Нора Робъртс
Самотни пясъци (8)

Седма глава

— Благодаря ти, че ще ми помогнеш, мамо.

— Да ти помогна? — Карол Мънроу се наведе да завърже връзките на розовите гуменки на Обри. — Да отведа това сладкишче днес следобед у дома си е истинска радост. — Щипна детето по брадичката. — Ще си изкараме славно, нали, скъпа?

Обри се засмя — отлично знаеше какво я очаква.

— Играчки! Има играчки, бабо! Кукли.

— Точно така, а нищо чудно и да те чака някоя изненада.

Очите на момиченцето се разшириха и засияха. Пое си дълбоко дъх и пищейки възторжено, се свлече от стола и се втурна да тича из къщата.

— О, мамо. Нали не си й купила още някоя кукла. Не я глези.

— Не мога да се сдържа — увери я Карол и се подпря на коляното, за да стане. — Освен това разполагам с тази привилегия като баба.

Докато Обри тичаше нагоре-надолу, Карол огледа по-добре дъщеря си. Очевидно не си доспива, както обикновено, прецени тя, забелязала сенките под очите й. И яде колкото врабче, макар да бе донесла от любимите маслени бисквити на Грейс, та дано натрупа малко плът по деликатните кости на дъщеря си.

Едно момиче, което още няма двадесет и три, е редно да се гримира поне малко, да си понакъдри косата и от време на време да си почива вечер, вместо да работи непрекъснато.

Понеже го бе повтаряла десетки пъти, без да й обърнат внимание, този път опита по-различна тактика.

— Време е да спреш с тази вечерна работа, Грейси. Не ти се отразява добре.

— Нищо ми няма.

— Сериозната работа е нещо похвално; човек трябва да се труди, за да живее, но ако понякога не се забавлява, скоро ще повехне.

Тъй като й беше омръзнало да слуша едно и също, Грейс прокара ръка по безупречно чистия плот.

— Харесва ми работата в заведението. Имам възможност да се срещам с хора, да разговарям с тях. — Пък дори и само да ги попита дали искат да поръчат още нещо. — А и заплащането си го бива.

— Ако не ти достигат пари…

— Имам. — Стисна зъби. Готова бе да мине през ада, преди да признае, че бюджетът й е изтънял до крайност и изплащането на колата ще й създаде трудности през следващите няколко месеца. — Допълнителните пари са добре дошли, а и ме бива като сервитьорка.

— Така е. Защо да не работиш в кафенето… през деня.

Грейс търпеливо изцеди парцала и го простря да съхне.

— Мамо, знаеш, че не е възможно. Татко не желае да работя за него.

— Никога не е казвал такова нещо. Освен това ни помагаш да обезкостяваме раците, когато не достига работна ръка.

— Помагам ви, и то с радост, когато съм в състояние — уточни Грейс, като се извърна. — Но и двете сме наясно, че не мога да постъпя на работа в кафенето.

Дъщеря й бе упорита колкото две магарета, които теглят в различни посоки, помисли си Карол. В това отношение беше като баща си.

— Знаеш, че с малко старание би го умилостивила.

— Не искам да го умилостивявам. Той ясно показа какви са чувствата му към мен. Остави нещата както са, мамо — изпревари тя възражението на майка си. — Не ме карай да споря с теб, не ми се ще да те поставям в деликатно положение. Не е честно.

Карол вдигна безпомощно ръце. Обичаше и съпруга си, и дъщеря си. Но невинаги успяваше да ги разбере.

— Никой не е в състояние да разговаря с вас, когато на лицето ви се появи този израз. Просто не знам защо си хабя думите.

Дъщеря й се усмихна.

— И аз. — Пристъпи, наведе се и целуна майка си по бузата. Грейс, висока близо метър и осемдесет, стърчеше поне с петнадесет сантиметра над Карол. — Благодаря ти, мамо.

Както винаги Карол омекна и прокара ръка през късите си къдрави коси — някога естествено руси като на дъщеря й и на внучката й. Сега обаче подпомагаше природата с боя.

Страните й, розови и закръглени, имаха изненадващо гладка кожа, като се има предвид колко обичаше да стои на слънце. Но пък полагаше грижи за лицето си. Вечер не си лягаше, без да си сложи крем.

Да си жена, според Карол Мънроу, не беше просто съдба. Беше преди всичко задължение. Гордееше се, защото независимо от предстоящия й четиридесет и пети рожден ден продължаваше да прилича на порцеланова кукла, както твърдеше съпругът й навремето.

По онова време я ухажваше и си даваше труда да е романтичен.

Напоследък обикновено забравяше подобни комплименти.

Но беше добър, помисли си тя. Грижеше се за семейството, беше верен съпруг и почтен в бизнеса. Тя знаеше къде е проблемът му — мекото му, лесно ранимо сърце. Грейс го нарани просто защото не се държа като идеалната дъщеря, както той очакваше.

Подобни мисли я занимаваха, докато помагаше на дъщеря си да съберат всичко необходимо за Обри. Според нея съвременните деца имаха нужда от прекалено много неща. Навремето тя хвърляше няколко пелени в торбата, грабваше Грейс и двете потегляха.

Сега нейното бебе си имаше свое бебе. Грейс е добра майка, призна тя, наблюдавайки усмихната как двете с Обри внимателно подбират точно коя плюшена играчка ще има привилегията да посети къщата на баба. Карол трябваше да признае, че Грейс е дори по-добра майка от нея. Малката слушаше, преценяваше, обмисляше. Вероятно така е по-правилно. Едно време тя често първо решаваше, а после изискваше. Грейс бе толкова послушно дете, че тя почти не се замисляше какви потребности таи в себе си.

И продължаваше да изпитва чувство на вина, защото знаеше мечтата й да стане танцьорка. Вместо да го приеме сериозно, тя отмина желанието й като детинска фантазия. Не помогна на дъщеря си в това отношение, не я окуражи, не й повярва.

Уроците по балет бяха съвсем естествено занимание за момиченцето. Ако имаше син, щеше да се погрижи да спортува в младежката лига. „Е — помисли си тя, — тогава нещата се правеха така: за момичетата — балетни пантофки, за момчетата — бейзболни ръкавици. Защо трябва да е по-сложно?“

Ала Грейс се оказа по-сложна, призна Карол. А тя не го прозря. Или не бе искала да го прозре.

Осемнадесетгодишната Грейс, спестила пари от работата през лятото, искаше да отиде в Ню Йорк, за да учи балет; помоли я да й помогне за разходите, а тя й каза да не върши глупости.

Току-що завършилите гимназия млади момичета не хукваха за Ню Йорк, и то сами. Мечтите да станат балерини трябваше да се превърнат в мечти да станат булки и да облекат бели рокли.

Но Грейс, твърдо решена да се посвети на танца, се обърна към баща си — помоли го парите, заделени за колеж, да отидат за обучението й в Ню Йорк.

Пит отказа, естествено. Вероятно малко грубичко, но само защото искаше всичко да е за добро. Просто проявяваше здрав разум, като се грижеше за своето малко момиченце. И Карол го подкрепи напълно. Тогава.

Но тя виждаше как дъщеря й работи неуморно, как пести всеки цент, месец след месец, и разбра, че желанието й да замине, е непоколебимо. Опита да склони съпруга си да я пусне.

Той не отстъпи. Нито пък Грейс.

И тогава, когато беше едва на деветнадесет, се появи Джак Кейси. И всичко приключи.

Не съжаляваше за появата на Обри на бял свят. Съжаляваше за друго: бременността, прибързаната женитба и още по-прибързания развод задълбочиха пропастта между баща и дъщеря.

„Станалото — каза си тя — не може да се промени.“ Хвана Обри за ръка, за да я отведе при колата.

— Сигурна ли си, че Дейв ти е намерил добра кола?

— Така твърди.

— Е, той знае. — Карол му се доверяваше, нищо че именно той нае Джак Кейси. — Нали ти казах да вземеш моята за известно време. Така ще можеш да изчакаш.

— И тази ще ми свърши работа. — Нямаше представа каква кола й е избрал Дейв. — Ще оправим документите по покупката в понеделник и отново ще съм моторизирана.

Грейс завърза Обри с предпазните колани, настани се и изчака майка й да подкара.

— Хайде! Хайде! Хайде! Бързо, бабо — настоя Обри и накара Карол да се изчерви.

Грейс вдигна изненадано вежди.

— Нали не си карала пак с превишена скорост?

— Познавам тези пътища като петте си пръста и никога не са ме глобявали.

— Защото ченгетата не успяват да те хванат — уточни дъщеря й и се засмя.

— Кога се прибират младоженците? — попита Карол. Не просто се интересуваше, но и искаше да сменят темата.

— Тази вечер към осем. Искам да дооправя къщата и да приготвя нещо за хапване, в случай че са гладни.

— Съпругата на Кам сигурно ще ти е благодарна. Каква красива булка беше. Никога не съм виждала по-прекрасна. Нямам представа откъде успя да си набави рокля, след като момчето едва й остави време да си направи плановете.

— Сет каза, че е отскочила до Вашингтон, а воалът бил на баба й.

— Великолепно. Навремето и аз запазих моя воал. Винаги съм си представяла колко хубаво ще ти стои…

Веднага съжали за думите си.

— Е, щеше да изглежда малко странно да се явя с него в кметството.

Карол въздъхна и отби в алеята към къщата на семейство Куин.

— Ще го сложиш следващия път.

— Никога вече няма да се омъжа. Не ме бива за тази работа. — Докато майка й посрещна изявлението със зяпнала уста, Грейс бързо излезе от колата, наведе се и звучно целуна Обри. — Бъди послушно момиченце, чуваш ли, и не позволявай на баба да ти дава прекалено много сладко.

— Баба има шоколад.

— Да не мислиш, че не знам? Довиждане, бебче. Довиждане, мамо. Благодаря.

— Грейс… — Какво да каже? — Защо не ми позвъниш, когато приключиш тук? Ще дойда да те взема.

— Ще видим. Не я оставяй да те разиграва — добави и бързо изкачи стъпалата към верандата.

Беше разпределила времето си добре. Сега всички са в работилницата. Твърдо реши да не се притеснява от случилото се преди две вечери. Но все пак в момента се чувстваше притеснена, нуждаеше се от време, за да се успокои, преди отново да се срещне с Етан.

Къщата им винаги излъчваше топлота и гостоприемство. Грижите за нея я успокояваха. Имаше особена причина да работи тук днес следобед и се залови старателно да свърши каквото беше намислила. Анна ще се прибере в безупречно чиста и подредена къща, с ухание на цветя, повтаряше си тя, докато прокарваше парцала по пода, за да заблести.

Една жена не бива да се връща от медения си месец и да завари прах и мръсотия. А Господ е свидетел, че мъжете от семейство Куин бързо сътворяват и двете.

Нужна е тук, по дяволите. Всичко, което прави, го доказва.

Посвети повече от обичайното време за най-голямата спалня: внимателно подреди цветята, които изпроси от Айрини; поне десет пъти смени мястото на вазата. Накрая си каза, че Анна и без това ще я сложи там, където намери за добре. Вероятно ще размести и всичко останало. Сигурно направо ще подмени всичко, реши Грейс, докато гладеше изпраните пердета, така че да няма и най-малка гънчица.

Като градско чедо Анна едва ли ще остави старите мебели. Сигурно ще подмени всичко с кожа и стъкло, красивите вещи на доктор Куин ще заминат на тавана, за да направят място на странни скулптури и предмети.

Стисна зъби, докато окачаше пердетата и ги наместваше да стоят бухнали.

Ще покрие прекрасния дървен под с моден мокет и ще боядиса стените в ярки тонове, от които да те заболят очите. На път към банята, където искаше да постави купичка с ранни розови пъпки, почувства колко неприязън е натрупала.

Всеки с капчица здрав разум би разбрал, че къщата се нуждае единствено от малко грижа, малко цвят тук-там. Ако тя имаше думата…

Спря и си даде сметка, че стои със скръстени ръце, а лицето й, отразено в огледалото над мивката, изразява гняв.

— Грейс, какво не е наред с теб? — Поклати глава и се надсмя на себе си. — От една страна, никой не те пита, от друга — откъде си сигурна, че ще промени нещо?

Но има такава възможност — компромисно обобщи. А веднъж промениш ли нещо, вече нищо не е същото.

Не се ли получи точно така между нея и Етан? Нещо се промени и сега, изпълнена със страх и надежда, тръпнеше, че нещата няма да са вече същите.

Мисли за нея, припомни си тя и въздъхна, все така загледана в отражението си. И какво ли мисли? Не е красавица и не е сексапилна. От време на време привлича вниманието на мъжете — знаеше го — но никога не успява да го задържи.

Не е кой знае колко интелигентна, не умее да води разговори или да флиртува. Джак веднъж й каза, че е олицетворение на стабилността. И дори убеди и двамата — за известно време — че именно това желае. Но стабилността не е качество, което привлича мъжете.

Ако скулите й са по-високи или трапчинките — по-дълбоки… Или ако миглите й са по-гъсти и по-тъмни…

Какво ли си мисли Етан, когато я погледне? Мечтаеше да има куража да го попита.

Взря се отново в лицето си — стори й се, че е съвсем обикновено.

Но когато танцуваше, не беше обикновена. Чувстваше се красива и преди всичко грациозна — заслужаваше името си. Замечтано се понесе с танцова стъпка. Готова бе да се закълне, че тялото й въздъхна от удоволствие. Носеше се с познато, заучено движение и приключи с бавен пирует.

— Етан! — изпищя тя пребледняла, като го съзря на прага.

— Не исках да те стресна, но не исках и да те прекъсна.

— О… — Засрамена грабна парцала. — Просто… довършвах тук.

— Винаги си танцувала прекрасно. — Верен на обещанието си да възстанови нещата помежду им, й се усмихна приятелски. — Винаги ли танцуваш в банята, след като я изчистиш?

— Не го ли правят всички? — Постара се да му отвърне със същата усмивка, но усещаше, че страните й продължават да пламтят. — Смятах да свърша, преди да се приберете. Вероятно подовете са ми отнели повече време, отколкото очаквах.

— Добре изглеждат. Фулиш вече се плъзна по тях. Изненадан съм, че не си го чула.

— Мечтаех. Представях си… — Спря погледа си на него: мръсен, потен и изцапан с бог знае какво. — Да не би да се готвиш да се къпеш тук?

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Имах такива намерения.

— Не, не може.

Отстъпи пред решителността. Добре съзнаваше как мирише в момента. Това бе едната причина да отстъпи, но другата бе нейната свежест и привлекателност. Обеща си да не я докосва отново и този път възнамеряваше да удържи думата си.

— Защо не?

— Защото не разполагам с достатъчно време да почистя повторно след теб нито тук, нито банята долу. Тепърва трябва да изпържа пилето. Мисля да направя и картофена салата, за да ти спестя грижата да претопляш вечерята, когато Кам и Анна пристигнат. После ми остава кухнята. Етан, няма да имам никакво време.

— Виждали са ме да забърсвам банята, след като съм я използвал.

— Не е същото. Просто няма да я използваш.

Раздразнен, той свали шапката си и прокара ръка през косата.

— Е, това наистина ще се окаже проблем, защото тук има трима мъже, които мечтаят да отстранят няколко пласта мръсотия от себе си.

— Разполагате с цял залив пред вратата на къщата.

— Но…

— Заповядай. — Бръкна в шкафа под мивката и извади калъп сапун. По дяволите, няма да допусне да пипнат новите сапуни, които току-що остави в поставката. — Ще ви дам пешкири и чисти дрехи.

— Но…

— Хайде, Етан, върви и кажи на останалите какво съм наредила. — Напъха сапуна в ръцете му.

Той погледна намръщено към сапуна, после към нея.

— Да не мислиш, че ще ни гостува кралската фамилия? По дяволите, Грейс, няма да се съблека гол, за да се топна в залива.

— О, сякаш никога не си го правил.

— Не и пред жена.

— Един-два пъти съм виждала голи мъже, а и съм прекалено заета, за да правя снимки на теб и на братята ти. Етан, посветих по-голямата част от деня си да докарам къщата до блясък. Няма да позволя да я изцапате.

Възмутен, пъхна сапуна в джоба: да спориш с жена, която вече е решила нещо, е толкова неприятно и безсмислено, колкото и да удряш главата си в тухлена стена — така смяташе той.

— Ще взема проклетите пешкири.

— Не, не ти. Ръцете ти са мръсни. Аз ще ги донеса.

Мърморейки, той се спусна долу. Филип реагира на предстоящото къпане в залива с безразлично свиване на раменете. Сет го посрещна с истински възторг. Изхвърча навън, подвикна на кучетата да го последват и като хвърляше в движение обувки, чорапи, фланелки и панталони, запраши към кея.

— Сигурно никога повече няма да склони да се изкъпе като хората — отбеляза Филип, докато сядаше, за да се събуе.

Етан остана прав. Не възнамеряваше да свали нищо от себе си, преди Грейс да донесе пешкирите и дрехите и да се прибере вътре.

— Какво правиш? — попита той, видял как брат му измъква през главата мръсната потна тениска.

— Свалям си тениската.

— Облечи се. Грейс ще се появи всеки момент.

Филип го стрелна с поглед, но щом установи, че брат му говори напълно сериозно, се засмя.

— Стегни се, Етан. Широкоплещестата ми мъжествена гръд едва ли ще я изкара от равновесие.

За доказателство той скочи и дари идващата през моравата Грейс с широка усмивка:

— Разбрах, че ще има пържено пиле — подметна той.

— Ей сега се залавям с него. — Тя подреди на кея пешкирите и дрехите на спретнати купчинки и се усмихна по посока на Сет и двете джапащи във водата кучета, защото си представи как са изплашили и риби, и птици на километър наоколо. — Явно им харесва разрешението.

— Защо не се топнеш с нас — предложи Филип и бе готов да се закълне, че чува как зъбите на Етан изскърцват. — Можеш да ми изтъркаш гърба.

Тя се засмя и се наведе да събере захвърлените дрехи.

— Отдавна не съм се къпала гола в залива, но колкото и примамливо да звучи, имам прекалено много работа в момента. Дайте ми и останалите дрехи, за да ги изпера, преди да тръгна.

— С удоволствие — съгласи се Филип.

Посегна да разкопчее колана, но усети как Етан го сръгва с лакът в ребрата, преди да се обади:

— Ще ги изпереш по-късно, ако си решила. Заминавай в къщата.

— Срамежлив е — подхвърли Филип и сви вежди. — За разлика от мен.

Младата жена отново се засмя, но тръгна към кухнята, за да ги остави сами.

— Не бива да се държиш така с нея — промърмори брат му.

— Така се държа от години — отвърна той и с удоволствие свали мръсните джинси.

— Сега е по-различно.

— Защо? — Накани се да свали копринените боксерки, но зърна изражението му. — Аха! Защо не ми каза?

— Какво да ти кажа?

Понеже Грейс влезе в къщата и не допускаше, че е залепила нос за прозореца, започна да сваля ризата си.

— Винаги ме е впечатлявал гласа й.

— Ъ…

— Такъв гърлен — продължи да го дразни Филип, — нисък, плътен и сексапилен.

Етан стисна зъби и докато сваляше работните си ботуши, процеди:

— Не е нужно да слушаш толкова внимателно.

— Какво да правя? Имам отличен слух. И отлично зрение — добави, преценявайки разстоянието помежду им. — И доколкото виждам, всичко останало също й е наред. Устните й са изключително привлекателни, плътни, оформени. Изглеждат ми съблазнителни.

Дълбоко поемайки дъх, Етан свали джинсите си.

— Да ме ядосаш ли искаш?

— Опитвам се.

Етан се изправи и изпитателно изгледа брат си.

— Как да те метна във водата — с главата надолу или с краката?

Доволен, Филип се ухили.

— Точно същото се канех да те попитам.

Двамата се изгледаха за миг и се втурнаха един към друг; сборичкаха се под радостните възгласи на Сет, дърпайки се взаимно към водата, в която накрая цопнаха.

„Олеле! — помисли си Грейс, застанала до прозореца. — Олеле.“ Дори да е виждала по-впечатляващи мъже, не можеше да се сети кога. Уж възнамеряваше да хвърли само бегъл поглед. Наистина. Просто едно невинно надничане. Но когато Етан свали ризата…

Е, по дяволите, тя не е светица. И какво ще навреди, ако погледа?

Беше толкова привлекателен. Господи, да го усети отново в ръцете си за пет минути, и ще умре като щастлива жена. Защо пък да не стане! Той не е безразличен към нея, както винаги бе предполагала.

Нямаше нищо безразлично в начина, по който устните му се впиваха в нейните или ръцете му се плъзгаха по тялото й.

Побърза да се отдръпне от прозореца. Знаеше как да се справя с бушуващи в нея желания — впуска се в работа, докато преминат.

Но кой да я вини, че мисълта й не е изцяло заета с пилето, което пържи?

 

 

Белеше картофите за салатата, а пилето още се пържеше, когато влезе Филип. На мястото на потния работник се появи изтънчен, привлекателен, небрежно-елегантен мъж. Намигна й.

— Тук ухае божествено.

— Направих повечко, за да имате какво да хапнете утре на обяд. Хвърли, ако обичаш, мръсните дрехи в пералнята. Ще се погрижа за тях след минутка.

— Не знам какво бихме правили без теб.

Прехапа устни и се помоли останалите да са на същото мнение.

— Етан още ли е във водата?

— Не. Заедно със Сет чоплят нещо по лодката. — Филип отиде до хладилника и извади бутилка вино. — Къде е Обри днес?

— При майка ми. Току-що ми позвъни, искала да я задържи още малко. Някой ден сигурно ще се предам и ще позволя да пренощува при нея. — Погледна изненадано чашата студено вино, което й подаваше. — О, благодаря. — Нищо не разбираше от вина, но отпи, защото така се очакваше да постъпи. Вдигна вежди. — Не прилича на онова, което сервират „При Снидли“.

— И аз така мисля. — Предположи, че домашното бяло вино „При Снидли“ едва ли се различава от конска пикня. — Как вървят нещата там?

— Чудесно.

Съсредоточи се върху пилето, като се питаше дали Етан е споменал за инцидента. Едва ли, прецени тя, понеже Филип не продължи да я разпитва. Отпусна се и го остави да я забавлява, докато работи.

Той умееше да разказва разни истории, да води лек, непринуден разговор. Беше интелигентен и преуспял, но никога не я накара да се почувства глупава. И по някакъв приятен начин я караше да се чувства малко по-женствена, отколкото преди да се появи в кухнята.

Затова, когато Етан влезе, Грейс се смееше. Филип седеше и отпиваше от виното, а тя довършваше приготвянето на вечерята.

— Преувеличаваш.

— Честна дума, така беше. — Той сложи ръка на сърцето си, за да покаже, че говори истината и се ухили на брат си. Надигна се, заобиколи масата, за да я целуне. — Благодаря ти, че ни храниш, скъпа. — После, подсвирквайки си, тръгна към вратата с думите: — Трябва да се обадя по телефона.

Все още развеселена, Грейс постави купата с картофена салата в хладилника.

— Всичко е готово. Можете да хапнете, когато огладнеете. Дрехите ви са в сушилнята. Не ги оставяйте там, след като се извърти, защото ще останат смачкани. — Докато говореше, се движеше из кухнята и подреждаше това-онова. — Бих ги сгънала, но закъснявам.

— Ще те откарам до вкъщи.

— Много ще съм ти благодарна. В понеделник ще взема колата, но дотогава…

Сви рамене и хвърли последен поглед, за да се увери, че нищо не е забравила.

— Как ще отидеш на работа? — попита Етан, вече в пикапа.

— Джули ще ме откара. А после Снидли лично ще ме отведе вкъщи. — Прочисти си гърлото. — Когато му казах какво се е случило, много се разстрои. Готвеше се да одере Стийв, но при дадените обстоятелства… Имат момченце, между другото. Кръстили са го Джеръми.

— Чух — лаконично отвърна младият мъж.

Тя предпазливо си пое дъх, преди да подхване:

— А за онова, което се случи след това, Етан…

— Имам да кажа нещо по въпроса — изговаряше внимателно и предпазливо всяка дума. — Не биваше да ти се ядосвам. Беше изплашена, а аз ти се развиках, вместо да се уверя, че си добре.

— Знаех, че не си ми сърдит истински. Просто…

— Трябва да се доизкажа — прекъсна я той, но изчака да свие по алеята към къщата й. — Не трябваше да те докосвам и си обещах никога да не се повтори.

— Но аз исках да ме докосваш.

Макар тихо изречените думи да предизвикаха спазъм в стомаха му, той поклати глава.

— Няма да се повтори. Имам причини, Грейс. Основателни. Ти не знаеш и не би разбрала.

— Няма как да разбера, ако не ги споделиш.

Нямаше да й каже нито какво е правил, нито какво са му правили. И от какво се страхува, че все още продължава да се таи в него и е готово да изскочи, ако не внимава.

— Това са лични причини. — Извърна се към нея, защото смяташе за редно да я гледа в лицето, когато й казва: — Можех да те нараня и за малко не го сторих. Няма да се повтори.

— Не се страхувам от теб.

Посегна да го докосне, да го погали по бузата, но той улови ръката й и я спря.

— Никога няма да стане нужда да го изпиташ. Държа на теб. — Стисна ръката й и я пусна. — Винаги е било така.

— Вече не съм дете и няма да се счупя, ако ме докоснеш. Искам да ме докоснеш.

Устните й са привлекателни, плътни, оформени, припомни си думите на Филип. А Етан вече знаеше и колко са вкусни.

— Знам и именно затова ще се опитаме да забравим станалото онази вечер.

— Няма да го забравя — прошепна тя и така го погледна с нежните си, пълни с копнеж очи, че възпламени кръвта му.

— Няма да се повтори. Затова стой настрана от мен известно време — изрече с отчаяние, докато се пресегна да отвори вратата от нейната страна. — Сериозно говоря, Грейс. Стой настрана от мен известно време. Имам си достатъчно грижи.

— Добре, Етан. — Няма да го моли. — Щом така искаш.

— Точно това искам.

Този път не я изчака да влезе в къщата, а потегли, щом тя слезе и затвори вратата.

За пръв път от много години се замисли сериозно дали да не се напие.