Алън Кол, Крис Бънч
Вихър (40)

40.

Посолството се тресеше под напора на силната буря, която се спускаше от планините. Дори тук — в конферентната зала, издълбана дълбоко под сградата — Стен чуваше пукота на светкавиците и екота на гръмотевиците.

Той потрепери. Не заради студения дъжд навън, а заради думите, казани от странното същество, което се рееше на метър над пода на залата.

— … със съжаление трябва да заявя, че разсъжденията ми не се оказаха безпочвени. Може би заради това се изложих на такъв риск, като отидох при доктор Рюкор. Надявах се, че съм направил ужасна грешка. И че нашата мъдра приятелка може нежно да ме върне към реалността.

Господин Еку махна с опашка и мина покрай Стен. Нежно пипало се появи и докосна ръката на Стен.

— Но нямаше грешка. Вечният император е напълно луд — и само сигурна катастрофа е възможната последица от състоянието му.

Стен не каза нищо. За втори път в живота си се чувстваше като сирак. Беше се трудил и бил заради Императора от възмъжаването си — след като истинското му семейство беше убито.

— Не съм сигурен, че мога да го повярвам — промърмори Махони. Въпреки че беше подозирал нещо подобно от известно време насам, откри, че му е трудно да преглътне истината.

— Наистина съжалявам, стари приятелю — каза господин Еку. — Но би трябвало да сте наясно колко съм съм прав. Но… има и две други неща, които трябва да ви съобщя.

Той се спусна малко по-близо до пода. Едно от пипалата отвори малък калъф. И в ръката на Махони се появи фиш.

— Това е разузнавателен доклад, който моите служители подготвиха. След като се убедих, че Императорът е луд, се зачудих кой го съветва сега. Кого слуша? Кой изпълнява заповедите му?

Махони се вгледа във фиша.

— И какво научихте?

— Пойндекс — съобщи Еку.

Стен пое въздух при този пореден удар.

— Но мъжът е изменник — възрази Махони. — Той предаде Императора, за да се присъедини към Тайния съвет. После ги предаде и тях, за да спаси собствения си живот.

— Това е вярно. А сега надзирава усилията на Императора да превърне провинциите в доминиони на Империята. Работа, която според източниците ми, вие сте отказали. От морални подбуди.

Махони се свлече в стола си напълно отчаян.

— Как е възможно да се е стигнало дотук? — попита той. — След всички тези години?

Пипалата на Манаби измъкнаха още лоши новини. Беше ред на Стен. Подаде му две хартиени папки. Едната беше синя, другата червена. Той машинално забеляза, че името му стои и на двете.

— Вашето лично досие — поясни Еку. — Съжалявам, че трябваше да наруша неприкосновеността на личните ви данни.

Стен сви рамене. Какво значение имаше това сега?

— Първата папка — синята — е вашето официално досие. Запис, открит за обществото, в който са отразени многото ви постижения в служба на Империята. По-подробен анализ разкрива, че в този доклад има празнини. Празнини, които са старателно прикрити.

И Стен, и Махони знаеха, че тези така наречени празнини бяха тайните мисии, предприети от Стен в услуга на Императора.

— Не се опитвайте да ми обясните тези липсващи години — каза господин Еку. — Сигурен съм, че мога да отгатна естеството на мисиите, които сте изпълнили в името на Императора.

— Благодаря — отвърна вяло Стен. — Предполагам.

— Моля ви да отворите втората папка, Стен — продължи господин Еку.

Стен се подчини и откри заглавна страница със знака на Вътрешна сигурност. После погледна към господин Еку удивено.

— Нима ме… разследват?

— Разследването вече е приключило — обясни господин Еку. — Когато имате време да погледнете по-подробно, ще видите, че благородните същества от Вътрешна сигурност имат различно виждане за тези празнини. Виждане, което води до необоримото заключение, че вие сте предател, Стен. Вие, най-лоялният от поданиците на Императора, сте били оръдие на неговите врагове.

Стен бързо прелисти папката и откри насъбраните улики. Затвори червената папка.

— Доказателствен материал, предполагам? — попита той.

— Точно така. Ако не се справите с някоя задача — или по някакъв начин разгневите Императора, — това е папката, която ще излезе наяве. И вашите постижения ще отидат по дяволите.

Стен усети как стаята се залюля около него. Не беше от бурята. Той се овладя.

— Благодаря ви за това предупреждение, господин Еку. Но предполагам, че не сте дошли тук само за да спасите репутацията ми.

Господин Еку поемаше огромен риск с посещението си. Да, беше използвал напълно сигурен превоз, осигурен от Айда Ромкат — старата приятелка на Стен от „Богомолка“. Ако някой научеше за естеството на мисията му, той не застрашаваше само своя живот, но и този на целия си вид.

Манаби спря всички дипломатически преструвки.

— Надявах се, че ще можете да помогнете — заяви той.

— Да помогна? Но как? Не контролирам армии или флотилии. Аз съм просто…

— Недейте да се тревожите, млади Стен — продължи господин Еку. — Не съм сигурен какво искам да направите. Освен да помислите… да помислите усилено. Когато тази грозна задача в Алтайския куп приключи… елате да ме посетите на родния ми свят. Вие също, Йън. Един път вече направихме чудо, нали?

— Но онова беше просто Тайният съвет — каза Стен. — А не Вечният император.

— Мисля, че трябва да го изслушаме, Стен — обади се Махони с дрезгав глас. — Аз се заклех да бъда верен на един символ, а не на човек.

Стен замълча. Как можеше да обясни? Нямаше думи, които да опишат загубата, която беше почувствал току-що. Кралят наистина е мъртъв. Да живее кралят. Внезапно си помисли: Какво ще ме крепи сега? На кого дължа нещо? Освен на Синд? Освен на приятелите си? Замисли се за убежището си на Малък мост. Прииска му се да е сред горите и хълмовете, в малката си хижа до замръзналите езера.

— Намерете някой друг — каза той на Еку. — Не искам да изглеждам като неблагодарник, но ще направя всичко по силите си да последвам предупреждението ви и да го използвам за свои цели.

— Все пак ще ви очаквам, млади Стен — настоя създанието Манаби. — Вярвам във вас.

— По-добре да си вървите — каза Стен рязко. — Хората ми ще ви отведат до кораба ви. Пожелавам ви безопасно пътуване. И благодаря за всичко.

Стен се насочи към вратата. Махони го последва бавно.

— Рюкор ми каза, че първоначално ще ми откажете — извика Еку подире му. — Но каза, че накрая ще се съгласите.

Стен побесня. Обърна се грубо към благородното същество, което беше дошло от толкова далече.

— Майната й на Рюкор.

— Просто си помислете, Стен — чу той да изрича създанието Манаби, докато излизаше през вратата. — Това ще спести много време на всички ни.

 

 

Стен премина през приемната зала като вихър, носен на крилете на яростта. Искаше да се махне. Където и да е. По какъвто и да е начин. Да се напие. Да загризе дулото на пистолет.

Почти не забеляза бледото изплашено лице на офицера на рецепцията, докато подминаваше бюрото му и се насочваше към посолството.

Едрата длан на Махони се спусна върху рамото му и го завъртя. Стен трябваше да положи неимоверни усилия, за да не удари приятеля си.

— Стен, чуй ме, по дяволите! Спомняш ли си какво ти казах на Първичен? Преди всичко това да започне? Сега мисля, че знам къде може да се крие отговорът.

Стен отблъсна ръката му.

— Писна ми от тези игри, Йън — викна той. — Нека някой друг да се мъчи да търси промяна. По дяволите. Вече дори не ми пука какъв е въпросът.

Четирима едри мъжаги в униформите на Вътрешна сигурност се появиха в полезрението му. Сърцето на Стен подскочи, когато разбра какво означава присъствието им.

Съществата от ВС се приближиха към тях. Командирът размаха картата си. Един от другите измъкна пластмасови белезници. Стен се подготви.

Командирът на ВС мина покрай него. Главата на Стен се извърна, когато мъжът заговори на Йън:

— Губернатор Махони, вие ще дойдете с нас, ако обичате.

Стен зяпна. Какво, по дяволите, ставаше? Защо не преследваха него?

— По чия заповед? — чу той да боботи гласът на Махони.

— По повеля на Вечният император — отговори отсечено командирът. — Обвинен сте в некомпетентност пред лицето на врага. Освободен сте от командването, смятано от този момент. Ще бъдете ескортиран до Първичен свят, където ще бъдете подведен под отговорност… и в случай че обвинението бъде отхвърлено, ще бъдете съден.

Стен отчаяно се опитваше да разбере какво става. Сигурно говореха за станалото на Спорните светове. Глупавата и унизителна загуба на адмирал Лангсдорф. Той пристъпи към офицерите и Махони.

— Но той няма нищо общо с това — възрази Стен.

— Отдръпнете се, посланик — каза командирът.

Стен се обърна, за да повика помощ, като се зачуди кой ли глупак би дошъл.

— Всичко е наред, Стен — спря го Махони. — Да не влошаваме нещата. Готов съм — обърна се той към командира.

Стен наблюдаваше безпомощно как избутват Йън към стената, разкрачват го и го претърсват щателно. Ръцете на Махони бяха извити зад гърба. Оковите бяха пристегнати толкова здраво, че ръцете на Йън почервеняха от изтласканата кръв.

Секунда по-късно Йън беше изведен от посолството.

— Ще се обадя на Императора — изкрещя Стен след него. — Това е грешка. Знам го. Ужасна грешка.

— Върви си у дома, момко — извика му Махони, докато го изтикваха през вратата. — Спомни си какво ти казах и си иди у дома.

Вратите изсъскаха и той изчезна.

Стен се затича към комуникационната зала и бутна дежурния офицер настрани. Въведе кода сам и натисна бутона за изпращане.

— Искам да говоря с Императора — заяви той към служителя, който най-накрая прие обаждането му. — Веднага, по дяволите!

— Съжалявам, посланик Стен — отвърна му мъжът, — но ми бяха дадени изрични заповеди. Императорът не желае да разговаря с вас. При никакви обстоятелства.

— Почакай малко, копеле! — изръмжа Стен. — Обажда се посланик Стен, а не някакъв загубен чиновник.

Служителят се престори, че разглежда списък, поставен пред него.

— Съжалявам. Няма грешка. Императорът специално е помолил името ви да бъде изличено от списъка с хората, които имат личен достъп до него. Моите извинения, ако това ви затруднява, но съм сигурен, че можете да получите каквото искате по официалните канали.

Екранът избледня.

Стен се дръпна назад. Единственото нещо, което можеше да направи сега за Махони, бе да се моли.

А това беше невъзможно за човек, който изведнъж беше останал без богове.