Джон Р. Р. Толкин
Разказ за Децата на Хурин (10)

Глава IX
Смъртта на Белег

Белег дълго търсил Турин сред мъртъвците, за да погребе тялото му, ала не го открил. Тогава разбрал, че Хуриновият син е отведен жив в Ангбанд; но бил принуден да остане в Бар-ен-Данвед, докато раните му заздравеят. Сетне потеглил почти без надежда да открие следата на орките, но се натъкнал на дирите им близо до Теиглинските бродове. Там дирите се разделяли — едни минавали покрай Бретилския лес към Бритиахския брод, а други завивали на запад. За Белег било ясно, че трябва да следва онези, които отиват по най-прекия и най-бърз път към Ангбанд през Анахския проход. Затуй продължил през Димбар и нагоре към прохода Анах в Планините на Ужаса Еред Горгорот, а оттам излязъл на платото Таур-ну-Фуин, що означава Гора под нощта, област на ужас и мрачна магия, на скиталчество и отчаяние.

Но тъй се случило, че докато вървял една нощ през ония прокълнати земи, забелязал светлинка между дърветата и като отишъл натам, видял един елф да спи под изсъхнало вековно дърво. До главата му светела лампа, чието покривало се било смъкнало. Белег събудил спящия, дал му лембас и запитал каква зла участ го е довела на това страшно място; а елфът се назовал с името Гвиндор, син Гуилинов.

С дълбока скръб в сърцето го гледал Белег; защото сега Гвиндор бил само прегърбена и боязлива сянка на прежната сила и доблест на онзи благородник от Нарготронд, който в Битката на Неизброимите сълзи с безумна храброст препуснал чак до портите на Ангбанд и там бил заловен. Защото заради своите умения в ковашкия занаят и издирването на руди и скъпоценни камъни малцина от пленените Нолдори били убивани; тъй и Гвиндор не загинал, а попаднал като роб в Северните рудници. Някои от тия Нолдори притежавали Феанорови лампи, които представлявали кристали, закачени в мрежа от изящни верижки и излъчващи от ядрото си негаснещо синьо сияние, що им помагало по вълшебен начин да намират пътя си в нощната тъма или из мрачни тунели; ала тайната на тия лампи не познавали дори те самите. Тъй мнозина елфи-миньори успявали да си пробият изход и да избягат от мрака на мините; но Гвиндор бил получил от един работник в ковачниците малък меч и докато се трудел в каменоломните, внезапно нападнал стражата. Избягал, ала с отсечена китка; и сега лежал изнурен под могъщите борове на Таур-ну-Фуин.

От Гвиндор Белег узнал, че малкият отряд орки пред тях, от който се криел беглецът, не водел пленници и бързал с все сила — може би за да изпревари останалите и да отнесе някаква вест в Ангбанд. Като чул това, Белег изпаднал в униние, понеже се досетил, че следите на запад отвъд Теиглинските бродове са оставени от по-голяма орда, тръгнала според оркския обичай да върлува в търсене на храна и плячка; и може би тия орки вече се връщали към Ангбанд по „Тясната земя“ — дългото дефиле на Сирион, което лежало далеч на запад. Ако наистина било тъй, оставала едничката надежда да се върне до брода на Бритиах, а после да продължи на север към Тол Сирион. Ала едва бил взел това решение, когато чули откъм юг през гората да се задава голяма войска; и като се укрили зад дървесните вейки, видели Морготовите слуги да минават бавно, претоварени с плячка, а между тях се тътрели пленници, обкръжени от вълци. Видели и самия Турин да крачи с оковани ръце, а орките немилосърдно го биели с камшици.

Тогава Белег разказал защо е дошъл в Таур-ну-Фуин и Гвиндор се опитал да го разубеди от безумното начинание, като казвал, че тъй не ще постигне нищо, освен да придружи Турин в предстоящите мъчения. Но Белег не искал да изоставя своя приятел и макар сам да бил отчаян, с пламенни речи разпалил нова надежда в сърцето на Гвиндор; и двамата продължили напред подир орките, додето излезли от гората върху планинските склонове, слизащи към безплодните дюни на Анфауглит. А орките, щом зърнали върховете на Тангородрим, се успокоили, та по здрач спрели на бивак в една гола долчинка и разположили наоколо вълча стража. Там насядали на гуляй и пируване с плячката; и след като поизмъчвали пленниците, повечето потънали в пиянски сън. Могъща буря се задала от запад и в далечината тътнели гръмотевици, докато Белег и Гвиндор се прокрадвали към лагера.

Когато целият лагер заспал, Белег извадил лъка си и в тъмнината застрелял четири от вълците-стражи откъм южната страна, един по един и безшумно. После с безумна храброст двамата се промъкнали през лагера и намерили Турин с оковани ръце и нозе, вързан за едно сухо дърво. От дънера около него стърчали дръжките на ножовете, с които го замеряли орките; но той не бил наранен, само от изтощение бил потънал в мъртвешки сън. Тогава Белег и Гвиндор срязали въжетата и на ръце изнесли пленника от долчинката; ала не могли да го носят дълго и едва успели да стигнат до един трънлив гъсталак високо на склона над лагера. Там го оставили на земята; а бурята вече наближавала. Белег изтеглил своя меч Англахел и с него разсякъл оковите на Турин; ала през оная нощ злата съдба била по-силна, защото острието на Еол Мрачния елф се отплеснало в ръката му и наранило крака на Турин.

Събудил се Турин изведнъж, обзет от ярост и страх, и като зърнал някой да се привежда над него с гол меч в ръката, рипнал с див крясък, понеже смятал, че орките пак са дошли да го измъчват; и като се пресегнал през мрака, изтръгнал Англахел и съсякъл Белег Куталион, когото мислел за враг.

Но както стоял вече свободен и готов скъпо да продаде живота си на въображаемите противници, изведнъж право над тях избухнала ослепителна мълния и в нейната светлина съзрял лика на Белег. Тогава Турин застинал вкаменен и безмълвен пред тази ужасна смърт, защото чак сега разбрал що е сторил; и тъй страшно било лицето му под блясъка на небесните мълнии, че Гвиндор се захлупил по очи на земята и не смеел да вдигне глава.

Ала ето че в низината под тях орките се събудили, както от бурята, тъй и от крясъка на Турин, и открили, че пленникът е избягал; но не пратили потеря, защото се бояли от западните гръмотевици и мислели, че им ги пращат великите Неприятели отвъд Морето. Налетял мощен вятър, порой се посипал от мрачното небе и мътни реки връхлетели надолу по склоновете на Таур-ну-Фуин; и макар Гвиндор да крещял, че са в смъртна опасност, Турин не отговарял и продължавал да седи насред бурята, неподвижен и без нито една сълза, до проснатото в мрачната гора тяло на Белег Куталион — убит от собствената му ръка, докато го освобождавал от робските вериги.

Призори бурята отминала на изток над Лотлан и изгряло топло, ярко есенно слънце; но орките мразели слънцето почти колкото гръмотевиците и понеже мислели, че Турин отдавна е избягал надалеч, а пороят е изличил следите му, потеглили набързо да се приберат час по-скоро в Ангбанд. Гвиндор ги видял отдалече как крачат през димящите пясъци на Анфауглит. Тъй злите твари се завърнали при Моргот с празни ръце и изоставили зад себе си Хуриновия син, който седял онемял и безумен върху склона на Таур-ну-Фуин, прегърбен под невидим товар, по-тежък от техните окови.

Накрая Гвиндор помолил Турин да му помогне за погребението на Белег и той се изправил като насън. Заедно положили Белег в плитък гроб и сложили до него могъщия му лък Белтрондинг, що бил изработен от черен тис. Но Гвиндор взел злокобния меч Англахел, като казал, че ще е по-добре това острие да мъсти на Морготовите слуги, отколкото да лежи без полза под земята; взел и запаса от лембас на Мелиан, за да се подкрепят из пущинака.

Тъй от ръката на онзи, когото най-силно обичал, загинал Белег Крепколък — най-верният приятел и най-изкусният от всички следотърсачи, бродили в Древните дни из горите на Белерианд; и тая скръб се запечатала навеки върху лицето на Турин.

Но храбростта и надеждата се възродили в гърдите на елфа от Нарготронд и той повел Турин надалече от Таур-ну-Фуин. Дълго бродили по опасни пътеки, ала Турин вече ни веднъж не продумал и вървял сякаш без цел и посока, докато годината привършвала и зимата бавно се прокрадвала откъм северните земи. Гвиндор обаче неотстъпно крачел до него, за да го пази и упътва; и тъй се прехвърлили на запад през Сирион, та стигнали накрая до Красивото езеро и Ейтел Иврин под Сенчестите планини, откъдето извирал Нарог. И там Гвиндор рекъл на Турин:

— Събуди се сега, Турин, сине Хуринов! Над езерото Иврин звъни вечен смях. Кристални планински извори го подхранват, а от оскверняване го закриля сам Властелинът на Водите Улмо, който някога сътворил тукашната прелест.

Тогава Турин коленичил и отпил от водата; а после изведнъж рухнал на брега и сълзите му най-сетне се отприщили, за да го изцелят от безумието.

Там съчинил песен за Белег и я назовал Лаер Ку Белег, що означава „Песен за Крепкия лък“; и без да се бои от нищо, запял с пълен глас. А Гвиндор подал Англахел в ръцете му и Турин усетил, че в този тежък и мощен меч се крие голяма сила. Но черното острие не блестяло и изглеждало захабено, та Гвиндор продумал:

— Странно е това острие, друго такова не съм виждал в Средната земя. То скърби за Белег също като теб. Успокой се сега; защото аз се завръщам при Финарфиновия род в Нарготронд, где съм роден и живеех, преди да ме настигне скръбта. А ти ще дойдеш с мен да намериш там изцеление и нови сили.

— Кой си ти? — запитал Турин.

— Аз съм бездомен елф, беглец от робство, когото Белег случайно срещна и утеши — отвърнал Гвиндор. — Ала някога в Нарготронд ме знаеха като благородния Гвиндор, син Гуилинов, додето не бях пленен в Ангбанд по време на Нирнает Арноедиад.

— Значи си виждал доблестния Хурин, син на Галдор от Дор-ломин? — запитал отново Турин.

— Не съм го виждал — рекъл Гвиндор. — Ала из Ангбанд се носи мълва, че и до днес волята му била непреклонна; а Моргот бил хвърлил проклятие над него и неговия род.

— Вярвам, че е тъй — промълвил Турин.

А после станали, обърнали гръб на Ейтел Иврин и тръгнали на юг покрай бреговете на Нарог, докато били заловени от група елфи-разузнавачи и отведени като пленници в потайната крепост.

Тъй пристигнал Турин в Нарготронд.