението му се помрачи.

Рейф остана на мястото си. Тя се прибра в каютата си, без изобщо да го погледне повторно.

Намръщен, той тръгна към своята каюта. Докато лежеше в леглото си, без да може да заспи дълго време, не го оставяше на мира споменът за превъплъщението на Бранди и „решението на проблема“, предложено от Марк.

 

 

Бранди лежеше с широко отворени очи, загледана в тавана. Достатъчно я бе разтревожила разправията с Джаксън, а ето, че сега се появи Рейф Морган. Знаеше как да се оправи с мъже като Джаксън, но с Рейф…

Бранди затвори очи, но образът на Рейф продължаваше да занимава съзнанието й. Тя беше като хипнотизирана от вида му и тъмните му властни очи. Имаше нещо в него, което привличаше. Трудно й беше да се раздели с него, когато бяха на палубата. Правилото й да не интимничи с пътниците беше твърдо и тя нямаше да го наруши — колкото и да се изкушаваше.

Обърна се на другата страна, знаейки, че я очаква дълга нощ.