Дара Джой
Надареният (13)

12

Пътуването мина добре и късно същия ден тримата влязоха в приемната на тунелите за Авария.

Дженис се възхити от красотата на тази планета. Широките улици в селището бяха павирани и водеха до централен площад, обграден от магазини. Навсякъде имаше разцъфнали дървета и цветя, чийто екзотичен аромат изпълваше въздуха.

В Авария беше ден и Дженис вдигна поглед към ясното синьо небе. Лекият ветрец развяваше косата й. Птичките чуруликаха в дърветата и храстите и тя забеляза многобройни кристални камбани, които висяха на различни места, а тихият им звън изпълваше с музика въздуха и оживяваше прекрасната гледка.

Авария беше по-красива от всичко, което беше чувала. Вдъхна дълбоко сладостния аромат на цветя.

— Красиво е, нали? — усмихна се Джайън.

— Да, дори по-прекрасно, отколкото си представях. — Тя сияеща се извърна към него. — Радвам се, че дойдох с теб тук! Това е едно от местата, които винаги съм си мечтала да видя.

— Радостта ти ме прави щастлив. — Той вдигна ръка и отметна един кичур от лицето й. — Ти сама ще решиш, но може би ще искаш да видиш и Ма’ан — предложи той.

Като чу думите на фамилиера, Трейд надигна вежди. Джайън беше мъдър и опасен ловец. Подобни тактики не бяха известни на аварианските воини. Той очаровано наблюдаваше сцената, която се разиграваше пред него.

Дженис широко отвори очи от изненада.

— Родния свят на фамилиерите? Нали не пускат никого в Ма’ан без лична покана, фамилиерите ревностно пазят уединението си. Какви ли не мълви се носят за това място. Някои казват, че е тайнствен свят, суров и непрощаващ. Други твърдят, че е приказно място.

Каквато и да беше природата там, Дженис беше сигурна, че едва ли ще има възможност да я види. Щеше да бъде глупаво да не се възползва от сегашния изключителен шанс.

— Много мило от твоя страна, Джайън.

Трейд скръсти ръце пред гърдите си. Мило. Джайън беше напълно във властта на това момиче. Воинът търпеливо наблюдаваше как Стражът на мъглата се покорява на женски капризи. Такава гледка не беше за изпускане.

— Значи ще дойдеш? — умоляваше я Джайън искрено. Той знаеше много добре какво означава такава покана за нея.

— Ако смяташ, че няма да ти причиня някакви неприятности… — Тя нямаше представа, че фамилиерът нарочно изчаква момента, в който тя сама ще реши.

Джайън се усмихна — като котката, каквато беше… единствено и само той, водещ тази сложна игра.

— Никакви неприятности, таджа.

— Тогава мисля, че ще ми хареса. — Тя благодарно му се усмихна.

— Добре. — Той взе ръката й. — Разбира се, ще бъдеш наша.

— Наша? — Тя учудено го погледна.

— Просто така се казва.

Трейд знаеше, че не е точно така. Когато един фамилиер заведе някого в своя дом и изрече тези думи, той предявява правата си пред семейството си и неговият дом е отворен за избраницата, която става негова.

Той я поведе към дома на Кру и Сулейла, преди Дженис да му зададе въпроса, какво иска да каже с тези думи.

Беше прекрасен ден. След всички опасности живи и здрави бяха пристигнали в Авария. На Дженис й се отваряше рядката възможност да види Ма’ан. Нямаше да напусне Джайън за известно време. Обзе я остро чувство на щастие.

Трейд забеляза леките стъпки на Дженис и блясъка в очите й и трябваше да признае, че Стражът на мъглата се бе добрал до победата.

Не че имаше някакви съмнения в резултата. Но продължаваше да се чуди каква ли ще е реакцията на момичето, когато тадж Джайън я въведе в родния си свят, изолиран от другите светове.

Трейд си позволи крива усмивка. От това, което беше разбрал за Дженис, не мислеше, че тя ще приеме леко положението.

Той почти завидя на Джайън за предстоящата схватка. Самият той винаги бе харесвал опасностите.

От всякакъв вид.

 

 

Преди да стигнат до дома на Кру, срещнаха стария магьосник Яниф.

— Джайън! — зарадва се той и сърдечно потупа фамилиера по гърба.

— Яниф, стари приятелю. — Джайън прегърна стареца. — Трябва да ти благодаря.

— Шшт. Няма за какво да ми благодариш. Радвам се да видя, че си невредим и си в добра форма.

— Да, но за това трябва да благодарим на Трейд. Ако не беше той, нямаше да сме тук.

Яниф одобрително изгледа зеленоокия воин.

— Никога не съм се съмнявал в теб, синко.

Червенина изби по бузите на Трейд. Тъй като се чувстваше неудобно от всякакъв вид похвали, той измърмори:

— Тадж Джайън направи повече.

— Нима се опитваш да ми кажеш, че тадж Джайън преувеличава, Трейд? — отвърна хитро Яниф.

Както и да отговореше, Трейд се оказваше притиснат. Раздразнен от магьосника, той се втренчи със смразяващо безразличие напред и отказа да отвърне.

Яниф се засмя.

— Ти извърши едно доблестно дело за гилдията и за фамилиерите. Не се срамувай да го признаеш. — Яниф се извърна към Джайън. — Мога да разбера какво става в главата ти. — Той изгледа многозначително Дженис. — Ще уведомя другите за ситуацията. Искаш ли сега да говориш пред Висшата гилдия?

За момент Джайън се замисли.

— Да, ще говоря. Дженис, Трейд ще те заведе в дома на Кру, където можеш да отдъхнеш, докато дойда. Сулейла, неговата съпруга, е член на моето семейство.

Дженис захапа устна — колебаеше се дали този дом ще приеме една непозната. Джайън я погали по бузата.

— Всичко е наред, писано. Ще се радват да те видят. Сигурен съм, че много ще я харесаш.

— Може би трябва да отида на странноприемница?

— Не. Трейд, заведи я у Кру.

Трейд се приближи, за да изпълни нареждането.

— Джайън! — запротестира Дженис с високо вдигната ръка.

— Знам, че моите роднини ще се погрижат добре за теб. Ще се видим скоро. — Той се наведе и властно целуна устните й. Кажи на Сулейла да мълчи. Той изпрати мисълта си на Трейд, който кимна с глава.

И само докато я водеха, Дженис се чудеше как фамилиерът успя да я накара да направи точно това, което искаше той. Досега не беше чувала заповеднически тон от него. И въпреки това му се подчиняваше за всичко. Слаба тревога се прокрадна в съзнанието й.

 

 

По-късно, когато Джайън влезе в дома на Кру, завари Трейд да отдъхва в огромната стая. Косата на воина беше вързана на конска опашка. Той отпиваше от топъл маир и лениво прелистваше книга.

Очевидно изчакваше да се върне Джайън, за да си тръгне. И макар в дома да имаше още трима воини, тадж Джайън беше поверил Дженис на него. Трейд нямаше да си тръгне преди връщането на фамилиера. Така постъпваха аварианите.

— Къде е Дженис?

Трейд вдигна поглед.

— Почива си на горния етаж.

— А другите?

— Кру и Сулейла отидоха да видят Мелъди.

— Ах, бебето на Лорджин. Яниф ми каза, че Кру вече е безумно влюбен в него.

Трейд леко се усмихна.

— Да, има нещо такова. Бебето е наследило властния му маниер. Направо му е одрало кожата.

Джайън се засмя, представяйки си картинката — легендарният воин Кру коленичи в краката на едно бебе.

— Наистина ли? Ама как така?

Трейд сви рамене.

— Не съм този, който ще отговори на подобни въпроси.

Джайън беше забелязал, че макар Трейд да беше част от семейството на Кру, странеше от другите. А това безпокоеше всички.

— Къде е Реджар?

Трейд унесено подпря брадичката си с ръка. Не можеше да се разбере настроението му.

— Реджар е при Яниф.

— При Яниф? И какво прави там?

— Аха… нима не си чул? Реджар ще се присъедини към чарл.

Джайън учудено надигна вежди.

— Доброволно? — недоверчиво попита той. Не можеше да си представи как Реджар ще се подчини на дисциплината, която беше необходима, за да станеш воин на чарл. Реджар винаги е имал капризен характер. Обичаше живота и жените. Но не винаги в тази последователност. От всичко, което Джайън беше видял, нямаше съмнение, че той беше истински фамилиер.

Трейд се усмихна.

— Виж, това е въпрос, по който може да се поспори.

И двамата се засмяха. Макар да беше наполовина фамилиер, наполовина аварианин, Реджар, изглежда, бе наследил най-независимите черти и на двете раси. Кру, бащата на Реджар, и Яниф от години му мърмореха да се присъедини към чарл, но без резултат. Мъжете от рода Кру следваха пътеката на воините на чарл. Джайън можеше само да се досеща какви хитрини е използвал Яниф, за да накара своенравния Реджар да се съгласи. Щеше да научи това по-късно, ала сега имаше по-важни въпроси за разрешаване.

Джайън изведнъж стана сериозен.

— Уведомих гилдията за положението в Ганакари.

Трейд остави питието си на масата.

— И?

— Разбира се, Карпон трябва да бъде спрян. И да се установи химическият състав на упойващото вещество, което ми даваха. Надявам се, че междувременно ще вземат някакви мерки, за да се осигури безопасността на фамилиерите. Направих онова, което смятам за най-добро. — Той не довърши, но Трейд разбра, че Джайън ще се погрижи за всички тези неща.

— Сигурен съм, че си направил най-доброто, Джайън.

— Мъдреците искат да те видят, Трейд — каза тихо фамилиерът.

Трейд не се зарадва. Не желаеше отново да се забърква в безкрайните игри на мистиците.

— И защо съм им потрябвал?

— Казах им какво стори, за да ни спасиш.

Ноздрите на Трейд пламнаха.

— Бих предпочел да не беше го правил, Джайън.

— За съжаление щяха да го видят… в съзнанието ми.

— Не. Можеш да прикриваш мислите си от тях.

Джайън въздъхна. Значи на Трейд му бе известно, че фамилиерите могат да се прикриват от магьосниците на чарл от високо ниво.

— Нямах право. Заслужаваш признание за това си дело. Те искат да говорят с теб.

Трейд послушно стана. Когато домът на мъдреците помолеше някого, винаги съществуваше известно съмнение каква е причината.

— Не, те искат нещо от мен.

— Не останах с такова впечатление.

— Ти не знаеш. Повярвай ми, в края на краищата те ще поискат нещо. Ако не сега, то друг път. — Той тихо затвори вратата след себе си.

— Тогава съжалявам, Трейд — изрече Джайън в празната стая. Воин със сила като Трейдовата, който отказва да бъде чарл, тръгваше по много опасен път.

„Може би ще бъде добре за известно време Трейд да остане в Ма’ан.“ Колкото повече мислеше, толкова повече осъзнаваше колко добра беше идеята му. И за двамата.

Всъщност той щеше да настоява.

 

 

Трейд се изправи пред мъдреците във Висшата гилдия. Високомерно извърна гръб, след като срещна очите на всеки, който отправи поглед към него.

За първи път го викаха, когато са събрани всички, макар поотделно вече да се беше срещал с всеки от тях.

И въпреки че никога не бяха извършили нещо лично срещу него, действията им срещу неговия баща го засягаха. За едно невинно момче това беше несправедливо и сурово наказание, което го настрои срещу тях за цял живот.

И той много страдаше.

Затова не прие радушно поканата в тази зала.

Гелфан заговори първи:

— Ще ти се отплатим, сине на… Яниф.

Светлозелените втренчени очи на Трейд се присвиха.

Мистикът дори не се реши да изрече името му.

— Не е необходимо. Не се нуждая от вашата отплата.

Ермак прочисти гърлото си, явно затруднен от грубостта на младия воин.

— Не го разбра, Трейд. Ние, мъдреците от Висшата гилдия, се опитваме да те обезщетим за… за начина, по който се държахме с теб.

— Начинът, по който сте се държали с мен? — Ироничният тон на Трейд накара някои да отклонят погледи.

Ермак беше един от тях. Той разтревожено се огледа.

— Начинът, по който ние не зачетохме твоята позиция във всичко това. Разбира се, досещаш се, че не го сторихме доброволно. Заради отличните ти качества искаме да поправим грешката си. Сила като твоята не може да бъде пренебрегната или отхвърлена. Въпреки твоето желание.

Трейд изсумтя и скръсти презрително ръце пред гърдите си.

Дланта на Гелфан се плъзна по масата.

— Очевидно е, че тази сила се нуждае от контрол. Няма да позволим да се развихри!

Трейд презрително вдигна вежди.

— Нима? И кой от вас ще определи, кой няма да ми разреши да вървя по своя път? — Предизвикателството беше направено. Той изгледа със смразяващ поглед всеки мистик поотделно — освен Яниф.

Както очакваше, никой не проговори. Кой щеше да се осмели да предизвика такава сила? Яниф пристъпи напред.

— Не е необходимо, Трейд. — Той се обърна с властния си глас на чарл към своя ученик. — Помисли добре, преди да изговориш следващите си думи.

Трейд се поколеба. Искаше да предизвика Гелфан. Предупреждението на Яниф го охлади. Освен че го защитаваше, учителят искаше да му докаже, че Гелфан може да приеме това предизвикателство крайно сериозно. Трейд не искаше да тръгне срещу Яниф.

— Както желаеш, Яниф. Заради уважението ми към теб ще замълча.

Ултант беше впечатлен.

— Какво можем да направим за теб, Трейд? Сигурно има какво. Например онази случка в миналото. Но да оставим старите рани. Независимо от всичко бихме искали да те възнаградим за храбростта ти. Ти спаси Стража на мъглата, двама от нашите хора са ти благодарни. Нямаше друг, способен да го върне жив. Благодарение на твоята сила и ловкост той отново е при нас. Трейд, спечели нашето доверие и сега ние желаем по някакъв начин да те възнаградим.

Ултант много изкусно отхвърли миналото и наблегна на настоящето. С думите си той направи така, че на Трейд му е много трудно да откаже наградата. И въпреки всичко той нямаше какво да поиска от тях.

Изведнъж отново чу думите на Грунтел.

— … попитай желанието на сърцето си…

Защо пък не? Какво щеше да загуби?

— Много добре, Ултант! Гилдията може да започне с това, да върне истинското ми име. Името, което беше отричано толкова много години.

В огромната зала се възцари тишина.

Накрая Зуасуз заговори:

— Кое име, Трейд та’ал Яниф?

Само лекото трепване на миглите издаде обидата на Трейд.

— Става дума за името, което ми принадлежи — става дума за кръвна връзка — което вие със своята „мъдрост“ отрекохте. — Той се въздържа да изрече по-горчиви думи.

Трейд се обърна към Яниф, искрено съжаление се изписа върху лицето му.

— Прости ми, Яниф, и знай, че правя това не за да опозоря твоето име, което поставям над всички други. Съществува обаче едно друго име, което бих искал да нося. Онова, с което съм свързан чрез кръвта си. И то не по майчина линия.

— Не е!

Всички очи се извърнаха към мощния глас, който долетя от вратата на залата. Кру.

Той закрачи напред, властното му присъствие изпълни залата. Изправи се до Трейд.

— Младежът е прав. — Кру сложи ръка върху рамото на Трейд. — Време е да промените начина, по който управлявате, време е да заличите старите обиди. Тан-Ши трябва да разберат и ако не го направят, това ще бъде тяхна грешка. Защото аз ще провъзглася Трейд за свой син. Щях да го сторя още когато беше дете, но вие ми наложихте забрана и бях принуден да не го правя. Това бе забрана, която удвои скръбта ми — загубих не само сестра си, но и своя роден син.

Ултант се обади:

— Кру, имаше други причини, които ни принудиха да вземем това решение. Това беше отплата за оскърблението на Тийрдар на рода Лодарс. Трябваше да приемеш правата на Тийрдар върху неговия син. Тогава не можехме да позволим друго.

— Да, Кру — добави Гелфан. — Дори тогава Тийрдар беше мистик от шесто ниво. По това време ти имаше само четвърто. Срещу такава сила щеше да бъдеш безпомощен.

Бледолилавите очи на Кру обходиха мъдреците с непреклонен бляскав поглед.

— Така ли мислите? — изговори той със смразяващ тон, който принуди някои от тях да отклонят поглед. Репутацията на Кру като легендарен воин също беше добре известна.

Гелфан присви очи — не харесваше насоката, която взе разговорът. Решенията на мъдреците не трябваше да бъдат поставяни под съмнение.

— Не — призна си той. — Но не можехме да поемем такъв риск.

— Трябваше да оставите аз да взема решение! Беше засегната честта на моето семейство.

Яниф се обърна към Кру.

— Не можехме. Гилдията послуша моята дума.

Кру изненадано се обърна към Яниф.

— Твоята дума? Но защо? Ти беше на моя страна — сам ми го каза! Защо си направил такова нещо?

— Реджар.

И Трейд, и Кру не можеха да повярват. Накрая Кру се обади:

— Но Реджар не беше потомство. Защото, аз не бях… Сулейла и аз… аз все още не бях изпълнил ритуала със Сулейла.

— Точно. — Яниф се взираше в Кру със сериозен поглед. — Както казах, не можехме да поемем риска да тръгнем срещу Тийрдар.

Дълго време всички мълчаха. Какво беше видял Яниф? Нещо, което включваше Реджар и беше жизнено важно. Но какво? Мъдреците напразно се питаха.

— Не разбирам нищо от тези неща, Яниф. Признавам си, че доста ме тревожат. Защото се чудя къде е границата между прозренията и манипулиращите ти лъжи. Напоследък за мен тези граници се сливат и си изпълнен с гняв.

— Наскърбяват ме думите ти, Кру.

— Мен също.

— Познаваме се от толкова години, умолявам те да ме изслушаш и те моля да повярваш на думата ми. Заради Реджар и винаги е било заради Реджар.

— Не вярвам на това — изсъска Кру.

— За какво говорехме? — Трейд беше напълно забравен при тази размяна на нападки между мистиците.

Мъдреците извърнаха ужасени очи към Яниф.

— И не можем да повярваме на това, Яниф. Сигурно не си разчел правилно знаците, Яниф? — Гелфан беше явно разтревожен. — Той е фамилиер, той не е…

— Точно това казах и аз.

Странно наистина, но Кру беше този, който първи се опомни.

— Не съм тук, за да оспорвам мястото на моя син в твоите видения, Яниф. Аз съм тук, за да предявя своите права над другия си син.

Той се обърна към Трейд и сложи ръка върху рамото му.

— Предявявам правата си над Трейд, което е мое право по кръвна линия, според мистичната вяра на чарл, според аварианския закон и според моето сърце. Припознавам го като Трейд та’ал Кру, законен брат на моите синове Лорджин и Реджар. Прегърни баща си, Трейд. И макар да съм наскърбен, че този момент идва толкова късно, все пак добре е, че въобще дойде.

Трейд прегърна Кру. С влага в нефритените си очи той се отпусна на едно коляно пред него.

— Приемам те като баща по моя кръвна линия и по сърце. Аз съм Трейд та’ал Кру!

Нито един глас не се обади да оспори този факт.

Яниф наблюдаваше сцената по-доволен от всякога. През всичките години, през които Трейд беше израсъл в краката му, как му дават наследственото му име по право и по кръвна линия на майка му. В Авария, когато бащата опозори своето потомство, той завинаги губеше права над синовете си. Такива синове по закон принадлежаха на онзи, който застанеше до рода на майката. В този случай Кру имаше право да предяви претенции за Трейд.

Кру и Трейд останаха в коридора и Яниф, наблюдавайки ги, си помисли, че това, което стана, беше справедливо.

 

 

— Сигурен ли си, че бебето е спало достатъчно? — Кру погледна строго през масата към най-големия си син Лорджин.

— Да, татко, сигурен съм — отвърна хладно Лорджин. Той нехайно отмести очи към брат си Реджар и двамата се спогледаха. Кру го влудяваше! Да, това беше първото му дете, но все пак, той не е идиот!

Реджар се усмихна глуповато на брат си, щастлив, че този път не той се оказа под критичния поглед на баща си.

Съпругата на Лорджин, Адиан, се усмихна на Кру, сякаш той беше най-мъдрият и най-грижовният човек наоколо и единствен разбираше как се гледат деца. Явно всичко това много й харесваше. За което по-късно щеше да й поиска обяснение.

— Не мисля, че бебето е в безопасност на това дърво, на което живеете — измърмори Кру.

Лорджин знаеше какво ще последва. Баща му не веднъж беше „предлагал“ на сина си да се върнат в семейната къща. Временно. За следващите двадесет години.

Той се чудеше дали баща му все още се измъчва от страхове за странстващия му брат, Реджар, който освен това бе женен и съпругата му живееше при Кру. Да, сигурно постепенно се е побъркал от тревогата по брат му.

Лорджин се ядоса. Защо винаги трябваше да страда заради брат си? Погледна го сърдито през масата. Реджар невинно му се усмихна.

— О, но това дърво е толкова прекрасно. — Лайлакс намигна на своя мъж Реджар. Преди няколко нощи бяха намерили едно хубаво тайно местенце на един клон. Тя потрепери, когато си спомни какво бяха правили онази нощ.

Реджар й хвърли потаен поглед. Той тайно прокара върха на езика си под чувствената си долна устна. Неслучайно съпругът й носеше име, което на езика на фамилиерите значеше Надареният.

— Дървото е напълно безопасно, татко — каза Лорджин за пореден път.

— Не мога да разбера как ще е безопасно, когато тя може да пропълзи от клона и…

Лорджин разтри челото си — болката бе започнала да пулсира. От седмици Кру повтаряше едно и също и ставаше все по-лошо.

— Тя още не може да пълзи, татко. — Младият мъж изстена, когато си представи какво щеше да му отвърне Кру.

— И въпреки това, кой може да каже кога…

Силен вик се чу от мястото, където стоеше съпругата на Кру, Сулейла. Всички спряха да се хранят и се вторачиха слисано в нея.

Сулейла беше търпяла достатъчно.

— Заклевам се, Кру, ако не спреш с тези глупости, ще ти издера очите!

Кру зяпна от изненада.

Сулейла размаха ръце във въздуха.

— Бебето е в чудесно здраве! Яде добре, спи добре, храносмилането му е добро и даже прилича на теб! Сега ще ни оставиш ли малко на спокойствие!

Всички погледи се прехвърлиха към Кру, за да видят как ще отговори на такова необичайно, но съвсем заслужено изявление на съпругата му.

— Хм. — Прочутият воин не каза нищо и продължи да се храни.

Останалите на масата го последваха.

— Ще ми издереш очите? — измърмори той към Сулейла с тих глас.

Съпругата му се подсмихна.

— Най-малкото.

Отправи й поглед, който тя познаваше много добре.

— Очаквам го с нетърпение — изрече само с устни, така че никой освен нея да не го чуе. Все още успяваше да я накара да се изчерви.

— Моето момче, ще ми подадеш ли бекаса? — Леля Агата побутна с лакът Трейд, като се взираше в чинията през лорнета си.

Никой нямаше представа за какъв бекас говори, но Трейд подаде на старата жена чинията с авариански калан задушена яхния. Леля Агата току-що се беше върнала от Рий Ген Кий Инг земя с Реджар и съпругата му, Лайлакс. Авария й се видя толкова променена.

Някой почука на вратата.

Малкин, прислужницата им, отвори вратата и толкова се притесни от човека, който стоеше там, сякаш бе загубила способността си да говори. Така че гостенката влезе сама в стаята, в която се хранеха.

Всички изведнъж спряха разговорите си и като един извърнаха погледи.

— Кой е? — прошепна Дженис на Джайън, когато никой не проговори.

Това е почитаната Майка Тан-Ши. Тя е мистичният водач на женската секта. Казват, че познава и носи всички женски мъдрости на Авария. Нечувано е да напусне манастира.

— Тогава защо е дошла? — измърмори Дженис.

Чула е, че Кру е признал Трейд за член на своя род. След като е направил това, той е нарушил клетвата между чарл и Тан-Ши.

И Лордждин, и Реджар вече знаеха за Трейд. И двамата почувстваха облекчение. Въпреки че братята отдавна да признаваха Трейд, известни им бяха усилията на баща им да уреди въпроса с Тан-Ши.

Дженис внимателно огледа възрастната жена. Сребристата й коса се спускаше по гърба. Дрехите й, черни и без украса, някак не подхождаха на величествената й осанка. Като Яниф, тя носеше дълъг жезъл с кристален връх. Очите й бяха ясно сребристи, сякаш бездънни. Въпреки че не погледна нито веднъж към Дженис, момичето изпита особеното чувство, че старата жена я изучава.

Кру успя да проговори първи.

— Уважаема Майко, чест за нас е вашето присъствие тук. Елате и седнете на моята маса. — Той стана и й предложи мястото си на глава на семейството.

Тан-Ши отказа.

— Не съм дошла тук, за да сядам на масата ти, Кру, но ти благодаря за жеста.

Той се намръщи.

— Ако си дошла заради Трейд, само си си загубила времето. Вече го провъзгласих за свой син, което е мое право.

Трейд, който очевидно се чувстваше много неудобно да е център на внимание, заби поглед в чинията си и мускулчета заиграха по челюстта му. Изпитваше силен гняв към гилдията и към Тан-Ши.

— Не съм тук, за да обсъждам твоето право — сряза тя аварианския воин. Майка Тан-Ши никога не увърташе. Винаги преминаваше направо по въпроса.

Кру отвърна смело въпреки огромното си уважение към нея.

— Ще се боря за него — каза той с тих, но смразяващ глас.

Трейд погледна изненадано към него.

— Той е мой син — и вие не можеше отново да ми го вземете.

Майка Тан-Ши се усмихна.

— Няма нужда да се бориш за него, воине. Време е да загърбим миналото. Дългът е платен. Злините, които бяха причинени от един чарл, сега са поправени от друг. — Тя изгледа остро Яниф, който седеше мълчаливо на мястото си в края на масата. После кимна на Трейд, като с това прие него и правото му да седи зад Кру в неговия дом.

Трейд нарочно не й обърна внимание.

Кру за първи път постъпваше като баща. Той ритна под масата Трейд, който неохотно се поклони.

Сребристите очи на жената заискриха весело, сякаш намираше съпротивата му за забавна.

— Упоритостта може да бъде добра черта за един воин на чарл, сине на Кру.

Яниф се засмя.

— Това му казвах, когато беше малък.

Трейд присви очи.

— Не съм воин на чарл. Нито някога ще бъда.

— Ще говорим за това по-късно, Трейд. — Кру се върна на мястото си.

— Не, Кру, няма.

Реджар и Лорджин направиха гримаси, знаеха какво ще последва. Джайън наблюдаваше сцената, която се разиграваше пред него, изчакваше Трейд да разбере какво означава действително да бъдеш син.

Кру не се разстрои. Той седеше на стола си, и се взираше със смразяващ поглед в младежа.

— Казах, че ще поговорим за това по-късно.

Мускулите по челюстта на Трейд заиграха, но не каза нищо.

Отлично — помисли си Джайън — вече пое ролята си на син. Би се обзаложил, че в бъдеще между двамата силни мъже ще има много сблъсъци на волята. Да, мисля, че ще помоля Трейд да дойде в Ма’ан за известно време. Той има нужда да се настрои за това, да разбере какво означава в действителност да приемеш името на Кру.

Но Джайън истински се изненада, когато Майка Тан-Ши неочаквано каза:

— Ще разговарям с таджа на Рен.

Джайън вдигна втренчения си поглед към нея.

По какъв въпрос?

— Това е личен разговор.

Джайън знаеше, че не може да откаже дори само ако го беше помолила.

Добре. — съгласи се той. — Но тя не знае.

Гласът на Майка Тан-Ши се върна в съзнанието му и той разбра, че тя също има способността да изпраща своите мисли.

Няма да разкрия твоята тайна, тадж Джайън. Бих искала да разговарям с нея за… други неща.

Джайън кимна, макар да се чудеше какви могат да бъдат тези неща.

— Дженис, Майка Тан-Ши желае да разговаря с теб. Дженис, която току-що опитваше цветната салата в чинията си, извика:

— С мен?

Джайън едва не се разсмя на комичното изражение, което придоби прелестното й лице.

— Да. Насаме.

Тя погледна от Майката към Джайън, после отново към Майката.

— Защо иска да разговаря с мен? — прошепна нервно.

Джайън беше удивен.

— Не знам — отвърна раздразнено той. — Защо не я попиташ сама?

— Хайде, дете. Ще седнем в градината за няколко минути. Трябва да разговарям с теб по някои въпроси.

Дженис се надигна и хвърли към Джайън последен умоляващ поглед, после последва жената навън. Джайън се усмихна, наблюдавайки колебливите й стъпки.

Яниф също следеше как напускат стаята, като спокойно хранеше Боджо с къс месо.

 

 

— За какво искате да разговаряте с мен? — Дженис седна до старата жена на каменната пейка.

— Бих искала да знам твоето разбиране за властта и силата, дете мое.

Дженис не можеше да си намери място, смаяна от това, че старата жена бе успяла да погледне в душата й. Силата винаги е била мерило за Дженис.

— Какво за силата? — тихо попита тя.

— Ти ще ми кажеш — мъдро я посъветва Майка Тан-Ши.

Дженис въздъхна.

— Не харесвам начина, по който мъжете я упражняват, сякаш те улавят в капан, нито как я използват, за да властват… Не искам да участвам в това.

— Обясни ми.

— Карпон… той е…

— Знам за Карпон. Продължи по-нататък.

— Той смазва, пречупва с властта си, мисли си, че я използва, но действително тя го използва.

— Отлично. — Старата жена кимна. — Продължавай.

— Очевидно Трейд има невероятни способности, но все още не е в хармония със силата си.

Сребристите очи на Майка Тан-Ши заблестяха.

— Много проницателно.

— А Джайън… Джайън притежава невероятна сексуална сила. Използва я за свои цели, когато му се удаде.

— Джайън има повече сила, отколкото си мислиш.

Дженис изсумтя, не разбираше какво й загатва Майка Тан-Ши.

— Много добре усещам даровете му — той често ме омагьосва.

Старата жена се усмихна.

— Разбира се, че го прави. Не съм очаквала друго от него.

Дженис се изчерви, но отвърна на усмивката й.

— Кажи ми, Дженис, побеждавал ли те е?

— Да — призна си момичето.

— И това те безпокои, защото се страхуваш да не се загубиш в неговата страст.

— Да. Така е с мъжете, които имат сила — без значение каква е тя. Не бих искала да съм част от тяхната игра на власт.

— Вече си и винаги ще бъдеш. Не можеш да се отречеш от пътеката, по която те води съдбата.

— Вероятно не. — Дженис сви рамене. — Но мога да се опитвам да променя тази пътека, нали?

Лицето на Майката доби озадачен израз.

— Що се отнася до разсъждението, ти се справяш отлично според Тан-Ши.

Очите на Дженис заблестяха от комплимента.

— Може би ще се присъединя към вас? — Преди не беше мислила за това, но вероятно щеше да й хареса такъв живот.

Сух гърлен смях се изтръгна от гърдите на старата жена.

— Дете, ти не познаваш темперамента си!

— Защо?

Устните на старата жена се извиха.

— Според Тан-Ши трябва да се лишиш от… нека да го кажа по-просто — от забавлението ти с Джайън.

— О-о! — Изчерви се Дженис.

Майка Тан-Ши я потупа мило по ръката.

— Това също е хубаво — просто една различна пътека. Освен това си мисля, че Джайън Рен има да ти казва нещо, ако веднъж пожелаеш да се събереш с него. — Тя й намигна.

Дженис беше изненадана от погрешното впечатление на Майка Тан-Ши. Тя веднага я поправи.

— Няма какво той да ми казва! Това си е мой избор.

Старата жена се засмя.

— Той винаги е бил много умен — промърмори си тихичко тя.

— Какво?

— Казах, че си умна и ще направиш правилния избор.

Дженис кимна, пръстите й си играеха с гънките на роклята.

— Разбирам, вие сте избрала да стоите настрана. Забелязах, че тук мъжете упражняват властта. Между другото — вие сигурно мислите като мен. Затова сте избягала от лъстивите им стратегии и преследвания.

— Грешиш, Дженис. Няма нищо по-хубаво от тази грижа и затова разбиранията на Тан-Ши са против това, което ти вършиш.

— Какво искате да кажете?

— Бягаш, защото смяташ, че не можеш да се справиш със силата. Ние в Тан-Ши не избягваме войните — вместо това се опитваме да проявим истинската си женска сила.

— Силата на жената? Каква е тази женска сила, за която говорите?

— Само мога да ти кажа какво не е. Не е като мъжката мощ. Не се проявява в размахването на сабя или в удара на юмрук. Не е физическа сила, а интуитивно познание. Именно там е истинската ни власт. В знанието и в мъдростта ни.

— Но какво представлява мъдростта срещу мъжката сила? По-добре е да си воин.

— Не е така. Макар че да си воин е хубаво, ние можем да бъдем силни като тях. Но не по този начин трябва да упражняваме огромното си влияние.

— Как можете да го твърдите? — Дженис знаеше много добре колко сила е нужна, за да се върти сабята, за да се удря. Цял живот беше наблюдавала какво правят мъжете.

— Нашата Тан-Ши сила се оприличава с водата — тя е нежна и леко развълнувана на повърхността. Течност, която винаги се променя — тя тече като живота и когато срещне пречка, знае, че трябва да я заобиколи. И въпреки това водата е тази, която отнася огромните скали.

Дженис се замисли върху думите на Майка Тан-Ши.

— Защо ми казвате това?

— Защото и ти си такава, Дженис — отвърна неясно тя. — В бъдеще в своя живот ще трябва да мислиш върху тези неща. Когато държиш рожбата си в ръце, ще имаш огромно влияние за развитието на това дете.

— Дете? За какво говорите? Аз няма да имам дете! Няма да встъпвам в брак.

Очите на Майка Тан-Ши заблестяха.

— Скоро ще дойде времето, когато ще се изправиш през жизнено важно решение. Не забравяй, мъжката сила прилича на огъня — той бучи, пращи, поглъща, защото такава е неговата природа. Тогава си спомни за водата, която се носи като живота. Огънят не може да погълне водата, но водата може да го изгаси. Кое мислиш в края на краищата е по-силно?

Дженис се втренчи в нея, смаяна от тази представа.

— Жената лесно може да промени мъжа, без той дори да го съзнава. Водата отстъпва, променя посоката си, и пак потича свободно.

Преди Дженис никога не беше гледала на отношенията между мъжа и жената. Но всъщност това беше без значение за нея. Тя искаше съвсем други неща в своя живот.

Майка Тан-Ши стана.

— Водата може непрекъснато да променя своята посока — запомни този закон. То е, което прави жената толкова силна.

След тези думи тя си тръгна.

Дженис остана дълго време, чудейки се какво точно означава тайнствената метафора.

И защо уважаемата Майка Тан-Ши беше избрала нея, за да изрече всичко това.