Нора Робъртс
Самотни пясъци (10)

Девета глава

Анна се радваше, че ще разполага със следобеда. Обичаше професията си, хранеше добри чувства и уважение към колегите си. Вярваше безрезервно във функцията и целите на социалните служби. И изпитваше удовлетворението от съзнанието, че и тя дава своя принос.

Работата й бе да помага на хората: на младата самотна майка, останала без подслон, на нежеланото дете, на възрастната двойка. Гореше от желание да допринесе те да намерят своя път. Знаеше какво е да се чувстваш изгубен, да си отчаян и какво означава някой да ти подаде ръка.

И понеже сериозно се зае да помогне на Сет Делаутер, потърси Кам. И нов начин на живот, нов дом, ново начало.

Понякога, мина й през ума, постъпките ти се възнаграждават стократно.

Всичките й някогашни мечти — дори неща, за което не подозираше, че мечтае — изпълваха прекрасната стара къща до водата. Бяла къща, нашарена със синьо. Люлеещи се столове на верандата, цветя в градината. Спомни си първия ден, когато я видя. Шофираше по същия този път, а радиото й бе надуто докрай. Тогава, естествено, гюрукът на колата не беше смъкнат, тъй като не желаеше вятърът да разроши косата й. Предстоеше й делово посещение.

Къщата я очарова: обикновена, но стабилна. Заобиколи двуетажната постройка и налетя на сърдит сексапилен мъж, който оправяше стъпалата на верандата; първоначално не прояви никаква склонност за съдействие.

След това вече нищо в живота й не бе същото.

Слава богу!

А сега това е нейният дом, помисли си тя с доволна усмивка, докато караше по пътя през нивите. Нейната къща в провинцията, с градината, която ще обогати… А сърдитият, необщителен сексапилен мъж? И той е неин, и то много повече, отколкото си представяше.

Караше по пътя, без да се интересува дали вятърът ще разроши косата й. Връщаше се у дома със свален гюрук и ведро настроение.

Чакаше я работа, но можеше да напише отчетите на портативния компютър вкъщи. Докато доматеният сос къкри на печката, помисли си тя. Ще вечерят спагети, за да напомни на Кам за медения им месец.

Не защото този период бе отминал, макар и да не се намираха в Рим. Зачуди се дали дивата, неудържима страст, която ги влечеше един към друг, ще отслабне.

И се надяваше, че няма.

Засмя се и зави по алеята към къщата. Почти блъсна хубавата си кола в задницата на стар, малко ръждясал автомобил. Изчака сърцето й да се поуспокои и се запита на кого ли е колата. Определено не беше на Кам; той предпочиташе спортните, бързи модели. Съмнително е тази стара бричка да развива голяма скорост.

На Филип? Едва ли. Изисканият мъж дори не би допрял с подметката на италианските си обувки пода на подобно превозно средство.

Тогава на Етан? Също изглеждаше малко вероятно. Това не е нито пикап, нито джип — от други коли той не се интересуваше.

Ограбват ги, реши тя и сърцето и отново затуптя. Посред бял ден. Никой никога не заключва вратите, а съседите не виждат къщата, скрита зад дърветата и мочурището.

В момента някой ровеше вътре из вещите им. Присви очи и изскочи от колата. Няма да му се размине. Това вече бе нейният дом, по дяволите, нещата са нейни и ако някакъв окаян крадец си въобразява…

Спря, защото зърна голям розов заек върху седалката на автомобила. Крадец, който е довел и дете?!

Грейс, осъзна тя и въздъхна с облекчение. Явно е ден, в който Грейс Мънроу идва да чисти.

„Градско момиче! — надсмя си се тя. — Забрави градските си инстинкти. Сега си на друго място.“ Като се чувстваше малко неловко и глупаво, тя се върна при своята кола, извади дипломатическото куфарче и нарами торбата с продукти, купени по пътя.

Още от верандата дочу монотонното жужене на прахосмукачката и веселата песничка, придружаваща поредната телевизионна реклама. Хубави, домашни звуци, прецени Анна. И изпита задоволство, че не тя чисти с прахосмукачката в момента.

Щом се появи на вратата, Грейс се сепна. Очевидно смутена, отстъпи назад и с крак изключи машината.

— Съжалявам. Смятах, че ще приключа, преди някой да се прибере.

— Аз подраних. — Макар и с пълни ръце, Анна приклекна пред стола, където седеше Обри и съсредоточено оцветяваше в лилаво слона в блокчето. — Много е хубаво.

— Това е слон.

— Фантастичен слон. Най-красивият, който съм виждала.

И понеже нослето на детето просто го изискваше, тя бързо го целуна.

— Почти свършвам. — Грейс трепереше от нерви. Анна изглеждаше така професионално в деловия си костюм. А измъкналите се от кока кичури й придаваха и… сексапил, заключи тя. — Горе и в кухнята приключих. Не знам… Не бях сигурна какво предпочиташ, но приготвих суфле от картофи с шунка. Във фризера е.

— Чудесно. За довечера ще сготвя аз.

Надигна се и внимателно намести торбата. Понечи да си събуе обувките, но се спря. Не й се стори подходящо да започне да разхвърля пред Грейс, която още довършваше чистенето.

Ще изчака за по-късно.

— Но утре — продължи тя — няма да успея да се измъкна по-рано и ще ми дойде добре дошло.

— Ами аз…

Грейс — изпотена и поизцапана — се почувства ужасно до Анна със свежата й блуза и шития по поръчка костюм. А обувките й, прецени тя, стараейки се да не я гледа много открито, са толкова хубави, класически, кожата им изглежда толкова мека, че да спиш с тях.

Сви пръстите на краката си в износените бели гуменки.

— И прането е почти готово. В сушилнята е пълно с хавлиени кърпи. Не знаех къде ще искаш да наредиш нещата си, затова сгънах всичко и го подредих върху леглото.

— Много съм ти благодарна. След неколкоседмично отсъствие винаги има доста работа. — Анна изпита притеснение. Никога не бе имала домашна помощница и не знаеше как точно да се държи. — Ще прибера продуктите. Искаш ли нещо студено за пиене?

— Не, благодаря. Щом приключа, няма да ти преча повече.

Странно, помисли си Анна, досега Грейс никога не се бе държала така хладно или нервно. Наистина, не се познаваха много-много, но тя долавяше известна симпатия от нейна страна. При всички положения, реши, трябва да си изяснят отношенията.

— Бих искала да поговорим, ако имаш малко време.

— О… — Грейс прокара ръка по металната пръчка на прахосмукачката. — Разбира се. Обри, отивам в кухнята с госпожа Куин.

— И аз!

Детето скочи и се завтече напред. Докато майка му го догони, то вече бе на пода и съсредоточено сътворяваше лилав жираф.

— През последните няколко дни предпочита този цвят — отбеляза Грейс. Машинално отиде до хладилника и извади каната с лимонада, която бе приготвила. — Избира си един, докато изхаби боичката, и после го сменя.

Ръката й застина върху чашата, която се канеше да извади от шкафа.

— О, извинявам се. Направих го по навик, без да се замисля.

Анна остави торбата.

— Кое?

— Да се разпореждам в кухнята ти и да се чувствам като у дома.

„Аха — даде си сметка Анна, — значи това е проблемът!“ Две жени, една къща. И двете изпитваха известна неловкост от положението. Извади едър домат от торбата и го огледа, преди да го постави на плота. Следващата година ще се опита да ги отглежда в градината.

— Знаеш ли какво ми хареса в тази къща от първия път, когато стъпих в кухнята? Мястото те предразполага да се чувстваш като у дома. Не бих искала да го променя.

Продължи да изпразва торбата, като внимателно поставяше зеленчуците на плота.

Грейс едва се сдържа да не отбележи, че Етан не обича гъби, когато другата жена извади торбичката и я постави до чушките.

— Това сега е твоя дом — пророни тя тихо. — Ще си го подредиш както искаш.

— Вярно е. И съм намислила някои промени. Имаш ли нещо против да ми налееш от лимонадата? Изглежда великолепна.

„Ето, започва се — помисли си Грейс. — Промените!“ Напълни две чаши и взе пластмасовата от плота, за да сипе и на Обри.

— Ето, скъпа, но внимавай да не я разлееш.

— Няма ли да ме попиташ какви точно промени? — учуди се Анна.

— Къщата не е моя и не ми е работа.

— Откога делим нещата на мое и твое? — подразни се Анна дотолкова, че накара Грейс да застане нащрек.

— Аз работя за вас… Поне засега.

— Ако си намислила да ми съобщиш, че ни напускаш, ще ми развалиш деня окончателно. Остана ли сама в тази къща с четиримата мъже, независимо колко са научени, върху мен ще легне деветдесет и пет процента от домакинството. Може би не от самото начало — продължи тя и започна да крачи напред-назад, — но накрая ще се стигне дотам. Без значение, че по цял ден съм на работа. Кам ненавижда домашната работа и ще направи всичко възможно да се измъкне. Етан е спретнат и подреден, но има навика да изчезва. А Сет е само на десет, което е достатъчно красноречиво само по себе си. Филип се мярка тук единствено през уикендите и ще ми излиза с довода, че не той е оставил неразборията. — Извърна се към Грейс: — Нали не си намислила да ме зарежеш?

— Стори ми се, спомена, че ще правиш промени и ще ме освободиш — отвърна Грейс.

— Мисля да направя нови възглавници и да претапицирам дивана — отвърна Анна нетърпеливо. — Но в никакъв случай не възнамерявам да загубя човека, на когото мога да разчитам. Мислиш ли, че не ми е ясно чия е заслугата след завръщането си да не заваря мивката затрупана с чинии, коша за пране — пълен и всичко — потънало в прах? Имам ли вид на идиотка?

— Не, аз… — Лека усмивка се появи върху устните на Грейс. — Толкова се старах с надеждата, че ще забележиш.

Анна въздъхна и предложи:

— Защо не седнем и не започнем отначало?

— Би било добре. Извинявам се.

— За какво?

— За всички неприятни неща, които си позволих да мисля за теб през последните няколко дни. — Сега вече се усмихна по-широко. — Забравих колко много те харесвам.

— Тук мъжете са повечко, Грейс, и определено се нуждая от помощта на някоя жена. Не знам точно как се прави това и понеже аз съм външният човек тук…

— Ти не си външен човек — прекъсна я тя шокирана. — Ти си съпругата на Кам.

— А ти си част от живота му, от живота на всички тях, и ги познаваш много по-отдавна. — Усмихна се. — Дай да се разберем веднъж завинаги: всичко, което правиш тук, ме устройва идеално. Благодарна съм ти, че ще го вършиш, за да имам възможност да се съсредоточа върху брака си, върху Сет и работата си. Ясно ли се изразих?

— Да.

— И тъй като инстинктът ми подсказва, че си добър човек и разбираш нещата, ще ти призная: ти си ми нужна много повече, отколкото аз на теб. И се оставям на милостта ти.

Звучният гърлен смях бе съпроводен с появата на трапчинките по бузите на Грейс.

— Струва ми, че няма нещо, с което да не можеш да се справиш.

— И така да е, но се кълна в Бога: не желая да се правя на жената чудо. Моля те, не ме оставяй сама с всички тези мъже.

Грейс прехапа устни за миг. После подхвана:

— Ако смяташ да претапицираш дивана в хола, ще са нужни нови завеси.

— Мислех си за копринени.

Двете се погледнаха възторжено и очевидно в пълно единомислие.

— Мамо! Имам пиш.

— О! — Грейс скочи и взе подскачащата Обри на ръце. — Ей сега ще се върнем.

Анна се засмя, стана, свали сакото си и се накани да се заеме с приготвянето на соса. Обичаше да готви. Така се успокояваше и понеже знаеше, че ще спечели точки пред мъжете от семейство Куин, когато се приберат, реши да се забавлява.

Изпитваше задоволство, че успя да се сприятели с Грейс. Искаше да се възползва от предимствата на малките градчета — от съседите и добрите взаимоотношения с тях. Една от причините за неспокойството й, докато живееше във Вашингтон, бе отчуждението между хората. По-късно, когато се премести в Принсес Ан, откри част от добросъседските отношения, на каквито беше свикнала, докато живееше при баба си и дядо си в Питсбърг.

А сега, помисли си тя, й се удава възможност да се сприятели с жена, която й допада и й харесва.

Посрещна с усмивка Грейс и Обри:

— Чувала съм, че създаването на тоалетни навици е истински кошмар и за двете страни.

— Има си и добрите, и лошите страни. — Майката притисна дъщеря си, преди да я пусне. — Обри е толкова добро момиченце. Нали, скъпа?

— Не си намокрих гащичките! Ще получа пет цента за касичката!

Анна избухна в смях, а Грейс сви примирено рамене.

— И подкупите помагат.

— Напълно одобрявам метода ти.

— Време е да приключа.

— Бързаш ли?

— Не особено.

Грейс хвърли поглед към часовника. Етан няма да се появи поне още час по нейна преценка.

— Тогава защо не ми правиш компания, докато приготвям соса?

— Бих могла. — Не се сещаше откога не е седяла в кухня с друга жена. Спокойствието, което изпитваше, я накара да въздъхне. — След малко има предаване, което Обри обича да гледа. Да пусна ли телевизора? Ще довърша с прахосмукачката после.

— Чудесно — съгласи се Анна и пусна доматите във врящата вода.

— Никога не съм правила сос за спагети — сподели Грейс, когато се върна. — Искам да кажа от пресни домати и така нататък.

— Отнема повече време, но си заслужава. Грейс, надявам се не ти е неприятно, но чух какво се е случило онази вечер в заведението, където работиш.

От изненада тя примигна и забрави да следи какви продукти слага Анна.

— Етан ли ти каза?

— Не. На него трябва да му теглиш думите от устата с ченгел. — Избърса ръце в престилката, с която се бе препасала. — Няма да си пъхам носа, но имам известен опит с жертви на сексуален тормоз. Разчитай на мен, ако желаеш да разговаряш по въпроса.

— Ако Етан не се бе появил… — Замълча, защото усети вътрешен хлад. — Е, както и да е — появи се, но аз трябваше да бъда по-предпазлива.

Анна си спомни тъмната нощ и как чакълът се забива в гърба й, когато я блъснаха на земята.

— Грешка е да се самообвиняваш.

— О, не се обвинявам… Не по този начин. Не заслужавах онова, което се опита да ми стори. Не съм го насърчавала. Напротив, дадох му да разбере, че не ме интересува нито той, нито хотелската му стая или леглото му. Само трябваше да заключа, след като Стийв тръгна. Но не се сетих, проявих небрежност.

— Радвам се, че не си пострадала.

— Но имаше опасност. Трябва да съм по-бдителна. — Хвърли поглед към вратата, откъдето долиташе веселата музика и още по-веселият смях на Обри. — Прекалено рисковано е и мога да загубя твърде много.

— Самотното майчинство не е лесно. Постоянно се сблъсквам с проблеми, които то предизвиква. Ти се справяш великолепно.

Сега вече не само се изненада, а направо се шокира. Никой никога не й бе казвал, че се справя великолепно с нещо.

— Аз просто… го правя.

— Точно така. — Анна й се усмихна. — Майка ми почина, когато бях на единадесет, но преди това ме отглеждаше сама. Когато се върна назад, преценявам, че се е справяла великолепно. Тя просто го е правила. Моля се да съм поне наполовина толкова добра, колкото вас двете, когато имам дете.

— Възнамерявате ли скоро да имате дете с Кам?

— Бива ме да планирам — отвърна със смях Анна. — Първо ще посветя известно време на брака ни, но после искам деца. — Погледна през прозореца, където се виждаха разцъфналите й цветя. — Тук е чудесно място да се отглеждат деца. Познаваше ли Рей и Стела Куин?

— О, да. Бяха прекрасни хора. Липсват ми.

— Ще ми се и аз да ги бях познавала.

— Щяха да те харесат.

— Мислиш ли?

— Щяха да те харесат за това, което си — увери я Грейс. — И затова, което правиш за семейството. Ти помогна те отново да се съберат. Според мен известно време всеки от тях се чувстваше някак изгубен… Особено след като доктор Куин почина. Вероятно им е било необходимо да поемат по своя път, точно както се оказа, че им е необходимо след това да се върнат.

— Етан остана.

— Той е пуснал корени тук. Чувства се като риба във вода. Но и той се остави известно време течението да го носи. Прекарваше прекалено много време сам в къщурката си до реката.

— Никога не съм я виждала.

— Закътана е — пророни Грейс. — Обича уединението си. Понякога в тиха вечер, докато бях бременна с Обри, го чувах да свири. Звучеше чудесно. Чудесно и самотно.

Сияещите от любов очи на Анна виждаха всичко безкрайно ясно.

— Откога си влюбена в него?

— Сякаш цял живот — прошепна тя и изведнъж се сепна. — Не исках да кажа това.

— Прекалено късно е вече. Казала ли си му го?

— Не. — Дори самата мисъл накара сърцето й да се разтупти от паника. — Не бива да говоря за това. Няма да му е приятно. Ще се смути.

— Сигурно, но той сега не е тук, нали? — Развеселена и очарована, другата жена й се усмихна лъчезарно. — Според мен е фантастично!

— Не е. Ужасно е. Направо ужасно. — Уплашено сложи ръка на устните си, за да преглътне напиращите сълзи. — Аз провалих всичко. Всичко. А сега той дори не иска да бъда наблизо.

— О, Грейс. — Изпълнена със съчувствие, Анна спря да реже зеленчуците. Прегърна я и я подбутна към стола. — Не ти вярвам.

— Но е истина. Каза ми да стоя настрана. — Чувстваше се унизена. — Извинявай. Не знам какво ми става. Никога не плача.

— Е, тогава е крайно време да нарушиш традицията. — Анна взе няколко книжни салфетки от кутията и й ги подаде. — Давай. Ще видиш, че ще се почувстваш по-добре.

— Чувствам се така глупаво.

Сълзите й рукнаха.

— Няма от какво да се чувстваш глупаво.

— Има, има… направих така, че вече дори не може да сме и приятели.

— И как се случи? — попита я предпазливо.

— Разкрих му чувствата си. Мислех си, че след онази нощ, когато ме целуна…

— Той те е целунал? — повтори Анна думите й и веднага се почувства по-добре.

— Беше страшно ядосан. — Грейс закри лице с книжната кърпичка и започна да диша дълбоко, за да се овладее. — Случи се след инцидента в заведението. Познавам го цял живот, но никога не съм го виждала такъв. Щях да се изплаша, ако беше някой непознат. Отхвърли онзи мъж като чувал. И в очите му имаше израз, какъвто не бях виждала — различен и… — Въздъхна и продължи: — … и вълнуващ. О, ужасно е да разсъждавам така!

— Шегуваш ли се? — Анна пресегна и стисна ръката й. — Не съм присъствала там, но съм развълнувана.

Грейс се засмя през сълзи и избърса лицето си.

— Не знам какво ми стана, но той стоеше пред мен и ми викаше. Стегнах се и дори се скарахме, докато ме прибираше. Настояваше да зарежа работата си и твърдеше, че нямам и една мозъчна клетка в главата си.

— Типична мъжка реакция.

— Точно така. — Изведнъж, отново усетила гняв, тя кимна. — Беше толкова типично, а никога не съм очаквала подобно нещо от него. В следващия миг се въргаляхме в тревата.

— Нима! — възкликна Анна доволна и се ухили.

— Той ме целуваше и аз го целувах, и беше прекрасно. Цял живот съм мечтала за това и се оказа много по-хубаво, отколкото съм предполагала. В следващия миг той спря и заяви, че съжалява.

Събеседничката й промърмори:

— О, Етан, идиот такъв!

— Отпрати ме да си вървя, но точно преди да вляза вкъщи, ми каза, че мисли за мен. Не искал, но го правел. Затова се надявах, че нещата ще се променят.

— Според мен те вече са се променили.

— Да, но не както се надявах. В деня на пристигането ви с Кам бях тук, когато той се прибра. И ми се стори, че… Но той само ме откара обратно до вкъщи. Бил премислил всичко и никога вече нямало да ме докосне, а аз да се отдалеча от него за известно време. — Въздъхна примирено. — И това правя.

Анна изчака малко, после поклати глава.

— О, Грейс, глупачка такава! — Грейс се намръщи, но тя се наведе през масата. — Очевидно този мъж те желае безумно, а това го плаши до лудост. Имаш власт, защо не я използваш?

— Власт? Каква власт?

— Да спечелиш Етан Куин. Просто остани насаме с него и го съблазни.

Грейс изсумтя.

— Да го съблазня? Аз да съблазня Етан? Не мога да го направя.

— Защо не?

— Защото… — Трябваше да има някаква проста и логична причина. — Не знам. Май не ме бива.

— Бас държа, че те бива. А и аз ще ти помогна.

— Ще ми помогнеш?

— Точно така. — Анна се надигна, за да нагледа соса. — Кога е следващата ти свободна вечер?

— Утре.

— Прекрасно. Разполагаме с достатъчно време. Бих взела Обри да спи при нас, но ще бъде прекалено очевидно, по-добре е да сме по-прикрити. Има ли на кого да я оставиш?

— Майка ми отдавна копнее да я оставя да пренощува у тях, но все не се решавам.

— Чудесно. Бебето в къщата може да те притесни. Ще измисля начин как да ти го изпратя.

Извърна се и погледна Грейс: овладяна, с класически черти и огромни тъжни очи. Несъмнено мъжът щеше да загуби.

— Добре е да си сложиш нещо семпло, но женствено — продължи да обмисля и потупа с пръст устните си. — Най-подходящи са пастелните тонове… Резедаво или бледорозово.

Младата жена усети, че й се завива свят, и разтърка глава.

— Ей, чакай малко. Много бързаш.

— Все някой трябва да го стори. С това темпо двамата ще въздишате тайно един за друг, докато станете на шестдесет. Никакви бижута — добави. — И съвсем лек грим. Сложи си от обичайния парфюм. Свикнал е с него и няма да се стресне.

— Анна, няма значение какво ще облека, ако той не иска да дойде.

— Разбира се, че има. — Като жена, която имаше слабост към дрехите, тя остана изненадана. — Мъжете си мислят, че не забелязват как са облечени жените… освен ако не са почти без нищо. Но подсъзнателно го правят. А това създава атмосфера и настроение. — Стисна устни, добави още босилек към соса и извади машинката за пресоване на чесън. — Ще се опитам да го накарам да намине малко след залез. Запали няколко свещи, пусни музика. Мъжете от семейство Куин обичат музика.

— А какво да му кажа?

— Мога да ти съдействам само дотук, Грейс — отвърна тя сухо. — И бас държа, че ще измислиш, когато му дойде времето.

Другата жена съвсем не беше убедена и започна да хапе устни.

— Имам чувството, че се готвя да го измамя.

— А ти нямаш подобно желание, така ли?

Тя се засмя и се предаде.

— Имам розова рокля. Купих я за сватбата на Стийв преди две години.

Анна й хвърли поглед през рамо.

— Как ти стои?

— Ами… — Грейс леко се усмихна. — Кумът на Стийв се лепна за мен още преди да са разрязали тортата.

— Изглежда подходяща.

— И въпреки това още не… — Млъкна, защото долови музиката във всекидневната. — Това е краят на предаването на Обри. Трябва да свърша там.

Стана бързо — паникьоса се да не би Етан да се върне, преди да си е тръгнала.

— Анна, благодарна съм ти за всичко, но според мен нищо няма да излезе. Той е много упорит.

— Тогава няма да му навреди, ако намине край къщата ти и те види в розова рокля, нали?

Грейс въздъхна.

— Кам някога излиза ли наглава с теб?

— От време на време, но не и когато съм в отлична форма.

Грейс се отправи към вратата — знаеше, че търпението на Обри да седи мирно и тихо се е изчерпало.

— Радвам се, че днес се върна по-рано.

Анна подпря дървената лъжица върху капака на тенджерата.

— И аз.