Дара Джой
Надареният (6)

5

Присвит зад няколко огромни бали с продукти, Джайън огледа селцето. Бдеше да няма засада от воините на Карпон.

За известно време очевидно бяха в безопасност.

Той се извърна към Дженис, която беше коленичила зад него.

— Изглежда, мълвата за бягството ни все още не е стигнала дотук или хората на Карпон не са пристигнали — прошепна той. — Дори не са поставили стражи до входа на тунела — той посочи към неохранявания квадратен отвор с проблясващи светлини, сияещи точно в центъра му. Този тунел водеше към другото измерение на света.

Както очакваше Джайън, съоръжението беше запустяло. Беше предположил, че в района на тунела ще има малко селце.

Дженис също оглеждаше селото. Карпон можеше да бъде много хитър и съобразителен и макар да бяха съкратили пътуването като пресякоха долината с велдите, тя продължаваше да бъде предпазлива. Освен това със сигурност тук всеки фамилиер щеше да привлече вниманието. Не само с изключителните си очи, но и с това, че беше полугол — носеше само кожените бричове, които открадна от стража.

— Ние…

Изглежда, той тутакси отгатваше точно какво си мисли Дженис.

— Не. Много е рисковано. Колкото по-дълго останем тук, толкова по-малки са шансовете ни да избягаме. След като веднъж минем през портала, много по-трудно ще ни проследят. Да тръгваме, по-късно ще се тревожим за облеклото ми.

Дженис сбърчи вежди, докато обмисляше положението.

— Какво ще правим, ако са ни устроили капан?

— Може би, но нямам такова усещане.

До този момент сетивата на фамилиера бяха доказали забележителната си точност. Безпогрешно ги бяха ги довели дотук.

След като Джайън се бе събудил, пътуваха на юг почти цялата нощ. Призори той се отклони от пътя и навлязоха в обширно поле. Там се покриха с листа и клони от храсти така старателно, че да не ги забележи случайно минаващ пътник.

Дженис порозовя, когато си спомни как я бе прегърнал под покривалото от листа и й бе наредил да заспива с тихия си мъркащ глас. Изненадващо, но тя стори точно това, а тялото му я стопли и нежното му галене я унесе в съня, от който се нуждаеше.

Събуди се от горещия му уханен дъх, който нежно милваше шията й под ухото, където бе сгушил красивото си лице. Закрилнически бе обвил ръце и крака около нея.

Прошепна името му, за да разбере дали е буден.

Той сънливо измърмори нещо несвързано, преди целувките му постепенно да се изкачват по шията й. Ноктите му леко одраскаха бедрата й. Започна да осъзнава, че този еротичен жест беше негов любим навик. И докосванията му изведнъж разпалиха безброй чувства в нея.

Джайън бавно й се усмихна.

— За какво си мислиш?

— Как… какво? — заекна тя неочаквано. Той изкриви устни и се разсмя.

— Връхчетата на ушите ти са розови. — Той щипна едното й ухо.

Дженис раздразнено избута ръката му.

— Какви са тези глупости?

— Забелязах, че всеки път, когато си мислиш за определено нещо, връхчетата на ушите ти порозовяват. — Той скръсти ръце пред гърдите си и закачливо изви вежда. — Чудя се какво може да е?

Ноздрите на Дженис пламнаха, фамилиерите бяха далеч по-наблюдателни по отношение на жените! Сякаш го интересуваше за какво си мисли тя!

— Вероятно е от раздразнение от близостта ми с теб! — отвърна му ядосано тя.

Белите му зъби блеснаха.

— Помислих си, че може да е… но благодаря ти за потвърждението.

Дженис разгневено се втренчи в него.

— Май наистина не проумяваш унизителната си роля и нахалното си поведение — самоувереността ти започва да играе по нервите ми.

Той прехапа устната си, докато се смееше.

— Е, някога да си чувала, че фамилиерът е много по-различен, писано? Ние сме скромни хора, няма съмнение в това.

— Прекалено скромни, ако ме питаш. — Тя покри връхчетата на ушите с косата си. Очите на Джайън заблестяха от удоволствие.

— Вероятно, но никога не даваме по-малко от това, което сме обещали, таджа. — Отправи й многозначителен поглед.

Дори усети как ушите й още повече порозовяват. Фамилиерът игриво се наведе, откри ги под косата и кимна, когато видя резултата. Дженис се ядоса.

— Не мога да разбера как можеш да се забавляваш в такъв момент! Ние сме в опасност и въпреки това ти…

Той улови брадичката й и срещна погледа й.

— Грешиш — приемам и опасността, и теб много сериозно. Това е в кръвта на фамилиерите — забавляват се всеки миг, когато това е възможно. Вярваме, че животът е единствен, сложна плетеница от отделни мигове. Следователно в този миг избирам да се радвам на теб, Дженис. Нали не се сърдиш? Ако те заловят, ще си спомням последния път, когато съм се забавлявал… с теб, таджа.

— Ако ме заловят — искаш да кажеш нас, нали?

Той поклати глава.

— Няма да ме хванат отново, Дженис. Истинската сила на един фамилиер е в това, че той никога не се признава за победен.

Тя се задъха, когато думите му се врязаха в съзнанието й.

— Сигурно няма да…

— Бих предпочел да умра в битка. Толкова е просто. Няма да направя удоволствие на Карпон да ме изтезава.

Тя разбра и прие смелите му думи.

— Тогава и аз ще сторя същото — изрече твърдо.

Джайън сграбчи брадичката й.

— Не, таджа, трябва да ми обещаеш, че ще останеш жива, за да го победиш един ден. Заради двама ни.

Сълза се появи в крайчеца на окото й.

— Не искам да остана с него.

Той изтри сълзата й с палец.

— Знам. Нито пък аз — тихо прошепна той. — Но да не се тревожим прекалено много. В миналото съм се изправял пред много по-силни врагове от него и все пак съм тук, за да разкажа тези истории. Освен това нямам намерение да те оставям в ръцете му.

Тя вдигна учудено поглед.

— Принципи — прошепна той загадъчно, после леко докосна устата й с устни. — Хайде. — Стана и улови ръката й. — Време е да започнем нов живот, таджа. Да разберем какво ни чака в този тунел. — След това я поведе през тълпата продавачи и сред натрупаните стоки на открития пазар, изграден пред тунела.

Джайън поклати тъжно глава, докато си мислеше колко много си приличат търговците във всички светове на вселената. Тези тук се надяваха да примамят пристигащите, пътници, както и онези, които напускаха това измерение на света. Продаваха нискокачествените си стоки на жестоки цени. И разбира се, се пазаряха. Той сбърчи нос от носещата се воня на развалени храни.

За нещастие на търговците този тунел не изглеждаше много оживено място. Докато го наблюдаваха, никой не влезе или излезе през входа, пазарът не бе много посещаван.

И макар това да улесняваше бягството им, той се зачуди каква ли местност ги чака в другия край на тунела. При това отсъствие на пътници можеше да предположи, че каквото и да се намира от другата страна, вероятно е за временен престой и се използва за междинна станция между две планети. А можеше да е и необитаемо, служещо просто за връзка с друг свят.

Едно нещо беше сигурно — който и свят да беше от другата страна, не можеше да бъде член на Алианса. И двамата можеха да попаднат в много по-суров дори от този варварски свят. Джайън още по-силно стисна ръката на Дженис.

Тя го погледна въпросително.

— През цялото време трябва да стоиш плътно до мен, Дженис. Не знам какви опасности се крият от другата страна.

— Да, но ние… — Тя прехапа устни, разколебана дали да продължи. Споразумението им беше в сила, докато напуснеха този свят.

За миг очите й се навлажниха. За краткото време, през което бяха заедно, разчиташе на този мъж. Изведнъж Дженис осъзна колко харесва гордия фамилиер. Не само заради дързостта му — той притежаваше силен характер и духовна мощ. И беше първият й…

Щеше да му липсва, беше сигурна в това.

Той стисна леко ръката й, разсейвайки всичките й колебания.

— Не се тревожи, ще те пазя.

При тези мили думи тя инстинктивно кимна, но запази мислите за себе си.

Скоро те застанаха пред входа на тунела. Ярко проблясващата светлина се извиваше и пулсираше. Дженис любопитно се вторачи в отвора — едва можеше да повярва, че бе на прага и след една стъпка завинаги щеше да промени живота си. Най-накрая щеше да е свободна и да се махне от това място! И макар да беше родена тук, тя никога не бе чувствала този свят като свой дом.

Някакво същество излезе от тунела и накуцвайки, бързо мина покрай тях.

Джайън се извърна към нея с усмивка, после рязко спря и изправи гръб в защитна поза.

— Какво става? — попита тя разтревожено.

Той не й отговори. Бавно се извърна и златисто-зелените му очи огледаха тълпата търговци на тържището. Някой зорко ги наблюдаваше.

После Джайън отново се взря във входа на тунела и спря погледа си на мъничкото създание от другия свят, което току-що излезе от там. Чуждоземното същество тежко се подпираше на малката си крива тояжка. Набръчканото лице и дългата муцуна му придаваха любопитен вид.

Когато съществото отдъхна за миг, извърна набраздената си глава. Малки тъмни очи, скрити в множеството гънки, съсредоточено се вторачиха в тях.

Джайън отвърна с критичен поглед, но сякаш фактът, че той е воин фамилиер му попречи да покаже каквато и да била тревога. За миг си помисли, че видя изненада в очите на чуждоземното същество. Сякаш то не очакваше да види тук един фамилиер. Но защо — за него беше загадка.

Под властния му поглед странното същество рязко се обърна и забързано се отдалечи по пътя.

— Няма за какво да се тревожиш, таджа. Просто още един скитник.

Тя облекчено му се усмихна.

И в този миг внезапно Джайън осъзна колко красива беше тя, колко чиста, прекрасна и искрена. Той й се усмихна в отговор и я поведе в турбулентната миазма, известна като Матрицата.

 

 

Те влязоха в тунела — плоска равнина, безкрайна кафява гледка.

Сухото неплодородно плато тук-там беше осеяно с рядка растителност — и тя кафява. В другия свят двете слънца вече бяха залезли и нощните звуци на дивата природа отекваха в далечината.

Сетивата на Джайън мигновено обходиха пейзажа, готови да уловят всяка опасност. Той продължи силно да стиска ръката на Дженис.

— Джайън… — заговори плахо тя отстрани. — Чувствам… Неочаквано тя се олюля от замайването.

Но преди да падне, фамилиерът бързо я притегли в прегръдката си. После я вдигна.

— Дженис, нима това е първото ти преминаване през тунела? — Той беше изумен.

— Д… дааа. Какво става с мен? Защо… чувствам се… толкова дезориентирана?

— Дължи се на постепенното навлизане в първата зона. Трябваше да ми кажеш, преди да влезем. Има еликсир, който можехме да вземем от пазара, за да се притъпят ужасните симптоми. Макар ефектът да е временен, за известно време ще се чувстваш доста зле, писано.

Дженис го погледна със замъглени и уплашени очи.

— Ти… ти няма да ме оставиш, докато се чувствам така, нали, Джайън?

— Да те оставя? — какви нелепи думи! Беше я пренесъл на гръб през смъртоносната равнина. И едва не умря за нея. А сега да си мисли, че ще я остави само защото е леко замаяна?

Неслучайно фамилиерите се прекланяха през жените. Толкова загадъчно бе това тяхно многопластово съзнание?

— Но… нашето споразумение важи… само докато влезем в тунела…

Сега той разбра.

Отправи й нежен поглед, после погали с един пръст лицето й.

— Таджа, никога няма…

Но тя не го чу — вече беше припаднала от световъртежа при преминаването в ново измерение.

В този непознат свят нощта се спускаше бързо. Джайън си помисли, че не е разумно да се осланя само на късмета си.

Носейки Дженис на ръце, той прекоси равнината, докато забеляза едно самотно дърво ненот. Беше виждал този вид дървета и в други светове. Приличаха на чадър и плоските им корони бяха доста широки, достатъчни да се използват като подслон. Дебелите перести листа щяха да ги скрият, а височината щеше да ги защити от непознати хищници.

Щом взе решението, Джайън метна на широкото си рамо Дженис, която беше в безсъзнание — точно като чувал със зърно. После успя да се изкачи на дървото, докато тя висеше на гърба му, фамилиерите не държаха толкова на етикецията.

Докато открие клон почти в средата на короната, нощните звезди вече заблестяха по небето. Един метеор проряза ослепителна светлина.

 

 

Дженис се събуди от ярките отблясъци, които се появяваха и скриваха зад люлеещите се перести листа. Веждите й се повдигнаха от учудване. Как бе възможно това?

Обгръщаше я нещо топло и уютно.

Примигна и напразно се опита да се протегне.

Очевидно онова, което я стопляше, й пречеше да се протегне. Мускулести крака бяха преметнати през бедрата й. Силни ръце я обгръщаха здраво през кръста.

Тя въздъхна. Фамилиерът не беше я изоставил. Въздъхна още веднъж.

— Ммм? — Зъбите му обходиха шията й.

Не помръдна…

Ноктите му възбуждащо подраскаха бедрото й. Дженис се усмихна.

— Защо ме притискаш така силно?

— За да не паднеш от дървото — дрезгаво прошепна той в ухото й.

— Дърво? — Дланта й се плъзна по твърдата опора под нея. Внимателно надзърна от клона, на който лежаха. Беше много високо. Учуди се.

— Джайън, как се качихме тук?

Усети го да се усмихва.

— Много внимателно — измърмори той.

— Можем ли да слезем?

— Да — засмя се той, и пак погали с брадичка рамото й. — Как се чувстваш?

Дженис разтри челото си.

— Не много зле, като че ли ми попремина. — Тя прехапа устни и го погледна през рамо. — Ти си останал с мен?

Той започна да дразни ухото й с върха на езика си.

— Наистина ли мислеше, че ще те изоставя?

— Не бях сигурна. — Тя притаи дъх, когато немирният му език нежно се пъхна в ухото й. От влажния дъх на целувките му по гърба й пропълзяха тръпки.

— Как да те накарам да ми повярваш? — разгорещено прошепна той в ухото й. Докосванията му се прехвърлиха върху сгорещената й кожа.

— Какво искаш да кажеш?

Устните му покриха нейните — пламенно и изискващо. — Тя простена — отказ или насърчение — нямаше представа. Усещайки влажните му устни върху своите, бе загубила способност да разсъждава и всички разумни мисли от главата й отлетяха.

Отвори се за мен, Дженис. Телепатичната команда беше придружена с пламенно нежно засмукване на вътрешната част на устната й.

— Аз…

Езикът му проникна в устата й. Покоряващо и еротично завладяване. Топъл дъх се изтръгна от дробовете й и той го пое в своята уста. Джайън тихо изръмжа.

Зацелува я, сякаш я вкусваше. Жадно облиза устните, езика, вътрешните вдлъбнатини на устата й. Дженис отвърна на целувката му, забавлявайки се от съвършената сладост на този прост акт.

Само с него не беше толкова прост.

Зачуди се дали щеше да постъпи както последния път — да я възбужда и измъчва, докато я докара до…

Нямаше дума за това!

Като си помисли как той разтвори чувствените си устни над нейните, за да измърка направо в гърлото й, Дженис изстена и се сгуши очакваща в прегръдката му. Не трябваше да мисли за такива неща или да ги предизвиква, но се чувстваше невероятно добре.

Джайън леко се усмихна, когато облиза възхитителните й плътни устни. Знаеше точно какво си спомня тя.

Замисляше да обогати по най-забележителен начин онези й спомени.

Джайън не възнамеряваше, както последния път, да я потопи в чувствен екстаз само с целувките си. Но искаше тя да си мисли, че може да го направи.

Освен че беше принуден да измине обратния път до Авария, той трябваше също така да извърви чувствения път до своята писана. Време беше да й покаже истинското удоволствие между мъжа и жената.

Без да е фамилиерка, тази жена щеше да научи много за мъжете фамилиери. Най-добре предпазливо да я посвети в техните желания. Внимателно и нежно. В началото.

Така Стражът на мъглата бързо взе решение по двата въпроса: първо, щеше да я люби сега; второ, щеше да я докосва бавно и със свободната си ръка.

Очакването й щеше да я накара инстинктивно да го последва, за да я потопи по-дълбоко в собствената й чувственост.

Джайън беше безспорно прав за котешката си същност. Бе много игрив. Можеше да бъде сръчен. Често и предпазлив, и предпазващ. Но винаги бе грациозен и сладострастен до мозъка на костите си.

Във всяко отношение той бе водещият — във всяка игра и във всеки лов.

Непризнаващ предразсъдъците в еротичните игри и връзки, Стражът на мъглата участваше в тях, за да спечели удоволствие. Той беше един превъзходен фамилиер в разцвета на силите си и като повечето си себеподобни разкриваше себе си най-добре именно в любовта.

Дженис, неопитна в чувствените приключения, нямаше представа колко сериозно може да се отнася един фамилиер към определени неща.

Като продължи да целува, хапе и обхожда с език устата й, използвайки огромния си опит и умение, Джайън внимателно развърза черната панделка, придържаща наметалото й. С леко докосване той го разтвори и закачи краищата му върху клона на дървото.

Ветрецът подхвана плътната материя и я развя със слабия си полъх. Тя приятно зашумоля.

Сръчните пръсти на Джайън се вплетоха в дългата коса на момичето и оставиха светлите й къдрици бавно да се плъзгат върху дланта му, докато оглеждаше този бляскав копринен поток. Другата му бронзова длан леко погали розовата кожа върху скулите й.

И през цялото време единственото, което й обещаваха умелите му устни беше, удоволствие.

Притиснала се към тези опитни устни, Дженис не осъзнаваше техничността, която той прилагаше върху нея. Тя изви гръб, когато силните му пръсти опариха чувствените гънки под мишниците й, гърдите й, продължиха да се спускат надолу, като постепенно проучваха и нежно галеха, а езикът му още повече разпалваше страстта й. Другата му ръка се вплете в косата й и леко я дръпна.

Той внимателно обходи с език скулите й, бавните му движения я обезсилваха. После нежно засмука гушката й точно под брадичката. И изведнъж сякаш неволно я ухапа.

Дженис се задъха и вплете пръсти в косата му.

Това ерогенно място беше център на удоволствие, добре известно на мъжете фамилиери. Джайън предпазливо се спусна по нежната й кожа, като нарочно остави белег от захапката си — мъничък любовен знак.

Вече щеше да го забелязва всеки път, когато я погледне. И като го види, да си спомня невероятното й ухание.

Да си спомня първия им миг на истинска наслада.

Сподавен вик от удоволствие се изтръгна от гърлото му.

Дланта му я притисна и се спусна по бедрото и глезена й, като хвана и събра плата на роклята, докато достигне малкото й стъпало.

Докато повдигаше тъканта, той отпусна връхчетата на пръстите си да се плъзгат в лъкатушеща пътечка и да галят гладката кожа на крака й. Преди да е осъзнала намерението му, той пъхна мускулестите си бедра между вече оголените й крака и се притисна в меката й плът от вътрешната страна на бедрата й.

Дженис примигна. Какво прави той? Определено нещо повече от целувки. Повече, отколкото бе възнамерявала да допусне.

— Джайън — извика тя. — Може би ще…

Не я слушаше.

Белите му зъби засмукаха връхчето на гърдата й направо през роклята! Усети влажните му топли устни, сякаш не ги деляха дрехи. Дженис се изви, за да отвлече вниманието му, но движението й като че ли влоши нещата.

Покрусена, тя усети, че се овлажнява. Разтвори уста да каже нещо.

Приемайки извиването й като насърчение, Джайън притегли бедрата й по-близо до своите и примамливо се отърка о тях. Като продължаваше да всмуква връхчето на гърдата й между зъбите си, започна силно да притиска слабините си към нейните.

Дженис забрави какво бе искала да каже.

Той разкопча роклята й при раменете и я смъкна до кръста. И сега устата му наистина докоснаха голата й плът и ако преди минута си бе мислила, че онова усещане не може да бъде надминато, сега разбра, че е грешила. Голямата му длан улови гърдата й и я повдигна до устните му.

Плътният му грапав език остави влажна диря върху настръхналата й кожа.

Като хапеше нежно вътрешната страна на гърдите й, той сгуши брадичка между възбудените хълмчета и замърка от задоволство в гладкото улейче между тях. Страстни тръпки я обляха като водопад.

Дженис обви с ръце врата му и го притегли по-близо до себе си, открила, че харесва това, което прави с нея. Вече познаваше този мъж, почувствала го беше в душата си възможно най-интимно. И в този миг тялото й копнееше за неговото, стремеше се към него не само физически. Може би ги сближиха и премеждията, които преживяха, оплетени в мрежите на Карпон?

Фамилиерът галеше тила й и издаваше мъркащи звуци.

И изведнъж момичето разпозна уханието, което той излъчи.

То я обля, развълнува я. А тя знаеше какво обещава това несравнимо ухание.

Когато ръката й сграбчи къдриците на лъскавата му златиста коса, Дженис разбра, че мълвите за косите на фамилиерите, възбуждащи и носещи наслада, наистина са верни. Тя никога не беше изпитвала нещо подобно… като наркотик я привличаше да го гали.

Джайън я окуражи, като дрезгаво измърмори нещо.

Тя плахо се усмихна и притисна устни върху извитата му вежда. Харесваше й да докосва косата му, кожата му, изненадано откри тя. Какво ли друго би му харесало.

Езикът му прокара лъкатушеща влажна диря върху гърдите й и се спусна надолу — нежният му допир я отпусна, но в същото време и напрегна. Щом достигна пъпа и обходи малката му вдлъбнатина, той съблазнително мушна върха на езика си в него. Тя се изкиска от сладостно усещане.

Джайън тихо се засмя при невинния й отговор, зачуден дали е усетила, че тази част на тялото й е покрита с нервни окончания, идеални за определен тип дразнения. „Триенето“ беше първото, което му дойде наум.

Той се усмихваше, докато умело рисуваше с език чувствените плетеници върху тялото й.

Като избута с нос надолу събралата се рокля, той ловко захапа издутината на корема й. Това беше една от няколкото специални захапки на фамилиерите, които щеше да й разкрие. Тази представляваше нежно стисване със зъби, наричаха я „Целувката на котенцето“, беше предназначена да съблазнява, а не да я замае от екстаз.

Джайън не целеше такова замайване.

Още не.

В момента го интересуваха само първите й опити в любовната игра. Нямаше намерение да я смазва с ненаситната си страст на фамилиер.

Докато не го помоли.

После той щеше да бъде щастлив да й покаже цялата страст.

Дженис потрепери при това парещо ухапване. Отново започна да се съмнява дали е разумно да споделя интимни неща с един фамилиер. Вкусовете му изглеждаха прекалено особени. Започна да го докосва с едва забележимо колебание.

Но Стражът на мъглата не й остави време да се колебае.

Отново се надигна и жадно обхвана устата й, сякаш изтръгна всички тревоги от мислите й. Когато бавно и с наслада се плъзгаше върху нея и я целуваше страстно, ръката му незабележимо се спусна до връзките на бричовете му. Фамилиерът сръчно се справи с тях, развърза ги за част от секундата.

После умишлено й внуши силно възбуждащи мисли.

Искам да съм в теб, Дженис. Както преди… само този път, искам да ти покажа какво означава да… Той притисна члена си върху нежните гънки на женствеността й.

Както и очакваше, тя беше влажна. Беше положил доста усилия, за да бъде.

Дженис усети твърдия пулсиращ член между краката си. Фамилиерът се плъзгаше напред-назад до влажния й отвор, устата му я галеха, тялото му я притискаше, докато изпращаше в съзнанието и еротични послания, с които я молеше да влезе в нея.

Знаеш ли какво би почувствала, ако го направя? Езикът му посрещна нейния. Тя издаде тих стон, оплетена в чувствената му мрежа.

Ти си огън и лед, таджа… Преди никога не съм се чувствал така… Той извъртя бедрата си и възбуденият връх на члена му силно се притисна в пламналата влажна пъпка на женствеността й.

Стонове на желание се изтръгнаха от гърлото й.

Но Джайън искаше повече, искаше да е готова да го приеме. Той дори се отдръпна, когато тя разтвори бедра. Обгърна я, едната му ръка се спусна от косата към тила й, другата се плъзна под ханша й и силно я притисна.

И неочаквано се отдръпна.

Дженис се отпусна в прегръдката му, искаше го толкова силно. Никога не си бе представяла, че може да съществува подобна страст между мъж и жена. Задъха се до устните му, молейки го с гърлени звуци да задоволи копнежа, който бе разпалил в нея.

Да, ще го направя, писано, но когато проникна вътре в теб, искам да чувам какво изпитваш…

Той се отдръпна от устните й и бързо проникна във влажния й отвор. Толкова дълбоко, колкото успя.

— Джайън! — изкрещя името му тя.

Отговори й с див вик, преди стръвно да захапе рамото й.

Нямаше съмнение, че по душа беше котка. Първичен, напрегнат, неопитомен.

Но можеше да бъде и много гальовен.

Копринените му устни всмукаха кожата на скулите й, после възбуждащо прекара уста по връхчетата на миглите й, сякаш винаги бе копнял да направи това. Тихи мъркащи звуци на задоволство се изтръгваха от гърлото му.

Плъзна се в нея внимателно с продължителни бавни тласъци, за да привикне с него. Но след като движенията му станаха мощни и непрекъснато се засилваха, Дженис си помисли за миг, че умира.

— Какво… какво правиш с мен? — задъха се тя трескаво.

Вдигни крака около кръста ми, Дженис, и ще ти покажа…

Дженис направи каквото я помоли и плътно притисната в прегръдките му, се чудеше на какво още е способен.

Разбира се, нищо не можеше да бъде по-приятно от това, което правеше сега с нея.

Скоро щеше да разбере, че не е така.

И тогава Стражът на мъглата наистина проникна докрай. Плътно. Завършено. И продължи да се плъзга в нея с постоянен ритъм, докато цялото й тяло се разтърси.

Усещаше дивите му тласъци между бедрата си. Още и още. Прекалено силно! Опита се да му каже…

— Аз…

— Да, разбирам — изрече го високо и бавно, преди да улови гърдите й, да извърти бедра и да се притисне силно.

Дженис се разтвори.

Екстазът изтръгна от гърлото й стонове, когато жарки експлозии избухнаха в тялото й. Страстта, подклаждана от движенията му, се усилваше миг след миг. Отново изкрещя името му, само че този път с вик на щастие.

Джайън покри устните й, за да заглуши страстните й стонове, когато и той достигна до кулминацията. Съвършена кулминация за първия им сладостен завършек. Напрегна се и проникна дълбоко в нея. После се повдигна на лакти и се вторачи в очите й.

Дженис се взираше в него със страхопочитание.

След като отметна копринената си коса назад, той се засмя гърлено.

— И така, като жена, която не търси удоволствие, какво мислиш сега?

С длан сграбчи брадичката му.

— Мисля, че от днес нататък ще бъда известна като жена, която търси удоволствие.

Той гърлено се засмя и замига. И тъй като все още бяха съединени, тя почувства как плътният му смях преминава от неговото в нейното тяло. Поставил огромната си ръка над нейните, той ги извърна и целуна дланите й.

Стон на удоволствие се изтръгна от устните й при топлия сърдечен жест. Беше толкова… толкова… непредсказуем. Но след това фамилиерите…

Сбърчи вежди, когато изведнъж си спомни другите мълви, които беше чула. Едната се отнасяше за сексуалните им умения. Омайните й синьо-зелени очи се разтвориха широко.

— Джайън, говорят, че фамилиерите имат специални умения да… да „изпъкват“ по време на сексуалния акт. Какво означава това?

Той не й отговори — само й отправи прекалено мила, прекалено палава усмивка.

После, докато все още бяха един в друг, той й даде обяснение без думи. Показа й как умее да се „изпъква“.

Виковете й на екстаз дълго време отекваха из долината.