Нора Робъртс
Самотни пясъци (12)

Единадесета глава

Още по тъмно Етан се раздвижи и се накани да се измъкне изпод ръката на Грейс, отпусната върху гърдите му. В отговор тя само се притисна по-плътно. Жестът й го накара да се усмихне.

— Ставаш ли вече? — попита тя с приглушен глас, понеже лицето й бе заровено в рамото му.

— Трябва. Вече минава пет. — Надушваше дъжд във въздуха и усещаше появата му в повея на вятъра. — Ще си взема душ, а ти поспи.

Издаде звук, който той прие за съгласие, и захлупи лице във възглавницата.

Движеше се с лекота в тъмното, но все пак се наложи да се поспре един-два пъти на път за банята. Не познаваше къщата й така добре, както своята. Изчака да влезе вътре, преди да запали лампата, та светлината да не я обезпокои.

Помещението съответстваше и на останалите в къщурката: застанал в средата с разперени ръце, докосваше стените. Над белите плочки имаше тапети на нежни ивици. Знаеше, че сама ги е лепила. Собственикът на къщата, Стюард Клеърмонт, не се славеше с щедрост или чувство за вътрешно обзавеждане.

Усмихна се при вида на гуменото пате с оранжева човка, закрепено за ръба на ваната. Едно помирисване на сапуна му разкри защо Грейс постоянно ухае леко на лимон. Харесваше уханието й, но тайничко се помоли Джим да не долови цитрусовия дъх по него.

Застана под слабата струя. Душът трябва да се смени, прецени той.

Имаше вероятност сега, когато нещата помежду им се промениха, тя да му позволи да се грижи за някои от нещата й. Винаги упорстваше, станеше ли въпрос да приеме помощта му. Надяваше се дори горда жена като Грейс да прояви склонност да приеме помощ по-скоро от любовник, отколкото от приятел.

Именно такива са те сега, мина му през ума. Независимо от всичките обещания, които си бе дал. Историята няма да приключи за една нощ. Двамата са скроени по този начин, а и ставаше въпрос не само за плътски желания, но и за чувства. Направиха важна стъпка и тя предполагаше обвързване.

Точно това най-много го безпокоеше.

Никога няма да се ожени за нея, да имат деца. А тя ще иска още деца. Отлична майка е и има прекалено много обич за раздаване, за да не иска още деца. Обри заслужава братчета или сестричета.

Няма смисъл сега да мисли за това. Нещата са такива каквито са. И засега има потребност и право да изживее момента. Ще се обичат колкото могат и докато могат. Това е достатъчно.

Отне му по-малко от пет минути да открие, че бойлерът на Грейс е толкова миниатюрен, колкото и всичко останало в къщата й. Дори и оскъдна, струйката вода стана от хладка студена, преди да успее да измие цялата пяна.

— Скръндза! — процеди той през зъби по адрес на Клеърмонт.

Спря водата и препаса един от ярките розови пешкири на Грейс през кръста. Възнамеряваше да се върне и да се облече на тъмно, но когато отвори вратата, видя светлината в кухнята и чу сънения дрезгав глас на Грейс да пее за откритата най-после любов.

Първите капки дъжд забарабаниха по стъклата. Долови миризмата на бекон и кафе. Тръгна към кухнята. Видя я по къса памучна роба с цвят на пролетни листа. Сърцето му така радостно се разтуптя, че той се изненада как така не изскочи от гърдите му и не падна в ръцете й.

Придвижи се бързо и тихо, затова когато я обгърна и прилепи устни към косите й, тя подскочи.

— Казах ти да поспиш още малко.

Тя се облегна на него и затвори очи, за да се наслади на прегръдката.

— Исках да ти приготвя закуска.

— Не е нужно. — Обърна я към себе си. — Не очаквам такива неща. Трябва ти почивка.

— Искам да ти приготвя закуска.

От косите му се стичаха капки. Гърдите му също бяха влажни. Желанието, което усети, хем я изпълни с вълнение, хем я шокира.

— Днес е специален ден.

— Благодарен съм ти.

Наведе се с намерението да я целуне леко още веднъж. Ала целувката се задълбочи и продължи, и тя се повдигна на пръсти.

Наложи си да се отдръпне и да овладее желанието да смъкне робата й и да я обладае.

— Беконът ще изгори — измърмори той и този път се престраши да докосне с устни само челото й. — Ще отида да се облека.

Тя обърна парчетата бекон, за да му даде възможност да прекоси стаята. Анна се бе оказала права за властта.

— Етан.

— Да?

— Изпитвам огромно желание към теб. — Погледна го през рамо със самодоволна усмивка. — Надявам се, не възразяваш.

Кръвта се оттегли от главата му. Тя не само флиртуваше, тя го предизвикваше. Имаше чувството, че е сигурна в победата си. Единственият безопасен отговор, който му хрумна, бе едно изсумтяване, преди да се оттегли в спалнята.

Желаеше я, прецени Грейс и бързо направи няколко танцови стъпки. Любиха се три пъти — три блажени продължителни възторга през нощта — и заспаха в обятията си. А той продължаваше да я желае.

Това бе най-прекрасното утро в живота й.

 

 

Валя цял ден. Водите бушуваха. Етан се бореше да държи корабчето в курса и бе доволен, че не позволи на момчето да излезе с тях. Заедно с Джим бяха работили и при по-лошо време, но Сет сигурно щеше да прекара провесен над перилата.

Лошото време ни най-малко не помрачи настроението му. Свирукаше си, дори когато дъждът биеше в лицето му, а лодката под краката му беснееше като кон на родео.

Джим няколко пъти му хвърли коси погледи. Достатъчно дълго бе работил с него и знаеше, че е приветлив и добър, но не е от хората, които си подсвиркват. Усмихна се вътрешно, докато измъкваше поредния кош. Явно Етан се бе занимавал с нещо по-енергично от четене на книга в леглото снощи.

Крайно време беше. По негови пресмятания Етан Куин беше около тридесет. Редно бе на тези години един мъж да е задомен и да има деца. За рибарите е добре да имат топла храна и легло, където да се завръщат. Добрата жена ти помага да преодолееш трудностите, дава ти насоки, развеселява те, когато заливът започне да се държи скъпернически.

Чудеше се коя ли е жената в случая. Не че се месеше в хорските работи. Гледаше си своите и очакваше и от съседите същото. Но човек има право да прояви известно любопитство по някои въпроси.

Чудеше се как да поведе разговор в тази посока, когато един сравнително малък женски рак намери дупката в ръкавицата и го защипа, преди да успее да се освободи от него.

— Кучка такава — изруга леко.

— Докопа ли те?

— Да. — Джим погледна рака как цопна обратно във водата. — Ще се върна да те хвана преди края на сезона.

— Май са ти нужни нови ръкавици, Джим.

— Жената ще ми купува нови днес. — Продължи да се занимава с улова, преди да подметне: — Хубаво е да има жена до теб да се грижи за такива неща.

— Ъхъ…

— Мъжът работи през деня във водата. Истинска утеха е да знае, че някой го чака вкъщи.

Малко изненадан от този разговор, Етан кимна.

— Предлагам да привършим тук и да се прибираме, Джим.

Джим извади следващия кош и двамата мълчаливо се заловиха за работа. Над главите им изкряскаха няколко гларуса, готови да се сбият за поредната риба.

— Знаеш ли, напролет стават тридесет години откакто сме женени с моята Бес.

— Нима?

— Жената дава солидност на мъжа. Но ако отлагаш дълго да се ожениш, изграждаш свои навици.

— Сигурно.

— Ти си някъде около тридесет, нали така, капитане?

— Точно така.

— Не се оставяй да си изградиш навици.

— Ще го имам предвид — отвърна Етан и се хвана за пръта.

Помощникът само въздъхна и се предаде.

 

 

В работилницата Етан завари Кам и трите момчета да лъскат корпуса; или поне се преструваха, че го правят.

— Нови работници ли си наел? — попита той, а Саймън дойде да го помирише.

Кам хвърли поглед към мястото, където Сет бъбреше разпалено с Дани и Уил Милър.

— Така поне не ми се пречкат. Отказахте ли се да ловите раци днес?

— Хванахме достатъчно. — Извади пура, запали я и се загледа замислено към отворената задна врата. — Вали силно.

— Сякаш не виждам. — Брат му погледна със свъсени вежди към прозорците, по които се стичаше дъжд. — Тъкмо затова тримата ми се мотаят из краката. Малкият може да говори, докато ти прималее. А ако не намериш с какво да ги занимаваш, ще правят бели.

Етан бавно дръпна и издиша дима.

— Както действат, корпусът ще е готов след десет-дванадесет години.

— Това е нещо, за което трябва да си поговорим.

— Кое? Дали да наемем децата за следващото десетилетие ли?

— Не. Работата — уточни Кам. В момента обаче щеше да си почине. Извади лед от хладилната чанта. — Днес сутринта ми се обади Тод Бардет.

— Твоят приятел, който е мераклия за риболовната лодка ли?

— Точно така. С него винаги сме се разбирали. Наясно е какво мога да направя.

— Да не би да ти е предложил пак да се състезаваш?

Естествено, помисли си Кам и отпи от чая с лед. Отказа му, но забеляза, че този път го понесе по-леко.

— Дал съм обещание. Няма да го наруша.

Етан напъха ръката си в задния джоб и погледна към яхтата. Това място и този бизнес бяха негова мечта, а не на братята му.

— Не това имах предвид. Знам какво жертва, за да успеем да направим яхтата.

— Нужно ни беше.

— Да, но реално само ти се лиши от нещо, за да го постигнем. Досега все не намирах повод да ти благодаря, за което съжалявам.

Точно толкова притеснен колкото и брат си, Кам също се загледа в яхтата.

— Няма да е честно, ако кажа, че тук страдам. Бизнесът ще ни помогне да получим постоянни попечителски права над Сет, а и работата ми харесва. Разбира се, Фил мърмори за парите.

— В това му е силата.

— Да мърмори?

Етан се ухили и като захапа пурата между зъбите, процеди:

— От една страна — да, но и да внимава за постъпващите пари. Ние с теб никога няма да се справим, ако той не се грижи и не е така педантичен относно подробностите.

— Не е изключено да се яви още нещо, за което да мърмори. За това исках да поговорим. Един приятел на Бардет се интересува от платноходка по поръчка. Иска я бърза и красива и да е готова до март.

Брат му набързо пресметна.

— Трябват ни поне седем-осем седмици да завършим яхтата. Това значи края на август, началото на септември. — Облегна се върху работната маса и продължи да пресмята, като присви очи от дима. — А и ни чака риболовната лодка. Не виждам как ще я завършим преди януари, и то с големи усилия. Няма да ни стигне времето.

— Прав си. При сегашното положение на нещата не става. Но аз мога да посветя цялото си време на построяването им, а когато приключи сезонът за раците и ти ще можеш да прекарваш повече часове в работилницата.

— Мидите не са толкова, колкото бяха, но…

— Ще трябва да решиш, Етан, можеш ли да прекарваш по-малко време във водата и повече тук. — Знаеше каква жертва иска от него. Брат му не само живееше във водата, той живееше заради нея. — На Фил също ще му се наложи скоро да вземе някои кардинални решения. Още известно време ограничените средства ще са пречка за наемането на външни хора — въздъхна. — Като изключим хлапетата. А приятелят на Бардет страшно е запален. Дори смятал да отскочи да види мястото, нас и какво правим. Намирам за разумно да извикаме Филип за преговорите, за да го уговори да приеме договор и да даде капаро.

Етан не очакваше да види толкова бързо как една от мечтите му се осъществява и да се лишава от друга страст. Замисли се за студените зимни месеци и усещането при плаването, за търсенето на оскъдните миди из развълнуваните води.

Вероятно за някои хора звучи кошмарно, помисли си той. Но за него бе прекрасно и начин на препитание.

Огледа бавно работилницата. Яхтата, почти готова, щеше да бъде поета от вещи ръце. Някои от рисунките на Сет, сложени в рамки, украсяваха едната стена. Инструменти — все още лъскави и нови — лежаха наоколо и чакаха.

„Яхти и лодки от братя Куин — помисли си той. — Ако искаш да успееш в едно, трябва да се откажеш от друго.“

— Не съм единственият, дето може да кара лодката през сезона на раците. — Видя и разбирането, и въпроса в очите на Кам. — Просто става въпрос да прекарвам повече време там, където се налага.

— Така е.

— Надявам се да успея да направя чертежа за платноходката.

— И ще накараме Сет да я нарисува — добави брат му и се засмя, когато Етан се намръщи. — Всеки от нас с талантите си, братле. Изкуството не е твоята сила.

— Ще си помисля — реши той.

— Става. Между другото… — Кам допи чая си. — Как мина размяната на рецептите?

Етан прокара език по вътрешната страна на бузата си.

— Ще трябва да си поговоря със съпругата ти за това.

— Когато поискаш. — Усмихнат, той взе пурата от ръката на брат си и дръпна три пъти. — Днес определено изглеждаш… спокоен, Етан.

— Да, спокоен съм както обикновено — отвърна с равен той, — но си мисля, че можеше да ми споменеш за загрижеността на Анна за сексуалния ми живот.

— Можех, ако знаех. От друга страна, тъй като сексуалният ти живот и без това не вървеше, можеше и да не го сторя. — Кам импулсивно го прегърна през врата и допря чело в неговото. — Защото те обичам, братле. — Засмя се, когато лакътят се заби в стомаха му. — Видя ли: и рефлексите ти са се подобрили.

Етан се отдръпна и двамата отново застанаха един срещу друг.

— Прав си — съгласи се той.

 

 

Беше ред на Етан да готви. Прибави яйце към каймата. Нямаше нищо против готвенето. Просто гледаше на него като на едно от нещата, които беше длъжен да прави. Бе таил слаба егоистична надежда, че Анна ще поеме кухненските задължения като жена на къщата.

Тя унищожи тази надежда като насекомо.

Разбира се, с нейното присъствие задължението се разпределяше между повече хора. Най-много го затрудняваше да измисля менюто. Беше по-различно, отколкото да готви само за себе си. Бързо разбра, че когато готвиш за останалите от семейството, всички стават критични.

— К’во е това? — осведоми се Сет, докато той сипваше овесени ядки в сместа.

— Руло от кайма.

— Прилича ми на боклук. Защо да не ядем пица?

— Защото ще ядем руло.

Момчето направи гримаса, когато той поръси и малко доматена супа на прах.

— Бих предпочел да ям пръст.

— Отвън има предостатъчно.

Сет се раздвижи, надигна се на пръсти, за да погледне по-добре в купата. Дъждът го влудяваше. Нямаше какво да прави! Умираше от глад, комарите го изпохапаха, а по телевизията даваха само глупави детски филмчета и новини.

След като изслуша оплакванията му, Етан само сви рамене и предложи:

— Иди да досаждаш на Кам.

Преди това Кам пък го бе посъветвал да отиде да тормози Етан. От личен опит Сет знаеше, че по-трудно ще изкара от равновесие Етан, отколкото Кам.

— Защо сложи толкова боклуци вътре, след като се нарича руло от кайма?

— За да няма вкус на боклук, докато го ядеш.

— Бас държа, че пак ще си има вкус на боклук.

За хлапе, което само допреди няколко месеца не знаеше откъде ще се появи следващото ядене, помисли си той мрачно, Сет се държи доста странно. Но вместо да му го каже, прибягна до следния удар:

— Е, утре е ред на Кам да готви.

— Господи! Значи — отрова.

Момчето театрално се хвана за гърлото и залитна. Етан вероятно щеше да се развесели, ако не се бяха присъединили и кучетата, които се разтичаха и се разлаяха наоколо.

 

 

Когато Анна се появи в кухнята, Етан вече бе сложил рулото във фурната и се канеше да изпие две таблетки аспирин.

— Здравей. Ужасен ден. Отвратително движение. — Вдигна вежди, като го видя как гълта аспирините. — Глава ли те боли? Нищо чудно, с този дъжд цял ден.

— Специално за това главоболие причината се нарича Сет.

— О… — Леко угрижена, тя си наля чаша вино и се приготви да го изслуша. — Неминуемо има периоди на стрес и трудности. Трябва да преодолява страшно много неща и проявява агресивност като самозащита.

— През последния час не престана да се оплаква от всичко. Ушите ми още горят. Не искал руло — промърмори Етан и си извади бира от хладилника. — Защо да не сме ядели пица? Ако ме пита мен, трябва да е благодарен, че има кой да му приготви топла храна, а не да философства, че приличала на боклук и вероятно ще е още по-ужасна на вкус. След това разлая кучетата; нямах и пет минути спокойствие. Освен… — Млъкна, защото видя, че тя се хили насреща му. — Лесно ти е на теб.

— Така е, съжалявам. Но и съм доволна. О, Етан, всъщност е толкова нормално. Държи се като всяко раздразнено десетгодишно момче в дъждовен ден. Само преди няколко месеца щеше да прекара времето нацупен в стаята си и нямаше да ти причини главоболие. Това е такъв огромен напредък.

— Става непоносим.

— Точно така. — Усети радостни сълзи да напират в очите й. — Не е ли прекрасно? Трябва да е бил истински досадник, щом като дори ти, с твоето търпение, не си издържал. Както върви, по Коледа ще е невъзможен.

— И смяташ, че това е добре?

— Определено. Етан, занимавам се с деца, които не са се сблъсквали и наполовина с нещастията на Сет, и се оказва, че им е доста по-трудно да се приспособят дори под надзора на социален служител. Ти, Кам и Филип сте направили чудеса по отношение на Сет.

Малко поуспокоен, той отпи от бирата.

— С твоята помощ.

— Така е и то ме радва. И за да го докажа, ще ти помогна с вечерята. — С тези думи свали сакото и започна да навива ръкавите си. — Какво си решил да поднесеш с рулото?

Мислеше да сложи картофи в микровълновата печка и евентуално да извади от замразения грах. Но…

— Мислех си, че онези кашкавалени крокети, които правиш, ще са подходящи.

— Толкова много холестерол наведнъж? Но защо не, по дяволите! Ще ги приготвя. Защо не седнеш, докато премине главоболието ти?

Вече отминаваше, но му се стори по-разумно да не го споделя.

Седна и се накани да се наслади на бирата си… И да постави снаха си на място.

— О, Грейс помоли да ти благодаря за рецептата. Ще ти каже как се е справила.

— О? — Анна се извърна да вземе престилката и да скрие доволната си усмивка.

— Да. Взех от нея рецептата за пилето. Пъхнах я в готварската книга.

Самият той скри усмивката си, забелязал как раменете й трепват.

— Ти… Благодаря…

— Щях да ти я дам още снощи, но се върнах късно и си бяхте легнали. Когато тръгнах от Грейс, случайно срещнах Джим.

— Джим? — попита тя с видимо раздразнение.

— Отбихме се у тях да му помогна с лодката, че нещо му създава проблеми.

— Снощи си бил у Джим?

— Забавих се по-дълго, отколкото възнамерявах, но даваха някакъв бейзболен мач.

Идеше й — и щеше да го стори с радост — да счупи бутилката бира в главата му.

— Снощи си оправял някакъв двигател и си гледал мач?

— Да — погледна я съвсем невинно. — Нали ти казвам — късно се прибрах, но играта беше страхотна.

Тя дълбоко въздъхна и отвори хладилника да извади кашкавал и мляко.

— Мъже! — промърмори. — Всички са идиоти.

— Какво?

— Нищо. Е, дано ти е било забавно да гледаш мача — отвърна Анна и добави наум: „Докато Грейс е била сама и нещастна вкъщи“.

— Не помня откога не съм се забавлявал толкова.

Ухили се широко. Не можеше да се сдържи. Беше толкова бясна, но се стараеше да го прикрива.

— Радвам се — процеди тя през зъби, извърна се да вземе брашното от шкафа и зърна лицето му. Замръзна на място и бавно изрече: — Снощи не си ходил да гледаш никакъв мач у Джим.

— Така ли? — Вдигна вежди, замислено погледна бирата и отпи. — Май си права. Обърквам го с един друг път.

— Бил си с Грейс.

— Така ли?

— О, Етан. — Стисна зъби и остави брашното. — Подлудяваш ме! Къде беше снощи?

— Знаеш ли, никой не ми е задавал този въпрос, откакто почина майка ми.

— Не се меся в твоите работи…

— Така ли?

— Добре, добре. Опитвам се да ти помогна, а ти всячески ми пречиш да го сторя непринудено.

Той се облегна назад и се загледа в нея. Харесваше я, дори когато го караше да се чувства неловко. Не е ли странно, помисли си, че някъде през последните седмици бе започнал да я обича. Което означаваше, че е наложително да я дразни.

— Нали не ме питаш дали съм прекарал нощта в леглото на Грейс?

— Не, не, разбира се, че не. — Грабна отново брашното, после го остави. — Не точно с тези думи.

— Свещите нейна идея ли бяха, или твоя?

Анна реши, че е настъпил моментът да вземе нож. Може да й потрябва оръжие.

— Свършиха ли работа?

— Твоя, предполагам. Както и роклята. Грейс не би се сетила за това. Тя не е… Как се казва… Потайна.

Младата жена леко затананика и се накани да се заеме с крокетите.

— А беше потайно, непочтено и измамно да ме изпратиш там по този начин.

— Знам, но бих го повторила. — „Много по-изкусно следващия път“ — обеща си тя. — Можеш да ми се сърдиш колкото си искаш, Етан, но никога не съм виждала човек, който така силно да се нуждае от подтикване.

— Ти си професионалист в тази сфера. Искам да кажа, нали като социален служител постоянно се бъркаш в живота на хората.

— Помагам на онези, които се нуждаят — парира го тя разпалено. — И Господ ми е свидетел, че ти се нуждаеше от помощ.

Извика, когато ръката му се стовари върху рамото й, и дори очакваше да я разтърси здравата, затова, когато я целуна по бузата, успя само да примигне.

— Благодарен съм ти.

— Наистина ли?

— Не че ще ми е приятно, ако пак се намесиш, но за този път съм ти благодарен.

— Тя те прави щастлив. Виждам го с очите си.

— Ще видим аз колко време ще я правя щастлива.

— Етан…

— Да не говорим повече. — Отново я целуна: хем като предупреждение, хем да изрази топлото си чувство. — Ще я караме ден за ден известно време.

— Добре. — Лицето й сияеше. — Грейс е на работа в заведението на Снидли тази вечер, нали?

— И за да не се чудиш как да извъртиш нещата, за да ме попиташ: възнамерявам да се отбия там за малко.

— Прекрасно! — Доволна, Анна се захвана за работа. — Тогава ще побързаме с вечерята.