Дара Джой
Надареният (11)

10

Джайън отвори с ритник вратата на стаята им и я затръшна по същия начин след себе си.

Ударът беше толкова силен, че Дженис очакваше дебелото стъкло да се пръсне на парчета. Вратата се трясна зловещо, но остана цяла.

— Джайън, това е лудост — пусни ме! Веднага спри!

Ако ситуацията беше различна, щеше да се засмее на властното й държане. Но на Стража на мъглата не му беше до смях. Беше напрегнат, съсредоточен и хищен.

Всички тези котешки вълнения се подсилваха от бурята навън.

Той я свали от рамо и я пусна пред себе си на пода. И мигновено смъкна наметалото и роклята й в краката й. За секунда, преди тя да е разбрала каква става, той грабна единия от чаршафите на леглото и разкъса на две дълги ивици пъстрата коприна.

— Какво правиш!

Не отговори. Сграбчи китката й, обърна я към себе си и преди тя да осъзнае намерението му, я върза здраво за кристалната решетка.

— Джайън! Развържи ме!

В отговор той бързо завърза и другата й китка.

Тя задърпа копринените окови, които я правеха пленница и я държаха неподвижно, простряна пред него. С периферното си зрение видя зеленото наметало да се свлича на пода. После бързо го последваха бялата копринена риза и черните кожени бричове. И накрая глухият тропот на ботушите.

Дженис притаи дъх. Какво възнамеряваше да прави с нея фамилиерът? Беше силно възбуден, в това не се съмняваше. Плътното му замайващо ухание я обля, беше готов за нея. Дженис разбра, че сексуалният аромат не беше просто секрет на фамилиера, то беше негова примамка. Пленяваше жената, дразнеше я, караше я да изгаря от желание.

Изведнъж върху голата кожа на гърба си почувства топлина, учестеният му изгарящ дъх облъхна раменете й. Стаята беше студена, защо дъхът му е толкова горещ? Тя преглътна.

Първият възпламеняващ допир на атлазените му устни до рамото й я накара да подскочи. Задъха се. Джайън беше като тлеещ огън. Опитните му устни и горещият му език оставиха влажна пътечка от рамото надолу по гръбнака.

Дженис взе да се дърпа, опитвайки се да избяга от влудяващия допир на устата му.

Но не успя.

Той я беше уловил в капана си — нямаше изплъзване.

Положението й беше напълно променено — сега тя беше негова пленница.

— Джайън. — Опитваше да разсее напрегнатостта му с най-обикновени думи.

В отговор пръстите му се спуснаха и леко одраскаха горната част на бедрата й. После последва нежното гризване на шията й. Той не я слушаше.

Отново прокара влажна пътечка по гърба й, като умелият му език леко я докосваше и навлажняваше. Но не лъкатушеше. Джайън беше съсредоточен и именно заради това много опасен.

Той коленичи на пода зад нея. Дългата му коса леко докосна бедрата й отзад. Дженис се разтрепери, когато тъмнозлатистите кичури нежно погалиха кожата й.

Опитните му ръце здраво сграбчиха хълбоците й. Изведнъж устните му се притиснаха към извивката в основата на гърба й, точно под кръста. Тръпки я пронизаха отново и тя се опита да потисне стона, който се изтръгна от устните й.

Връхчето на езика му още по-нежно се спусна под цепката между изпъкналите й полукълба…

Дженис беше шокирана.

Отново се опита да освободи ръцете си. Не можеше да избяга от чувственото му докосване! Той обходи гладката й кожа върху закръглените й хълбоци и силно я захапа.

Дженис му изсъска възмутено.

Този път неговия отговор беше грубо изръмжаване. Очевидно Джайън хареса реакцията й. Дженис изстена отново — как можеше да се справи с него?

Връхчетата на твърдите му мигли пърхаха върху бедрата й, докато устата му стигна до ямката зад коляното. Това беше едно от най-чувствителните места на Дженис и когато той плъзна гладкия си език в трапчинката, тя отчаяно дръпна крака си. Ловките му длани уловиха глезените й и сложиха край на това намерение.

Грубите му мъжки пръсти леко потупваха вътрешната страна на крака й, той продължаваше да я измъчва с умелите си движения.

Спусна се до стъпалото й и изведнъж захапа нежната извивка над петата й. Горещи вълни обляха крака й… точно там. Тих стон се изтръгна от устните й. Фамилиерът знаеше всяко чувствено местенце на женското тяло — всяко кътче, което отвежда до центъра на удоволствието и силната възбуда.

Широкото рамо на Джайън се мушна между краката й и я принуди да ги разтвори. Уловил глезените й, той се плъзна под извитото й тяло. С плавно движение легна на пода между краката й, а дългата му копринена коса се разпиля около главата му.

Той лениво плъзна сладострастния си поглед по плътта на вътрешната част на бедрата й до светлите къдрици около трептящия й отвор. От това положение на пода гледката бе възхитителна.

По същия преднамерено бавен начин той лениво повдигна острите си черни мигли и срещна замаяния й поглед.

Зелено-златистите очи бяха замъглени от опасна страст.

Толкова страстен беше втренченият му поглед, така я изгаряше, че Дженис почувства как се овлажнява. Тази сексуална власт, която имаше над нея, я вбеси.

— Престани! Няма да го направя!

За миг той трепна, сякаш го удари. После котешките му очи се присвиха в цепки, изгарящи кехлибарени и смарагдови пламъци. Опитните му пръсти се плъзнаха нагоре, като леко се движеха напред-назад върху овлажнялата й от любовен сок женственост.

— Това е за мен, нали? — шепнеше дразнещо той. Пръстите му изтриха преливащата интимна роса. — Не виждам никой друг тук.

Дженис се задъха от ярост.

— Как се осмеляваш! Ти направи всичко възможно, за да ме възбудиш!

Нямаше представа какво изрече неволно. Ъгълчето на чувствените му устни се повдигна от учудване.

— Вярно е… следователно аз съм твоят избор, нали?

Дженис се опита да го ритне, но не успя, защото с бърз рефлекс той улови глезените й. Обърна я и я приготви за проникването. Въпреки явното й физическо желание тя беше бясна.

— Може би се чувствам така, защото все още мисля за друг — глупаво го предизвика тя.

Не беше най-умното нещо, което можеше да каже и ако знаеше повече за характера на фамилиерите, никога нямаше да го направи. Мъжете фамилиери отвръщаха доста бурно на такива провокации. Изражението му стана заплашително, хищно и безжалостно. Наподобяваше на освирепяла котка точно преди да се нахвърли върху безпомощната си жертва.

Аквамаринените й очи се разшириха.

— Джайън, недей…

Силните му ръце я избутаха нагоре, така че да успее да седне между краката й.

От тази поза той повдигна глава и пламтящата й плът се изравни с устата му. Устните й се разтвориха от изненада. Това, което си мислеше… Разбира се, той нямаше… да…

Усети горещия му дъх, когато разроши къдриците около влагалището й. Нервно преглътна.

— Освободи ме, Джайън и аз ще…

— Казах ти, че не сключвам сделки.

Първият допир на горещия му език я доведе до екстаз.

Бавно той плъзна езика си в трептящия й отвор, после леко го отдръпна. Беше съсредоточен, властен; никакви колебливи докосвания или плахи движения. Започна да се плъзга в нея, галеше я и я възбуждаше, причиняваше й пламенни тръпки, които скоро я накараха да го моли да спре това сладостно мъчение.

Дженис започна да вика от екстаз.

Имаш вкус много по-приятен, отколкото си представях, писано. Безжалостно милваше, смучеше и хапеше със зъби.

Дженис застана на пръсти, опитвайки се да се отдалечи от непоносимата страст, подклаждана от допира и милувките му. Нямаше къде да избяга. Дори не можеше да заключи бедрата си, защото той беше между тях. Джайън грубо я притегли отново върху устните си. Цялото й тяло се разтрепери от екстатичното докосване.

— О-о… моля те… недей… — Спри. Но тя не успя да го каже. Усещането беше толкова вълшебно, че не можеше да се отдели от него. Беше толкова невероятно, че съществуваше подобно изживяване.

Мрррр — измърка той, докато върховете на пръстите му леко драскаха гърба й.

Не разбра как Джайън успяваше да й внуши, че никога не трябва да се забърква с един фамилиер, освен ако не е готова за това. Плъзна езика си във влажната й цепка и грубо я засмука, като тихо заръмжа. Дженис изпищя. Няколко пъти.

Джайън се изви назад и се облегна върху дланите си, а косата му се спусна върху гърба. Вдигна поглед към нея и я изгледа през коприненото було на миглите си. Това беше втренчен поглед на ловка котка.

Като дишаше дълбоко, Дженис сведе поглед към него, твърде изтощена, за да направи нещо друго. Наблюдаваше го напрегнато, за да разбере какво точно възнамерява да й стори — беше много възбуден.

С ловко движение той се изправи и се извиси над нея. Високомерно повдигна брадичката й с един пръст. Целуна я жадно и възпламеняващо. Беше целувка, която показваше, че я притежава.

Дженис усети заедно с вкуса на устата му и вкуса на собствената си влага. Както и неговото ухание. Изведнъж той отклони поглед и бавно мина зад нея.

Тя извърна глава, проследявайки отмерените му движения. Тихият шум от стъпките му звучеше някак зловещо.

— Джайън. — Опита се да го заговори. Но той не й отговори. И тогава разбра, че дивият му гняв не беше отслабнал.

Зачуди се дали умишлено не й обръща внимание, за да усили раздразнението й; очакването и тревогата й бяха примесени с изгарящо желание. Не се страхуваше от Джайън; той никога нямаше да й стори нещо лошо, в това беше сигурна, фамилиерът беше рискувал живота си много пъти, за да я спаси.

Силната му ръка обгърна кръста й и я притегли към твърдата му мъжественост. Мускулестите му бедра се провряха между краката й.

Дженис се задъха.

После той неочаквано замря.

Достатъчно дълго, за да може тя да усети собствения си пресекващ дъх. Възбуждащо изчакване на истински хищник.

— Джайън — отново прошепна тя.

Той я вдигна и рязко проникна в нея. Толкова, колкото успя.

Дженис извика при силния му пулсиращ тласък. Беше толкова дълбоко в утробата й.

Джайън тихичко изръмжа зад нея. Ниският му спокоен глас и горещият му дъх опърлиха кожата зад ухото й.

— Мислиш ли, че той може да направи това за теб?

— К-кой? — Съвсем беше забравила за младежа в таверната, който така възпламени гнева му.

Джайън захапа рамото й; сладостното и силно притискане й причини физическа болка и в същото време удоволствие. Той сгуши лице в косата й, протегна ръка и притисна гърдата й с длан. Издавайки тихи стонове, улови набъбналото връхче между двата си пръста, дръпна го и го завъртя.

Дженис изви глава назад, притискаше се в него, когато той милваше косата й с лице, заровил се в светлите гъсти коси. Точно както преди малко беше заровил лице в копринения мъх около влажната й цепка.

За миг Джайън погледна над рамото й и впи поглед в отраженията им върху кристалите. Неговият образ покриваше, сливаше се с нейния, движеше се в синхронни движения.

Хищна усмивка изви прекрасните му устни. Наричаше се Нтага. Танцът на образите. Смятаха го за много предизвикателен.

— Нтага леетан шатер, таджа — с дрезгав напевен глас замълви той на езика на фамилиерите. — „Покрил съм с моя образ твоя.“

Ръката му се спусна от кръста към рижите къдрици между бедрата й, разроши ги, откри цепката на удоволствието. Подразни свръхчувствителната й пламтяща плът и леко погали навлажнената й пъпка.

— Мислиш ли, че той знае, кога е точният момент да… — Спря да движи пръста си.

Дженис извика в агония при отдръпването на възпламеняващия я допир. Помоли му се да я гали отново. Вместо да го направи, той присви мускулите на фалоса си вътре — като мълния, изгорила тялото й.

— Заради аайауах, Джайън! Моля те. — Не знаеше какво го моли.

Но той знаеше.

И тогава започна да се движи силно, като и двамата сякаш се разлюляха от мощните тласъци.

— Нима си мислеше, че той е способен да… — Само загатна със знойния си глас за това, което се готвеше да стори.

Очите на Дженис се разшириха, когато проникна докрай. За разлика от последния път, сега се движеше в нея, сякаш изпращаше вълна след вълна страстни взривове в тялото й. Дженис обезумя.

— Не, Джайън, не!

Но и за двамата беше твърде късно.

Джайън се превърна в див екзотичен звяр. За първи път в прегръдките й той достигна истинския връх на фамилиерската страст и дивите му викове се сляха с нейните.

Звуците на тяхната любов отекваха силно в кристалната стая. При всяко следващо проникване той ги усилваше по-високо и по-високо. По-дълбоко и по-дълбоко.

Красотата на тези върхове въодушевяваше Дженис и тя последва движенията му. Остави се да я води, или поемаше водачеството, когато можеше. Доведе го до ръба.

И Джайън Рен, Стражът на мъглата, я обичаше толкова много, че си помисли, че ще умре от тази любов.

 

 

После тя клюмна, увиснала на копринените си окови.

Джайън бързо я развърза и я занесе на леглото. Положи я върху копринените завивки, после се мушна до нея и я притисна в прегръдката си. Специалният му лов беше приключил.

Тя беше негова.

Покри я с тялото си и бързо заспа.

 

 

Трябваше да го напусне.

Дженис надзърна над широкото мъжко рамо. Ако бъде внимателна, вероятно щеше да успее да се измъкне, без да го събуди. Ще го направи много хитро. Зачуди се как той можа да заспи дълбоко веднага щом затвори очи.

Както обикновено, беше я обвил с тялото си в много странна поза. Този път късметът беше на нейна страна. Точно когато реши да направи опит да се освободи, той се обърна на другата страна. Тя скочи, преди отново да я е прегърнал.

От опит знаеше, че няма да спи дълго, без да я обгърне пак. Сякаш трябваше да се увери, че тя е в безопасност по време на съня си. Действително той я закриляше с тялото си, докато спеше! Зачуди се дали това беше отличителна черта на фамилиерите, или само на Джайън. Защитникът у него беше много силно развит. Предположи, че това е една от причините да го нарекат страж.

Дженис сви рамене. Това повече не я засягаше.

За мъж, който притежаваше страхотната котешка чувствителност, очевидно това качество можеше да бъде проявявано при много и най-различни обстоятелства.

Сега ужасната буря беше стихнала — вече бе безопасно да тръгне.

Доколкото въобще беше безопасно в този подземен свят, пълен с престъпници. Тя въздъхна.

Трябваше да изчака, докато стигне следващия свят, и тогава да се отдели от компанията му. Гърлото й се сви, сърцето й изстина — разбра, че не желае искрено раздялата.

Въпреки всичко Дженис беше реалистка. Рано или късно двамата трябваше да се разделят. Мъжът беше фамилиер, див и свободен. Доколкото знаеше, фамилиерите никога не са били сериозни в сексуалните си връзки. И дори да беше — макар да се убеждаваше, че не е — беше очаквала през целия си живот бягството от Ганакари, за да развие свободно собствения си характер. Характера на френзите.

Беше я смаял тази вечер. С действията си — с любовта, страстта и самоувереността си.

Тя проумя, че Джайън Рен беше като реката Кликс в Ганакари — непрекъснато променяща се, необхватна. Никога нямаше да разбере смисъла на тайнственото им приключение. Добре, че го напускаше.

Повтаряше си го, когато се приготвяше.

След като облече роклята си, тя се наведе да вземе закопчалката и се удари в нещо много твърдо. Изправи се и се обърна.

Джайън стоеше точно зад нея. Роклята, която току-що беше облякла, но не беше закопчала, се свлече на пода.

Като истинска котка Стражът на мъглата я наблюдаваше мълчаливо, докато обмисляше своя ход. И както бе разбрала, той имаше три възможности. Можеше да бъде агресивен. Можеше да бъде разярен, което беше негово право. Или да се държи мило и съчувствено.

В подобна ситуация друг фамилиер щеше да избере една от първите две възможности. Стражът на мъглата избра последната.

— Напускаш ме, без да ми кажеш довиждане, Дженис? — Беше искрено наранен.

Тя сведе поглед. Не можеше да го погледне в очите. Начинът, по който зададе въпроса с това разочарование в гласа, я накара да се чувства ужасно. Тя преглътна бучката в гърлото си.

— Аз… Да, трябва.

Той оглеждаше чертите й. Брадичката й беше високо вдигната, имаше някаква решителност, но лекият трепет на устните й му разкри цялата истина. Трябваше да бъде много внимателен. Изискваше се голяма тактичност и съчувствие.

— Ще се тревожа за теб, ако ме напуснеш сега — каза той меко и ласкаво. — Полунощ е. Връщай се в леглото. Можеш да си тръгнеш сутринта, когато е по-безопасно.

Тя прехапа долната си устна.

— Ще ми позволиш да си тръгна?

— Разбира се. Изборът е твой. Сега се върни в леглото. — Той протегна ръка към нея.

Беше прав — много е опасно да си тръгне сега. Освен това каза, че може да го направи на сутринта. Отново преглътна, когато сълзи изпълниха очите й.

Пое решително ръката му. И той я поведе обратно към леглото. Когато легнаха отново, той я взе в обятията си.

— Не трябваше… Уплаших те. — Целуна я нежно по челото. — Бях забравил, че не си… не, това не е вярно. В този момент не бях забравил, че си такава рядкост, Дженис. Просто аз… — спря, без да знае как да продължи.

Обикновено фамилиерите не се оправдаваха за своите сексуални действия. Напротив, страстта винаги ги насърчаваше. Джайън знаеше, че това няма да е последният път, когато опитваше нещо ново с нея. Но тя беше различна — не беше фамилиерка.

Джайън беше опитен мъж и винаги бе постъпвал обмислено, във всички ситуации в живота си. Той знаеше, че трябва да промени някои свои черти заради нея и се приготви да направи точно това. Искаше я прекалено много.

Опита се отново.

— Аз…

— Какво? — прошепна тя.

Той я погали по косата.

— Прости ми. Наистина не бях прав. Никога не съм искал да те разтревожа така. Не и дотолкова, че да искаш ме напуснеш посред нощ.

Когато тя избухна в сълзи и се сгуши в него, той вече съжаляваше, че го каза. Освен всичко друго фамилиери имаха добри сърца. Бяха хищни, но добри и справедливи. Те участваха в игрите, за да спечелят, не за забавление, никога умишлено не нараняваха жени, защото ги обичаха прекалено много.

— Джайън, о, Джайън, не искам да си тръгвам. Това е само…

— Шшт, зная, зная. — Целуна лицето, носа, челото, клепачите и миглите й. Дълга молитва за прошка от малки целувки.

Дженис едва осъзна, че отвръща на тези леки целувки. Той пак притисна устни в брадичката, носа, миглите.

Джайън се плъзна в нея естествено и толкова нежно, колкото я обичаше. Показа й, че може и така.

Тя притисна в рамото му обляното си със сълзи лице, целувайки го сладко. Пръстите й леко се плъзнаха по гърдите му.

Джайън потрепери и измърка чувствено. Беше открила едно от най-чувствителните му места. Той спря и невинно се взря в нея.

Тя се надигна и улови с двете си ръце невероятно красивото му лице.

— Можеш да бъдеш толкова мил, Джайън.

Отново я беше примамил в леглото си. Където тя щеше да остане.

Той й се усмихна.

И я облада.

Имаше една стара фамилиерска поговорка: Това, че котката не е пред очите ви, не означава, че я няма.

 

 

Дженис се протегна под топлото тяло.

Фамилиерът лежеше върху нея, обгърнал я в една от любимите си пози.

Време беше да стават. Тя побутна спящия мъж с бедро.

Беше твърде притиснат в нея, за да го премести. Джайън леко я захапа по шията в съня си и дълбоко сгуши лицето си в извивката на врата й.

Дженис сграбчи кичур от косата му, опитвайки се да повдигне лицето му.

— Трябва да тръгваме.

Без да отваря очи, той сънливо потърси устните й. Понечи да я целуне, но отново заспа, преди да го направи. Плъзна устни по устата й и се върна в топлото уютно кътче в извивката на шията й.

Предната нощ до късно не заспаха, любейки се. След прекосяването през долината с велдите, изгарянето му и всичко друго, което бяха преживели, докато избягат от Ганакари, в този момент Джайън беше щастлив да бъде в топло уютно легло с прекрасна жена. Връхлетя го желанието да се отпусне и да се отдаде на пълното блаженство.

Дженис го ритна.

— Ставай!

Той изръмжа тихо, но не стана. След малко седна на ръба на леглото, прозина се и се протегна. После разроши вече разчорлената си коса, като разтри тила си с разтворени пръсти.

Дженис се засмя. Той беше толкова сладък. Никога преди това не беше го виждала да изглежда по-прелестен. Красив, чак ти отнемаше дъха. Определено чувствен. Но и очарователен.

Закри с ръка устата си, за да не види усмивката й.

Той я погледна с крайчеца на окото си.

— Какво?

— О, нищо — усмихна му се тя. Беше наистина прелестен.

— Мм. — Той бавно стана, отново се протегна и тромаво се насочи към ваната.

Изпълнена с енергия, Дженис немирно скочи от леглото. Задмина го и стигна преди него до малката вана. Той се намръщи.

Като му махаше с пръст, тя влезе вътре и започна да се мие.

Със скръстени ръце Джайън се облегна на гладката кристална стена. Дженис сграбчи с шепи вода, вдигна ръце и я изля върху ръцете и гърдите си.

— Ох, толкова е хубаво.

Той изви вежда.

Тя повтори обливането.

— Толкова отпускащо!

Никакъв отговор.

Когато тя направи за трети път същото, Джайън се наведе и загреба две огромни шепи с вода и ги плисна върху нея.

Наведена над ваната, тя отметна мокрите кичури коса от очите си. После вдигна втренчения си поглед към внушителната му мъжественост.

— Все още се чувствам чудесно. — При силния й смях две трапчинки се врязаха в бузите й.

Джайън също избухна в смях и размаха пръст към нея. Той коленичи до ваната и приближи лице до нейното.

— И защо си в такова добро настроение днес? — прошепна той.

Миглите й срамежливо прикриха аквамаринените очи. Руменина изби по бузите й.

— Разбирам.

За миг тя вдигна мигли, отправи му страстен поглед, после бързо ги притвори. Вдигна пръст и му махна да се приближи.

Джайън се наведе по-близо, омаян от съблазнителния поглед, който му отправи. Никога преди това не беше виждал този блясък в очите й, дори не подозираше, че тя е способна да го погледне така. Кръвта му закипя.

— Джайън?

— Мм — измърка той до устните й.

— Колко път е до следващия тунел?

Той замълча, зелено-златистите му очи заблестяха от удоволствие. Умен като котка.

— Защо? — измънка той и с устни едва докосна ъгълчето на нейните.

— Защото искам да стигнем, преди да се стъмни.

— Ще ни отнеме половин ден. — Върха на езика му докосна малките вдлъбнатинки в извивката на горната й устна.

Той я близна.

— Не каза ли, че…

— Да, така е. Но реших да те придружа. — Джайън обходи устните й с език.

Тя потрепери при възхитителния допир.

— Предполагам, че това е напълно твой избор.

— Да.

Тя се усмихна, после леко захапа долната му устна.

— Ела с мен до Авария, Дженис. Там ще знам, че си в безопасност.

— Добре. Ще започна пътуването си оттам. Надявам се, че си прав за онова, което ми каза за света на Алианса. След всичко, което видях тук, вероятно е по-добър за самотен пътник.

Не много добър в някои райони. Наивно беше да си мисли така. А съвсем наивно да си въобразява, че той ще й позволи да пътува непридружена от него — и то в Ма’ан.

— Добър избор — измърка Джайън.

Веднъж да пристигнат в Авария, и щеше да е по-лесно да я въведе в родния си свят.

Той не почувства никакво угризение на съвестта за този план.

Джайън Рен никога не отричаше своята същност. Той беше Страж на мъглата, чистокръвен фамилиер, който играеше с цялата сериозност, на която бе способен.