Нора Робъртс
Самотни пясъци (19)

Осемнадесета глава

Анна си взе свободен ден. Нямаше представа кога ще се появи Грейс да се погрижи за къщата, но не желаеше да рискува и да я изпусне.

Не я интересуваше какво казва Етан, по-точно какво не казва. Явно се беше случило нещо.

Ако вярваше, че са се посдърпали или е възниквало някакво недоразумение помежду им, щеше да прояви съчувствие или да се развесели — в зависимост от обстоятелствата. Но не заради недоразумение очите на Етан плуваха в тъга. Вярно, добре се прикриваше, прецени тя, докато бавно, но безжалостно скубеше плевелите, които заплашваха да задушат бегониите в предния двор. Прикриваше и чувствата си не по-малко умело. Но Анна бе професионалист в това да стига до същината на емоциите и причините за тях.

Толкова по-зле за него, че снаха му е социален работник.

Опита се да поразпита Сет. Не се съмняваше, че момчето знае някои неща. Но се сблъска с непреодолима мъжка солидарност. Отговорът се изрази единствено в характерното за братята Куин свиване на раменете и уста, която не отронва думичка.

Въпреки това би измъкнала от момчето онова, което знае. Но не желаеше да наруши крехката връзка, която се изграждаше помежду им. Сет ще запази лоялността си към Етан.

Анна ще обработи Грейс.

Беше сигурна, че двамата не са се виждали дни наред. Лесно отгатваше къде ходи и какво прави Етан. Всяка сутрин излизаше с лодката; следобед прекарваше в работилницата, където се задържаше и вечер. Едва докосваше храната, после се оттегляше в стаята си, а лампата оставаше до късно запалена, както сама се убеди няколко пъти.

Разсъждава, мина й през ума, и тръсна нетърпеливо глава. А ако не се самовглъбяваше, бе готов да се скара с всички.

С появата си неволно бе предотвратила сбиване, при което със сигурност щеше да се пролее кръв: пристигна в работилницата и завари тримата настръхнали, а Сет стоеше настрани и ги наблюдаваше с любопитство.

Причината остана тайна за нея. В отговор на въпроса си получи свиване на рамене и сумтене.

Е, на това ще се сложи край, реши тя и енергично изскубна поредния плевел. Жените знаят как да споделят и да обсъждат. Ще намери начин да накара Грейс Мънроу да сподели с нея какво се е случило.

С удоволствие чу колата на Грейс да пристига. Отметна шапката си назад, надигна се и й се усмихна сърдечно.

— Здравей.

— Здравей, Анна. Мислех, че си на работа.

— Взех си свободен ден, за да си възвърна психическото равновесие. — „Да, да — прецени веднага тя. — И тук има много мъка, която не е така добре прикрита, както при Етан.“ — Защо не доведе Обри?

— Днес мама я взе. — Грейс прокара ръка по каишката на обемистата си чанта. — Е, да започвам, а ти продължавай с градинарството.

— Тъкмо си търсех причина, за да си почина. Да поседим на верандата за минутка.

— Наистина трябва да пусна пералнята.

— Грейс. — Сложи внимателно ръка на рамото й. — Седни. Поговори с мен. Смятам те за приятелка. Надявам се, че и ти ме възприемаш като такава.

— Гледам на теб като на приятелка, Анна. — Нужно й бе да си поеме дълбоко въздух, за да се поуспокои. — Наистина, Анна.

— Тогава да поседнем. Кажи ми какво се е случило, че двамата с Етан сте така нещастни.

— Не знам дали имам право. — Изпитваше умора, такава умора, че приседна на стъпалата. — Май обърках всичко.

— Как?

Бе си изплакала очите. Не че това й помогна. Може би наистина ще й олекне, ако поговори с друга жена, и то такава, към която започва да се привързва.

— Оставих се да предполагам — подхвана, — да планирам. Донесе ми цветя, цветя, които беше набрал самичък — добави и разпери безпомощно ръце.

— Набрал ти е цветя?

Анна присви очи: „Зайци и сърни ли? Глупости!“. Но реши, че с този въпрос ще се заеме по-късно.

— И ме заведе на вечеря. Със свещи и вино. Очаквах да ми направи предложение за женитба. Етан обмисля внимателно нещата и смятах, че е готов да ми направи предложение.

— Съвсем естествено е да предположиш подобно нещо. Нали сте влюбени един в друг? Привързан е към Обри, а и тя го боготвори. И двамата сте домошари. Защо да не предположиш подобно нещо?

Грейс помълча известно време, после въздъхна дълбоко.

— Нямаш представа колко се радвам да те чуя да говориш така. Чувствах се като пълна глупачка.

— Хей, я се стегни! Никаква глупачка не си. И аз не съм, но допуснах, че нещата са били съвсем естествени.

— Е, и двете се лъжем. Той не ми направи предложение. Но се любихме същата вечер, Анна. Толкова нежно. Никога не съм вярвала, че някой може да се отнася така към мен. По-късно той имаше кошмар.

— Кошмар?

— Да. — Сега вече разбираше какво всъщност е видял в съня си. — Бил е ужасен, но се престори, че не е така. Каза ми да не се тревожа и ме успокои. Затова повече не се замислих. Поне тогава.

Неволно разтърка синината на крака, получена, когато се удари в една от масите „При Снидли“.

— На следващия ден си помислих, че ако чакам Етан да ми направи предложение, в сватбения си ден ще е с побелели коси. Той не е от бързите.

— Права си. Той върши нещата бавно, но затова пък — добре. И все пак от време на време някой трябва да го подтиква.

— Така е, нали? — Не успя да прикрие усмивката си. — Понякога мисли толкова дълго, че нещата замират. Този път случаят ми се стори точно такъв и се реших аз да направя предложението.

— Ти си предложила на Етан да се ожените? — Анна се засмя доволно. — Браво, моето момиче.

— Всичко намислих. Всичко, което искам да му кажа, как да го кажа, къде да го кажа. Избрах да го направя във водата, защото там изглежда най-щастлив. Помолих го да се разходим с лодката. Беше толкова красиво по залез-слънце, вятърът издуваше ярките платна. И му направих предложението.

Анна обгърна раменете й.

— Предполагам, че ти е отказал, но…

— Нещо повече. Само да беше видяла лицето му. Направо се вкамени. Щял да ми обясни всичко, когато се върнем. И го направи. Но не ми се вижда редно да го споделям, Анна, защото се отнася до Етан. Само ще ти кажа, че заяви как не може да се ожени за мен, няма да го направи не само с мен, но и с никоя друга. Никога.

Известно време Анна мълчеше. Като социален служител, отговорен за Сет, имаше достъп до досиетата на тримата мъже. Знаеше почти всичко за миналото им.

— Да не би да е заради преживяното през детството му?

Очите на Грейс трепнаха. Тя вдигна глава.

— Той ти е разказал?

— Не, но знам. Или поне по-голямата част. Това е професията ми.

— Знаеш… какво майка му… онази жена му е сторила и е допуснала други да правят с него? Той е бил едва момче.

— Знам, че няколко години, преди да го зареже, го е принуждавала да прави секс с клиенти. В досието му има копия от медицинските резултати. Знам, че е бил изнасилван и бит, преди Стела Куин да го открие в болницата. И съм наясно докъде може да доведе такава травма. Имало е опасност самият Етан да се превърне в сексуален насилник. Това се случва твърде често.

— Но не е станал.

— Не. Превърнал се е в трезв, отговорен мъж, който почти винаги се контролира. Но белезите са налице. Вероятно връзката му с теб е провокирала някои от тях да изплуват на повърхността.

— Не ми позволява да му помогна, Анна. Втълпил си е, че не бива да рискува, като създаде деца, защото нейната кръв тече във вените му. Лоша кръв, пази се да не зарази никого. Няма да се ожени за мен, защото за него женитбата означава семейство.

— Греши и типичен пример за това колко греши, е огледалото. Във вените му не само тече нейната кръв, но е прекарал първите дванадесет години — тогава, когато децата се впечатляват най-силно — в обкръжение, което би повлияло на всяко съзнание. Ала вместо това се е превърнал в Етан Куин. Защо трябва децата му — децата, които двамата ще създадете — да не наследят онова, което е изградил от себе си?

— Ще ми се да се бях сетила да му го изтъкна — пророни Грейс. — Но бях така шокирана, тъжна и разстроена. — Затвори очи. — Но ми се струва, че нямаше да има никакво значение, дори да го бях казала. Той нямаше да ме чуе. Той не ме слуша — изрече бавно. — Не ме смята за достатъчно силна, та да живея с миналите му преживявания.

— Обаче греши.

— Да, греши. Но решението му е окончателно. Не ме иска. Изборът бил мой. Но аз го познавам. Ако заявя, че приемам отношенията между нас такива, каквито са, и пожелая да продължим, това ще го измъчва.

— А ти можеш ли да ги приемеш?

— Задавах си този въпрос дни наред. Обичам го достатъчно и съм готова да приема сегашните ни отношения още известно време. Но и аз ще се измъчвам. — Поклати глава. — Не, всъщност това не би ме задоволило. Не мога да приема само част от него. И не мога да искам от Обри да го приеме просто като приятеля на мама.

— Браво на теб. А сега какво възнамеряваш да правиш?

— Не знам. Не и когато и двамата очевидно се нуждаем от различни неща.

Анна въздъхна нетърпеливо.

— Грейс, ти и само ти можеш да вземеш решението. Но първо нека ти кажа: в началото с Кам не се понесохме на крилете на любовта. Желаехме различни неща — или така си въобразявахме. И докато открием какво искаме заедно, доста се понаранихме. Но се изправихме лице в лице и се справихме.

— Трудно ми е да се изправя лице в лице с Етан.

— Но не е невъзможно.

— Не, не е, но… Той не постъпи честно с мен, Анна. Как да го забравя? През цялото време ме остави да си градя въздушните кули, а е знаел, че ще ги разруши. Сигурна съм, че съжалява за това, и все пак…

— Ти си сърдита.

— Сигурно си права. Веднъж вече един мъж се отнесе така с мен. Баща ми — уточни хладно. — Исках да стана танцьорка и той знаеше за тази моя мечта. Не ме насърчаваше, но ме остави да ходя на уроци и да продължавам да мечтая. И когато имах нужда да застане до мен и да ми помогне да осъществя мечтата си… ме отряза. Простих му, или поне се опитах, но нещата никога вече не станаха същите. После забременях и се омъжих за Джак. Вероятно аз пък съм разбила неговите мечти и той никога не ми прости. Знам ли?

— Опитвала ли си се някога да си изясниш отношенията с него?

— Не. И той ми даде избор подобно на Етан. Или нещо, което виждат като избор: да постъпя според техните желания. Да приема онова, което искат, или да живея без тях. Затова ще живея без тях.

— Разбирам те. Но дори това да задоволява гордостта ти, какво прави със сърцето ти?

— Когато ти разбият сърцето, ти остава единствено гордостта.

А гордостта, Анна добре знаеше, може да се превърне в нещо студено и горчиво.

— Позволи ми да поговоря с Етан.

— Аз ще поговоря с него веднага щом измисля какво да му кажа. — Въздъхна. — Чувствам се по-добре. Изречеш ли го на глас, помага. А нямам с кого да го споделя.

— И двамата сте ми мили.

— Знам. Всичко ще се оправи. — Стисна ръката на Анна, преди да се изправи. — Помогна ми да не ми се плаче. Мразя, когато ми се плаче. А сега ще гледам с работа да поразкарам част от гнева, който не подозирах, че съм натрупала. — Успя да се усмихне. — Ще разполагаш с доста чиста къща, когато приключа. Ставам маниачка на тема чистота, когато съм ядосана.

„Не стопявай целия гняв — помисли си Анна, докато Грейс влизаше в къщата. — Запази малко от него за онзи идиот Етан.“

 

 

За два часа и половина Грейс излъска, изми и изчисти всичко на втория етаж. Преживя лош момент в стаята на Етан, където витаеше миризмата му, примесена с дъх на море, и където бяха разхвърляни различни дреболии, напомнящи за всекидневието му.

Но се стегна и се обви със същата непроницаема преграда както при развода или когато се отдръпна от баща си.

Както винаги работата й помогна. Здравата, изморителна физическа работа ангажираше не само ръцете й, но и ума й. Животът продължаваше. Знаеше го от личен опит.

Има дете. Има гордост. И още има и мечти — макар да бе стигнала до състояние да мисли за тях като за планове.

Ще успее да живее без Етан. Е, вероятно не така пълноценно и определено не така весело. Но ще живее и ще продължи да следва пътя, който е предначертала за себе си и дъщеря си.

Приключи с втория етаж обляна в сълзи и обзета от самосъжаление.

С не по-малко хъс се захвана с долния етаж. Лъсна мебелите до блясък, стъклата искряха. Простря прането, премете верандите — бореше се с мръсотията, сякаш беше враг, готов да завладее планетата Земя.

Докато стигне до кухнята, гърбът леко я болеше, но болката й доставяше някаква наслада. Поизпотена, с подпухнали от водата ръце, се чувстваше като президент на голяма корпорация, току-що постигнал грандиозен делови успех.

Погледна часовника и прецени времето. Искаше да си тръгне, преди Етан да се върне от работа. Независимо от всичките усилия, които положи, у нея все още се таеше гняв. Познаваше се добре и знаеше, че е нужно съвсем малко, за да се разпали с пълна сила.

Ако се нахвърли върху него и сподели дори част от нещата, които й минаха през ума през последните няколко дни, никога повече няма да могат да се погледнат в очите, камо ли да останат приятели.

Няма да принуждава членовете на семейство Куин да взимат страна. И няма да рискува зараждащите се крехки, но важни за нея взаимоотношения със Сет да рухнат, само защото двама възрастни не знаят как да си сдържат нервите.

— Няма да допусна и да си загубя работата — промърмори тя, — само защото той не вижда какво изхвърля от живота си.

Издиша дълбоко, прокара ръка през косите си и се нахвърли настървено да чисти тиганите и тенджерите.

Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката, без да се замисли:

— Ало?

— Анна Куин?

Грейс хвърли поглед през прозореца и видя Анна в задната градина.

— Аз ей сега…

— Имам да ти казвам, нещо, кучко!

Грейс замръзна на две крачки от мрежестата врата.

— Какво?

— Обажда се Глория Делаутер. Коя си въобразяваш, че си, и защо ме заплашваш?

— Не съм…

— Имам права. Чуваш ли? Имам шибани права като всички останали. Старият се споразумя с мен и ако ти или онова копеле съпругът ти, или братята му не го изпълните, ще съжаляваш.

Гласът бе не само висок и груб. Беше маниакален, а думите се изстрелваха една след друга. Това беше майката на Сет, осъзна тя, докато слушаше несекващия поток обиди и ругатни. Жената, която го е наранила, изплашила го е. Взимала е пари за него.

Продавала го е.

Не си даваше сметка, че е навила кабела около ръката си, че така плътно го е стегнала, че се впива в плътта й. Опитвайки се да запази спокойствие, пое дълбоко дъх.

— Госпожице Делаутер, грешите.

— Ти си тая, дето сгреши, като ми изпрати писмото вместо парите, дето ми ги дължите. Вие ми дължите на мен! Да не си въобразяваш, че ме е страх, защото си някаква скапана социална работничка? Не ми пука дори да си проклетата кралица на проклетата Англия. Дъртакът е мъртъв и ако искате нещата да са както досега, ще си имате работа с мен. Да не мислиш, че ще ме спреш с някакво си писмо? Нищо няма да ме спре, ако реша да се появя и да си взема момчето.

— Грешите — чу Грейс собственият си глас, но някак отдалечен и глух.

— Той е моя плът и кръв и имам право да взема онова, което е мое.

— Само опитай! — Гневът й внезапно изригна. — Никога вече няма да успееш да се добереш до него.

— Ще правя каквото си искам с онова, което е мое.

— Той не е твой. Ти го продаде. Сега той е наш и ти никога няма да се приближиш до него.

— Той ще направи каквото му кажа, иначе знае с какво ще ми заплати.

— Само да се опиташ да предприемеш нещо, лично аз ще те разкъсам. Всичко, което си му сторила — колкото и да е ужасно — ще бъде бледо копие в сравнение с онова, което аз ще направя с теб. Когато приключа, от теб ще остане само колкото да се събере и да се хвърли в килията. Където ти е мястото заради малтретирането и отвратителното ти отношение към детето, заради принудата да проституира и задето си го продавала на мъже за секс.

— Какви лъжи ви е надрънкал малкият? Никога с пръст не съм го докосвала.

— Млъквай! — Объркваше майката на Сет с тази на Етан. В съзнанието й те бяха едно и също чудовище. — Знам какво си правила с него и няма достатъчно гадно място, където да те затворят и което да ме задоволи. Но ще открия и лично ще те натикам там, само да се приближиш до него!

— Искам единствено пари. — В тона й се долавяше вопъл; малко зъл и същевременно уплашен. — Просто малко пари да преживея. Вие ги имате предостатъчно.

— Единственото, което имам за теб, е презрение. Стой настрана от детето или ще ти се наложи ти да заплатиш.

— Помисли си отново. Просто си помисли отново. — Чу се някакъв приглушен шум, после потракването на лед в стъкло. — Ти не си по-добра от мен. Не ме е страх от теб.

— А би трябвало. Би трябвало направо да си ужасена.

— Аз… Не съм приключила със случая. Тепърва ще чуете за мен.

Чу се яростното затръшване на слушалката.

— Може и така да е — процеди Грейс със страшен глас, — но и аз не съм!

— Глория Делаутер, нали? — попита Анна, застанала от външната страна на мрежестата врата.

Всъщност стоеше там от две минути.

— Според мен тя не е човешко същество. Ако беше тук, ако беше в тази стая, мисля, че щях да я удуша. Все едно е животно. — Едва сега се разтрепери. Реакция от обзелия я гняв. — Щях да я убия. Или поне да се опитам.

— Чувството ми е познато. Трудно е да се мисли за такива като нея като за човешки същества. — Анна отвори вратата, без да откъсва поглед от Грейс. Не бе очаквала да види такъв изпепеляващ гняв в толкова крехка жена. — Постоянно се сблъсквам с подобни ситуации в работата си, но така и не свиквам.

— Тя е лоша. — Грейс едва дишаше. — Помисли ме за теб, когато вдигнах слушалката. Опитах се да й обясня, че греши, но не ме чуваше. Само викаше, заплашваше и кълнеше. Не издържах. Съжалявам.

— Всичко е наред. Ако съдя от края на дочутия разговор, бих казала, че се справи добре. Искаш ли да поседнеш?

— Не, не мога. — Затвори очи, но още й червенееше пред очите. — Анна, тя заплаши, че ще дойде да вземе Сет, ако не получи пари.

— Няма да стане. — Анна отиде до хладилника и извади бутилка вино. — Ще ти налея една чаша. Ще я изпиеш бавно, а аз ще си взема бележника. Искам да ми предадеш разговора с възможно най-точните думи. Ще успееш ли?

— Да. Ще си спомня.

— Добре. — Анна хвърли поглед към часовника. — Трябва да документираме всичко. Ако наистина се появи, ще бъдем готови.

— Анна… — Грейс гледаше към подадената чаша. — Не бива да го нараняват повече. Не бива повече да се страхува.

— Знам. Ще се погрижим да не го допуснем. Ей сега ще се върна.

 

 

Анна я накара да повтори разговора два пъти. Докато го разказваше за втори път, Грейс откри, че не я сдържа на едно място. Стана, остави наполовина празната чаша и взе метлата.

— Изричаше думите с такава злоба — обясни тя и започна да мете. — Вероятно по същия начин е говорела и на Сет. Не съм в състояние да си представя, че някой говори така на дете. — Поклати глава. — Тя всъщност не го смята за дете. За нея той е вещ.

— Ако те извикат да дадеш показания в съда, ще се закълнеш ли, че е искала пари?

— Заяви го няколко пъти. Но ще се стигне ли дотам, Анна? Ще се наложи ли Сет да се яви в съда?

— Не знам. Ако нещата така се развият, към списъка от обвинения, който й отправи, ще прибавим и изнудване. Изглежда, доста я изплаши — добави тя с доволна усмивка. — Та ти изплаши и мен.

— Какви ли не ги приказвам, когато съм ядосана.

— Разбирам те много добре. Има неща, които бих искала да й кажа, но ме възпира служебното ми положение. А не би трябвало — призна с дълбока въздишка. — Ще препиша това и ще го добавя към досието на Сет; после трябва да й изпратя второ писмо.

— Защо? — Ръката на Грейс стисна по-силно метлата. — Защо трябва да влизаш във връзка с нея?

— Кам и братята му трябва да узнаят истината, Грейс. Необходимо им е да са наясно какво точно са представлявали Глория Делаутер и Сет за Рей.

— Не е възможно да е както разправят хората. — Очите на Грейс блестяха, докато вадеше лопатата за боклук от килера. Гневът, който бушуваше в нея, продължаваше да я души. — Професор Куин не е мамил съпругата си. Той й беше толкова предан.

— За тях е важно да разполагат с всички факти. Същото важи и за Сет.

— Аз ще ти кажа един факт. Професор Куин имаше вкус. Не би погледнал жена като Глория Делаутер, освен от състрадание или с отвращение.

— И Кам смята същото. Но хората говорят, че когато погледнат Сет, виждат очите на Рей Куин.

— Е, трябва да има някакво друго обяснение за това!

Очите й трескаво блестяха, докато прибираше метлата и лопатката и вадеше кофата и парцала.

— Вероятно. Но ако се окаже, че зад брака на Рей и Стела се крие някаква извънбрачна връзка? Толкова често се случва.

— Пет пари не давам за статистиката, дето я цитират по телевизията или в списанията: как всеки трима от петима мъже мамят жените си. — Изсипа препарата в кофата, която пълнеше с вода на мивката. — Рей и Стела Куин се обичаха, възхищаваха се един от друг. Не беше възможно да си около тях и да не го забележиш. А любовта им към синовете им само ги сближаваше още повече. Когато ги видиш петимата заедно, всъщност виждаше едно истинско семейство. По същия начин, както ви вижда вас петимата днес човек.

Трогната, Анна се усмихна:

— Работим по въпроса.

— Просто още нямате толкова години зад гърба си. — Грейс извади кофата от мивката. — Те бяха като едно цяло.

Привидно целите неща, помисли си Анна, често са счупени.

— Ако между Рей и Глория е имало нещо — попита тя, — дали Стела щеше да му прости?

Грейс пъхна парцала в кофата и й хвърли хладен решителен поглед.

— Ти би ли простила на Кам?

— Не знам — призна Анна след кратък размисъл. — Трудно ще ми е, защото ще съм го убила. Но може би — след време — бих сложила цветя на гроба му.

— Точно това имам предвид — кимна доволно Грейс. — Подобен вид измяна не се прощава лесно. От тук следва, че ако е съществувало такова напрежение между Рей и Стела, синовете им щяха да знаят. Децата не са глупави, независимо колко им се ще на възрастните да смятат, че е така.

— Не, не са — пророни другата жена. — И каквато и да е истината за тях, е необходимо да я узнаят. Ще отида да напиша отчета. — Надигна се. — Искаш ли да го погледнеш и да видиш дали да се прибави, или да се махне нещо, преди да го приложа към досието?

— Добре. Имам още пране за простиране и после ще…

И двете го чуха едновременно: радостния лай на кучетата. Грейс бе обзета от пълно отчаяние. Беше забравила, че времето лети, и Етан се бе върнал.

Анна инстинктивно напъха бележника в чекмеджето.

— Искам да поговоря с Кам, преди да съобщим на Сет за телефонното обаждане.

— Да. Така ще е най-добре. Аз…

— Защо не се измъкнеш през задната врата, Грейс — предложи й тихичко. — Никой не би те обвинил, че не желаеш повече емоционални натоварвания за днес.

— Трябва да простра прането.

— Свърши прекалено много работа за един следобед.

Грейс изправи рамене.

— Винаги завършвам започнатото. — Отправи се към мокрото помещение и отвори сушилнята. — Което е повече, отколкото може да се каже за други хора.

Анна вдигна вежди. Етан ще се изненада, мина й през ума. А и колко хубаво, че тя ще е наблизо и ще види как ще си го получи.